М О
Т И В И
към Присъда № 260020 по НОХД №
29/2020г.по описа на КРС
Обвинението срещу подсъдимия Ч. е по
чл.144,ал.3,във вр.с чл.144,ал.1 от НК за това,че на 14.02.2019г.в гр.К.,обл.С.З.,пред
сграда на ул.“Х.О. “ № 9,се е заканил на С.С.М. *** с убийство с думите „Ще ти
отрежа главата“,и която заплаха е възбудила основателен страх от
осъществяването и.
Производството пред съда е протекло
по реда на Глава Двадесет и седма от НПК-по чл.371,т.1 от НПК,като страните са
дали съгласие,и съдът го е одобрил,да не се провежда разпит на свидетелите С.И.С.и
С.С.Т.,както и на вещите лица,изготвили назначените на ДП съдебна
психолого-психиатрична експертиза и допълнителна такава,а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени средства-обясненията на
подсъдимия,свидетелски показания,писмени доказателства,експертни заключения,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Св.С.С.М. и подс.К.А.Ч. имали
деветгодишна приятелска връзка.В последствие се разделили.Причина за раздялата
им станало желанието на св.М. за това,поради факта,че подс.Ч. не приемал според
нея сериозно връзката им.Свидетелката М. многократно казвала на подс.Ч.,че иска
да приключат връзката,и че я приключва,но подсъдимият не искал това и постоянно
заплашвал свидетелката М. и я следял дали има връзка с други мъже.Въпреки
изричното желание на св.М. да приключат връзката,подс.Ч. системно и звънял по
телефона,което я притеснявало.Следял я и я притеснявал всячески.
На 14.02.2019г.вечерта св.М. ***,с
новия си приятел-св.П.Х.М..Двамата празнували празника Свети Валентин.Тогава
подс.Ч. отново звъннал по телефона на св.М..След като тя му вдигнала
телефона,подс.Ч. започнал да я обижда и нарича с различни думи и епитети,като
св.М. чул всичко,тъй като телефона на св.М. бил пуснат на високоговорител.Подс.Ч.
им казал,че ако ги видел заедно някъде,щял да им „отреже главите“,че щял да
продължава да следи св.М.,и разговорът приключил.След известно
време,по-късно-след 23 часа същата вечер,по външната врата на домът и на ул.“Х.О. “ № 9 в гр.К. започнало да се
тропа и двамата свидетели установили,че отвън на улицата бил подс.Ч..Свидетелите
М. и М. слезли отвън при него и го попитали какво прави там.Подс.Ч.,който бил
видимо много ядосан и агресивен,отново започнал да вика по адрес на св.М.,да я
обижда и нарича с цинизми.Св.М. и св.П.М. се опитали да му кажат да ги остави
на мира и да си тръгва,и той уж тръгвал,но пак се връщал и пак я
обиждал,наричайки я курва и крещейки и „Ще ти отрежа главата“ /заплахата била
чута и от св.М./.В този момент двамата мъже си разменили няколко удара.Св.М.
отишла до св.П.М.,на когото едното око било зачервено,опитала се да ги
разтърве,но подс.Ч. я ритнал в корема,след което я ударил с дърво в
главата,след което ударил в лицето св.П.М.,който се бил намесил,за да я отърве
от подс.Ч..Уплашена и притеснена,св.М. подала сигнал на тел.112.Малко по-късно
на място пристигнал полицейски екип на РУ К. със служебен автомобил и
забелязвайки автомобила,подс.Ч. избягал.Свидетелите М. и М. разказали на
полицейските служители случая,а те от своя страна им обяснили реда за подаване
на жалба /което св.М. направила на 15.02.2019г./.В резултат на отправената
спрямо нея заплаха за убийство,св.М. започнала да изпитва страх,че подсъдимият
може да я осъществи,притеснявала се че тъй като работи на смени,същият може да
я причака и осъществи заканата,поради което започнала да се стреми винаги
когато ходи и се връща от работа с нея да има хора /чувствайки се така защитена
от евентуално нападение на подс.Ч./.
От заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство КСППЕ и допълнителна такава се установява,че
св.С.М. не боледува от психично заболяване към момента на изследването.С оглед
на нейното физическо и психическо състояние може правилно да
възприема,запаметява и възпроизвежда фактите,имащи значение за делото,и да дава
достоверни обяснения за тях.Поради това че към 14.02.2019г.и към настоящия
момент не се установиха клинични данни за психично заболяване при С.М.,тя може
да участва във фазите на наказателното производство.Отправените вербални-устни
закани и заплахи,по телефона и лично,отправени от подс.Ч. към дата
14.02.2019г.спрямо лицето С.М.,както и нанесените и удари от същия и като цяло
агресивното поведение и държане на Ч. след раздялата им-отправяните закани и
заплахи и по телефона и агресивното поведение,св.М. е изпитвала страх за живота
и здравето си,както и за тези на близките си.Тези вербални закани и заплахи от
страна на подс.Ч.,и нанесените на св.М. удари от същия,и като цяло агресивното
му поведение и държание,са възбудили основателен страх у св.М.,и същата е
изпитала основателен страх за живота,здравето и интегритета на тялото си в
резултат на действията,поведението,заканите,заплахите и ударите,извършени и
осъществени от подс.Ч.,извършени и насочени спрямо нея.Тази непредизвикана
агресия и отправените закани са предизвикали страх у св.М. за живота и като застрашаващи
физическата и сигурност и безопасност.Св.С.М. в резултат на действията от
страна на подс.Ч. е изпитала страх за собствения си живот,като застрашаващи
физическата и сигурност и безопасност.Последвалите вербални заплахи от страна на
подс.Ч. са засилили у св.М. чувството за собствена застрашеност.Действията на
подс.Ч. и отправените към св.М. заплахи са били възприети от св.М. като реални
/действията им са били реални/.Това преживяване отговаря на юридическото
понятие основателен страх.Не се констатират клинични данни за преживян
диагностично значим стрес,т.е.не се установяват данни за настъпили психични
разстройства,които да са изводими от преживеният стрес към инкриминираната дата
или такъв,свързан с промяна на психичното състояние и поведение на С.М. по
време и след отправените вербални закани и заплахи и извършени действия спрямо
нея,изразяващи се във вербални закани и агресивно поведение от страна на подс.Ч..В
психиатричен и психологичен смисъл при св.М. психичната дейност е останала
интактна.Не се установяват данни за настъпило определено психично заболяване в
следствие преживяното от нея /отправените вербални закани и заплахи,извършени
от подс.Ч./.Установените невротични оплаквания са ситуационно обусловени и не
са оказали влияние върху цялостното и функциониране.
Т.е.видно от заключенията на вещите
лица св.М. е възприела заканата за убийство-„Ще ти отрежа главата“ като реално
осъществима и тази закана е възбудила в нея основателен страх от
осъществяването и-страх за живота,здравето и интегритета на тялото и,като още
продължителен период след случая е продължила да се страхува от осъществяване
на заканата.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите М.,М.,М.,С.,Т. /на последните
двама-дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.371,т.1 от НПК/,експертни заключения на КСППЕ и на
допълнителна КСППЕ,които доказателства-преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,кореспондират помежду си,и що се касае до фактическите
положения-кореспондират и с обясненията на подсъдимия,дадени в хода на
съдебното следствие.
Подсъдимият Ч. оспорва правната
страна на обвинението като твърди,че отправеното от него заканване не е
възбудило у свидетелката М. основателен страх за осъществяването му.Основава се
най-вече на това,че думите „Ще ти отрежа главата“ отправял многократно и
редовно към свидетелката М. и преди процесния случай /което казва и самата
свидетелка М. в показанията си/,но при предишните отправяния на тези думи
свидетелката М. не била уплашена,а сега твърди,че се е уплашила за живота и здравето
си,което според подсъдимия е недостоверно именно с оглед предишни отправяния на
тези думи,на което свидетелката М. не реагирала,както реагира сега.Това
становище на подсъдимия е несъстоятелно.Не са нужни специални знания по
психология,за да се знае,че когато едно травмиращо събитие се повтаря много
пъти,дори и първоначално да не е предизвиквало стресова реакция у
пострадалия,то когато се повтори много пъти и когато се натрупа
количествено,води до пробив в защитната психологическа бариера на лицето,към
което е отправено,и това лице започва да изпитва страх и други негативни емоции
от този кръг,като вече започва да обръща внимание на заплахата и да я възприема
като реална.Точно това се е случило със свидетелката М..Затова няма нищо учудващо
в това,че при предишни отправяния към нея от страна на подсъдимия на думите „Ще
ти отрежа главата“ тя не е реагирала с такава остра стресова реакция на тях,но
след като агресивното поведение на подсъдимия Ч. е ескалирало във времето
/както много правилно отбеляза представителят на Районна прокуратура в
пледоарията си, и за което има безспорни доказателства по делото-че подсъдимият
Ч. през продължителен период от време непрекъснато и системно всячески е
преследвал свидетелката М. и е проявявал затормозяващо и агресивно поведение
спрямо нея/,то на процесната дата 14.02.2019г.отправената спрямо нея от
подсъдимия закана за убийство с думите „Ще ти отрежа главата“ е възпроизвела
ефект на силно стресиращо събитие и е предизвикала в съзнанието на свидетелката
възприемане на тази закана за реална-съответно-възбудила е основателен страх за
осъществяването и.
Доказателство за това,че заканата
за убийство с думите „Ще ти отрежа главата“,която безспорно е била отправена от
подсъдимия спрямо св.М. на процесните дата и място,е възбудила у св.М.
основателен страх за осъществяването и,и че св.М. е възприела тази заплаха като
истинска и реално осъществима,са фактите,че след отправяне на заканата
свидетелката е променила голяма част от навиците си.Макар,че домът,в който
живее,се намира в непосредствена близост до работното и място-„Арсенал“
АД,свидетелката от страх да не бъде причакана,засечена от подсъдимия Ч.
започнала да ходи на работа със свои близки,с познати,със своя
колежка-т.е.страхувала се е да ходи и да се връща от работа сама.Изпитвала
страх подсъдимият да не осъществи заканата си.Притеснявала се,когато върви по
улиците.Спяла неспокойно.Изпитвала напрежение,стряскала се при всеки шум.
Показанията на свидетелите М. и М.
в тази насока кореспондират със заключенията на КСППЕ и на допълнителната
КСППЕ,които установяват,че осв.св.М. е възприела заплахата за убийство като
реално осъществима,и тази закана е произвела основателен страх за
живота,здравето и интегритета на тялото и,и продължителен период след случилото
се,същата е продължила да се страхува от осъществяване на заплахата.
Кореспондиращи с горните
доказателства са и показанията на допуснатия от съда свидетел М. П. М.служител
на РУ К.,МлРИ,отговарящ за населеното място,в което живее подс.Ч.-***,от които
е видно,че още преди процесния случай е предупреждавал подсъдимия Ч. устно по
ЗМВР да не притеснява свидетелката С.М.,което подсъдимият правел
постоянно.
Предвид изложеното подс.Ч. от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на чл.144,ал.3,във вр.с
чл.144,ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият Ч.
е осъществил изпълнителното деяние ”се
закани на другиго с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му“.От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи,че на 14.02.2019г.в гр.К.,обл.С.З.,пред сграда на ул.“Х.О. “
№ 9 подсъдимият К.А.Ч. се е заканил на свидетелката С.С.М. с убийство с
думите“Ще ти отрежа главата“,и това заканване е възбудило у св.М. основателен
страх за осъществяването му.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието умишлено,при форма на вината пряк
умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.Горното се установява от
обективираните му действия.
Предвид изложеното подсъдимия Ч.
следва да бъде признат за виновен за престъплението,за което му е повдигнато
обвинение-и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Ч. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства
чистото му съдебно минало,добрите му характеристични данни,липсата на тежки и
трайни последици за психологичното състояние на пострадалата /видно от
заключенията на психолого-психиатричните експертизи/,подбудите за извършване на
престъплението-това,че подс.Ч. е считал,че връзката му със св.М. не е
приключила и че според него св.М. поддържала паралелни връзки с него и със св.П.М.,което
в съзнанието му извежда на извода и за принос на св.М.-чрез поведението и,за
извършване на процесното деяние.Отегчаващи вината обстоятелства не се
установиха.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че в случая са налице както многобройни,така и едно
изключително /подбудите за извършване на престъплението/ смекчаващи вината
обстоятелства,при които и най-лекото,предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко на извършеното от подс.Ч. престъпление.Поради това
наказателната отговорност на подс.Ч. следва да се реализира при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК като предвиденото наказание лишаване от свобода се
замени с пробация и така на подс.Ч. следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА –два пъти седмично.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът намира,че това наказание по
вид и размер ще способства за поправянето на подсъдимия Ч. и за постигане на
целите както на индивидуалната,така и на генералната превенция.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.Ч.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР С.З. направените по делото разноски за
съдебно психолого-психиатрична експертиза и допълнителна СППЕ в размер на
852,64 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: