Решение по адм. дело №964/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Д. Н. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.8 против Решение № 2153-15-73/29.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274/25.03.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което на Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочи се, че в жалбата си по чл.117 от КСО жалбоподателят е заявил, че желае да се преразгледа осигурителния му стаж за 2007 г. вкл. до 2011 г. като самоосигуряващо се лице, но това не е сторено, а като се вземе предвид този осигурителен стаж, би се изпълнило законовото изискване за наличие на действителен осигурителен стаж от 15 години.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с указания за отпускане на полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-[населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Със заявление вх. № 2113-15-239/24.01.2025 г. Д. Н. Т. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, като е декларирал, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава.

Към датата на заявлението 24.01.2025 г. Т. е имал навършена възраст 67 г. 10 м. 02 дни.

Към заявлението и в рамките на административното производство от страна на Т. са представени следните документи за осигурителен стаж:удостоверение обр. УП-3 №028/03.12.2024 г., удостоверение обр. УП-3 №794/14.11.2024 г., удостоверение обр. УП-3 №32/06.11.2024 г., трудова книжка №4881/08.03.1982 г. и трудова книжка №2/14.01.2025 г.

Въз основа на събраните в хода на административното производство документи и данните по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО за периода от 14.10.1974 г. до 23.01.2025 г. вкл., е зачетен осигурителен стаж с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от I категория труд 01 г. 00 м. 13 дни, осигурителен стаж от II категория труд 01 г. 06 м. 19 дни, осигурителен стаж от III категория труд 11 г. 04 м. 29 дни, осигурителен стаж без превръщане 14 г. 00 м. 01 дни и действителен осигурителен стаж 14 г. 00 м. 01 дни.

При тези данни с разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274 от 25.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като е прието, че към датата на подаване на заявлението - 24.01.2025 г. и при постановяване на обжалваното разпореждане, лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж. Прието е, че Т. има 14 г, 00 м. 01 дни действителен осигурителен стаж.

Посоченото разпореждане е обжалвано от Т. пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив по реда на чл. 117 от КСО с искане за неговата отмяна, като е изразено несъгласие със зачетения осигурителен стаж. Твърденията са били, че е налице разминаване между зачетения осигурителен стаж по обжалваното разпореждане и този по постановено предходно разпореждане за отказ от 22.07.2024 г., въпреки че са представени нови доказателства за трудов стаж за периодите от 1974 г.- 1976 г. и от 2007 г. до 2011 г.

В хода на административното обжалване е установено, че по подадено от Т. преходно заявление от 27.03.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО е постановен отказ за отпускане на пенсия на 22.07.2024 г., тъй като зачетеният действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е бил 12 г. 00 м. и 26 дни и съответно е по-малко от минимално изискуемия за отпускане на исканата пенсия.

Със заявлението от 24.01.2025 г., по което е постановено обжалваното разпореждане, Т. е представил допълнителни документи за положен осигурителен стаж, въз основа на които от страна на пенсионните органи е зачетен допълнително осигурителен стаж за времето от 14.10.1974 г. до 10.03.1975 г. с продължителност - 00 г. 04 м. и 26 дни, за времето от 01.04.1975 г. до 30.09.1976 г. с продължителност - 01 г. 05 м. и 29 дни. Зачетен е и осигурителен стаж положен, след постановяването на предходното разпореждане за отказ по данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за времето от 14.01.2025 г. до 23.01.2025 г. с продължителност 00 г. 00 м. и 10 дни. Не е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.10.1979 г. до 31.10.1979 г. с продължителност 00 г. 00 м 15 дни, съгласно представен образец УП-3 № 028/03.12.2024 г., издаден от Община Димитровград, тъй като за същия период е зачетен осигурителен стаж за времето 01.10.1979 г. до 13.10.1980 г. с календарна продължителност като военнослужещ, който се приравнява на положен при условията на I-ва категория труд. Изчислено е, че сумарно зачетеният осигурителен стаж по представените нови доказателства за положен такъв и по данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, е с обща продължителност 01 г. 11 м. и 05 дни, и при прибавянето му към зачетения към постановения предходен отказ от 22.07.2024 г. действителен осигурителен стаж 12 г. 00 м. 26 дни, се получава обща продължителност на зачетения осигурителен стаж 14 г. 00 м. и 01 дни, колкото е прието по обжалваното разпореждане.

При тези данни е издадено Решение №2153-15-73/29.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което жалбата на Т. е приета за неоснователна.

6.В хода на съдебното производство са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото Протокол изх.№ 162272500019917/24.01.2025 г. за подадени данни с Протокол /Приложение №5 към чл.6, ал.6 от Наредба Н-8 за периода от 01.2007 г. до 12.2007 г. и Протокол изх.№ 162272500019920/24.01.2025 г. за подадени данни с Протокол/Приложение №5 към чл.6, ал.6 от Наредба Н-8 за периода от 01.2008 г. до 12.2008 г.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган (така и в този смисъл е Заповед № 3700/24.04.2025г. на Управителя на НОИ), в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място]. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. Спорът по делото се концентрира във въпроса, относно наличието на законоустановените предпоставки по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Н. Т., и по-конкретно налице ли е изискването на наличие на най - малко 15 години действителен осигурителен стаж.

9. С оглед разрешаването на административноправния спор следва да се съобрази разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2025 г. мъжете придобиват при навършена възраст 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от ЗПГРРЛ, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл.15, ал.4 от НПОС при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.З от КСО осигурителният стаж от I-ва и II-ра категория труд не се превръща към III-та категория труд.

10. По делото не съществува спор относно обстоятелството, че Д. Н. Т. е навършил изискуемата, съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в приложимата редакция към 2025г., възраст от 67 години, като към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е имал навършена възраст : 67 години 10 месеца и 02 дни. Спорът между страните е относно обстоятелството изпълнено ли е изискването на чл.68, ал.3 от КСО за наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Доводите на жалбоподателя в тази насока са, че от страна на пенсионните органи не е зачетен осигурителният му стаж за времето от 2007г. до 2011г. като самоосигуряващо се лице, при наличие на който би се изпълнило изискването за 15 години действителен осигурителен стаж.Тези доводи са неоснователни.

Видно от данните по приложената административна преписка времето от 12.03.2008 г. до 11.07.2008 г. (с продължителност 00 г. 03м. 29 дни), времето от 01.01.2009 г. до 01.01.2011 г. (с продължителност 02 г. 00 м. 00 дни) и времето от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. (с продължителност 00 г. 03 м. 00 дни) е зачетено за осигурителен стаж на лицето като самоосигуряващо се лице - собственик на „ГЕРТРУД“ ЕООД, [ЕИК]. Осигурителният стаж е зачетен въз основа на данните от представената Осигурителна книжка №570322**** и Служебна бележка изх.№2113- 15-1008#4/24.04.2024 г. Съгласно извършена Справка от Персонален регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2025 г. при пенсиониране на Т. (данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО), данните за осигуряване на лицето като самоосигуряващо се лице - собственик на „ГЕРТРУД“ ЕООД, [ЕИК] също са за тези периоди, а именно: от 12.03.2008 г. до 11.07.2008 г., от 01.01.2009 г. до 01.01.2011 г. и от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. Тези данни изцяло съответстват на декларирания в НАП вид осигуряване от самоосигуряващото се лице Д. Н. Т., видно от Справка 22А-Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица, съгласно който жалбоподателят е обявил започване на дейност и осигуряване (за фонд Пенсии и фонд ОЗМ) като собственик на „ГЕРТРУД“ ЕООД, [ЕИК] на 12.03.2008 г., с прекъсване на дейността на 11.07.2008 г., която дейност е възобновена от 05.01.2009 г. включително и осигуряването и отново прекъсната на 01.04.2011г.

Съгласно чл.41, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г.; Решение № 8525 на Върховния административен съд от 2000 г. - бр. 8 от 2001 г.; Решение № 3357 на Върховния административен съд от 2001 г. - бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр, 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 12 и 67 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 и 80 от 2012 г., бр. 33 от 2013 г.; Решение № 8660 на Върховния административен съд от 2013 г - бр. 94 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2014 г., бр. 18 и 40 от 2015 г. и бр. 17 от 2016), се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО – самоосигуряващо се лице се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Кръгът на лицата, които следва да се осигуряват за своя сметка е определен с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от КСО.

Според легалната дефиниция, дадена с § 1, ал.1, т.З от ДР на КСО (в редакцията за 2023 г.), “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл 4а1, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО. 

Според чл. 10, ал, 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Предвид цитираните нормативни разпоредби, липсва основание за зачитане като осигурителен стаж времето преди 12.03.2008 г. (от 2007 г. до 12.03.2008 г.), времето от 11.07.2008 г. до 31.12.2008 г., когато е налице прекъсване на дейността и времето след 01.04.2011 г., когато отново е прекъсната дейността, тъй като през тези времеви периоди Д. Н. Т. не е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на „ГЕРТРУД“ ЕООД, [ЕИК] и следователно няма основание за осигуряване и внасяне на осигурителни вноски.

В обсъждания контекст, подаването на декларация образец 6 и внасянето на осигурителни вноски от страна на собственик на ЕООД, сами по себе си не водят до извод, че лицето попада в кръга на задължените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, поради което представените в хода на съдебното производство писмени доказателства :Протокол изх.№ 162272500019920/24.01.2025 г. за подадени данни с Протокол /Приложение №5 към чл.6, ал.6 от Наредба Н-8 за периода от 01.2008 г. до 12.2008 г. и Протокол изх.№162272500019917/24.01.2025 г. за подадени данни с Протокол /Приложение №5 към чл.6, ал.6 от Наредба Н-8 за периода от 01.2007 г. до 12.2007 г. не обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното решение №2153-15-73/29.04.2025 г., на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274 от 25.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V.За разноските :

12. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Т.,[ЕГН] от [населено място], [улица], ет.8, против Решение № 2153-15-73/29.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274/25.03.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което на Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.

ОСЪЖДА Д. Н. Т., ГН ********** от [населено място], [улица], ет.8, да заплати на Национален осигурителен институт - [населено място], сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.