РЕШЕНИЕ
№ 19763
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110103103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК),
вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Молителката М. Н. А., ЕГН **********, поддържа, че с ответника О. Г. С., ЕГН
**********, са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № III-81-147/2013 г.
по гр.д. № 7591/2012 г. по описа на СРС. Поддържа, че ответникът категорично отказва да
даде своето съгласие за издаване на паспорт на децата си – Г. и Н., както и да даде съгласие
синовете му да пътуват в чужбина, което ги лишава от правото им на свободно движение
извън пределите на Република България, както и от възможността да посещават други
държави.
Моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника
пътувания на децата в чужбина и издаване на международен паспорт на всяко едно от тях,
като се сочат следните дестинации: държавите членки на ЕС, Република Турция, Дубай,
Египет, както и Република Сърбия и Република Северна Македония за неограничен брой
пътувания, с цел почивки и екскурзии, за период от пет години за детето Н. и за срок от 3
години за Г.. Претендира се и заместване съгласието й за издаване паспорти на децата.
Поискано е и допускане на предварително изпълнение на решението.
В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
1
ответника О. Г. С., в който заявява, че постановените решения №4818/03.07.2015 г.,
постановено по гр.д. № 14079/2013 г. на СГС, гр. отд, II – ри въззивен състав, било
потвърдено неправилно и необосновано Решение № III -81-147/2013 г. по р.д. № 7591/2012 г.
на СРС, 81 състав били в разрез с доказателствата по делото. Намира така предявения иск за
допустим, но напълно неоснователен. Счита, че следва да се съберат доказателства не само
относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Заявява, че
в настоящия случай не са налице предпоставките обуславящи искането на разрешение за
пътуване на децата извън пределите на страната. Посочва, че до датата на депозиране на
отговора на исковата молба децата никога не са изразявали своето желание да пътуват в
чужбина. Счита, че начина на мислене и поведение на молителката имат разрушителен
ефект върху възпитанието и изграждането на децата.
Изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК ответникът заявява, че никога не е имал
никакви възражения децата да пътуват където и да било в разумни дестинации. Заявява, че
никога не са искали декларация – съгласие от него, както и че нямат причина да имат
притеснения от него. Твърди, че не поддържа контакт с майката на децата. Изтъква, че те са
достатъчно големи и каквото има винаги е на разположение. Счита, че децата вече са
манипулирани и отчуждени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа следното:
Страните са родители на децата Г. О. С., ЕГН ********** и Н. О. С., ЕГН **********
(л. 9 и 10 от делото).
С решение № III-81-147 на Софийски районен съд, 81 състав, постановено по гр. дело
№ 7591/2012 г., родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при
която е определено местоживеенето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е
осъден да заплаща издръжка на детето (л. 7 - 8 от делото).
От представения по делото Социален доклад от ДСП - Възраждане с изх. № ПР/Д-С-
ВЗ/156-001/07.05.2024 г. се установява, че ответникът С. споделя пред социалния работник,
че молителката често нарушава постановения режим на лични отношения и не може да
разговаря със синовете си по телефона, тъй като майката не им разрешава да му дадат
телефонните си номера. Споделя още, че до настоящия момент майката не го е търсила за
предоставяне на декларация – съгласие за пътуване, както и че синовете му също не са му
споделяли, че желаят да пътуват на почивка или екскурзия. От проведения разговор със
социалния работник се установява, че комуникацията между бащата и майката е трудна.
Последната не го търси по телефона. Споделя, че в училищата, в които учат синовете му, не
се организират екскурзии в чужбина или ако е имало такива, те са били изолирани от тази
информация.
От приетия по делото Социален доклад от ДСП – Красно село с изх. № ПР/Д-С-
КС/156-001/07.05.2024 г., се установява, че основните грижи по отглеждане и възпитание на
2
децата се полагат от майката с подкрепящата среда на нейните родители. Установява се, че
майката полага адекватни грижи по отглеждане и възпитание на децата. Майката споделя
пред социалния работник, че през всичките години бащата е водил децата на море само
веднъж. Споделя, че имат трудна комуникация с бащата. При проведеното социално
проучване децата споделят, че не се чувстват добре при своя баща, тъй като не им обръща
достатъчно внимание, а когато искат да споделят нещо с него или имат нужда от съвет, той
винаги го оставя за утре и поради тази причина не споделят с него. Децата споделят още, че
пътуват често със своята майка, но само на територията на Република България, тъй като
баща им не дава съгласие да напускат страната. Установява се, че децата са провеждали
разговор със своя баща на тема, пътуване извън страната, но последния не им дава ясни
отговори. В хода на социалното проучване децата споделят пред социалния работник, че
всички техни съученици пътуват извън страната и споделят своите впечатления, което
ограничава, подтиска и намалява самочувствието на децата.
От представения по делото Протокол от 12.04.2021 г. на СГС, ГО, Брачни състави, I
въззивен брачен състав по въззивно дело № 3103, се установява, че страните по настоящото
производство са постигнали споразумение относно режима налични отношения между
бащата О. Г. С. и децата Г. О. С. и Н. О. С..
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, детето Н. О. С. е изслушано от съда.
Последното е заявило, че иска да пътува във Франция и Испания, тъй като изучава испански
език, а и вече е обиколил България с неговата майка. Сочи, че с неговия баща не е ходил
никъде. Твърди, че през месец март следващата година от училището в което учи,
организират екскурзия в Испания. Детето изразява своето желание да пътува в чужбина и да
опознава света.
По делото е изслушано съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет и детето Г. О.
С., който заявява, че е 16 годишен ученик в 2 – ро училище „Емилиян Станев“, като
любимият му предмет е история. Твърди, че живее със своята майка, а с баща му се виждат
на две седмици за уикенда. Сочи, че с неговата майка много често пътуват извън България, а
с баща му никога не са пътували извън София. Споделя, че иска да пътува извън България в
страни, като Гърция и Турция. Твърди, че е разговарял със своя баща няколко пъти на тема
пътуване извън страната, но последния му отказвал. Заявява, че в училище не се
организират екскурзии извън България. Посочва, че неговото желание е да може да пътува
извън България.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от правна следното:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за
3
да може молителят да упражнява ефективно права над детето, той трябва да разполага с
възможност да го извежда извън територията на Република България – необходима мярка
относно упражняването на тези права (чл. 59, ал. 2, предл. 3 СК) се явява именно съдебното
разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и свързаното с
това пътуване издаване на паспорт на малолетната по реда на ЗБЛД. От друга страна
престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства и да осигурява възможност
бащата да осъществява режима на лични отношения с него.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина на
дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави
чийто кръг е определям.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най – важните специфики
на процедурата по чл. 127а, ал. 2 от СК, а именно, че производството е за спорна съдебна
администрация, в чийто рамки съдът прави преценка за целесъобразност; основополагащ
критерий е интересът на детето, който се преценява конкретно за всеки отделен случай, въз
основа на фактите, които са установени; разрешението може да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но само до определени
държави.
Отделно от това преценката се извършва въз основа на цялостен и задълбочен
преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо,
емоционало, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна
и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във
всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение.
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното:
Родителите на двете деца са разделени, на майката са предоставени родителските права, а на
бащата е определен режим на лични отношения, по силата на съдебно решение. От
представения по делото социален доклад на ДСП – Красно село безспорно се установи, че
основните грижи за децата се полагат от майката с подкрепата на нейните родители. От
същия доклад се установи също, че към настоящия момент децата пътуват само на
територията на Република България, тъй като техния баща не им дава съгласие да напускат
територията на страната. Връзката дете-родител следва да бъде съхранена, тъй като това е
от изключителна важност за правилното развитие и израстване на детето, и формирането му
като личност. От друга страна престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства
бащата да упражнява режима на лични отношения, определен му с него, поради което следва
молителката да осигурява възможност и да не препятства бащата, да осъществява режима
на лични отношения с детето си, така, както те са уредени. Съдът следва да вземе предвид и
заявеното малолетния Н. и непълнолетния Г., че искат да пътуват в страни извън България,
4
тъй като вече са обиколили България заедно с тяхната майка, а с бащата не пътуват никъде
извън София, както и че техния баща до сега не им е дал разрешение за пътуване извън
страната.
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните.
В хода на производството от изготвените по делото доклади на компетентните ДСП-
та. както и от изслушването на децата се установи, че децата желаят да пътуват извън
пределите на страната, както и че до момента не са пътували извън пределите на Р.
България.
Съдът намира, че е в интерес на децата да пътуват до посочените дестинации с
туристическа цел. По делото не се установява намерение на ищцата за трайното извеждане
на децата извън граница, промяна на местоживеенето му и възпрепятстване възможността
на другия родител да осъществява контакт с детето. Видно е, че заявеното искане е за
временно пътуване, а не за промяна на местоживеенето на детето.
От своя страна, опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения
между децата и бащата, доколкото съставлява бъдещо несигурно събитие, не може да бъде
аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Освен това
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да
осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режимът на лични
отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване
винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна при проявена
активност да намери способи за защита на интереса си /така - решение № 295/04.12.2015 г.,
постановено по гр. д. № 3212/2015 г., ВКС, III г.о./.
На следващо място, пътуването на децата се иска до държавите-членки на ЕС, както
и Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония и Дубай.
Посочените държави са страни по Хагска конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., поради което, в случай че детето бъде
задържано в чужбина извън времевите рамки на настоящото съдебно решение, за ответника
съществуват надлежни правни средства за осъществяване на контрол на изпълнението на
постановеното решение
Като взе предвид горното, съдът счита молбата за основателна и следва да я уважи,
като замести съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете Н., придружавано от
своята майка М. Н. А., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице /л.61 от делото/,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, Турция,
Дубай, Сърбия, Македония за срок три години, за неограничен брой пътувания, но за не
повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в
сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата О. Г. С., ЕГН
**********, с детето Н. О. С., ЕГН **********, определен с влязло в сила съдебно решение,
както и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано
5
с тях.
По отношение на непълнолетния Г. О. С. съдът също намира молбата за основателна
и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на непълнолетното дете
Г., придружавано от своята майка М. Н. А., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, Турция,
Дубай, Сърбия, Македония за срок от две години, за неограничен брой пътувания, но за не
повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в
сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата О. Г. С., ЕГН
**********, с детето Г. О. С., ЕГН **********, определен с влязло в сила съдебно решение
както и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано
с тях.
Съдът намира, че искането за заместващо съгласие на ответника за пътуването на
децата до Египет не следва да се уважава, тъй като единствено Египет не е страна по
„Конвенцията“ от 1980 г. Освен това към настоящия момент посочената държава не е
безопасна за извеждане на децата, тъй като ноторно известен е фактът, че индексът на риска
от пътуване в Египет към момента е на ниво 4: Предупреждение за преустановяване на
пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост). Тази информация може да
бъде проследена на официалния сайт на МВнР на Република България
(https:/www.mfa.bg/bg/embassyinfo/egypt).
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на децата, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото децата да имат валидни международни паспорти.
По изпълнението на решението
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). Настоящият съдебен състав,
счита, че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
решението, поради липса на събрани по делото доказателства относно значителни и
непоправими вреди от закъснение на изпълнението. С оглед на изложеното искането следва
да се отхвърли като неоснователно.
Относно разноските за делото
Предвид изхода на делото на разноски има право ищцовата страна но доколкото
липсва такова искане, като не са представени и доказателства да са реално направени съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
6
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на бащата О. Г. С., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете Н. О. С., ЕГН
**********, придружавано от своята майка М. Н. А., ЕГН ********** или упълномощено
от нея лице, извън територията на Република България в страните членки на Европейския
съюз, Турция, Дубай, Сърбия и Македония за срок от три години, за неограничен брой
пътувания, но за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на
настоящото решение в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на
бащата О. Г. С., ЕГН **********, с детето Н. О. С., ЕГН **********, определен с влязло в
сила съдебно решение, както и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако
пътуването не е свързано с тях, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на
детето по реда на ЗБЛД.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на бащата О. Г. С., ЕГН **********, за пътуване на непълнолетното дете Г. О. С., ЕГН
**********, придружавано от своята майка М. Н. А., ЕГН ********** или упълномощено
от нея лице, извън територията на Република България в страните членки на Европейския
съюз, Турция, Дубай, Сърбия и Македония за срок от две години, за неограничен брой
пътувания, но за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на
настоящото решение в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на
бащата О. Г. С., ЕГН ********** с детето, определен с влязло в сила съдебно решение,
както и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано
с тях, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на
решението като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7