№ 124
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500766 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, район
Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
изпълнителния директор С. П. П., правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324,
район Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от управителя С. П. П., представлявано от адвокат А. Н. от
МАК против решение № 94/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 293/2023 г.,
по описа на Районен съд Елин Пелин в частта, с която с което е отхвърлена
претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати договорна лихва
от 275.78 лева, по договор за паричен заем от № 5754809 от 07.12.2021
година, за периода от 07.04.2022 година до 04.10.2022 година.
В останалата част, като необжалвано решението на ЕПРС е влязло в
сила.
Във въззивната жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че
начисляването на договорна лихва е нищожно, поради наличие на
неравноправна клауза и противно на добрите нрави. Счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска неговата
отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска за
присъждане на договорна лихва бъде уважен по основание и размер. Излага
1
съображения в тази насока. Претендира разноски.
От въззиваемата страна Н. Н., чрез пълномощника й адвокат Д. М.
от АК Пловдив е постъпил отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Твърди се, че районният съд правилно е обявил процесната
клауза за присъждане възнаградинтелна лихва за нищожна, тъй като
договорът за паричен заем не отговарял на всички изисквания на чл. 22 от
ЗПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на постановеното решение.
Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните
намира за установено следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка,
съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния
съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение № 94/22.04.2024 г., постановено по гр.д. №
293/2023 г., по описа на Районен съд Елин Пелин е осъдил Н. Н. Н. от с.
Априлово, ЕГН ********** да заплати на “Вива Кредит” ООД - София, ЕИК
********* сумата от 1 030.00 лева по Договор за паричен заем “Standard 30”
№5754809 от 07.12.2021 г., сключен между “Вива Кредит” ООД - София и Н.
Н. Н., която представлява дължима главница - чистата стойност по Договор за
паричен заем “Standard 30” №5754809/07.12.2021 г, заедно със законната
лихва, считано от 14.10.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
поради неоснователност предявения иск за разликата до пълния претендиран
размер от 1 340.28 лева, и е отхвърлил предявения иск за сумата от 275.78 лева
- начислена за периода 07.04.2022 г. до 04.10.2022 г. договорна лихва по
Договор за паричен заем “Standard 30” №5754809 /07.12.2021 г. , сключен
между Н. Н. Н., с ЕГН , ********** и “Вива Кредит” ООД-София, с ЕИК
*********.
С решението си районният съд е възложил разноски на страните, с оглед
изхода на правния спор, съразмерно с уважената, респ.отхвърлена част от
исковите претенции.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната
2
инстанция достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа
обстановка, поради което не се налага нейното детайлно преповтаряне.
Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав приема и интерпретира
същата, като своя.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД
,чл.86 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на Договор за паричен заем “Standard 30”
№5754809 /Договора/, сключен на 07.12.2021 година, по силата на който
ищецът, в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответника
заемна сума в размер на 1 500 лева, а заемателят се е задължил да върне
същата при 15 погасителни вноски, всяка в размер на по 128.94лв., в срок от
15 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32 %, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0. 11 %, и
ГПР - 49.49 % изчислен при допускания установени в чл.3, т.8 от Договора,
като общия размер на всички плащания възлиза на 1 934 лева, която сума
представляваща сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взети предвид допусканията по т.8 в чл.3 от Договора.
Не се оспорва и получаването на заемната сума от ответника,
удостоверено с подписа на заемателя под съдържанието на Договора, като
последният имащ силата на разписка за предаването, съответно получаване на
заемната сумата /чл.3, ал.2 от Договора/.
Видно от справка за погасителен план по Договора към 30.09.2022 г.,
всяка от месечните дължими вноски /15 на брой/ включва главница, договорна
лихва и неустойка, подробно описани. Справката включва начислени на
заемателя разходи за събиране на вземането, както и сумите, които длъжника
Н. е заплатила по договора.
От заключението на ССчЕ е видно, че ответникът - заемател е
извършила плащания по Договора в общ размер на 470 лева на дати, отразени
в констативно-съобразителната част на експертизата. Начислени са и разходи
за събиране на вземането, които в общ размер на 200 лева. Устаноено е, че
дължимите от заемателя месечни вноски от по 177.91 лева, всяка от тях
включва: главница , договорна лихва и неустойка. Рекапитулация към
експертизата сочи, че по Договора на ответницата са начислени следните
3
суми: 1500 лева- главница, 434.10 лева - договорна лихва, 734.55 лева -
неустойка, разноски - 200 лева, всичко на обща стойност 2 868.65 лева.
Платените от заемателя Н. суми съгласно таблица към констативно-
съобразителната част на експертизата са в общ размер на 470.00 лева,
отнесени от заемодателя, както следва: 159.72 лева - към главница, 98.16 лева -
към договорна лихва, 112.12 лева - към неустойка, 100 лева - към разноски.
В процесуалната си дейност първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила и по- конкретно на чл.146, ал.1
т.5 и чл.146, ал.2 ГПК. Съдията - докладчик в районната инстанция пълно и
подробно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на всяка от
страните кои факти подлежат на доказване от нея, включително и твърдените
с въззивната жалба такива. Съставен е и проекто - доклад.
Правилно и законосъобразно е и обжалваното решение по същество, с
оглед на изложените в него мотиви. Верен е решаващия извод на районния
съд, че по облигационното правоотношение между страните по сключения
договор за потребителски кредит ответницата притежава качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР към ЗЗП, а ищецът - небанкова
финансова институция, съгл.чл.3, ал.3 ЗКИ. Налице е неравноправна и в
противоречие с добрите нрави клауза от договора, предвиждаща
възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната
лихва, Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с
Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г. /, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1
януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната
година, а лихвеният процент в сила от 1 юли приложим за второто полугодие.
Възприетия с настоящия Договор ГЛП - 40, 32% безспорно надвишава
установения размер на законна лихва в нарушение принципа на
еквивалентност в отношенията между договарящите, както и в нарушение на
добрите нрави, с оглед радпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съглашението нарушава и законовото изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и
принципа за справедливост, като се обосновава неоснователно обогатяване на
заемодателя по Договора и ищец в процеса.
4
Ето защо районният съд правилно е възприел решаващия извод, че по
аргумент от разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП, целият договор за паричен заем
не се явява нищожен, а съгл. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Горното обуславя заемателят по договора да дължи връщане само на чистата
главница, в случая - заетата сума от 1500 лева. След преизчисление от вещото
лице по приетата ССчЕ, с оглед извършени от ответника плащания по
договора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1
030.00 лева – дължим остатък от главницата по договора, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 14.10.2022 г. до окончателното й
изплащане. В останалата част до пълния предявен размер на претендирана
главница, както и в частта относно претендираната договорна лихва в размер
на 275.78 лева, правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил
исковете, като неоснователни, поради недоказаност.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, и като такова, следва да бъда потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивника и в полза на адвокат
Д. В. М. от АК - Пловдив следва да се присъдят дължимите разноски, за един
адвокат в размер на 480 лева с ДДС, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. Размерът на
адвокатския хонорар е съобразен с минимума, съгл.чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/22.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 293/2023 г., по описа на Районен съд Елин Пелин в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Д. В. М. от АК - Пловдив сумата от 480,00 (четиристотин и
осемдесет) лева с ДДС - разноски за адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6