РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3421 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата А.Е.П. чрез пълномощника си адвокат Ц. е
предявила иск против ответника „Гален Фарма“ ООД за осъждането му да й заплати
сумата от 10 690,38 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по договор за управление, сключен на 20.02.1999 г., прекратен с
решение на Общото събрание на съдружниците от 31.10.2017 г., вписано в
Търговския регистър на 13.11.2017 г., за 125 работни дни, както следва: за 2012
г. – 7 работни дни, за 2013 г. – 14 работни дни, за 2014 г. – 17 работни дни,
за 2015 г. – 30 работни дни, за 2016 г. – 30 работни дни и за 2017 г. – 27
работни дни, както и сумата от 746,85 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 13.12.2017 г. до 20.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Гален Фарма“ ООД чрез пълномощника адвокат Б. оспорва исковете по основание и
размер.
Твърди, че дружеството не е сключвало
договор за възлагане на управление с ищцата и не е налице съгласие между
страните за твърдените от ищцата факти и обстоятелства. Оспорва автентичността,
датата и съдържанието на представения с исковата молба договор за управление.
Твърди, че той не е подписан от лица с представителна власт спрямо дружеството,
а единият от подписите върху договора е на ищцата. Сочи, че върху него е
поставен печат на друго дружество. Намира за необосновано сключването на
договор 4 месеца след провеждане на Общото събрание на съдружниците, на което
освен това не е гласувано сключването на договор за управление.
Счита, че клаузите в представения от
ищцата договор са взаимоизключващи се и противоречат на същността на договора
за управление, а и няма механизъм, по който да се отчитат отсъствията на
управителя от работа.
Ангажира доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Гален
Фарма“ ООД е предявил насрещен иск против ищцата А.Е.П. за осъждането й да му
заплати сумата от 11 687 лв., представляваща получени от ответницата по насрещния
иск без правно основание допълнително начислени възнаграждения в качеството й
на управител на „Гален Фарма“ ООД за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2017 г.,
сумата от 2 140 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода
от 01.01.2016 г. до 16.10.2018 г., сумата от 2 000 лв., представляваща получени
от нея без правно основание недължимо възнаграждение в резултат от неправилно
изчисляване на гласуваното от Общото събрание на дружеството възнаграждение на
управителя за периода от 01.03.2015 г. до 31.10.2017 г. и сумата от 160 лв.,
представлява законна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до
16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от деня на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане.
Моли за присъждане на разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата
чрез пълномощника си адвокат Ц. оспорва насрещните искове като неоснователни.
Оспорва твърдението на ищеца по
насрещния иск, че в исковия период е получавала допълнителни възнаграждения в
нарушение на вида и характера на възникналото с нея правоотношение по договор
за управление.
Сочи, че размерът на възнаграждението й
е изчисляван от счетоводството на дружеството по начина, уговорен в договора, а
именно в размер на 3,5 средни работни заплати в дружеството, и тя не е могла да
влияе на механизма на изчисляването му.
Счита насрещния иск за недоказан, тъй
като дружеството не е представило доказателства за размера на начисляваното и
получаваното от ищцата възнаграждение.
Моли за отхвърляне на насрещните искове и за
присъждане на разноски.
Не сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от данните по делото, че дружеството „Гален Фарма“ ООД е вписано в
търговския регистър с решение по ф.д. № 2686/1994 г. на Окръжен съд –
Пазарджик.
Установява се от Договор за продажба на
дружествени дялове от „Гален Фарма“ ЕООД, с. К., обл. Пловдивска, сключен на
28.07.1998 г., че продавачът Република България, представляван от Министъра на
промишлеността в качеството на орган по чл. 3 ЗППДОП, е прехвърлил на купувача „Гален
Фарма Продакшън“ АД собствеността върху 2 450 дружествени дяла по
1 000 лв. всеки, представляващи 80 % от регистрирания капитал на
дружеството „Гален Фарма“ ЕООД, с всички произтичащи от тях права и задължения
по реда и при условията на договора.
Установява се от Решение № 2696 от
03.11.1998 г., постановено по ф.д. № 2686/1994 г. на Окръжен съд – Пазарджик, че
по партидата на „Гален Фарма“ ЕООД са вписани следните промени: приемане на нов
съдружник „Гален Фарма Продакшън“ АД, регистрирано по ф.д. № 420/1998 г. на
Окръжен съд – Пазарджик; промяна в наименованието на дружеството от еднолично
търговско дружество с държавно участие „Гален Фарма“ ЕООД в дружество с
ограничена отговорност „Гален Фарма“ ООД; увеличение на капитала от
3 062 000 лв. на 5 000 000 лв., избиране на нов управител –
А.Е. Гилева, която да управлява и представлява дружеството.
Установява се от Решение № 424 от 16.02.1999 г.,
постановено по ф.д. № 420/1998 г. на Окръжен съд – Пазарджик, че са вписани
следните промени по партидата на „Гален Фарма Продакшън“ АД: заличен е като
член на съвета на директорите Теодора Трайкова Белчева; вписан е нов член на
съвета на директорите Лидия Г. Върбакова; вписан е нов изпълнителен директор на
дружеството Маргарита Димитрова П..
С договор за възлагане на управление на дружество с
ограничена отговорност „Гален фарма“ ООД – с. Калугерово, Пазарджишка
област, сключен на 20.02.1999 г. между
Маргарита Димитрова П. – изпълнителен директор на „Гален Фарма Продакшън“ АД и А.Е.
Г. – представител на общия преференциален 20 % дял от една страна, наричан
по-надолу доверител и А.Е. Г. от друга страна, наричана управител, доверителят
е възложил, а управителят е приел да управлява търговското дружество „Гален
Фарма“ ООД.
Съгласно т. 7.5 от договора управителят ползва платена
годишна отпуска в размер на 30 работни дни годишно, които може да ползва за
целия период на договора, като сам определя времето на ползването им.
Съгласно т. 20 от договора при прекратяване на
договора на управителя се изплаща в едномесечен срок обезщетение съответстващо
на неизползвания от него платен годишен отпуск. Управителят има право в
случаите на неизползван платен годишен отпуск за предходни години да получи
възнаграждение за период, който той си избере, като в такъв случай се погасява
правото му да ползва реално този отпуск.
Съгласно т. 10 от договора размерът на месечното
възнаграждение на управителя съгласно решение на общото събрание на
съдружниците от 03.11.1998 г. е 3,5 средни работни заплати в дружеството.
Съгласно т. 14 от договора за времето на ползване на
платен годишен отпуск по този договор на управителя се дължи възнаграждение,
изчислено от изплатеното му среднодневно възнаграждение по т. 10 за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска.
Установява се от протокол от Общото събрание на
съдружниците на „Гален Фарма“ ООД, проведено на 31.10.2017 г., че е взето
решение за избор на нов управител на дружеството Ивайло Валентинов Шотев и за
освобождаване на досегашния управител А.Е.П..
С Трудов договор № 10 от 14.11.2017 г. А.Е.П. е
назначена в ответното дружество на длъжността „директор, производство“.
По делото са представени ведомости за възнагражденията
на ищцата А.Е.П. за месеците април, октомври, ноември и декември 2012, г.,
месец март 2013 г. и месеците септември и ноември 2015 г., от които се
установяват отработените дни за месеца, ползваният платен годишен отпуск,
отпуск по болнични, начисленото възнаграждение, дължимите данъци и осигурителни
вноски.
Установява се от заключението на вещото лице К. по
съдебно-техническата експертиза, че страниците на процесния договор за
възлагане на управление са съставени и отпечатани с еднакъв шрифт от типа
серифен, семейството е „Таймс Ню Роман“ с големина 12 рt. Оформлението на първа страница се различава от това
на останалите страници от договора. Първа страница е форматирана с подравняване
в ляво и липса на подравняване в дясно. Бялото поле в ляво е 30,87 мм.
Останалите страници са форматирани с подравняване в ляво и в дясно. Бялото поле
в ляво е 30,07 мм, а в дясно – 27,38 мм. От историческа гледна точка експертът
не може да даде становище за това дали първата и останалите страници от
договора са съставени едновременно и кога е станало това. При провеждане на
изследването е установено, че първата страница е отпечатана по технология –
лазерен печат, докато останалите страници са отпечатани по технология –
мастиленоструен печат.
Установява се от заключението на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата
експертиза размерът на начисленото месечно възнаграждение на ищцата за периода
от 01.01.2012 г. до 14.11.2017 г. с посочване на ползваните дни платен отпуск,
дните в болнични и допълнителните начисления.
Според вещото лице за периода от 01.01.2012 г. до
14.11.2017 г. на ищцата се полагат 177 дни отпуск. Във ведомостите за заплати
за същия период на ищцата е начислено възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск в размер на 47 дни. Остават за ползване 130 работни дни.
Вещото лице е изчислило размера на обезщетението за
неизползван отпуск по реда на чл. 177 КТ като за последен календарен месец с
отработени не по-малко от 10 работни дни е взел месец октомври 2017 г., в който
за отработени 18 дни и е начислено основно възнаграждение в размер на 1922,73 лв. и допълнително възнаграждение в
размер на 384,55 лв. или общо 2 307,28 лв. Среднодневното възнаграждение
възлиза на 128,18 лв., а размерът на обезщетението за неизползван отпуск за 130
работни дни е 16 663,34 лв. Законната лихва за периода от 13.12.2017 г. до
20.08.2018 г. е в размер на 1 161,90 лв.
Вещото лице е изчислило размера на средната работна
заплата в дружеството за периода от месец май 2015 г. до месец ноември 2017 г. като
е разделило начислените средства за работна заплата за отчетния месец на
средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение без лицата в отпуск
по майчинство. Изчислило е размерът на 3,5 средни работни заплати за всеки
месец, начисленото възнаграждение за управителя и разликата между тях. Общият
размер на разликата между начисленото възнаграждение и полагащите се 3,5 средни
работни заплати е 12 777,65 лв.
Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка
Маргарита Димитрова П., че работи като отговорник по човешките ресурси в „Гален
Фарма“ ООД от 1996 г. Отговаря за служителите, назначени по трудов договор, но
не и за тези, чийто правоотношения са по ТЗ. Заявява, че за периода от 2012 г.
до 2017 г. ищцата е отсъствала от работа, но не е подавала молба за отпуск при
свидетелката, а е уведомявала собственика.
При така установените правнорелевантни факти съдът
намира следното от правна страна:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. 79, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по договор за управление и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Приети
за съвместно разглеждане в настоящото производство са и кумулативно съединени
насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД за
връщане на дадено при начална липса на основание, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
За
основателността на главните искове в тежест на ищцата е при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между нея и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за управление, съдържащ уговорки за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, прекратяването
на договора и размера на дължимото обезщетение.
По
насрещните искове в тежест на ищеца по тях е при условията на пълно и главно
доказване да установи плащането на търсените суми, а по иска за присъждане на
обезщетение за забава – отправянето на покана за връщането им.
В тежест
на ответницата по тези искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е получила сумите на валидно правно основание.
По главния
иск, предявен от ищцата А.Е.П.:
Между
страните не съществува спор за това, че през процесния период ищцата е била
управител на ответното дружество.
Основният спорен по делото въпрос касае валидността на
договора за възлагане на управление от 20.02.1999 г., на който ищцата основава претенцията
си за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
За доказване на възражението си за недействителност на
процесния договор за възлагане на управление ответникът поиска на основание чл.
182 ГПК договорът да бъде представен в оригинал и ангажира съдебно-техническа
експертиза със задача да установи еднакви ли са по шрифт и оформление всички
страници на договора и дали съставянето технически на първата страница е
едновременно и еднакво с останалите страници на договора.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено,
се установява, че първата страница на договора е оформена със същия шрифт като
останалите, но е форматирана по различен начин – без подравняване в дясно и с
различно по размер бяло поле в ляво. Първата страница е отпечатана на лазерен
принтер, а останалите – на мастиленоструен.
Така ангажираните от ответника доказателства не
обосновават категоричен извод за недействителност на договора – същият беше
представен по делото в оригинал, а от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява единствено, че документът има
различно оформление и е разпечатан на различен принтер. Тези обстоятелства сами
по себе си не са достатъчни, за да се приеме с необходимата категоричност, че
волята на страните не е била насочена към сключване на договора и настъпване на
правните му последици.
В тази връзка договорът и експертното заключение не следва
да се разглеждат изолирано, а съвкупно с останалите доказателства по делото, а
именно ведомостите за възнаграждения на ищцата за част от исковия период, които
изхождат от ответното дружество, заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, изготвена въз основа на сведения, намиращи
се при ответника, а до известна степен и показанията на свидетелката Маргарита
Димитрова П., според които ищцата е ползвала отпуск, може да се направи извод,
че през процесния период на ищцата е начислявано освен възнаграждение за
отработените дни, също така възнаграждение за дните в отпуск, дните в болнични
и други. Така например във ведомостта за месец септември 2015 г. на ищцата е
начислено възнаграждение в размер на 127,35 лв. за един ден платен отпуск, а
според заключението по съдебно-икономическата експертиза на ищцата е начислено
възнаграждение за три дни платен годишен отпуск през месец юли 2013 г. в размер
на 306,52 лв., за седем дни през месец август 2013 г. в размер на 747,71 лв., за
пет дни през месец август 2014 г. в размер на 185,71 лв. и т.н.
Тази съвкупност от писмени и гласни доказателства,
включително изхождащи от ответника, установява, че през процесния период на
ищцата е начислявано възнаграждение за дните, в които е ползвала отпуск, което прави
достоверно твърдението й за съществуване на процесния договор за възлагане на
управлението, регламентиращ правото й да ползва платен годишен отпуск, както и
да получи обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на
правоотношението по управление на ответното дружество.
Договорът за възлагане на управление е подписан за
възложителя „Гален Фарма“ ООД от съдружниците в него – „Гален Фарма Продакшън“
АД, представляван от изпълнителния директор Маргарита Димитрова П., и
останалите съдружници – лица по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП, представлявани от А.Е.
Гилева (понастоящем П.). За управителя договорът е подписан от ищцата. Доколкото
страни по процесния договор за възлагане на управление са търговското дружество
и управителя, то сключването му от съдружниците в дружеството от една страна и
от управителя от друга страна, го прави сключен от името на дружеството и
поражда действие за него. Обстоятелството, че върху договора е поставен печат
на „Гален Фарма Продакшън“ АД не се отразява на валидността на договора, тъй
като печатът не е необходим реквизит на договора, а и печатът не е на трето
лице, а на един от съдружниците в дружеството, страна по договора за възлагане
на управление.
Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ТЗ,
предвиждаща сключване на писмен договор за възлагане на управлението, е влязла
в сила през 2003 г., т.е. след сключване на процесния договор, не означава, че
преди тази дата страните не са могли да уреждат отношенията по управление на
дружеството с писмен договор. Договорната свобода, прокламирана в чл. 9 ЗЗД,
дава право на дружеството и управителя свободно да договорят условията на
съществуващото помежду им правоотношение по управление на търговското
дружество, включително да сключат писмен договор за това и да уговорят ползване
на платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на
договора и всякакви други клаузи, имащи отношение към управлението на
търговското дружество.
Сключването на договора четири месеца след провеждане
на общото събрание, на което ищцата е избрана за управител на дружеството,
липсата на решение за упълномощаване на лице, което да сключи договора за
възлагане на управление и смисловите противоречия в договора са без правно
значение за валидността на договора и пораждането на правните му последици.
По изложените съображения съдът намира, че представеният
по делото договор за възлагане на управление е валидно сключен, породил е
правни последици и обвързва страните по него със силата на закон.
Страните са уговорили ползване на платен годишен
отпуск от управителя в размер на 30 дни годишно, по време на който на
управителя се дължи възнаграждение в размер на среднодневното му възнаграждение
за последния календарен месец преди ползване на отпуска, както и обезщетение за
неизползваните дни отпуск при прекратяване на договора.
Няма спор между страните, че през процесния период
ищцата е била управител на ответното дружество, което е породило насрещното
задължение на ответника да й предостави ползването на платен годишен отпуск, а
прекратяването на правоотношението по управление на търговското дружество с
избора на нов управител – насрещното задължение да й заплати обезщетение за
неизползвания годишен отпуск.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства
ищцата да е ползвала реално полагащите й се дни отпуск или да е заплатил
следващото се обезщетение при прекратяване на договора за възлагане на
управление.
Въз основа на установения по делото брой на дните
неизползван отпуск
и
размера на дължимото среднодневно възнаграждение съдът приема, че на ищцата се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който следва да се
определи по аналогия с разпоредбата на чл. 177 КТ като обезщетението се съобрази
с размера на брутното възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на
договора – в този смисъл Решение № 159 от 09.12.2010 г., постановено по
гр.д. № 1127/2019 г. на ВКС, І т.о., съгласно което когато в договора за
възлагане на управление не е уговорено друго, при определяне размера на
обезщетението за неизползван отпуск е допустимо прилагането на чл. 177 КТ.
Съгласно заключението на вещото лице Ц. среднодневното
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяване
на договора за възлагане на управление – месец октомври 2017 г., възлиза на
128,18 лв. Следователно дължимото обезщетение за заявените с исковата молба 125
работни дни е в размер на 16 022,50 лв., от която сума с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважена заявената претенция
в размер на 10 690,38 лв.
Като основателен следва да бъде уважен и акцесорния
иск за лихва за забава, считано от 13.12.2017 г. (един месец след прекратяване
на договора за възлагане на управление съгласно т. 20 от същия) до 20.08.2018
г. (датата на предявяване на исковата молба в съда) в претендирания размер от
746,85 лв., за който размер от страна на ищцата са ангажирани писмени
доказателства –лихвен калкулатор.
По насрещните искове, предявени от ответника „Гален
Фарма“ ООД:
Ответникът е предявил претенции за връщане от ищцата
на получени от нея без основание допълнителни възнаграждения в размер на 11 687
лв., заедно със законната лихва за периода от 01.01.2016 г. до 16.10.2018 г. в
размер на 2 140 лв., както и получено от нея без основание възнаграждение в
размер на 2 000 лв. в резултат от неправилно изчисляване на размера на възнаграждението
й като управител, заедно със законната лихва за периода от 01.01.2018 г. до
16.10.2018 г. в размер на 160 лв.
Заплащането на тези възнаграждения от ответника на
ищцата не се оспорва от нея, а и се установява от приетото по делото заключение
по съдебно-икономическата експертиза. Експертизата установява средния списъчен
брой на наетите по трудово правоотношение в дружеството без лицата в отпуск по
майчинство, начислените средства за работна заплата, средната работна заплата в
предприятието, размерът на 3,5 средни работни заплати, начисленото
възнаграждение на ищцата и установената разлика. Така общият размер на
начислените в полза на ищцата допълнителни възнаграждения, надвишаващи 3,5
средни работни заплати в дружеството за съответния месец, за процесния период
възлиза на 12 777,65 лв.
Ищцата не ангажира доказателства и не установи да е
получила тази сума на валидно правно основание, а и основание за получаване на
възнаграждение в по-голям размер от 3,5 средни работни заплати в дружеството
липсва в подписания между страните договор за възлагане на управление, което налага
да се приеме, че ищцата се е обогатила неоснователно за сметка на ответното
дружество, получавайки по-голямо от уговореното възнаграждение през сочения от
ответника период.
Предявената от ответника претенция за неоснователно
обогатяване следва да бъде уважена до размера, установен от вещото лице –
12 777,65 лв. Доколкото в заключението на вещото лице липсва разграничение
за това дали начислените в полза на ищцата възнаграждения в по-висок от
дължимия размер са в резултат на допълнителни начисления над основата от 3,5
средни работни заплати или на неправилното изчисляване на тази основа, съдът
намира, че искът за присъждане на допълнително начислените възнаграждения над
уговорения размер от 3,5 средни работни заплати в дружеството, който е в размер
на 11 687 лв., следва да бъде уважен изцяло, а искът за присъждане на
неоснователно получени от ищцата възнаграждения поради неправилно изчисляване
на възнаграждението на управителя в размер на 2 000 лв. следва да бъде
уважен до сумата от 1 090,65 лв. За горницата над 1 090,65 лв. до предявения
размер от 2 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
предявените от ответника акцесорни искове за заплащане на лихва за забава върху
неоснователно получените от ищцата суми, дължими за периода от 01.01.2016 г. до
16.10.2018 г. и от 01.01.2018 г. до 16.10.2018 г.
При неоснователно обогатяване длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не
се ангажираха доказателства за отправяне на покана до ищцата за връщане на
получените без основание суми преди датата на подаване на насрещната искова
молба. При това положение длъжникът е изпаднал в забава от датата на насрещната
искова молба, която има характер на покана за плащане. Доколкото претенциите за
лихва за забава са заявени с краен период 16.10.2018 г., а насрещната искова
молба е постъпила в съда на 19.10.2018 г., т.е. на дата, следваща датата, до
която се търси обезщетение за забава, тези претенции следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
С оглед изхода на делото отговорността за разноски
следва да бъде разпределена между страните с оглед пълното уважаване на
ищцовата претенция и частичното уважаване на претенцията на ответното
дружество.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „Гален Фарма“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Калугерово,
общ. Лесичово, п.к. 4462, представлявано от управителя Ивайло Валентинов Шотев,
да заплати на А.Е.П., ЕГН ********** *** сумата от 10 690,38 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по договор за възлагане
на управление от 20.02.1999 г. за 125 работни дни за периода от 2012 г. до 2017
г., както и сумата от 746,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.12.2017 г. до 20.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД А.Е.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Гален Фарма“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Калугерово, общ.
Лесичово, п.к. 4462, представлявано от управителя Ивайло Валентинов Шотев,
сумата от 11 687 лв., представляваща получени от А.Е.П. без правно основание
допълнително начислени възнаграждения в качеството й на управител на „Гален
Фарма“ ООД за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от 1
090,65 лв., представляваща получено от А.Е.П. без правно основание недължимо
възнаграждение в резултат от неправилно изчисляване на гласуваното от Общото
събрание на дружеството възнаграждение на управителя за периода от 01.03.2015
г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на насрещната
искова молба – 19.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гален Фарма“
ООД иск за заплащане на полученото без правно основание недължимо
възнаграждение в резултат от неправилно изчисляване на гласуваното от Общото
събрание на дружеството възнаграждение на управителя за периода от 01.03.2015
г. до 31.10.2017 г. за горницата над 1 090,65 лв. до пълния предявен
размер от 2 000 лв., както и исковете за присъждане на законна лихва върху
главницата от 11 687 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 16.10.2018 г. в
размер на 2 140 лв. и на законна лихва върху главницата от 2 000 лв. за
периода от 01.01.2018 г. до 16.10.2018 г. в размер на 160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Гален Фарма“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Калугерово, общ. Лесичово, п.к.
4462, представлявано от управителя Ивайло Валентинов Шотев, да заплати на А.Е.П.,
ЕГН ********** *** разноски в производството в размер на 477,61 лв. държавна
такса, 1 200 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Е.П., ЕГН **********
*** да заплати на „Гален Фарма“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Калугерово, общ. Лесичово, п.к. 4462, представлявано от
управителя Ивайло Валентинов Шотев, разноски в производството в размер на 545,95
лв. държавна такса, 703,34 лв. адвокатско възнаграждение и 209,40 лв. депозити
за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: