№ 405
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 79 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 581 / 2021 г. С.ският
районен съд е осъдил А. „П.И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 885 лв.,
от които 860 лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** за ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път II-62 с посока на
движение от гр. Д. към гр. С., и 25 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане. В тежест на
ответника са били възложени и направените от ищеца разноски от 735 лв.
Решението е обжалвано изцяло от ответника със съображения за
неправилност (необоснованост).
Въззиваемата страна е подала отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК, с
който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
1
Решението e неправилно.
В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“ на собственика на МПС, което е
било увредено при ПТП, настъпило при попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Твърди, че при
сключването на застрахователния договор е било уговорено покритие клауза
„П-101“ – пълно каско на рисковете съгласно Общите условия на
застрахователя.
Още в отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил представените с
исковата молба общи условия като неотносими. Направил е извод за
недоказан застрахователен риск. Такива доводи са били развити и във
въззивната жалба.
По делото се установява, че между застрахователя и собственика на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********** е бил сключен застрахователен
договор от 15.10.2018 г. за имуществена застраховка „Автокаско“ за срок от 1
година, считано от 0,00 ч. на 24.10.2018 г. Съгласно съдържанието на
застрахователната полица, застраховката е била сключена при клауза „П-101“.
Оттук, на първо място, не става ясно дали клаузата „П-101“ следва да се
разбира като клауза „Пълно каско“ на рисковете съгласно Общите условия на
застрахователя.
На следващо място, по делото е представено извлечение от общите
условия, приети от Съвета на директорите на ЗД „Б.И.“ АД на 26.02.2014 г.,
коригирани от СД с Протокол № 1 от 16.01.2019 г. Така остава неизяснено
съдържанието на общите условия при сключването на застрахователния
договор и при настъпването на застрахователното събитие на 18.12.2018 г.
Освен това представеното извлечение от общите условия съдържа единствено
клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и „Кражба или грабеж на цялото
МПС“. Доказателства за съдържанието на клауза „Пълно каско“ липсват.
Представен е и раздел III от ОУ – „Изключени рискове“. В него е посочено
кои загуби и повреди на ППС не представляват покрити рискове. Предвид
т.1.4.4., касаеща щетите на гуми в резултат на ПТП, не е ясно дали раздел III е
относим към всички клаузи „Каско“, за да се направи извод, че
застрахователното обезщетение е било дължимо и в процесния случай, или
този раздел е относим само към клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и
2
„Кражба или грабеж на цялото МПС“.
Следователно от представеното от ищеца извлечение от общите
условия, преценено в съвкупност с твърденията в исковата молба и със
съдържанието на застрахователната полица, не се установява по категоричен
начин, че увреждането на двете гуми в резултат попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно представлява покрит
риск съгласно застрахователния договор.
Към датата на първото съдебно заседание на 19.10.2021 г. ищецът е бил
наясно с възраженита на ответника, направени с отговора на исковата молба.
При изготвянето на доклада съдът изрично е указал на ищеца
доказателствената тежест относно сключването на застрахователния договор
и относно настъпването на събитие, за което застрахователят носи риска.
Въпреки това ищецът не е предприел на основание чл.146, ал.3 ГПК
дължимите процесуални действия и не е направил доказателствени искания
досежно представянето на актуалните към 2018 г. общи условия в пълния им
обем. Такива действия и искания не са били направени и пред въззивната
инстанция в случай, че са били налице предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3
ГПК.
Във въззивната жалба жалбоподателят обсъжда общи условия,
публикувани в сайта на застрахователя, и въз основа на тях развива
допълнителни доводи за неоснователност на иска. Въззиваемата страна –
ищец пред районния съд, обаче не се позовава на такъв електронен документ.
Ето защо въззивната инстанция не разполага с правомощия да издирва и да
анализира посочения от жалбоподателя електронен документ, от който
застрахователят не черпи права.
В обобщение, въззивният съд намира за недоказано настъпването на
събитие, което да представлява покрит застрахователен риск. Недоказана
остава и дължимостта на договорно основание на изплатеното
застрахователно обезщетение. Оттук отпада и регресната отговорност на
въззивника – ответник пред районния съд.
При този решаващ извод останалите доводи във въззивната жалба не
следва да бъдат обсъждани. Не следва да се обсъжда и отговорността на
ответника за състоянието на пътното платно.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат,
3
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло.
Въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
С оглед крайния изход по делото, въззиваемият дължи на въззивника
направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 225 лв., от
които 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 79 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 581 / 2021
г. на С.ския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********,
срещу А. „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 885 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ********** за ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път II-62 с
посока на движение от гр. Д. към гр. С., ведно със законната лихва от
14.05.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, да заплати на А.
„П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски в общ
размер на 225 лв. за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4