Р Е Ш Е Н
И Е
№ 45
гр.Силистра, 25.09.2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на Заместник
окръжния прокурор при ОП гр. Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното
от съдия М.Славова КАНД № 41 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 22/19.04.2023г., постановено по АНД № 340/21г., Районният съд гр.Тутракан
е отменил Наказателно постановление №
СС-31/07.12.2021г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра, с което на П.Т.М., в качеството му на
длъжностно лице - главен архитект на община гр.Тутракан, на основание чл.232
ал.1 т.2 във връзка с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), е било наложено административно наказание по вид „глоба”
в размер на 1000 лева,за нарушение на чл.148 ал.4 пр.“първо“, вр. с чл.137 ал.1
т.3 б.“д“ и т.6; чл.147 ал.1 т.14 и чл.148 ал.2 ЗУТ.Осъдил е РДНСК - Силистра
да му заплати съдебни разноски.
Производството е образувано по касационна жалба на Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра,
подадена чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Д.Кръстева,с искане да
бъде отменено обжалваното решение на ТРС и постановено ново,потвърждаващо първоначално
оспореното наказателно постановление. Главното възражение на касатора е за
неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция. Релевирана
е и необоснованост на съдебния акт, която, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, във
вр. с чл.63в ЗАНН, не може да бъде касационно основание и не подлежи на
обсъждане от настоящия състав. Касаторът поддържа, че съдът неправилно се е
позовал на силата на пресъдено нещо (СПН) на Решение №9332/24.10.22г., постановено
по адм. д. № 5239/22г. по описа на ВАС, от състав на Второ отделение, с което е
отменена Заповед № ДК-11-СС-3/06.08.2021г. на началника на РДНСК гр.Силистра,
отменяща на основание чл.156 ал.5 ЗУТ, Разрешение за строеж № 30/21.07.21г. на
гл.архитект на община Тутракан, за строеж „Фотоволтаична електрическа централа
за собствени нужди“, издадено на възложителя „Дунав плод“ООД гр.Тутракан, който
строеж е подлежал на реализиране в ПИ с идентификатор: 69078.15.14 по КККР на
с.Старо село в община Тутракан. Счита, че мотивите на ВАС относно категорията
на строежа, предопределена от приетия за установен факт, че територията, на
която е разрешено строителството, е урбанизирана в хипотезата на чл.9 ЗУТ, вр.
с чл.13 ал.1 т.1 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. ДВ, бр.4/17г., посл.изм.
ДВ,бр.72/21г.), като определена с околвръстен полигон и е такава по начина на
трайното/фактическото й ползване, не се ползват със СПН и съдът е следвало да
обсъди всички доказателства по делото,вкл. писмо на община гр.Тутракан (л.87
АНД/ТРС), че процесният имот не попада в границите в урбанизирана територия, вкл.
определена с околовръстен полигон, както и становище на ОД“Земеделие“
гр.Силистра (л.75), че имотът е с предназначение - за земеделски нужди. Развива
съображения за различния, автономен характер на двете производства; за различната
регламентация, посредством различни закони, на процесуалния ред за тяхното
провеждане; както и за различната нормативна цел, преследвана с административното
производство (по издаване на заповед по чл.156 ал.5 ЗУТ, вр. с АПК) и
административно-наказателното (издаване на юрисдикционен акт по чл.239, вр. с
чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ и със ЗАНН). Ето защо поддържа,че независимо, че и двете са
базирани на едни и същи юридически факти и фактически констатации, то тяхното
провеждане, с оглед постигане на целта, за която са регламентирани, не било
еднакво и, следователно не можело административнонаказателното производство да
бъдело предопределено от въпросното решение на ВАС. Независимо от вярното
установяване от ТРС, че съгласно чл.177 ал.1 изр.2 АПК отменителното решение на
ВАС има действие спрямо всички, а СПН обхваща констатацията, че заповедта на
началника на РДНСК-Силистра, с която е отменено процесното РС заради неправилно
определена категория на строежа и оттам, неспазено изискване за одобрен
инвестиционен проект, е незаконосъобразна (унищожаема), счита, че игнорирайки
съображенията на ВАС, съдът е следвало да формира самостоятелни изводи на
базата на събраните доказателства в настоящия процес и да потвърди НП. Като не
го е сторил, а априори съобразил единствено въпросното решение на ВАС, бил
приложил неправилно материалния закон, поради което решението подлежало
безусловно на касиране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции,а в условията на евентуалност, по реда на чл.63д
ал.2 ЗАНН, заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ответника.
Ответникът по касация - арх.П.Т.М., чрез представител по
пълномощие адв.Е.Д. ***, оспорва касационната жалба, излагайки в Писмен отговор
и в съдебно заседание, подробни доводи в подкрепа на решаващите изводи на ТРС. Релевира
допълнително основание за отмяна на процесното пред въззивния съд НП, свързано
с прилагането на чл.3 ал.2 ЗАНН, защото с ДВ,бр.6/23г., в сила от
20.01.2023г.,т.е. след обявяване на делото за решено от ТРС (Протокол № 9/19.01.2023г.
на л.160-л.162 АНД/ТРС), но преди влизането в сила на Наказателно постановление
№СС-31/07.12.21г., е последвала различна нормативна разпоредба, в лицето на
изменената т.14 на чл.147 ал.1 ЗУТ, регламентиращ изключенията за строежите, за
които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, какъвто е конфликтният
момент в спора. В настоящата ѝ редакция същата предвиждала, че не се
изисква инвестиционен проект за издаване на РС за монтаж на инсталация за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (каквато
несъмнено е фотоволтаичната), с обща инсталирана мощност до 1 МW включително (процесната е със значително по-ниска
мощност),към съществуващите сгради и постройки,в това число върху покривните и
фасадните им конструкции и прилежащите им поземлени имоти,включително за сгради
и постройки, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква
изработване и одобряване на подробен устройствен план. Последното разрешавало
спорния въпрос по делото, игнорирайки съставомерното по приложената норма,
обстоятелство за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
ответника по касация - издаване на РС
№30/21.07.21г. без одобрен инвестиционен проект, тъй като последвалата
нормативна уредба изключвала изискването за такъв,без значение дали строежът се
разрешава в урбанизирана територия или извън нея.Настоява за оставяне в сила на
оспорения съдебен акт, както и за присъждане на разноски,съгласно представен
Списък по чл.80 ГПК (л.25), в пълния им удостоверен размер,тъй като съгласно
измененията в Наредба №1/09.07.04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ, бр.64/04г., посл.
изм. ДВ, бр.88/04.11.2022г.), чл.18 препраща към правилото от чл.7 ал.2 с.н.
определяйки минималното възнаграждение съобразно стойността на наложената
административна санкция, което именно било съобразено в случая.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита,че
обжалваното решение на Тутраканския РС е законосъобразно. Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:
Касационното основание, което е
заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за
нeправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН). Главният довод
е насочен срещу преценката на съда за липса на нормативните и фактически
предпоставки за приложение на чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ,независимо от установяванията
му за действието на влязлото в сила Решение № 9332/24.10.22г., постановено по
адм.д. № 5239/22г. на ВАС, с което е отменена Заповед №ДК-11-СС-3/06.08.2021г.
на началника на РДНСК-Силистра, отменяща на основание чл.156 ал.5 ЗУТ,
Разрешение за строеж №30/21.07.2021г. на ответника по касация, за изграждане на
„Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди“ в ПИ с идентификатор: 69078.
15.14 по КККР на с.Старо село, община гр.Тутракан. Със същото е отменена като
унищожаема въпросната заповед (този диспозитив именно се ползва със СПН), което
е стабилизирало в правния мир въпросното Разрешение за строеж. Последното, от
своя страна, изцяло ирелевира хипотезата на чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ „[…] или издаде строителни книжа в нарушение на този закон
[…]“, защото в
рамките на административно-съдебния контрол е констатирано съответствие със ЗУТ
на процесното РС, а не обратното, както счита касаторът.Проверката на
обжалвания акт следва да се извърши на терена на доводите от жалбата и в параметрите
от чл.218 ал.2 АПК.
Тутраканският районен съд е извършил вярно,въз основа
на събраните доказателства, фактическите установявания по делото като е
приел,че Решението на ВАС в частта му, отменяща заповедта на касатора, съгласно
чл.177 ал.1 изр.2 АПК, има действие спрямо всички. Основанието за отмяна на
Заповед №ДК-11-СС-3/06.08. 2021г. на началника на РДНСК-Силистра, отменяща на
основание чл.156 ал.5 ЗУТ, Разрешение за строеж № 30/21.07.2021г. на
гл.архитект на община Тутракан, за изграждане на „Фотоволтаична електрическа
централа за собствени нужди“ в ПИ с идентификатор: 69078.15.14 по КККР на
с.Старо село, е неправилно категоризиране на строежа като такъв от трета
категория съгласно регламентацията от чл137 ал.1 т.3 б.“д“ ЗУТ, а оттам и
съобразяване с изискването за наличие на одобрен инвестиционен проект. Съответно
на закона съдът е извел извод,че щом ВАС е установил, че въпросното РЗ е
законосъобразно, то не може да бъде игнорирано от другите съдилища и административни
органи, още повече,че изводите на върховната съдебна инстанция са базирани на
същите факти и свързаните с тях последици,в производството по ЗАНН. А щом е
установено от ВАС, че процесният строеж е шеста категория, то на общо основание
за неговото разрешаване е приложим чл.147 ал.1 т.14 ЗУТ, в редакцията му към
ДВ,бр.42/22г., предвид установяването, че територията, на която е разрешен
строежът, е урбанизирана, като определена с околвръстен полигон, поради липсата
на устройствен план за същата. Следователно, разрешението за строеж е
законосъобразно,поради което не е налице основанието от чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на длъжностното лице,
което го е издало.
Съдът е установил, че макар и издадено в съответствие
с нормираната процедура и от компетентен административнонаказващ орган,
процесното пред него НП е материално незаконосъобразно и, съответно на фактите
по делото и закона, го е отменил. Решението е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Неоснователни са възраженията на касатора, че
независимо от СПН на диспозитива,т.е. на самото Решение №9332/24.10.2022г.,
постановено по адм.д.№5239/22г. от състав на II отделение на
ВАС,въззивната инстанция, в производство по ЗАНН, е следвало да прецени по
различен начин доказателствените източници и удостоверените с тях юридически
факти,така че да изведе краен извод,различен от този на ВАС Колкото и да са
автономни двете производства, щом волеобразуването на органите, които ги водят
и се произнасят по тях,е обусловено от преценката за съответствието със закона
на едни и същи обективни факти, няма как инстанция в административно-наказателно
производство и въпреки регулацията от чл.177 ал.1 АПК, да формира друг извод
относно вида и характера на засегнатата територия от процесния строеж, както и
относно категорията на същия. Следователно,верен е изводът на ТРС,че не е осъществен
състав на административно нарушение по разума на чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ, поради
което и издаденото НП е незаконосъобразно.
Настоящият
състав споделя въведения аргумент от ответника по касация за приложение в
случая на чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като сега действащата редакция на чл. 147 ал.1
т.14 ЗУТ, определяща процесния строеж като такъв от шеста категория, по
аргумент от чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, включва изрично в текстовия си състав и монтаж на инсталации за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници,,с мощност до 1 MW, към съществуващи сгради и постройки и в прилежащите
им терени,в т.ч.върху покривните и фасадните им конструкции, без значение дали
са разположени в урбанизирана или неурбанизирана територия,като за последната
не се изисква изработване/одобряване на ПУП.
Решението
е правилно,включително по отношение на изложените съображения, че деянието не разкрива
белезите на административно нарушение по смисъла на релевираното с чл.232 ал.1
т.2 ЗУТ.Относно претендираните разноски във въззивното производство,съдът се е
произнесъл съобразно регламентацията с чл.63д ЗАНН, вр. с чл.143 ал.1 АПК.Поисканите
разноски от ответника по касация, чието присъждане намира своето основание в
изхода на настоящия процес, са атакувани с възражение за прекомерност, което е неоснователно.Видно
от приложения на л.16-гръб Договор за правна
защита и съдействие е,че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един
адвокат от ответника по касация в размер на 450 лева. Адвокат Е.Д. е изготвила
подробен писмен отговор на касационната жалба и е участвала лично в съдебно
заседание, което сочи на добросъвестно изпълнени задължения в пълен обем За
административно-наказателните производства в Раздел IV от Наредба №1/2004г., са предвидени минималните
размери на адвокатските възнаграждения,като с чл.18 ал.2 е постановено, че
когато административното наказание е под формата на глоба, каквото именно е процесното,
възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2, върху стойността на
наложената глоба,което в случая означава следното: наложената глоба на арх.П.М.
е в размер на 1000 лева и съгласно чл.7 ал.2 т.1 от с.н.,възнаграждението при
интерес до 1000 лв., е 400 лева.Заплатеното незначително по-високо
възнаграждение,не сочи на прекомерност.Ето защо искането на ответника по
касация за присъждане на съдебни разноски, следва да бъде уважено в
удостоверения му по делото размер.
С оглед на
гореизложеното, настоящият касационен състав намира,че въззивното решение е
постановено при липса на касационни основания за неговата отмяна, воден от
което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/19.04.2023г., постановено по АНД №340/ 2021г. по описа на Районен
съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален
строителен контрол гр.Силистра, с административен адрес:гр.Силистра, ул.“Илия
Блъсков“ № 1, да заплати на П.Т.М., в
качеството му на главен архитект на община гр.Тутракан, с ЕГН: ********** и служебен
адрес: ***, сумата от 450.00
(Четиристотин и петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.