Решение по дело №627/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Т. Р., против Решение №5/29.01.2025 г., постановено по АНД №523/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос. В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Р., която поддържа касационната жалба и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на решението на РС-Айтос и отмяна на електронния фиш, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация – ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:

На 25.12.203 г., в 17:27 часа, в община Айтос, път III – 208, км. 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, автоматизирано техническо средство №1047F8А4010800Е9, засякло и заснело движещ се със скорост от 81 км/ч лек автомобил Пежо 307ЦЦ, с рег.№[рег. номер]. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение за извън населено място до 50 км/ч. Установено е, че заснетият автомобил, е собственост на М. Н. Р., както и че скоростта следва да се счита за 81 км/час или с 31 км/ч над разрешената скорост.

Техническото средство –SITRAFFIC ERS 400, с №1047F8А4010800Е9 към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 23-29 от НАХД 523/2024 г. на БРС/ и протоколи от проверка на Българския институт по метрология /л.20 гръб-л.22/.

По делото е приложена схема на път III-208 „Дъскотна – Айтос“, в участъка от км.92+740, като са отразени вида и километричното положение на пътните знаци в участъка към датата на нарушението.

Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 300 лева.

Районният съд е потвърдил издадения ЕФ, като не е констатирал от формална страна допуснати нарушения при издаването му. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 реквизити, които е изброил. Скоростта е фиксирана с техническо средство, преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, следователно устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. Съдът е намерил, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, както и протоколи, видно от които скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 81 км/ч при разрешена такава до 50 км/ч за пътния участък, съгласно ЗДвП.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени доказателства.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения електронен фиш като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити.

Съдът приема за доказан факта на извършване на нарушението така, както е описано по-горе, в участък, където разрешената скорост е до 50 км/ч., като твърдения за допустима скорост в това извън населено място по-висока от посочената - до 50 км/ч., с касационната жалба не се излагат.

По делото е приложена и схема на път III-208 „Дъскотна – Айтос“, в участъка от км.92+740, като са отразени вида и километричното положение на пътните знаци в участъка към датата на нарушението.

Въззивната инстнация се е произнесла при пълнота на доказателствата, при окомплектоване и представяне на цялата преписка, съдържаща информация за участъка от пътя, описание на мястото и кординатите, ограничението на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположение на техническо средство, неговия вид, дата на последваща метрологична проверка.

За установеното по безспорен начин превишение на скоростта, правилно квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, по отношение на касатора е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП. Наказанието глоба е определено с електронния фиш в предвидения от законодателя размер, поради което възражението за неговата явна несправедливост също е неоснователно.

Освен това разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 189, ал.4, предл.едно от ЗДвП изисква електронния фиш да се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител, а не в тяхно отсъствие да се установява нарушението, посредством автоматизирано техническо средство. Установяването се извършва от техническото средство, като по това време без никакво съмнение нарушителят е на същото място, където се намира и техническото средство, независимо дали то е стационарно или мобилно. В случая нарушението е установено с техническо средство, което по смисъла на закона представлява автоматизирано техническо средство, като техническото средство е било изправно. Поради това и след като за конкретното нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, не съществува законова пречка за издаване на електронен фиш, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

Съдът не споделя и възраженията, изложени в жалбата, за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Оспореният електронен фиш е издаден след като собственика на автомобила е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и собственоръчно е декларирал, че на 25.12.2023 г. /датата на нарушението/, в 10.00 часа, е предоставил собствения си лек автомобил именно на Д. Н. Р..

Относно приложения по делото снимков материал - той касае конкретното нарушение, извършено на 25.12.2023г., като това изрично е посочено на гърба на снимковия материал, поради което правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно е санкциониран и на коя дата не е нарушено.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №5/29.01.2025 г., постановено по АНД №523/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.