Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 29.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на девети октомври

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11419 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.А.К., Р.С.К. и Д.С.К., последните двама действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.К. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 26.03.2017 г., около 15,50 часа  на АМ „Тракия“ км.103+450 м, в посока гр. София, л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № *******, управляван от водача С.Ц.К., поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над управляваното МПС, напуснал пътното платно за движение и се блъснал в крайпътен билборд. Вследствие на удара пострадали возещата се до него на предна дясна седалка пътничка-първата ищца Д.К. и возещия се на задна седалка зад водача Р.С.К.. Ищцата Д.К. получила следните травматични увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, счупване на дясна бедрена кост на ниво средна дистална трета, което наложило оперативно лечение с поставяне на метален имплант и имобилизация, счупване на лява бедрена кост на ниво средна дистална трета, което наложило оперативно лечение с поставяне на метален имплант и имобилизация. След изписване от болницата ищцата продължава лечението си в домашни условия, приема обезболяващи, търпи значителни социално-битови ограничения, на постелен режим, не може да се движи, зависима е изцяло от чужди грижи, не може да се самообслужва, не може да работи, не може да се грижи за децата си. Поддържа се, че за оперативната интервенция на ищцата е заплатена сума в размер на 3400 лв. Към момент ищцата все още е обездвижена и на постелен режим, получила е силно изразена мускулна атрофия, чувства слабост и безсилие в областта на двата крайника. Вторият ищец Р.К. е получил счупване на 4-та метатарзална кост на дясно ходило, приет е в болница със загуба на съзнание. Към момента ищецът има затруднена походка и ползва помощни средства за придвижване, изпитва болки и страдания при промяна на времето. Третата ищца е с леки наранявания, като е получила травма на интраабдомирални органи, без открита рана в корема. Получила силен стрес и към момента заеква. Твърди се, че всички пострадали били с поставени предпазни колани. Твърди се, че л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № ******* притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/03/116003004884, сключена с ответното дружество на 24.11.2016 г., със срок на действие до 24.11.2017 г. Поддържа се, че на 16.05.2017 г. е входирана писмена застрахователна претенция с вх. № 844 до ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от името на ищците, но до момента дружеството не е изпълнило задължението си за изплащане на поисканите вреди в рамките на тримесечния срок.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на първата ищца сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и сумата от 3 200 лв.-претърпяна имуществена вреда-заплатен разход на 31.03.2017 г. за закупуване на заключен бедрен пирон, да заплати на втория ищец 35 000 лв., а на третата ищца 25 000 лв.-застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 26.03.2017 г. на АМ „Тракия“ км 103+450 м, виновно причинено от водача на л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/116003004884, сключена с ответното дружество на 24.11.2016 г., със срок на действие до 24.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.08.2017 г. до окончателното издължаване на сумите.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Костова, надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.

Счита исковете за процесуално допустими. По същество оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер. Поддържа липса на виновно поведение у водача С.Ц.К.. Поддържа се прекомерност на претендираните обезщетения. Твърди се, че представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Твърди съпричиняване от тримата ищци, които са пътували в автомобила без поставени предпазни колани, а ищцата Д. не е била в специално детско столче. Твърди се, че не е имало поставена обезопасителна система за деца.

В срока по чл.372 ГПК ищците не са депозирали допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Съображения е развил в представените по делото писмени бележки. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 1006р-3336 от 27.03.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2017 г., скица към него, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 26.03.2017 г. около 15,50  л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № ******* се движил на АМ „Тракия“ в посока гр. София. В района на км 103+450 предприема маневра изпреварване на движещите се по активната лента автомобили от дясната страна-по аварийната лента. По неизвестни причини автомобилът се отклонява вдясно, водачът предприема аварийно спиране, когато автомобилът е бил излязъл от пътното платно, при което е оставил дълбоките следи върху тревната площ. Поради невъзможност да спре настъпва удар върху крайпътен билборд находящ се на 6,50 м вдясно от десния край на пътното платно.

Вещото лице сочи, че причината за настъпване на ПТП няма технически характер. Причината са субективните действия или бездействия от страна на водача на лекия автомобил. Установява се още, че процесният автомобил е оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места.

Между страните е прието за безспорно, че л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № ******* към момента на произшествието е притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/03/116003004884, сключена с ответното дружество на 24.11.2016 г., със срок на действие до 24.11.2017 г.

От изслушаната и неоспорена от страните комплексна СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищцата Д.К. е получила следните увреждания: счупване на тялото на двете бедрени кости, сътресение на главния мозък. Установява се, че в представената медицинска документация няма описани данни за наличие на травма по главата и не може да се установи изпадане в коматозно състояние.

Ищецът Р.К. е получил: счупване на четвърта предно-ходилна кост на ляво ходило, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема. От описаните образни изследвания в представената епикриза няма данни за наличие на травми на вътрекоремни и вътрегръдни органи, а само повърхностни травми.

Ищцата Д.К. е получила кръвонасядане на гръдния кош и корема, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема. Вещите лица установяват, че както при Р., така и при Д. няма данни за наличие на травми на вътрекоремни или вътрегръдни органи, освен описаните повърхностни наранявания по корема и гръдния кош.

На Д.К. е проведено следното лечение: болнично лечение от 26.03.2017 г. до 05.04.2017 г.-10 дни; -домашно-амбулаторно от 05.04.2017 г., което е продължило една година и 4 месеца. По време на болничното лечение ищцата е оперирана на 28.03.2017 г., като е извършено открито наместване на счупванията на двете бедра и фиксация с метални пирони.

Ищецът Р.К. е провел следното лечение: болнично лечение от 26.03.2017 г. до 30.03.2017 г. в продължение на четири дни и домашно-амбулаторно от 30.03.2017 г. до около 1,5-2 месеца. За счупването на лявото ходило му е поставена гипс за 30 дни.

Ищцата Д.К. е провела следното лечение:  болнично лечение от 26.03.2017 г. до 30.03.2017 г. - 4 дни и  домашно-амбулаторно от 30.03.2017 г. до около един месец.

Възстановителния период при Д.К. не е завършил. Счупването на дясното бедро не е зараснало. На ищцата й предстоят нови операции. Едва след извършването им може да се направи преценка за продължителността на възстановителния период.

При ищците Р. и Д. К.не се установяват последици от уврежданията причинени от процесното ПТП.

При Д.К. се установява несрастване на счупването на дясната бедрена кост и удължаване на десния крак с 0,5 см. Има и изразена мускулна атрофия на бедрената мускулатура. Лявата бедрена кост е с костно срастване на счупването с лека деформация /ъгъл отворен странично/ неоказващо в момента  влияние на функцията на левия крак, която е напълно възстановена. При ищцата ще е необходима нова операция на дясното бедро.

Вещото лице сочи, че ако се проведат нови операции и подходящи рехабилитации би могло да бъде постигнато пълно възстановяване на ищцата Д.К., но без тях, организмът е изчерпал своите възстановителни способности, относно счупването на дясната бедрена кост.

Травмите описани в медицинската документация при Д.К. са характерни за лице пътуващо в обезопасителна система за деца /специализирано детско столче/ или с поставен обезопасителен колан.

Травмите описани в медицинската документация при Д.К. не отговарят на такива, които се получават с правилно поставен предпазен колан.

Вещите лица дават заключение, че с оглед характера, вида и местоположението на травматичните увреди на Д.К., мястото на което е седяла по време на ПТП и механизма на произшествието, дават основание да се приеме, че не е била с поставен обезопасителен колан. Ако е била с правилно поставен предпазен колан не би получила счупвания на двете бедрени кости.

С оглед характера, вида и местоположението на травматичните увреди на Р.К., мястото на което е бил по време на ПТП и механизма на произшествието, дават основание да се приеме, че е бил с правилно поставен предпазен колан.

Вещите лица установяват също така, че при тримата пострадали е проведено своевременно и адекватно за състоянието им лечение.

От разпита на свидетеля Н.К., 43 г., сестра на ищцата Д.К. се установява, че след процесното ПТП свидетелката заварила сестра си в тежко състояние, неподвижна. Психически била много разстроена. Ищцата била на легло и не можела да се погрижи за децата си. Свидетелката я обслужвала като малко дете, по същия начин се грижела и за децата. Голямото дете било със счупен крак, а малкото се намирало в голям шок и два месеца заеквало. Дълго време не искало да излиза навън, страхувала се от коли. След изписването Д. шест месеца не трябвало въобще да става. След това започнала да ходи на рехабилитация. Ползвала помощни средства за придвижване и това продължило още шест месеца. През тази една година Д. не можела да излиза извън дома си, извън стаята въобще. Психическото й състояние не било добро. Била много притеснена, че не може да се грижи за децата си, разстроена, изпитвала болки. Към настоящия момент Д. не може да се придвижва самостоятелно, има нужда от помощ. Не може да работи. Свидетелката е постоянно край нея и помага с каквото може. Помага й за слизане и качване по стълби, въобще където има препятствия помага. Преди ПТП-то Д. била активна, работела, гледала децата, а след ПТП-то не може самостоятелно да се справи. Трябва да има помощ от близки.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявените искове са процесуално допустими.

На 16.05.2017 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 16.08.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 07.09.2017 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

 Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 26.03.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищците и извършени разходи за лечение на тези увреждания.

Установява се, че с поведението си водачът С.Ц.К. е нарушил нормата на чл. 58, ал.3 (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., нормата е била действаща към датата на процесното ПТП) от ЗДвП, съобразно която норма при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Последните обстоятелства не са налице, въпреки това водачът К. навлязъл в аварийната лента и започнал неправилно изпреварване от дясно на движещите се в активната дясна лента на магистралата, с което си действие пък нарушил нормата на чл. 41, ал.1 от ЗДвП, съобразно която пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. С поведението си водачът нарушил и нормата на чл. 20, ал. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) 1 от ЗДвП, съобразно която, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В нарушение на тази норма водачът отклонил автомобила вдясно по неизвестни причини.

В пряка причинна връзка от горните нарушения, извършени виновно от водача С.Ц.К., за пътуващите в лекия автомобил ищци: на предна дясна седалка ищцата Д.А.К. без поставен предпазен колан, на задна седалка зад водача ищеца Р.С.К. с правилно поставен предпазен колан и пак на задна седалка ищцата Д.С.К., пътуваща в специализирано детско столче, са получили травматични увреди, доказани съобразно заключението на комплексната СМЕ.

Ищцата Д.К. получила следните увреждания: счупване на тялото на двете бедрени кости, сътресение на главния мозък, без изпадане в коматозно състояние.

Ищецът Р.К. получил счупване на четвърта предно-ходилна кост на ляво ходило, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема. Касае се за повърхностни травми.

Ищцата Д.К. получила кръвонасядане на гръдния кош и корема, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема. Касае се също за повърхностни наранявания по корема и гръдния кош. С показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че четиригодишната ищца Д.К. след произшествието изпаднала в шок и в продължение на два месеца заеквала.

Други твърдени от ищците увреждания не бяха доказани в хода на настоящото производство.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С ангажираните по делото доказателства ответникът доказва възражението си за съпричиняване само по отношение на ищцата Д.А.К.. Видно от заключението на комплексната СМЕ, с оглед характера, вида и местоположението на травматичните увреди на Д.К., мястото на което е седяла по време на ПТП и механизма на произшествието, дават основание да се приеме, че не е била с поставен обезопасителен колан. Ако е била с правилно поставен предпазен колан не би получила счупвания на двете бедрени кости.

Предвид горното и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът приема, че е налице принос от страна на ищцата Д.К. за увеличаване тежестта на настъпилите вредни последици, като намира, че този принос е в размер на 10%. Съдът определя този процент, като съобразява, че най-тежката увреда за ищцата е счупването на тялото на двете бедрени кости, което не би настъпило, ако същата е била с правилно поставен предпазен колан.

По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата Д.К. неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а за разликата над 45 000 лв. до 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 10%.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания счупване на тялото на двете бедрени кости, сътресение на главния мозък, без изпадане в коматозно състояние, довели до болки и страдания, че ищцата е претърпяла и оперативно лечение на 28.03.2017 г., като е извършено открито наместване на счупванията на двете бедра и фиксация с метални пирони, домашно-амбулаторното лечение продължило дълго около една година и четири месеца. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид, че възстановителния период при Д.К. не е завършил. Счупването на дясното бедро не е зараснало. На ищцата й предстоят нови операции. Следва да се вземе предвид, че при Д.К. се установява несрастване на счупването на дясната бедрена кост и удължаване на десния крак с 0,5 см. Има и изразена мускулна атрофия на бедрената мускулатура. Лявата бедрена кост е с костно срастване на счупването с лека деформация /ъгъл отворен странично/ неоказващо в момента  влияние на функцията на левия крак, която е напълно възстановена. При ищцата ще е необходима нова операция на дясното бедро.

Претърпените от ищеца Р.К. неимуществени вреди възлизат на сумата от 25 000 лв., поради което и искът му ще следва да бъда отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 като неоснователен. При определяне на този размер съдът съобразява, че ищецът е получил счупване на четвърта предно-ходилна кост на ляво ходило, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема, като се касае само повърхностни травми. При този ищец не се установяват последици от уврежданията причинени от процесното ПТП. Възстановителният период е протекъл за срок около 1,5-2 месеца.

Претърпените от ищцата Д.К. неимуществени вреди съдът оценява на сумата от 15 000 лв., поради което искът й за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 25 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При определяне на този размер съдът съобразява, че са касае за дете на 4 години към датата на произшествието, че ищцата е получила кръвонасядане на гръдния кош и корема, травма на вътрекоремни органи, без открита рана на корема, че се касае за повърхностни травми, че около два месеца след произшествието заеквала, вследствие от уплахата преживяна по време на произшествието, че не се установяват последици от уврежданията, че възстановителният период е приключил за около един месец.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.

По отношение на ищците Р. и Д.К. не бе доказано възражение за съпричиняване. Напротив установи се, че първият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, а втората е пътувала в специално детско столче.

Искът за имуществени вреди на ищцата Д.К. е доказан, съобразно представената фактура № **********/31.03.2017 г. на стойност 3200 лв., вносен документ, удостоверяващ внасянето на сумата от 3200 лв.-фискален бон от същата дата, от които се установява, че ищцата е закупила заключен бедрен пирон, а от представената по делото епикриза и рецепта /л.27 от делото/ се установява, че същият е бил необходим за оперативното лечение на получените при ПТП травми.

На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД този размер ще следва да бъде намален с приетия процент съпричиняване, а именно със сумата от 320 лв. или ще следва да бъде уважен за сумата от 2880 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3200 лв.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 16.05.2017 г., но доколкото ищците я претендират от 16.08.2017 г., то лихвата върху дължимите главници следва да бъде присъдена считано от претендираната дата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищците са освободени от внасяне на държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не им се присъждат такива.

Видно от приложените три договора за правна помощ от 10.10.2017 г. адвокат Л.Г. е осъществявал безплатна правна помощ на ищците, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         При материален интерес по първия предявен иск в размер на 90 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение по т.4 възлиза на сумата от 3 230 лв., от която сума ответникът дължи сума в размер на 1614,60 лв., която е съответна на уважената част от иск /45000лв./. При материален интерес на втория предявен иск за неимуществени вреди в размер на 3230 лв., минималното адвокатско възнаграждение по т.2 възлиза на сумата от 454 лв., от която ответникът дължи 408,56 лв., съответна на уважената част от иска /2880 лв./

         При материален интерес по третия предявен иск в размер на 35 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение по т.4 възлиза на сумата от 1580 лв., от която ответникът дължи сума в размер на 1128,50 лв., съобразно уважената част от иска /25000 лв./

         При материален интерес по четвъртия предявен иск в размер на 25 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение по т.4 възлиза на сумата от 1280 лв., от която ответникът дължи сума в размер на 768 лв., съобразно уважената част от иска /15 000 лв./

         Или общо дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 3 919,66 лв.    

Ответникът е направил разноски в размер на 1050 лв., от която сума-600 лв. за депозит вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От тази сума на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 447,44 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете /65320 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 515,20 лв., съобразно уважената част от иска и сума в размер на 343,61 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания и сумата от 2 880 лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лв./-имуществени вреди, заплатени разходи за лечение на получените травматични увреждания, да заплати на ищеца Р.С.К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.******** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, да заплати на ищцата Д.С.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.К., ЕГН **********, и двете с адрес: ***  сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, като всички вреди са получени в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 26.03.2017 г. на АМ „Тракия“ км 103+450 м, виновно причинени от водача на л.а.м. „Рено Меган“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/116003004884, сключена с ответното дружество на 24.11.2016 г., със срок на действие до 24.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.08.2017 г. до окончателното издължаване на сумите.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди на ищцата Д.А.К. за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 10% отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 45 000 лв. до 50 000 лв. и искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 2880 лв. до сумата от 3200 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди на ищеца Р.С.К., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.К. за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв. и на ищцата Д.С.К., действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.К. за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район ********* да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Л.Г.Г., ЕГН **********,***ско възнаграждение в размер на 3 919,66  лв. /три хиляди деветстотин и деветнадесет и 0,66 лв./.

ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********, Р.С.К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.К., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.Панагюрище, ул. „******* да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район ********  сумата от 447,44 лв. /четиристотин четиридесет и седем и 0,44 лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район ********да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените размери на исковете  в размер на 3 515,20 лв. /три хиляди петстотин и петнадесет и 0,20 лв./, както и сумата от 343,61  лв. /триста четиридесет и три и 0,61 лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: