№ 5582
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110204310 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар ХХ като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 4310 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.П.Т.П. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
2200365 от 04.11.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
1
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 09.08.2022 г. В.В. – главен инспектор в ХХХ, след извършена последваща
проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
01.06.2022 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели.
Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива били подадени
в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН, като доводите съответстват на тези,
посочени в жалбата по настоящото дело.
Въз основа на АУАН на 04.11.2022 гХХ -директор на ХХХ, издала НП, предмет
на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 06.04-13.05.2022 година служители на ХХХ извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство от К.П.Т.П В хода на проверката било
установено, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило задължението
си да заплати уговореното трудово възнаграждение на свои служители. За
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения с протокол от
13.05.2022 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ на работодателя били дадени
задължителни предписания, като под №13 било предписано да заплати дължимото
трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. на Н. Н.. Определеният от
контролните органи срок за изпълнение на предписанието бил до 31.05.2022 г.
Жалбоподателят изпратил чрез куриер на 31.05.2022 г. запитване до служителя
си Н.Н. за посочване на банкова сметка, на която да извърши плащане на дължимата
2
му работна заплата. На неустановени по делото дати служителят бил търсен и по
телефона от представители на жалбоподателя.
При последваща проверка на работодателя, извършена в периода 17.06-
09.08.2022 г., от него били изискани документи и било констатирано, че не е
изпълнено в предоставения срок предписание под № 13, дадено с протокол от
13.05.2022 г., като работодателят не е представил доказателства за изпълнение на
задължението му за изплащане на трудово възнаграждение на служителя си Н.Н. за м
01.2022 г.
При така направените констатации, участвалият в проверката св. В.В. в
качеството си на главен инспектор в ХХХ, съставила процесния АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. В.В. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, платежна ведомост,
които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради
което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от
КТ. По делото няма данни предписанието да е отменено по административен и/или
съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се
релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт,
пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е
необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е
законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно
трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се
разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не
страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на
предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава
изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение се
осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да
докаже изплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Работодателят безспорно не е изпълнил предписанието в предоставения му срок
и не е атакувал предписанието по реда на АПК, поради което от обективна страна той е
извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
3
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за
наличието на вина.
Жалбоподателят излага доводи в насока възпрепятстването му да изпълни
предписанието, поради неоказано от служителя съдействие за получаване на парично
възнаграждение. Действително по делото е представено писмо, с което се изисква от
служителя да посочи банкова сметка, но същото е изпратено в последния ден,
представен за изпълнение на предписанието – 31.05.2022 г., и е върнато на
жалбоподателя след предоставения срок за изпълнение, поради което дори и да бе
предоставена банкова сметка от служителя, не би било налице изпълнение в срок.
ИЗплащане на възнаграждение по банкова сметка е само един от възможните начини
за изпълнение на задължението на жалбоподателя, като такава банкова сметка е
предоставена по-късно, но от заявеното от свидетеля и от жалбоподателя става ясно, че
и към настоящия момент липсва изпълнение, а е образувано гражданско дело по повод
дължимото трудовото възнаграждение. При тези обстоятелства не може да се приеме
за установено, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да изпълни даденото му от
ДИТ предписание в предоставения срок и че е положил необходимите усилия,
респективно той е осъществил вмененото му нарушение.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово
право на служител на работодателя.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи
нарушението да е отстранено незабавно.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден
размер, като така определената санкция ще постигне в пълен размер установените в чл.
12 от ЗАНН цели.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от
ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-2200365 от 04.11.2022
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към
Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на К.П.Т.Пна основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН К.П.Т.П ЕИК ХХХХХХХХХХХ
да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5