№ 287
гр. Айтос, 29.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100108 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по Глава тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК): „Основно производство“.
Образувано е по искова молба от О. Ш. Х., Х. А. М., К. Ш. Х. и Д. Ш. М.,
чрез адв. Д. М. М. от Адвокатска колегия – Я., срещу Ф. Ш. Х., Х. Ш. М. и А.
Ш. Е..
Ответникът Ф. Ш. Х., чрез адв. П. Г. Г. от Адвокатска колегия – ***, е
подал отговор на исковата молба.
Останалите ответниците не са подали отговор на исковата молба в
предоставения им от съда срок.
I. Предварителни въпроси
Исковата молба е уточнена от ищеца с молба от 17.02.2025 г., в която
ищецът настоява, че е предявил иск за прогласяване на нищожността на
нотариалното удостоверяване, а не на правната сделка, инкорпорирана в
нотариалния акт. Поради това съдът приема, че е сезиран именно с иск за
прогласяване на нищожността на нотариалното удостоверяване.
Съдът констатира, че съединеният иск за заличаване на вписването на
нотариалния акт в службата по вписванията е недопустим. Компетентен да
постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на
вписванията, извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид
изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, е съдията по
вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице, прокурор
или служебно, с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд. Заличаването на вписването става в три хипотези – когато по исков ред се
1
установи недопустимост или недействителност на вписването, или
несъществуване на вписано обстоятелство, респективно заличаването
предполага уважаване на предявен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 88 и чл.
90 от ЗКИР. Недопустим е искът за заличаване на вписването, тъй като
заличаването на вписването или съответното обстоятелство е последица от
уважаване на предявените искове и се извършва от органа, който е извършил
вписването по искане на заинтересованото лице. Вж. в този смисъл Решение
№ 158/04.02.2016 г. по т. д. № 247/2015 г. на ВКС, II т. о., Определение №
154/20.03.2015 г. по ч. т. д. № 119/2015 г. на ВКС, II т. о., и др. Въпросът касае
допустимостта на иска, както е видно от актовете на ВКС.
Поради изложеното делото следва да бъде прекратено на основание чл.
130 ГПК по иска за заличаване на вписването на нотариалния акт.
Съдът намира подадения отговор на исковата молба за допустим.
II. Проект за доклад по делото
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения
а) В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № 186, том IV, рег. №
8081, нот. дело № 4004/22.12.1999 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 на
Нотариалната камара Ш. Х. М. и съпругата му Х. А. М. са дарили на сина си
Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м. от празно дворно място,
цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на **********,
съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се
намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и
парцели V-14, V-186, VI-191. Сочи се, че ищците О. Ш. Х., К. Ш. Х. и Д. Ш.
М., както и ответниците А. Ш. Е. и Х. Ш. М., са наследници на Ш. Х. М..
Твърди се, че Х. А. М. не е посещавала кантората на нотариуса Б. Д., не е
участвала в разпоредителната сделка за даряване на гореописания имот и не е
изразявала воля в тази посока. Изтъква се, че Х. А. М. е неграмотна и се
подписва с отпечатък от десния си палец, а в процесния нотариален акт е
положила подпис. В исковата молба се излага, че дарителите не са
присъствали при изповядване на дарението и подписите, положени в
нотариалния акт, не са техни. Поради това ищците считат, че нотариалният
акт е нищожен на основание чл. 576 ГПК поради нарушаване на разпоредбата
на чл. 578, ал. 4 ГПК, тъй като дарителите не са се явили лично пред
нотариуса, не са подписали лично нотариалния акт, както и не са изписали
пълното си име. Иска се да бъде прогласена нищожността на нотариалното
удостоверяване.
б) В отговора на исковата молба, подаден от Ф. Ш. Х., се оспорва
твърдението, че дарителите не са присъствали на сделката и не са подписали
нотариалния акт. Обяснява поведението на майка си Х. М. с това, че същата е
много възрастна и трудно подвижна, а и през последните години отношенията
2
между двамата не са добри. Освен това О. Ш. Х. я манипулирал с цел да
получи облага за себе си. Целта на другите ищци също била да се
облагодетелстват. Ответникът сочи, че в представените от ищците
декларации, в който г-жа Х. М. се е подписала с отпечатък от палеца си, е
посочено, че причината за това е болест и старост, а не неграмотност. Изтъква
се, че съгласно действащата към 22.12.1999 г. редакция на чл. 475 ГПК (отм.)
не е имало изискване за изписване на имената в нотариалния акт. Излага се, че
нотариалният акт е официален удостоверителен документ в частта относно
изявлението на нотариуса, че страните са се явили лично и са положили
подписите си. Ответникът твърди, че майка му многократно се е подписвала
саморъчно пред различни държавни органи. Сочи се, че през годините г-жа Х.
М. е продавала сладолед, имала е магазин, което предпоставя грамотност.
Ищецът прави възражение за придобиване на процесния недвижим имот
чрез добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение. Ответникът
твърди, че от 22.12.1999 г. до настоящия момент е владял процесния имот
заедно със съпругата си непрекъснато, явно и спокойно. Излагат се подробна
хронология на извършените от ответника действия, които съдът няма да
повтаря, тъй като възражението няма връзка с предмета на спора. Срещу
ответника не е предявен иск за собственост, поради което той няма причина да
се защитава срещу него (т.е. да иска отхвърлянето му) с възражение за
придобивна давност. По настоящото дело може да се установи със сила на
пресъдено нещо само, че нотариалното удостоверяване е нищожно, но не и че
ищците са собственици на процесния имот.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника
Предявен е иск с правна квалификация чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 1 и 2, чл.
578, ал. 4 и чл. 580, т. 6 от ГПК за прогласяване на нищожността на
нотариалното удостоверяване в Нотариален акт № 186, том IV, рег. № 8081,
нот. дело № 4004/22.12.1999 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 на Нотариалната
камара поради неспазване на законовите изисквания за лично явяване пред
нотариуса, лично подписване на нотариалния акт и подписване от лице, което
е неграмотно.
3. Разпределение на доказателствената тежест
В тежест на ищеца е да докаже, че Ш. Х. М. и Х. А. М. не са се явили
лично пред нотариуса; че не са подписали лично нотариалния акт, както и че
Х. А. М. е била неграмотна към момента на съставяне на нотариалния акт.
4. Кои права и кои обстоятелства се признават
3
Няма такива.
5. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване
Няма такива.
6. Твърдени от страните факти, за които не сочат доказателства
Няма такава.
III. По доказателствата
Следва да се приемат като писмени доказателства приложените към
исковата молба и отговора.
На ищеца следва да бъде указано, че не е представил пълномощно,
заверен от кмета на ***, макар че го е описал като приложение към исковата
молба.
Основателно е искането да се изиска нотариално дело № 4004/22.12.1999
г. на Нотариус Б. Д..
Основателно е искането на ищеца за допускане на един свидетел при
режим на довеждане, чрез който да се установи, че дарителите не са се явили
лично пред нотариуса. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1,
т. 2 ГПК не касае оспорване на автентичността на официален свидетелстващ
документ. В случая според съда се касае именно за оспорване на
автентичността, а не верността на документа. Вж. в този смисъл В., П.
Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес,
София, ИК „Петко В.“, 2000 лв., с. 31-32; Решение № 711/1977 г. по гр. д. №
2922/1976 г. на ВС, І г. о.
Основателно е искането на ответника за допускане на двама свидетели
при режим на довеждане за доказване на обстоятелството, че дарителите са се
явили лично пред нотариуса.
Основателно е искането на ответника за допускане на разпит на
нотариуса, изповядал дарението, при режим на призоваване.
Искането на ответника за допускане на трима свидетели във връзка с
възражението за погасителна давност е неоснователно, като в тази връзка
следва да се съобразят изложените по-горе съображения (II.1.б). По същата
причина е неоснователно и искането за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да установи кога е поставена частична ограда в процесния
имот.
Основателни са исканията в т. 4, 5 и 6 от отговора на исковата молба за
изискване на документи от различни институции, които да послужат за
сравнителни образци при изследване на почерка на дарителите по процесното
дарение.
4
Основателно е искането на ищеца за допускане на съдебно-почеркова
експертиза, която да изследва дали подписите в нотариалния акт са положени
от дарителите, но вещото лице следва да започне работа след постъпване на
сравнителните образци.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 108/2025 г. на Районен съд – Айтос, в частта, с
която е предявен иск от О. Ш. Х., Х. А. М., К. Ш. Х. и Д. Ш. М. срещу Ф. Ш.
Х., Х. Ш. М. и А. Ш. Е. за заличаване на вписването на Нотариален акт № 186,
том IV, рег. № 8081, нот. дело № 4004/22.12.1999 г. на нотариус Б. Д., рег. №
324 на Нотариалната камара в Служба по вписванията – Айтос.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.06.2025 г. от 10:00 ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище във
връзка с доклада на съда, да наведат фактически твърдения и да направят
доказателствени искания най-късно в първото открито съдебно заседание по
делото, в противен случай губят възможност да го направят по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че не е представил пълномощното, заверено от кмета
на ***, макар че го е описал като приложение към исковата молба.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за
доказване на обстоятелството, че дарителите по процесното дарение не са се
явили лично пред нотариуса.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване, че дарителите по процесното дарение са се явили лично пред
нотариуса.
5
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на призоваване, а
именно нотариус Б. Д., рег. № 234 на Нотариалната камара, който да бъде
призован на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ документите, посочени в т. 4, 5 и 6 от отговора на
исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Б. Д., рег. № 234 НК, нотариално дело №
4004/22.12.1999 г.
ДОПУСКА съдебно-почеркова експертиза, която да изследва процесния
договор за дарение и да даде заключение дали подписите на дарителите са
положени от Ш. Х. М. и Х. А. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносим от ищцовата страна в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. П. Н. от списъка с вещи лица на Окръжен
съд – Бургас, което да бъде призовано след внасяне на депозит и след
постъпване на изисканите с настоящето определение документи, които да
послужат като сравнителни образци.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
трима свидетели при режим на довеждане за установяване, че е придобил
процесния имот по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата
молба.
НАПЪТВА страните към съдебна спогодба или друго средство за
доброволно разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК, а именно, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
6
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В частта, в която делото е прекратено частично, определението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването
му на страните. В останалата част определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7