РЕШЕНИЕ
№260198 23.08.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на дванадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 299 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба н.Е.с.н.А.
„А.”, ЕИК ......., с адрес: ***, к.к. „Слънчев бряг -
запад”, представлявано от управителя Н.П., против С.А.К., роден на *** г.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес в РБългария- КК
„Слънчев бряг”, западна част, Апартхотел „А.”, ап. ...,
ет. 2, вх. Д. Твърди се, че ответникът е собственик на сочения апартамент с
обща площ 45.80 кв.м.- застроена 37.70 кв.м., и 8.10 кв.м. припадащи му се ид.ч. от общите части на сградата. Сочи се, че комплексът е
в режим на етажна собственост съгл. чл. 9 от ЗУЕС, управлявана от ОС и избран
управител. Общото събрание било определило размера на паричните вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и за фонд
„Ремонт и обновяване”. На 24.07.2019г. било проведено ОС на собствениците на
апартаменти в сградата, на което за управител бил избран Н.П.. На 08.08.2019г. било проведено и ОС, на което били взети и
решения за намаляване на таксата за поддръжка на 6 евро на кв.м. за срок от 1
година, с падеж до 31.05 на съответната година, по банковата сметка на ЕС.
Предвидено е било такса фонд „ремонт” да бъде занапред в размер на 2 евро на
кв.м., както и за събиране на незаплатените до момента такси за поддръжка.
Възложено е на управителя да предприеме действия по събиране на последните.
Сочи се, че ответникът дължи общо сумата от 2393.65 лева, която представлявала
сбор от следното: 12 лв.- изразходвана вода за периода от 12.07.2019 г. до
09.10.2019 г.; 12.89 лв.- потребена ел. енергия за периода от 01.08.2019 г. до
31.08.2019 г.; 25.35 лв.- смяна ключ на бойлер на 14.07.2019 г.; 30.84 лв.- потребена
ел.енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.; 44.79 лева- такса фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., дължима до 31.05.2018
г.; 44.79 лева- такса фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., дължима до 31.05.2017 г.; 610.61 лв.- остатък от такса за
поддръжка за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., дължима до 31.05.2016
г.; 806.19 лв.- такса за поддръжка за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., дължима до 31.05.2018 г.; 806.19 лв.- такса за поддръжка за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., дължима до 31.05.2017 г. Сочи се начина на
формиране на сумата. Претендира се и лихва за забава в общ размер от 655.13 лв.
С оглед незаплащане на сумите се моли да бъде осъден ответника да ги заплати,
като се претендира и законната лихва върху главниците, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. С протоколно определение от
12.07.2021 г. бе прекратено производството по отношение на претенцията за
сумата от 25.35 лв.- смяна ключ на бойлер на 14.07.2019 г., поради оттегляне на
иска.
В срокът
по чл.131 от ГПК се представи писмен отговор от назначения особен представител
на ответника, с който се считат предявените претенции за неоснователни. Заявява
се, че сумите за потребена вода, ел.енергия и смяна на ключ не следвало да се
заплащат, тъй като нямало наведени твърдения в тази насока. Таксата за
поддръжка за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. следвало да се считат за
погасени по давност. По отношение на останалите суми, касаещи такса за
поддръжка и фонд „ремонт и обновяване“ се сочи, че решението по т.4 на ОС от
09.01.2014 г. било нищожно, тъй като приетото задължение за плащане било
неопределено и неопределяемо, както и че било определено в противоречие на чл.51,
ал.1 от ЗУЕС. Навеждат се доводи за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД на решенията. Сочи се и че не било доказано пребиваване на ответника повече
от 30 дни.
Съдът,
като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За установяване на твърденията си ищецът е представил
протокол от 09.01.2014 г. от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост, от който е видно, че
общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса за поддръжка
и управление на общите части в етажната собственост в размер на 9.50 евро/кв.м.
и 0.50 евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумите е следвало да
бъдат платими до 30.06. за всяка календарна година.
Представен е и Протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор 51500.507.170.1 по КККР на гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к-с А., от 02.06.2017г. Видно от него решенията
са взети на 05.06.2017г., след отлагане на събранието поради липса на изискуем
кворум. От представеният текст на решението е видно, че по т.6 са обсъждани
въпроси за определяне размера на ежемесечните парични вноски за поддържане на
общите части на етажната собственост за срок от две години, вкл. и за размера
на разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС за същия срок.
Няма взето решение за промяна режима и размера на таксите.
Представен е протокол от Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.507.170.1
по КККР на гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к-с А.,
от 28.11.2016г. В т. 5 е обсъждан бюджета за 2017г. Обявени и гласувани са
приходи и разходи, като е прието, че фонд „ремонт и обновяване” ще се събира в
размер на 1% от МРЗ, до общата сума от 29 673лева. Определени са разходи
за поддържане на прилежащите територии и инфраструктура на ЕС в размер на
50 000лева. Взети са решение за извършване на разходи за административни
услуги, застраховане, банкови услуги, противопожарна безопасност, пощенски
услуги. Предвидени са суми за електроенергия и вода, ползвани в общите части,
както и за обслужване на асансьор. Създадени са фондове „Непредвидени разходи”
и „резервен”. Посочено е, че разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС и тези по
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС ще се разпределят съобразно ид.части
на собствениците. Прието е решение, с което финансовата година е с начало 01.01.2017г. и край 31.12.2017г., като заплащането на
дължимите вноски следвало да стане до 01.03.2017г. В т. 11 се сочи, че общото
събрание е взело решение, с което да се прекрати договора с „В.М.”, които са
изпълнявали поддръжката на сградата и прилежащите територии на сградата.
На проведеното на 24.07.2019г. Общо събрание е взето решение за избор на
управител и контролен съвет на ЕС, като не са засягани въпроси свързани с
приходите и разходите на комплекса. На 08.08.2019г. е
проведено ново Общо събрание, на което е взето решение за намаляване на таксата
за поддръжка от 8 евро на 6 евро за срок от една година.
По делото няма спор, а това се установява от
представения нотариален акт и справка от Регистър БУЛСТАТ, касаеща партидата на
ответника, че последния е собственик на ап. ..., ет. 2, вх. Д, в ищцовата
ЕС.
От страна на ищецът се твърди, че решенията на общото събрание са
влезли в сила, като особеният представител на ответника навежда възражения
относно тяхната нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с
нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, което съдът не споделя. Константна и
непротиворечива е практиката на ВКС, че решенията на общото събрание са особен
вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът /ЗС и ЗУЕС/ урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав,
представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези
правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията и сключването на сделките,
дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че
решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилагат
разпоредбите на ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от
правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. В този смисъл така наведеното възражение от страна на ответникът е несъстоятелно.
Съображения относно незаконосъобразността на решенията на общото
събрание на ЕС могат да бъдат предмет само на специално инициирано производство
по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, за провеждането на каквото по делото няма данни. Ето
защо следва да се приеме, че решенията на общите събрания са влезли в сила и в
този смисъл са станали задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. По тези
аргументи, за ответникът К. е възникнало задължението да заплати съответните
вноски съобразно гласуваните решения. Навежда се и твърдение от ответникът, че
през процесните години не дължи такси, позовавайки се
на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Предпоставката, при която собственик,
ползвател или обитател на обект в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за
управление и поддържане на общите части, е да не е пребивавано
в имота повече от 30 дни в една календарна година. Заинтересованият, в чийто
интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за
заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими
доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния имот за „не
повече от 30 дни в една календарна година“. По делото не се ангажираха
доказателства от К. в тази насока, поради което и това възражение не следва да
бъде споделено.
Както бе посочено по- горе предмет на настоящото производство са дължимите
такси за поддръжка и управление за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. , както и за фонд
ремонт за 2017 г. и 2018 г. Доколкото е прието от ОС, че същите се дължат на
база квадратен метър, то таксата за поддръжка и управление годишно възлиза на
сумата от 435,10 евро или 850,98 лв. /претендират се по 806,19 лв./, а таксата за
фонд „Ремонт“ възлиза на сумата от по 22,90 евро или 44,79 лева. Предвид
липсата на доказателства за заплащане на сумите или част от тях, съдът счита,
че същите са дължими на основание влезлите в сила решения на ОС, поради което
претенциите, касаещи тези такси се явяват доказани по основание, ведно със
законната лихва върху сумите, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По повод изрично наведеното възражение за погасяване по давност на таксата за поддръжка за периода 01.05.2015 г.-
30.04.2016 г., съдът намира същото за основателно. Задълженията за плащане на
разходите за управление и поддържане на общите части са периодични вземания,
които се начисляват ежегодно. За да определи характера на вземанията като
периодични вземания съдът изследва правопораждащият
им факт- решенията на Общото събрание на етажните собственици, по силата на
които сумите се определят по основание и размер. Видно от протокола от
проведеното на 09.01.2014 г. общо събрание на
етажната собственост вноските за управление и поддръжка на общите части на
етажната собственост се определят, като повтарящи се задължения за предаване на
пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени периоди. Поради това съдът приема, че процесните задължения отговарят на критериите, определени
от ВКС в ТР № 3 от 18.05.2012 г. и представляват периодични вземания, които по
силата на чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратката
3-годишна давност. Доколкото задълженията са годишни и представляват периодично
вземане, съдът приема, че стават изискуеми с настъпването на падежа. Таксата,
дължима за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г., станала изискуема на 30.06.2016
г. /а не както е посочено в исковата молба на 31.05./, от когато е започнала да
тече и тригодишната погасителна давност, и е изтекла на 30.06.2019 г. Искът е
предявен на 21.04.2020 г., поради което тази претенция следва да бъде
отхвърлена, като погасена по давност. Това влече след себе си като законна
последица, отхвърляне и на исковете, касаещи лихва за забава за периода след
настъпване на падежа до окончателното изплащане на сумата.
По отношение претенциите за заплащане на лихва за
забава, същите се явяват основателни по отношение на главните искове, които
следва да бъдат уважени. Както бе посочено по- горе падежа на всяка такса за поддръжка
и управление и фонд „ремонт“ е до 30.06. на съответната година /не 31.05. както
е посочил ищеца/. По делото няма спор, че претендираните
главници, дължими до 30.06.2017 г. и на 30.06.2018 г. не са заплатени от
ответника. В тази връзка, по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, длъжникът
изпада в забава с изтичане на деня, който е определен за заплащане, като
нарочна покана в тази насока не следва да бъде изпращана. Ето защо претенциите
следва да бъдат уважени, както следва: за таксата за поддръжка и управление,
дължима до 30.06.2017 г. лихвата за забава за периода след тази дата до
16.04.2020 г. възлиза на сумата от 228,87 лв.; за таксата за поддръжка и
управление, дължима до 30.06.2018 г. лихвата за забава за периода след тази
дата до 16.04.2020 г. възлиза на сумата от 147,13 лв.; за таксата за фонд
„ремонт“, дължима до 30.06.2017 г. лихвата за забава за периода след тази дата
до 16.04.2020 г. възлиза на сумата от 12,71 лв.; за таксата за фонд „ремонт“,
дължима до 30.06.2018 г. лихвата за забава за периода след тази дата до
16.04.2020 г. възлиза на сумата от 8,17 лв. За разликата над тях до претендираните
общо 655,13 лв. следва да бъдат отхвърлени.
По отношение търсените суми за ел.енергия и вода,
съдът счита претенциите за неоснователни. По делото не са ангажирани
доказателства, че от страна на ЕС са били заплатени суми в сочените размери, поради
което и заплащането им от страна на ответника би означавало неоснователно да се
обогати ищеца.
При този
изход на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените разноски
съобразно уважените части, които възлизат на сумата от общо 703 лв.- заплатени
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен
представител.
С оглед
защитата на ответникът от назначения особен представител, съдът определя
окончателно възнаграждение на адв. М.Г. в размер на 444
лв.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А.К.,
роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, с адрес в РБългария-
КК „Слънчев бряг”, западна част, Апартхотел „А.”, ап.
..., ет. 2, вх. Д, да заплати на Етажната
собственост „А.”, ЕИК ......., находяща се в КК
„Слънчев бряг”, представлявана от Н.П., сумата от общо 1612,38 лв.- такси поддръжка и управление, дължими за периодите от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. и от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата от общо 89,58 лв.- фонд
„Ремонт и обновяване“ за периодите от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.04.2020
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на сумата от 610,61 лв., представляваща такса за
поддръжка и управление, дължима за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
сумата от 12 лв.-
изразходвана вода за периода от 12.07.2019 г. до 09.10.2019 г., сумата от 12.89
лв.- потребена ел. енергия за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., сумата
от 30.84 лв.- потребена ел.енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба- 21.04.2020 г., до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА С.А.К., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация,
с адрес в РБългария- КК „Слънчев бряг”, западна част,
Апартхотел „А.”, ап. ..., ет. 2, вх. Д, да заплати на Етажната собственост „А.”, ЕИК .......,
находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
сумата от общо 396,88 лв.,
представляваща лихва за забава върху сочените по- горе главници за периода от 30.06.2017
г. до 16.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдената сума до претендираните
общо 655,13 лв.
ОСЪЖДА С.А.К., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация,
с адрес в РБългария- КК „Слънчев бряг”, западна част,
Апартхотел „А.”, ап. ..., ет. 2, вх. Д, да заплати на Етажната собственост „А.”, ЕИК .......,
находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
сумата от общо 703 лв.- разноски.
На адв. М.Г. да се изплати сумата от 444 лв. за положения труд
като особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: