Решение по дело №467/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.08.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 06 (шести) август                                                                    Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 467 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

            В исковата си молба С.Г.Д. и Д.Б.Д. твърдят, че са съсобственици с по 1/3 идеални части от недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. К., обл. Шумен. Земите били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Вълчев Д.. На 25.07.2012 г. третият участник в съсобствеността – Димитринка Георгиева Димитрова дарила на Д.Д.П. и Т.М.М.собствената си 1/3 идеална част от тях. По този начин, в съсобствеността участвали ищците и посочените две лица. На 26.10.2016 г. единият от съсобствениците – Д.П., притежаващ 1/6 идеална част от имотите, сключил договор за аренда на същите с ответника ЕТ „М.– Г.Д.“***. По силата на същия, предоставил на търговеца недвижимите имоти за временно ползване – за срок от тридесет години срещу годишно арендно плащане в размер на 50 кг. Зърно/1 дка. Ищците не били съгласни с така сключения договор за аренда, като никога не са приемали същия нито изрично, нито с конклудентни действия, не са получавали рента въз основа на същия. Сочат, че сключеният от съсобственик, притежаващ едва 1/6 идеална част от имотите, договор за аренда им е непротивопоставим, тъй като те притежават общо 2/3 идеални части от имотите. Понастоящем, Д. и Д. били лишени от владението върху процесните имоти, тъй като ответният едноличен търговец владее същите въз основа на договора за аренда. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „Моби-Г.Д.“***, че са собственици на по 1/3 идеална част от три недвижими имота, находящи се в землището на с. К., обл. Шумен и ответникът да бъде осъден да предаде на всеки от ищците владението върху собствените им идеални части от същите имоти, както и да им заплати направените разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че владее процесните недвижими имоти на правно основание – сключения договор за аренда. В съдебно заседание заявява, че ищците приели атакувания договор за аренда мълчаливо, тъй като получавали арендни плащания. Моли депозираните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения нотариален акт № 170, том 3, дело № 609/1992 г. на ВПРС е, че въз основа на влязло в сила решение на Поземлена комисия – В Преслав, И.Д.О., С.  Г.Д. и Д.Б.Д. били признати за собственици по наследство от Д. Вълчев Д., б. жител ***, съгласно плана за земеразделяне, върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. К.: овощна градина с площ 4,703 дка, четвърта категория, в местността „Калакчия“, имот № 032021; нива с площ 14,597 дка, трета категория, в местността „Овалъка“, имот № 034061 и нива с площ 3,851 дка, трета  ишеста категория, в местността „Корталък“, имот № 044003. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. № 44/23.04.2019 г., изд. от Кметство К., обл. Шумен, че Иванка Овчарова починала на 01.12.1998 г., като оставила за законен наследник низходящата си Димитринка Георгиева Димитрова. От представения нотариален акт № 150, том 10, дело № 903/25.07.2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК се установява, че Димитринка Димитрова дарила на Д.Д.П. и Т.М.М.собствената си 1/3 идеална част от описаните по-горе недвижими имоти. Видно от приложения договор за аренда на земеделска земя № 139, том 10, рег. № 4933/26.10.2016 г. е, че Д.П. предоставил за временно възмездно ползване на ЕТ „М.– Г.Д.“***, представляван от Г.Р.Д. процесните земеделски земи. Страните уговорили срок на договора – тридесет стопански години и арендно плащане – по 50 кг. зърно на декар годишно.

Съдът констатира от представените извлечения от кадастрално-административната информационна система на АГКК, че понастоящем описаните имоти представляват поземлени имоти с идентификатори №№ 39133.32.21, 39133.44.3 и 39133.34.61 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. К., одобрени със Заповед № РД-18-246/22.04.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

            – ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

            – вещта да се намира във владение или държане на ответника;

            – ответникът да владее или държи вещта без основание.

            Досежно обекта на ревандикация:

            Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. К., обл. Шумен.

            По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:

            Доказа се по делото, че на общия наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. К., обл. Шумен. По силата на наследяване, всеки от С.Д. и Д.Д. е собственик на по 1/3 идеална част от имотите.

            Предвид изложеното, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенциите по чл. 108 от ЗС – С.Д. и Д.Д. са собственици на претендираните части от недвижими имоти по силата на възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и наследяване.

            Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: не се спори по делото, че понастоящем ответният едноличен търговец владее имотите, независимо дали извършва това лично или чрез трето лице.

Ето защо, съдът приема за доказано, че ЕТ „М.– Г.Д.“*** осъществява фактическата власт върху претендираните недвижими имоти, поради което настоящият състав счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

            По последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:

            Ответникът прави възражение срещу третия петитумен елемент на ревандикационния иск, като сочат, че владеят процесните имоти на годно правно основание – договор за аренда на земеделски земи.

            Доказа се по делото, че към момента на сключване на договора за аренда, съсобственици на предоставените за временно ползване били:С.Д., притежаващ 1/3 идеална част, Д.Д., притежаващ 1/3 идеална част, Д.П., притежаващ 1/6 идеална част и Тихомир Михайлов, притежаващ 1/6 идеална част. Установи се, че обсъжданият договор е сключен единствено от Д. П. в качеството му на арендодател. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ред. ДВ бр. 61/2016 г.), когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Безспорно, договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако сключилият го не притежава повече от половината от вещта, този договор е непротивопоставим на всеки от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го приели. Приемането може да стане изрично или мълчаливо. Едва в хода на съдебните прения, пълномощникът на ответника твърди, че ищците са получавали арендни плащания, поради което са приели мълчаливо действието на договора за аренда. Освен, че това твърдение се прави късно, то не е подкрепено и с никакви доказателства. Поради това, по делото е недоказано, че някой от ищците е приел действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, притежаващ едва 1/6 идеална част от процесните имоти.

            Предвид изложеното, съдът намира, че ЕТ „М.– Г.Д.“*** няма противопоставимо на ищците право да владее техните общо 2/3 идеални части от претендираните земеделски земи. Ирелевантно е обстоятелството кой е настоящия собственик на останалата 1/3 идеална част от имотите.

            Тоест, по делото не се събраха доказателства, сочещи, че в полза на ответника съществува основание да упражнява владение или държане върху претендираните идеални части от недвижими имоти.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и двата иска се явяват основателни. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на всеки от ищците владението на собствената на всеки 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в размер на 650,00 лева.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр. Велики Преслав

            Водим от горното , съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на ЕТ „М.– Г.Д.“ с ЕИК *********, адрес ***, представляван от Г.Р.Д., със съдебен адресат – юрк. Д.П.,***, че всеки от С.Г.Д. с ЕГН **********,*** и Д.Б.Д. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Ж.П. ***, Е СОБСТВЕНИК НА ПО 1/3 (ЕДНА ТРЕТА) ИДЕАЛНА ЧАСТ от следните недвижими имоти:

1. ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 4,703 дка, четвърта категория, в местността „Калакчия“ имот № 032021 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 39133, при граници: имот № 032020, имот № 032017, имот № 032022 и имот № 032013;

2. НИВА с площ 3,851 дка, шеста категория, в местността „Корталък“ имот № 044003 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 39133, при граници: имот № 044043, имот № 044042, имот № 044001, имот № 000061 и имот № 044004;

3. НИВА с площ 14,597 дка, трета категория, в местността „Овалъка“ имот № 034061 по плана за земеразделяне на с. К., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 39133, при граници: имот № 034062, имот № 034053, имот № 034054, имот № 034055 и имот № 034001;

а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на с. К., обл. Шумен, , одобрени със Заповед № РД-18-246/22.04.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК имотите представляват:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.32.21, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Калакчия, площ 4703 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина; категория на земята при неполивни условия: 4;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.44.3, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Корталък, площ 3851 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 6;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.34.61, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Овалъка, площ 14596 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 3.

            ОСЪЖДА  ЕТ „М.– Г.Д.“*** да предаде на всеки от С.Г.Д. с ЕГН ********** и Д.Б.Д. с ЕГН **********  неоснователно владяната от него ПО 1/3 (ЕДНА ТРЕТА) ИДЕАЛНА ЧАСТ от недвижимите имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.32.21, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Калакчия, площ 4703 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина; категория на земята при неполивни условия: 4;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.44.3, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Корталък, площ 3851 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 6;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 39133.34.61, находящ се в с. К., общ. В. Преслав, обл. Шумен; адрес на поземления имот: местност Овалъка, площ 14596 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 3

            ОСЪЖДА ЕТ „М.– Г.Д.“*** да заплати на С.  Г.Д. и Д.Б.Д. направените разноски по делото в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева /.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците – С.  Г.Д. и Д.Б.Д., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                           Районен съдия: