№ 957
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20231110209024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззиваемата страна директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с която се иска изменение
на Решение № 186 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД № 9024/2023 г. по
описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като не се присъждат
такива на въззивника от една страна, а от друга – в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да се присъди пълният размер на
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
В предоставеното право на отговор е постъпило становище от
насрещната страна – „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК **********, чрез адв.Т., с което
депозираната молба за изменение на решението в частта за разноските се
оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения и се моли
същата да бъде оставена без уважение.
След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 186 от 12.01.2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав,
съдът е изменил Наказателно постановление № 23-2300268/12.06.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
1
за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", като е намалил на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ размера на
наложената имуществена санкция от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 100
/сто/ лева.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските по делото,
касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено
процесуално представителство на въззивника, както и такива за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално
представителство на въззиваемата страна, като предвид изменението на
атакуваното наказателно постановление и намаляване размера на санкцията,
съдът е присъдил на страните сторените по делото разноски по съразмерност.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено и
доказателство за разходването им, ведно със списък по реда на чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна също е релевирала своевременно искане за присъждане
на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, без да е
представила списък по реда на чл. 80 ГПК.
2
Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, което
е регламентирано в процесуалния закон и е уредено от него. Тя произтича от
факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 143, ал. 1
АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е
отречено със съдебния акт. Отговорността за разноски има санкционен
характер срещу субекта, предизвикал спора. Състои се в правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК "когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ". Законът – чл. 143 АПК, не третира въпроса за
разноските при частична отмяна или изменение на административния акт,
поради което е налице неуреден случай и на основание чл. 144 АПК следва
субсидиарно да бъдат приложени нормите на ГПК. В тази връзка нормата на
чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От друга страна,
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК дава същото право и на ответника – да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. С оглед изложеното, на страните по настоящото дело се следват
направените във връзка с него разноски съразмерно с уважената част на
жалбата, респективно с отхвърлена й такава. В този смисъл е постоянната
съдебна практика по идентични дела – относно преодоляване на празнотата на
АПК при уредбата на случаи на изменение на НП с намаляване на наложеното
наказание, чрез приложението на ГПК в хипотезите на частично отменен
административен акт. В тази насока са и мотивите на Върховния
административен съд, изложени в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по
тълк. дело № 5/2009 г.
На следващо място, съгласно чл. 80 ГПК, във вр. чл. 144 АПК "страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението
в частта му за разноските". Смисълът на списъка на разноските е страната,
3
която претендира присъждане на разноски по делото, да конкретизира
претенцията си, като посочи основанията и размера на претендираните
разноски. "Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по
изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде
инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако
страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват
разходите й по водене на делото. Различен е въпросът за доказване на тези
разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за
присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и
представеното в производството доказателство за направен един разход не
може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му
правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК" /т. 2 и т. 11 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС на РБ,
задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ/.
В настоящия случай, по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК от
въззиваемата страна, поради което и депозираната молба за изменение на
решението в частта за разноските е недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане (т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 41849/08.02.2024 г.,
депозирана от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с която се иска изменение на Решение № 186 от 12.01.2024 г., постановено по
НАХД № 9024/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за
разноските, като НЕДОПУСТИМА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5