Определение по дело №125/2020 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 18.05.2020 год. в състав:

 

 Председател:  МИРОСЛАВ ДОСОВ

        Членове:  НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                                                                  мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

                  

като разгледа докладваното от съдия ДОСОВ възз.ч.гр. дело №125  по описа за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД -гр.София  против Разпореждане № 844/31.01.2020 г. по ч.гр.дело № 242/2020 г. на Районен съд- Враца в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.К.П.от с.Бели Извор, Област Враца  за сумата от 62.46 лв., представляваща  неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и преграждащо по-нататъшното развитие на производството.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд, че уговорката за заплащане на неустойка представлява неравноправна договорна клауза, тъй като е уговорена за период от датата на прекратяване на договора до изтичане на крайния му срок. Навежда доводи, че от представения в заповедното дело договор за мобилни услуги е видно, че неустоечната клауза по т.11 от договора има различно съдържание от възприетото в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като не обхваща стойността на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността на само 3 месечни такси. Пояснява, че по т.11 неустойката включва и още два компонента,  а именно – възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки от цената на месечния абонамент и на разликата между стандартната цена на устройството /когато е предоставено такова/  съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя цена при предоставянето му.   Изтъква, че в т.12 от заявлението изрично е посочено основанието по т.11 от договора за мобилни услуги с допълнително пояснение, че неустойката е договорена съобразно новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, които са одобрени с подписана спогодба с регулиращия орган КЗП на 12.01.2018 г. Посочва, че от съдържанието на договорната клауза в процесния договор  за мобилни услуги от 28.04.2018 г. е видно, че същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия,  поради което не може да се приеме, че е неравноправна поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП и е с необосновано завишен размер.

В обобщение жалбоподателят сочи, че отхвърлителните мотиви на заповедния съд противоречат на изложените в заявлението твърдения и на представените доказателства, че направените изводи са неправилни и противоречат на обстоятелствата по делото.

Иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение за сумата от 62,48 лв.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен  срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на "Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. К. П.  от с.Бели Извор, Област Враца .

В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 290.27  лв., включваща: 1. сумата 227.81 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 2. сумата 62.46  лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от договор за мобилни услуги от 28.04.2018 г. и предсрочното му прекратяване.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че между страните има сключен договор за мобилни услуги от 28.43.2018 г. с избран от длъжника абонаментен план. Поддържа се, че длъжникът не е платил две фактури по договора за мобилни услуги на обща стойност 227.81 лв. Според изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, която неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната лизингова цена.  Сочи се, че по договора от  28.04.2018 г. за номер ***  неустойката е в размер на 62.46  лв.

Към заявлението са приложени описаните в него договор, Общи условия и  фактури.

С обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги  в размер на 227.81 лева., а в частта за претендираната неустойка от 62.46 лв. е отхвърлил заявлението.

За да отхвърли заявлението в посочената част,  районният съд е приел, че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146, ал.1  и ал.2 ЗЗП вр.чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора кредиторът би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да престира нищо и без да е извършил допълнителни разходи по договора. 

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

На първо място, в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следи за действителното съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който произтича  претендираното със заявлението вземане за неустойка. Настъпилото прекратяване на договора е от значение за преценката на изискуемостта на вземането, каквато преценка съгласно нормата на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва само в случаите, при които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.

Изисквания за проверка на изискуемостта на вземането не са поставени в разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в производството по издаване на заповед по чл.410 от ГПК съдът следи единствено за предпоставките по чл.410 от ГПК- дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ.за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.

В разглеждания случай договорът за мобилни услуги от 28.04.2018 год. има за предмет предоставянето на мобилни услуги с предпочетен мобилен номер *** при определен абонаментен план Тотал със стандартен месечен абонамент  от 24.99 лв. с ДДС,съответно 20.82 лева без ДДС. Договорът е подписан от двете страни на 28.04.2018 год. с уговорен срок на действие 12 месеца - до 28.04.2019 год.

В договора за мобилни услуги са предвидени варианти за формиране на неустойка в зависимост от това дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни услуги. Посочено е, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина на потребителя или по негова инициатива той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, при които е предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на договора.

В конкретния случай твърдението на заявителя е възникването на вземане за неустойка в първата посочена по-горе хипотеза - прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина на потребителя или по негова инициатива, като той претендира сумата от 62.46 лева, равняваща се на три месечни абонамента без ДДС /3 х 20.82 = 62.46 /.

Видно е от гореизложеното, че неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок нито е договаряна между страните по договора,нито е претендирана от заявителя в заповедното производство, както е приел съставът на РС-Враца, поради което както фактическите, така и правните му изводи не могат да бъдат споделени.

Претендирана е неустойка в размер на договорената с договора от 28.04.2018 год., който размер не е необосновано висок, съответно договорната клауза не е неравноправна, по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите. В подкрепа на такъв извод е и служебно известната на настоящия състав спогодба, сключена на 12.01.2018 год. между Комисия за защита на потребителите и "Теленор България", с която Комисията е приела, че описаните по-горе клаузи за неустойка, залегнали в договора за мобилни услуги от 28.04.2018 год., не са неравноправни.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2 от ГПК следва да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 62.46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 28.04.2018 год. за мобилен номер ***. Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тази сума,  районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази си част.

С оглед изхода на спора, със заповедта на заявителя следва да бъдат присъдени и разноски за заповедното производство, изчислени съобразно уважената част от заявлението пред настоящата инстанция, както следва: за първата инстанция – допълнителна сума от 44.11 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение; за въззивната инстанция - 15.00 лв. за държавна такса..

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №844/31.01.2020 г. по ч.гр.дело № 242/2020 г. на Районен съд-Враца в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД -гр.София  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.К.П.от с.Бели Извор, Област Враца  за сумата от 62.46 лв., представляваща  неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,и ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление   гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6 против С.К.П.с ЕГН **********,с постоянен адрес *** за сумата 62.46 лева,представляваща неустойка  за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 28.04.2018 год. за мобилен номер *** ; допълнителни деловодни разноски за заповедното производство пред първата инстанция от 44.11 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение; деловодни разноски за въззивната инстанция от 15.00 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                      ЧЛЕНОВЕ:1..........              2..........