РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2501 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.К.И. твърди, че на
14.07.2014 г. при управление на ППС – мотоциклет „Хонда ЦБР 125”, при движение
по бул.”Тодор Александров” в гр. София, около 14.00 часа, била ударена от
товарен автомобил „Пежо”, „Боксер”, управляван
от Г.М. А., който нарушил правилата за движение при извършване на маневра „ляв завой” и не
пропуснал насрещно движещият се мотоциклет. В следствие на удара ищцата сочи да
е претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Излага,
че към датата на ПТП увреждащото МПС било застраховано по валидна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество „ДЗИ – О.З.” ЕАД. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 14.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ПТП- 14.07.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът „ДЗИ- О.З.” ЕАД оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва
ищцата да е претърпяла черепно – мозъчна травма. Заявява възражение за
съпричнияване на вредоносния резултат от пострадлата, за която твърди, че е
управлявала с превишена скорост, евентуално с несъобразена скорост, както и че
е била без предпазна каска – нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 182, т. 3 ЗДвП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 14.07.2014 г., сключено за МПС марка „Пежо”,
модел „Боксер”, рег.№ ****НА. Оспорва иска за обезщетение на неимуществени
вреди по размер като завишен и несъответстващ на чл. 52 ЗЗД, действително
претърпените от ищцата вреди и константната съдебна практика за сходни случаи.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От Констативен протокол № К/750 от
14.07.2014 г. на отдел „Пътна полиция” при СДВР, се установява, че на 14.07.2014
г. около 14.00 часа в гр.София, на
бул.”Тодор Александров” на кръстовището
с ул.”Одрин” е настъпило ПТП между товарен автомобил и мотоциклет. Участник 1.
е МПС с рег.№ ****НА, марка „Пежо”,
модел „Боксер”, собственост на „Т. 5 БГ” ЕООД, управлявано от Г.М. А., и
Участник 2, МПС с рег.№ *******, марка „Хонда”, модел „ЦБР 125” . Отразено е,
че мотоциклетът „Хонда” е собственост на водачката М.К.И. . И двамата водачи са
тествани за алкохол с Дрегер и в КП № К/750 е
отразено, че пробите им са отрицателни. На водача на товарния автомобил
е съставен Акт и е издадено Наказателно постановление за нарушение на чл. 37,
ал.1 ЗДвП. Описани били и следните щети:
по Участник 1- деформиран заден десен таз и задна дясна джанта. По Участник 2 –
деформации на предна капла, резервоар за гориво, кормило табло, преден спойлер,
счупен фар, ожулен предпазен шлем в дясно и скъсан десен ръкав на черно кожено
яке на М.И.. Отразено е също, че последната е приета в Пирогов с работна
диагноза изкълчена ключица, като след прегледа
е освободена.
Приобщени са към доказателствата
по настоящото дело и документи, съдържащи се в
административно – наказателната преписка, образувана по повод на горното
ПТП. Видно от Декларациите, дадени от двамата участници, М.И. е декларирала, че
е управлявала мотоциклета на втора или
на трета предавка, като е била на зелен сигнал на светофара, който е възприела
от предишното кръстовище. Декларирала е, че е възприела товарния бус на
разстояние от около 4 метра. Водачът на микробуса е декларирал на свой ред, че
също е бил на зелен сигнал на светофара, като е бил втора кола, спрял е, след
което е чул трясък зад него. Бил почти излязъл от кръстовището, не видял моториста.
Изслушана е първоначална
съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/, която е изготвена преди разпита на
свидетел – очевидец по делото. Съдът намира това заключение за обективно и
компетентно, но не основава изводите си на него в частта относно скоростта на
движение на мотоциклета и на товарния бус, предотвратимостта на удара за водачите, предвид наличието на допълнително заключение
по САТЕ. Съгласно кредитираната част от първоначалната експертиза, в района на
ПТП пътният участък е прав. Движението се извършвало двупосочно по две отделени
с тревна ивица платна за движение. Всяко от платната е за една посока за
движение и разполага с по три ленти. Пътната настилка е сух асфалт, без
дефекти. В двете посоки за движение регулирането е еднообразно – със светофарна
уредба. Ударът между товарен автомобил „Пежо” и мотоциклет „Хонда” е настъпил
на кръстовището между бул.”Тодор Александров” и ул.”Одрин”, в лявата част на
средната лента за движение на бул.”Тодор Александров” в посока към ул.”Опълченска”. Максимално
допустимата скорост за движение в този участък не се различавала от допустимата
за градски условия, а именно 50 км/ч. Товарният автомобил „Пежо” е извършвал
маневра „ляв завой” към ул.”Одрин” от
лявата лента на платното за движение на бул.”Тодор Александров” в посока към бул.”Константин
Величков” от позицията на втора кола на кръстовището „Одрин”. Мотоциклетът се е
движел насрещно – по бул.”Тодор Александров”. И двамата водачи се движели на
зелен разрешителен сигнал на светофара, идвайки от път с предимство. Водачът на
двуколесното превозно средство – ищцата М.И., е направила неуспешен опит да спре с двете спирачки – предна и задна и
да заобиколи товарния автомобил от ляво. Конкретното място на сблъсъка е
задната дясна част на микробуса зоната на дясното колело. В първоначалната САТЕ
вещото лице е дало и техническите характеристики на двете МПС, като за
мотоциклета е посочена постижимата скорост на първа предавка – 35 км/ч, на
втора предавка – 60 км/ч и на трета предавка – 85 км/ч. Съгласно допълнителното
заключение на САТЕ, което съдът кредитира, микробусът се е движел
равнозакъснително заради движението на автомобила пред него, като в момента на
удара скоростта му е била 10,8 км/ч. Мотоциклета след задействане на спирачките
се е движел закъснително и скоростта му в момента на удара е била 21.6
км/ч. Опасността е възникнала в момента,
в който микробусът е навлязъл в платното за движение на мотоциклетиста.
Моментът на възприемане на тази опасност според вещото лице е или още при възникването
й или със закъснение. Относно скоростта на мотоциклета към момента на
възникване на опасността е била, според заключението на допълнителната САТЕ,
около 85 км/ч. Опасната зона на спиране на мотоциклета е била около 46.9 метра.
Мотоциклетистът е имал възможност да предотврати удара чрез своевременно
аварийно спиране - т.е. веднага след възникване на опасността, ако към този
момент се е движел със скорост не по – голяма от 63 км/ч. Според разясненията,
дадени в констативната част при движение
в градски условия реакцията на водачите се определя от възникването на
определена опасност, но и от очакваното развитие на пътната обстановка. При
изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че в данните от
Констативния протокол било посочено, че товарния автомобил бил достигнал скорост от 30 км/ч към момента на
удара, но според вещото лице това би
било възможно само при много жестоко
форсиране на автомобила и то в завой. Обикновено при нормално движение се постигала
скорост в порядъка на около 20 км/ч.
Изслушана е и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ ,
установяваща, че вследствие на претърпяната пътно – транспортна злополука
ищцата М.И. е получила следните травматични увреждания: контузия на лявото
рамо. Изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна ( ключично – лопатъчна ) става. Охлузване на левия лакът. Контузия на
шията с последваща миалгия. Тези травматични увреждания били често срещани при
мотоциклетисти. Травмите се получавали
след падане на тялото върху асфалта. Лечението на изкълчената лопатка се
извършвало неоперативно, като се намествало изкълчването и се обездвижвало
мястото с бинтова превръзка. СМЕ заключава, че посочените травматични
увреждания стоят в причинна – връзка с претърпяното ПТП на 14.07.2014 г. – т. е.
имат доказан произход. Полученото изкълчване е довело до трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник за срок от 3 месеца. Останалите мекотъканни
увреждания са причинили на ищцата болка
и страдание. Ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” След първия
преглед пострадалата била приета за преглед и в Спешния неврохирургичен
кабинет. При прегледа не били установени костни увреждания на черепа и шийните
прешлени. Не е била установена и черепно
– мозъчна травма.Поставена била окончателна диагноза миалгия ( болезненост
при движение ) на шията. След прегледа ищцата е била освободена от болницата.
Обездвижването на лявата раменна става е продължило 45 дни, след което ищцата е
започнала постепенно натоварване на ставата. Общо лечебния и възстановителен
период при ищцата е приключил за срок от около 3 месеца. През първите 30 дни
непосредствено след злополуката и около
2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация болките са били с по – интензивен характер.
Извън посочените период пострадалата е търпяла периодично явяващи се болки след
обща преумора на лявата ръка, както и при рязка промяна на времето. През тези
периоди ищцата М.И. е била принудена да ползва седативи и обезболяващи средства.
След извършен преглед на М.И. вещото
лице дава заключение, че ищцата не търпи болки в зоната на изкълчената става. Изкълчената
става е в рамките на анатомията, но лявата ключица стояла малко по – високо,
което означавало, че била останала малка деформация като „клавиш на пиано”, която деформация била
козметична и е видима. Описаната деформация обаче не оказвала никакво негативно
влияние върху силата, обема и
движенията на лявата раменна става. От
другите мекотъканни увреждания не били останали трайни белези или
депигментации. Заключението на СМЕ е, че здравословното състояние на ищцата е
възстановено. За в бъдеще прогнозата е оптимистична – не се очаквали някакви
негативни последствия или усложнения от
процесните увреждания. Ищцата е била с поставена предпазна каска с шлем, която
е изиграла своята превантивна роля за запазване на пострадалата от тежка
черепно – мозъчна травма, както и мекотъканни увреждания на главата, лицето.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г.М. А. – водач на увреждащото
МПС, и С.М.Ж.– фактически съжител на пострадалата ищца. Свидетелят А.
установява, че е правел ляв завой и бил втора кола. Когато тръгнал не видял
никого. Наложило се да натисне спирачката, заради това, че автомобилът пред
него спрял внезапно, и след около 10 секунди чул удар в задната част на буса.
Спрял, погледнал и видял моторист на пътя. Свидетелства, че няма обяснение как
така не е видял моториста, но преди да навлезе в съседната лента отсреща нямало мотор. Също заявява, че ищцата
е била с каска. Твърди, че се движел с около 10-15 км/ч и отразеното в
съставения му акт, че е управлявал с около 30 км/ч били невярно. Полицаят не го
бил питал с колко километра в час се е движел. Подписал бил Акта автоматично –
не бил в състояние да го чете. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в
частта, в която заявява, че не е видял мотористът, че е чул удара отзад и след
това е спрял окончателно, че ищцата е била с каска, както и относно това, че е
карал със скорост по – ниска от отразената в Протокола - 30 км/ч, тъй като тези данни не се
опровергават от останалия доказателствен материал. Свидетелят Жлебинков установява,
че ищцата първата седмица след ПТП имала
болки в рамото, ръката и врата.Не можела
да се движи нормално – най – добре се чувствала легнала. В продължение на 3
месеца не можела да си движи ръката нормално. Сочи, че така се чувствала дори и след рехабилитациите. Била
лишена от възможността да практикува хобитата си – народни танци, фитнес и
други любими занимания. Нормалния си начин на живот била възстановила след една
година. Според свидетеля ищцата изпитвала стрес да шофира – изпитвала огромен
стрес, когато е сама на мотор. Даже в кола при по – висока скорост също
изпитвала паника. Съдът не приема за достоверна тази част от показанията, в която се твърди, че периода на
възстановяване на ищцата е бил около година, предвид заключението на СМЕ. Не следва да се вземат предвид и всички
останали твърдения на свидетеля отнасящи се до местоположението на двете МПС-та
на платното за движение, състоянието на водача, в момента на ПТП и скоростта на движение на мотоциклета. От
една страна свидетеля е допуснат за установяване на неимуществени вреди, а не
на каквито и да било други факти, стоящи извън болките и страданията, понесени
от ищцата, а от друга страна свидетелите
не са призвани да дават оценки. В останалата им част възприятията на свидетеля
подлежат на кредитиране.
Между страните не е спорно, а и се установява от
приетата по делото застрахователна
полица № 06113002382194, че към датата на ПТП – 14.07.2014 г. е имало валидно
застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД и по отношение на увреждащото МПС - марка „Пежо”, модел „Боксер”,
рег.№ ****НА - собственост на „Т. 5 БГ”
ЕООД.
Приети са медицински документи, които съдът не разглежда
отделно, тъй като с тях е работила изслушаната СМЕ.
Други допустими и относими
доказателства, които съдът да взема предвид
не са ангажирани.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. По силата на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на генералния деликт. Презумпцията за вина на
водача не е оборена.
Видно от изслушаните САТЕ и допълнителна САТЕ и гласни
доказателства, водачът Г. А. при извършване на маневра „ляв завой“ без да се
движи с превишена за населено място скорост, респективно без да управлява
товарния автомобил с несъобразена скорост, преди да започне маневрата не се
уверил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Вещото лице автоексперт поясни при
изслушването си по реда на чл.200 ГПК, че обичайно при такава маневра и при
техническите характеристики на микробуса би следвало да е развил скорост от
около 20 – 22 км/ч. С поведението си водачът А., според настоящият състав на
съда, е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а не е отнел предимство по смисъла
на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Налице е и нарушение на общото задължение на водачите,
установено с чл. 5, ал.1, т.1. ЗДвП, да не създават опасности и пречки за движението с поведението си и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората. Основа на този
извод на съда са следните, приети по делото доказателства: от скица на
местопроизшествието, кредитираните САТЕ, показанията на водача и декларациите
на страните, дадени пред полицейските органи, от които се установява, че товарният автомобил почти е
завършил маневрата, преминавайки през
кръстовището, като ударът е настъпил между последните две ленти. Водачът не
отрича, че не е видял моториста. От своя страна последният е ударил микробуса в
задната дясна част – в заден десен таз и задна дясна джанта, очевидно при опит
да го заобиколи. Ударът не е бил челен, за да се приеме, че се касае за
отнемане на предимство. Тук е мястото да се отбележи и друго – пострадалата
ищца според собствените й изявления в Декларацията, съдържаща се в
административно наказателната преписка, е възприела микробуса от разстояние 4
метра, като е управлявала мотоциклета на втора или трета предавка, а е
възприела зеления сигнал на светофара от предишното кръстовище, което означава,
че е увеличавала, а не намалявала скоростта си. Предприела е аварийното спиране
почти преди самата опасност – в края на опасната си зона за спиране, която
според допълнителната САТЕ при скорост от 85 км/ч е била почти 47 метра. При
тези обективни данни категорично може да се заключи, че М.И. е реагирала със
закъснение на намиращото се почти в края на кръстовището МПС, като е
управлявала със скорост извън максимално допустимата за населено място, която съгласно
чл. 21 ЗДвП е 50 км/ч. Както е посочено и в първоначалната САТЕ управляваният
от ищцата мотоциклет, предвид техническите му характеристики на втора предавка
развива скорост от 60 км/ч, а на трета скорост
от 85 км/ч. Поради това дали ищцата е била на втора или на трета предавка е без
значение в случая, тъй като и при двата варианта скоростта на движение е извън
максимално допустимата. Превишената скорост винаги е несъобразена скорост,
поради което посочените в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по
време на движение, включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. При това положение е налице причинно – следствена
връзка между претърпените от ищцата
вреди и скоростта на движение,
избрана от М.И., нарушаваща максималната нормативно установена такава, която е попречила на ищцата да бъде в
състояние да спре пред всяко видимо
препятствие, каквото е няколкотонен товарен автомобил в средата на кръстовище. Съпричиняване
според константната съдебна практика е налице винаги когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, или пък е улеснил механизма на увреждането, така че да
предизвика по този начин и самите вреди. Ето защо възражението
за съпричиняване е основателно само в тази му част, тъй като по делото
категорично се установи, че пострадалата
е била с поставена предпазна каска
според изискванията на чл. 182, т. 3 ЗДвП – в този смисъл Констативен протокол,
СМЕ и показанията на виновният водач. Предвид поведението на двамата
участници в процесното ПТП, допринесли в еднаква степен за настъпване на
вредоносния резултат, съдът определя
този процент на 50%, или ½, с който ще следва да бъде намалено
определеното по – долу обезщетение за претърпените от ищцата М.И. неимуществени
вреди.
На следващо място настоящият състав на съда счита,
че безспорно е доказано в хода на процеса при съответното разпределение на доказателствената
тежест, че ищцата М.И. вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2014 г., е
претърпяла болки и страдания, подлежащи на обезвреда. Конкретните травматични
увреждания и пряката им причинно – следствена връзка се установяват от приетата
СМЕ и представените медицински документи. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. Предвид изброените критерии, настоящият
състав на съда следва да съобрази конкретно понесените от ищцата М.И. болки и страдания както следва: 1. брой, вид и тежест - контузия на лявото рамо, изкълчване
на лявата акромиоклавикуларна ( ключично
– лопатъчна ) става. Охлузване на левия
лакът. Контузия на шията с последваща миалгия; 2.продължителност
на лечебния и възстановителен период – пострадалата М.И. не е била хоспитализирана – освободена е след преглед в
същия ден – 14.07.2014 г. Лечението на изкълчената лопатка се е извършило неоперативно, като е била наместена изкълчената лопатка и се
обездвижвало мястото с бинтова превръзка.
Обездвижването на лявата раменна става е продължило 45 дни, след което ищцата е
започнала постепенно натоварване на ставата. Общо лечебния и възстановителен
период при ищцата е приключил за срок от около 3 месеца; 3.последиците за здравето на ищцата, интензитета на търпените болки и
страдания; търпените неудобства и ограничения - през първите 30 дни непосредствено
след злополуката и около 2-3 седмици в
началото на проведената рехабилитация
болките са били с по – интензивен характер. Извън посочените периоди
пострадалата е търпяла периодично явяващи се болки след обща преумора на лявата
ръка, както и при рязка промяна на времето. През тези периоди ищцата М.И. е
била принудена да ползва седативи и обезболяващи средства.След извършен преглед
на М.И. вещото лице по СМЕ дава заключение, че ищцата не търпи
болки в зоната на изкълчената става. Изкълчената става е в рамките на
анатомията, но лявата ключица стояла малко по – високо, което означавало, че
била останала малка деформация като
„клавиш на пиано”, която деформация била козметична и е видима. Описаната
деформация обаче не оказвала никакво негативно влияние върху силата, обема и движенията на лявата раменна става. От другите
мекотъканни увреждания не били останали трайни белези или депигментации.
Заключението на СМЕ е, че здравословното състояние на ищцата е възстановено. За
в бъдеще прогнозата е оптимистична – не се очаквали някакви негативни последствия или усложнения от процесните увреждания.
Гласните доказателства свидетелстват, че първоначално ищцата била лишена от
възможността да практикува хобитата си, както и че се стресирала да управлява
мотора си, когато е сама. Не са налице данни ищцата М.И. да е с временно или
трайно засегната трудоспособност, респективно да е ползвала болничен заради
претърпените травматични увреждания. Независимо от физическото си
възстановяване, ищцата ще има посочената козметична деформация, която ще я
притеснява в бъдеще от естетична гледна точка. Изпитала е силен стрес, страх и
притеснение, като и след инцидента продължава да изпитва страх, притеснение
когато се движи в ППС. От значение
при определяне размера на обезщетението са и стандартът на живот в страната,
официалните средностатичическите показатели на НСИ за доходи на лице по време на възникване на
увреждането – 2014 г., които са в размер на 4740 лева. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. Предвид изброените конкретни обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливо
обезщетение, което да репарира в пълен обем
претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, е сумата от
20 000 лева, която следва да бъде
редуцирана с приетия процент на съпричиняване - ½ , или искът е
основателен и доказан до размера на сумата от 10 000 лева. В останалата си част
до пълния предявен размер от 30 000 лева искът следва да се отхвърли.
Предвид частичната
основателност на главния иск до сумата от 10 000 лева на уважаване подлежи и
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на
ПТП – 14.07.2014 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е сторила
разноски за държавна такса, депозити за
вещи лица по СМЕ и първоначална САТЕ, в общ размер на 1500 лева, от които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с
уважената част от иска следва да й бъдат присъдени 500.00 лева. Претенцията
за присъждане на разноски за държавна такса по частната жалба на ищцата срещу
определението, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от
държавна такса и разноски по делото, е неоснователна – по аргумент от чл. 81 ГПК съдът, който се произнася с окончателен съдебен акт следва да разпредели
отговорността за разноски. В тази връзка пред САС се е развило въззивно частно
производство, което е приключило с Определение № 2001 от 13.06.2016 г. по
ч.гр.д.№ 2597/2016 г. по описа на съда, с което е отхвърлена като неоснователна
частната жалба на ищцата. От друга страна при този изход на частното
производство е видно, че на М.И.
разноски за държавна такса по жалбата в размер на 15 лева не й се
следват. На отхвърляне подлежи и претенцията на процесуалния представител на страната – адвокат Й.Д., заявена с молба
по чл. 80 ГПК, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. По делото липсва договор за правна защита и съдействие,а в
представеното пълномощно на л. 21 не е отразено,
че е постигната между доверител и довереник уговорка действията по чл. 24, ал. 1 ЗАдв. да се
извършват на основание някоя от хипотезите, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 1- т.3
ЗАдв.
Ответникът „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД е сторил разноски за депозити
за вещи лица по СМЕ, първоначална САТЕ, допълнителна САТЕ в общ размер на 480
лева, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски и
за възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 150лв., или разноски в общ размер на 420 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на М.К.И., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 10 000 лева /десет хиляди /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.07.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 10 000 лева до пълния заявен размер от 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на М.К.И., ЕГН **********, сумата от 500.00 лева/ петстотин/ - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК М.К.И., ЕГН
**********, да заплати на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК ********сумата от 420.00 лева / четиристотин и двадесет / -
разноски за производството.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на
адвокат Й. Г.Д., ЕГН **********, член на Адвокатска колегия – София, за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: