Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
684/27.02.2024г.
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в закрито на двадесет и седми февруари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. Стамова разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
86/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 304 - 306 от АПК.
Същото е образувано
по повод на подадено искане от г-жа К.Г.Д. *** до председателя на АСВТ да бъде
наложено наказание на директора на Професионалната гимназия по моден дизайн –
Велико Търново (ПГМД) за неизпълнение на три влезли в сила разпореждания по
адм. д. № 731/2023 г. на АСВТ – съответно от 29.11.2023 г., 11.12.2023 г. и от
13.12.2023 г. – всички изискващи от директора пълната административна преписка
по издаване и съобщаване на оспорвания от Д. по това дело акт. В искането се
твърди, че посочените разпореждания на съда са влезли в сила съдебни актове,
които не са изпълнени своевременно и коректно от директора на ПГМД и въпреки че
съдът е положил всички усилия, ответникът по това и по настоящето дело не е представил
преписката във връзка с оспорвания акт по основаното дело – адм. д. № 731/2023
г. на АСВТ.
В рамките на
предоставената възможност по чл. 306, ал.
3 от АПК директорът на ПГМД е депозирала писмено становище, с което
е възразила срещу подаденото искане.
Съдът, като съобрази
твърденията на искателя, обясненията на административния орган, както и адм. д.
№ 731/2023 г. на АСВТ, приема за установено следното:
На 29.11.2023 г.
директно в АСВТ е постъпила жалба от г-жа К.Д., с която същата е оспорила като
незаконосъобразен частичния отказ да й бъде предоставена обществена информация,
обективиран в Писмо изх. № 161/16.11.2023 г. с характера на решение на смисъла
на ЗДОИ на директора на ПГМД, гр. Велико Търново.
Въз основа на тази
жалба е образувано адм. д. № 731/2023 г., докладчик по което е настоящият съдия
и в този смисъл същото му е изцяло известно.
Тъй като жалбата не
е била подадена по надлежния ред - чрез органа, издал оспорения акт, с
Определения от 29.11.2023 г. и 11.12.2023 г. съдията – докладчик по адм. д. №
731/2023 г. е изискал преписката във връзка с процесното заявление за достъп до
обществена информация на г-жа Д. от директора на ПГМД, гр. Велико Търново, като
е продължил срока за изпълнение на тези определения с друго определение от
13.12.2023 г.
С писмо вх. № в АСВТ
5979/18.12.2023 г. директорът на ПГМД, гр. Велико Търново е представила
заверени копия от учебни програми по разширена професионална подготовка,
разширена подготовка и допълнителна подготовка.
С определението за
насрочване на делото от следващия ден - 19.12.2023 г., съдът в изпълнение на
правомощията си по чл. 152, ал.4, чл. 171, ал.
4
и 5,
чл. 163, ал.3
и чл. 9, ал. 4
от АПК е указал на ответника (автора на обжалвания ИАА – директора
на ПГМД), че в негова тежест е да установи наличието на фактическите основания
за издаването на акта, както и е изискал същата страна да попълни преписката по
издаването на процесния ИАА с все още липсващи документи. В тази връзка съдът е
посочил, че изпратените програми не покриват пълния обем на преписката, породи
което е изискал от ответника по основното дело и следните допълнителни
документи: подаденото заявление от К. Д. за достъп до обществена информация; документите,
отразяващи движението и извършените действия по това заявление; постановеното
решение, ведно с всички приложени към него книжа (ако има такива) и
доказателства за връчването му на заявителката.
В отговор на
последното, директорът на ПГМД е изпратила всичко изискано от съда, като
подробно е описал съдържанието на изпратеното в придружителното писмо, заведено
в деловодството на съда с вх. № 128/10.01.2024 г.
Така изпратената преписка
е приета като доказателство по делото в първото по делото съдебно заседание на
31.01.2024 г., в което същото е и обявено за решаване.
Като взе предвид
горното от фактическа страна, съдът намира следвано от правна:
В чл. 304, ал.
1 от АПК е визирана административно-наказателна отговорност за
длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила
съдебен акт. Съдебен акт, който изобщо не изисква произнасяне от
органа изобщо не подлежи на изпълнение на този ред. Т.е. следва да се има
предвид, че цитираната норма е приложима, когато изпълнението на съдебния акт
изисква последващо произнасяне на административен орган с волеизявление в
определен смисъл (обикновено указан в мотивите на съдебния акт) и в определен
срок. Цитираната норма е неприложима в хипотеза като настоящата, която не
изисква произнасяне с последващ акт от администрацията, а касае изпълнение на
нейно процесуално задължение в рамките на висящ съдебен спор – да комплектува и
изпрати преписката във връзка с оспорения акт на съда.
Тук е мястото да се
посочи, че АПК изисква жалбите да се подават чрез органа, постановил оспорвания
акт именно, за да може последният да узнае кой е този акт и съответно – да
изпрати заедно с жалбата цялата преписка, приключила с издаването му на съда.
Жалбоподателката по адм. д. № 731/2023 г. не е изпълнила процесуалното си
задължение по чл. 152, ал. 1 от АПК да подаде жалбата си чрез органа,
постановил оспорения акт, поради което не може да се вмени във вина на
последния, че му е отнело по-дълго от обичайното време да комплектува препратената
му от съда жалба с преписката в нейната цялост. Освен това, представянето на преписката
е процесуално задължение, което само по себе си не предполага, а дори изключва
издаването на последващ акт от страна на администрацията, като всички последици
от евентуалното късно или забавено изпълнен на това процесуално задължение се уреждат
от самия процесуален закон било чрез прилагането на правилата на доказателствената
тежест, било чрез налагане на глоби на страната по делото (например по реда на
чл. 92а и сл. от ГПК вр. чл. 144 от АПК, но само, ако в резултат единствено на
късното представяне на преписката или част от нея делото е било забавено,
какъвто случая не е).
Всички тези разсъждения
обаче са принципни, доколкото в случая изобщо не е налице неизпълнение на
съдебен акт от страна на директора на ПГМД, която както се каза е представила преписката,
след като съдът е указал какво би следвало да включва тя. След като с писмо вх.
№ в АСВТ 5979/18.12.2023 г. директорът на ПГМД, гр. Велико Търново е
представила заверени копия от документи – учебни програми по разширена
професионална подготовка, разширена подготовка, допълнителна подготовка, а с
писмо вх. № 128/10.01.2024 г. са изпратени и самото заявление за достъп, вкл. както
е препратен на ответника и от МОН, отговорът на него с всички приложения,
цитирани в него и пълната кореспонденция с г-жа Д., то разпорежданията/определенията
на съда за снабдяване на преписката са изпълнение своевременно. Дали преписката
е пълна и дали съдържанието й отговаря на очакванията на заявителя е въпрос по
същество по основното дело между страните.
При така очертаното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по реда на чл. 306 от АПК. Разпоредбата на чл. 304 от АПК предвижда административно наказание глоба за длъжностно лице,
което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, като
наказанието се налага с разпореждане на председателя на съответния съд или
овластено от него длъжностно лице. В случая имаме влязъл в сила съдебен акт,
който предписва съответно поведение на орган или длъжностно лице, при
изпълнение на което поведение, адресатът на съдебният акт е предприел съответни
действия в изпълнение съдебните актове. Поради това няма основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 306, ал.
2 от АПК.
Следва да се
отбележи, че настоящето разпореждане не подлежи на обжалване. По въпроса има
постоянна практика на ВАС – виж в този смисъл Определение № 3673 от 15.03.2011
г. по адм. дело № 2198/2011 г., Определение № 15876 от 01.12.2011 г. по адм.
дело № 14674/2011 г., Определение № 4270/26.03.2012 г. по адм. дело № 3963/2012
г., Определение № 4636/29.03.2012 г. по адм. дело № ЗЗ88/2012 г. и др.
Водим от горното и
на основание чл. 306 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Г.Д. *** да бъде
наложено наказание на директора на Професионалната гимназия по моден дизайн,
гр. Велико Търново за неизпълнение на три разпореждания/определения на АСВТ –
съответно от 29.11.2023 г, 11.12.2023 г.
и от 13.12.2023 г., всички по адм. д. № 731/2023 г. на АСВТ.
Разпореждането НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис от
разпореждането ДА СЕ ИЗПРАТИ на
искателя и на директора на Професионалната гимназия по моден дизайн, гр. Велико
Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: