Номер 301217.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражд. дело №
20201200500785 по описа за 2020 година
Делото е образувано по частна жалба с вх.№2756/05.03.2020г., подадена
от адв.Б.Д., пълномощник на Л.Ч. и М.Ч. и Е.П., против
определение№433/24.01.2020г., пост.ено по гр.д. 731/2018г. по описа на РС гр.
Р..
В нея се изтъква, че актът е неправилен, тъй като не е налице висящ
съдебен спор, обуславящ изхода по настоящото дело. Счита, че следва да има
връзка, както между предмета на делата, така и между страните. Поддържа, че
в случая няма връзка между виновното неизпълнение на задълженията на
„Н... – Б.“ ООД по правоотношението му с трети лица и настъпилите от това
вреди за тези лица и от друга страна хипотетична отговорност на ответниците
по делото спрямо дружество, произтичаща от различно правоотношение.
Въз основа на изложеното е направено искане за отмяна на атакуваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Отговор на частната жалба не е депозиран от ищеца „Н... – Б.“ ООД.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с
право и интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност
по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо частната жалба е редовна
и допустима.
Преценена по същество въззивният състав я намира за основателна.
1
Съображения :
Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетение от Л.Ч. и М.Ч.
и Е.П. на ищцовото дружество в размер на 4000лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и за заплащане на 1000лв.
обезщетение за претърпени от дружеството неимуществени вреди. Първите
са обосновани с необходимостта дружеството да върне платения й от Г.П.П. и
.... Д. задатък, поради нереализирането на договор за покупко – продажба на
недвижим имот по вина на Л.Ч. и М.Ч. и Е.П..
Вторият иск е обоснован с работа под стрес в ищцовото дружество,
поради недобросъвестното поведение на ответниците, които въпреки
уговорките с П. и Д. са продължили да преговарят с други клиенти за
продажбата на същия имот.
Видно е от приложените в делото удостоверения по гр.д. №823/2018г. на
РРС, че се води между ищците Г.П.П. и .... Д. и „Н... – Б.“ ООД и има за
предмет претенция за заплащане на сумата от 4 000 евро представляваща
двойният размер на платения от тях задатък по нереализиран договор за
продажба на недвижими имот от продавачите Л.Ч. и М.Ч. и Е.П..
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
изходът от второто дело определя дали „Н... – Б.“ ООД ще претърпи
имуществени вреди, репариреното на които са предмет на настоящото. В този
контекст е извел преюдициалност на гр.д. №823/2018г. по отношение на гр.д.
№731/2018г. и двете на РРС, което е основание за спиране на второто по чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК.
Настоящият състав не намира такава връзка на преюдициалност, тъй като
фактическите основания обосноваващи първия иск не са претенциите на
Г.П.П. и .... Д. против „Н... – Б.“ ООД, предявени по съдебен ред, а
поведението на Л.Ч. и М.Ч. и Е.П..
За отчитане на връзка на преюдициалност между гр.д. №823/2018г. и
настоящото не насочва и определение №4657/28.10.2019г. по в.гр.д.
№699/2019г. на БлОС, което указва на районния съд да съобрази и висящото
срещу ищеца дело за връщане на задатъка, с размера на който се съизмерват
вредите по настоящото дело.
2
Това е така защото, както се възприема не противоречиво в практиката на
ВКС, основание за спиране е налице, когато между двете производство има не
само обусловеност, но е необходимо да има връзка между страните по такъв
начин, че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на силата
на пресъдено нещо по обуславящото дело. В случая не се твърди, че Л.Ч. и
М.Ч. и Е.П. от една страна и Г.П.П. и .... Д. са в договорна обвързаност. В
тази връзка съдебно решение, което ангажира отговорността на „Н... – Б.“
ООД към Г.П.П. и .... Д., поради неизпълнение на договор между тях не може
да разпростре силата на пресъдено нещо по отношение на спора между
дружеството и Л.Ч. и М.Ч. и Е.П., защото липсва субективен идентитет, респ.
решението по гр.д. №823/2018г. не може да бъде противопоставено на
последните, които не страна в него.
Заедно с това въззивният състав счита, че правоотношението, предметът
на гр.д. №823/2018г. на РРС, не обуславя съществуването на
правоотношението по гр.д.№731/2018г.
Поради изложеното, атакуваният първоинстанционен съдебен акт следва
да бъде отменен и делото върнато на РРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №433 от 24.01.2020г. по гр.д. №731 по описа за 2018г. на РС гр. Р. и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3