№ 844
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000501030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 433 от 26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1184/2022 г.
на Софийски Градски съд е отхвърлен предявеният от „ТАНДЕР
КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД срещу И. Ч. К. иск с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 131 378 лв. по
запис на заповед от 20.11.2018 г.
Недоволно от така постановеното решение е останало ищцовото
дружество „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, което в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения на
материалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че процесният
запис на заповед съдържа два падежа, без да съобрази, че в съдържанието на
ефекта има посочен само един падеж, каквото е изискването на закона, поради
което записът е действителен. Моли решението да бъде отменено и исковата
претенция – уважена.
1
Въззиваемият И. Ч. К. оспорва въззивната жалба по съображения,
изложени в депозирания писмен отговор.
Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му
част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява, че на 20.11.2018 г. в гр. София
ответникът И. К. е издал запис на заповед за сумата 131 378 лв., платима без
протест и разноски на или на заповедта на ищеца „Тандер Корпорация“ ЕАД.
След датата и мястото на издаването като падеж е посочена датата 11.05.2019
г., а в текста на ефекта е посочен като падеж 11. 03.2019 г. Записът на заповед
е предявен на 11.05.2019 г.
Тъй като след предявяването на ценната книга на 11.05.2019 г.
задължението за плащане по записа е останало неизпълнено, на 03.08.2021 г. в
полза на ищеца по негово заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 24413/2021 г. на СРС,
155 състав. Заповедта за изпълнение е оспорена своевременно от издателя на
записа на заповед по реда на чл.414 от ГПК, с оглед на което в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК е предявен и искът по чл.422 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав споделя извода на първоинстанционния съд от правна страна, че
процесният запис на заповед, съдържащ два последователни падежа, е
нищожен на основание чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Записът на заповед е еднострА.,
абстрактна и строго формална сделка. От съображения за правна сигурност
законодателят е въвел изискване не просто за издаването му в писмена форма,
а за наличие на определени реквизити, за съдържанието на които са
установени императивни правила и несъблюдаването на които се
санкционира с най-голямата строгост – актът се лишава правни последици,
изначално и окончателно. Един от реквизитите на записа на заповед е
падежът – моментът, от който паричното задължение, поето по него, става
2
изискуемо. Падежът се различава от деня на изпълнението, както и от деня на
поканата за изпълнение, макар че те могат и да съвпадат. Законът допуска
падежът да бъде определен по няколко начина: на предявяване, на определен
срок след предявяване, на определен срок след издаването на ефекта или на
определен ден. В конкретния случай записът на заповед е издаден с падеж на
определен ден, но този падеж е посочен последователно на две места: като 11
март 2019 г. и като 11 май 2019 г. Падеж, вписан само извън текста, е правно
ирелевантен. Но вписването на два различни падежа на определен ден, извън
и вътре в текста, влече нищожност на менителничния ефект. Това е така,
защото в този случай не се касае до непълнота на съдържанието на записа на
заповед, което е възможно да бъде запълнено по начина, указан в чл. 536, ал.
2-4 от ТЗ, нито до документ, който не съдържа изобщо падеж, а до
менителничен ефект с падеж, но на две последователни във времето дати.
Съгласно чл. 486, ал. 2, пр. 2 от ТЗ, менителница с последователни падежи е
нищожна, а съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно
разпоредбите за менителницата. За разлика от менителницата, при записа на
заповед не е необходимо предявяване на ефекта за приемане, тъй като
платецът още с издаването му поема задължение да плати по него, а
предявяването за плащане може да има определящо правно значение за
падежа само когато записът на заповед е издаден с падеж на предявяване или
на определен срок след предявяването. В останалите случаи предявяването
нито може да замести падежа, вкл. когато той е на определен ден, но при
посочени последователни дати, нито може да санира посочения дефект.
Тъй като записът на заповед е нищожен, искът за установяване, че
ответникът К. като негов издател дължи сумата от 131 378 лв., платима по
него без протест и разноски на или на заповедта на ищеца „Тандер
Корпорация“ ЕАД, следва да бъде отхвърлен.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника К. следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред
въззивния съд, които общо възлизат на сумата от 9900 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433 от 26.01.2023 г., постановено по гр.
д. № 1184/2022 г. на Софийски Градски съд.
ОСЪЖДА „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК-********* със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 84-86, ет.8, офис 43,
чрез адв. Т., да заплати на И. Ч. К. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.1, офис 4, чрез адв. Т., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 9900 лв., направени разноски по делото пред въззивния
съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4