Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 12112 по
описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът И.А.К. поддържа
твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните
увреждания, които му били причинени в следствие на пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 17.07.2014г. на километър 345+100 върху пътен
участък от път І-6 между гр. Казанлък и гр. Сливен. Според твърденията на
ищеца, то било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на
водача на лекия автомобил „АУДИ 80”, с рег. № ********който нарушил правилата за движение по
пътищата и след като навлязъл в пътната лента за насрещно движение- реализирал
сблъсък с движещия се по пътното платно срещу него лек друг автомобил „ФОРД
ТОРНЕО КОНЕКТ“ с рег. № ********. Пострадалия пътувал на задната седалка на споменатия
лекия автомобил „АУДИ 80” и в резултат на удара получил контузии по тялото,
гръдния кош и главата, които са подробно описани в съдържанието на исковата
молба. Споменатите обстоятелства, при
които настъпило ПТП, противоправния характер на деянието и естеството на
причинените увреждания били установени в хода на ДП № ЗМ 977/17.07.2014г. по
описа на МВР Казанлък. С оглед обстоятелството, че причинителят на вредите – водача
на споменатия автомобил, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с ответното дружество – ищецът бил легитимиран
да претендира от ответника изплащане на справедливо застрахователно обезщетение
съразмерно на обема и характера на претърпените значителни вреди. При
изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да
му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на сумата от 100 000 лева, заедно със законната лихва, считано от
деня на причиняването на вредите (съвпадащ с деня на настъпването на процесното
ПТП), до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед
очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му
заплати и направените съдебни разноски
за настоящото производство.
Исковата претенция на
ищеца е оспорена от ответника ЗД „Б.и.” АД, както по основание, така и по
размер. Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва
настъпването на процесното ПТП, нито наличието на валидно застрахователно
правоотношение, покриващо деликтната отговорност на водача на лекия автомобил
„АУДИ 80“ но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки,
определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението за неправомерния характер на поведението на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал. Поддържа възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца), който се
е съгласил да бъде превозван от водач, който видимо е употребил алкохол, а при
това е пътувал без да използва предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван и по този начин способствал за увеличаване на обема на вредите. Сочи,
че релевираните телесни увреждания, за които се претендира изплащане на
обезщетение, са в действителност значително по- леки от посочените в исковата
молба, а нито една от контузиите на меките тъкани на тялото не е значителна по
характер или обем. Поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение, спрямо незначителния (по твърденията на ответника) характер и обем
на вредите. По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на
иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни
разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство
препис от Констативен протокол за ПТП № 61/17.07.2017г. установява, че на 17.07.2014г.
върху километър 345+100 от пътен участък от път І-6 между гр. Бяла и гр.
Ботевград, е настъпило пътно- транспортно произшествие с участието на два
автомобила „АУДИ 80”, с рег. № ********и
„ФОРД ТОРНЕО КОНЕКТ“ с рег. № ********. В протокола е отбелязано изрично, че И.А.К.
е пътувал в първия лек автомобил и е пострадал при ПТП. В протокола е отбелязан
факта на образуване на ДП № ЗМ 977/17.07.2014г. по описа на МВР Казанлък.
Като доказателства по
делото са приети преписи от книжата по
ДП № ЗМ 977/17.07.2014г. по описа на МВР Казанлък, което е приключило с
Постановление от 29.05.2015г. на В. Г. – прокурор при ОП Стара Загора. Досъдебното
производство е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1 вр. с
чл. 24, ал.1, т.1 и т.4 от НПК.
Към делото са приобщени Протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие, от 17.07.2014г., Фотоалбум на
местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание е обект на анализ от заключението на
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Х.И. обосновава следните изводи:
·
На 17.07.2014г. в
тъмната част на денонощието около 22.30 часа л.а. „ФОРД ТОРНЕО” се е движил по
първокласен път 1-6 с посока на движение от гр. Казанлък към бензиностанция
„Лозана" (към гр. Сливен). Автомобилът се движи със скорост около 106 км/ч
при сухо време, но в същото време и на същия пътен участък, лек автомобил „АУДИ
80" предприема маневра за излизане от изхода на бензиностанция
„Лозана" и така навлиза в главен път 1-6,
продължавайки движението си в лентата за насрещно движение. Водачът на
лек автомобил „ФОРД ТОРНЕО" очевидно забелязва насрещно движещият се
автомобил „АУДИ 80", тъй като предприема аварийно спиране с леко
изместване на масовия център наляво, като оставя спирачна следа. Въпреки това,
се осъществява челен-кос удар между двата автомобила. От удара са нанесени
множество деформации главно на преден капак, преден панел, десен калник,
подкалник, радиатори на лек автомобил „ФОРД ТОРНЕО КОНЕКТ". На лек
автомобил „АУДИ 80" деформациите са основно на преден капак, преден панел,
предни калници и подкалници, предно окачване, предни колони, предни врати,
предно панорамно стъкло, предна броня.
·
Преди настъпване на удара, участниците в ПТП са се
движили един срещу друг, в срещуположни посоки на движение, но в лентата за
движение на лек автомобил „ФОРД ТОРНЕО
КОНЕКТ". От техническа гледна точка - причината за удара на насрещно движещите се
леки автомобили е навлизането на лекия автомобил „АУДИ 80” в лентата за
насрещно движение, където (в своята лента за движение) се е движил лекия
автомобил „ФОРД ТОРНЕО КОНЕКТ“.
·
Ударът между двата леки автомобила е настъпил изцяло в
лентата за движение на „ФОРД ТОРНЕО КОНЕКТ“. За водача на лекия автомобила „ФОРД
ТОРНЕО КОНЕКТ“ ударът е бил технически непредотвратим (обективно и субективно),
поради късото разстояние, определено от вещото лице като опасна зона за
спиране, докато за водача на лекия автомобил „АУДИ 80” ударът е бил обективно предотвратим.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи – Епикриза № ИЗ 44737 издадена от УМБАЛ „Д-р
Киркович“ АД- гр. Стара Загора, резултати от медицински изследвания, амбулаторни
листове, ЕР на ТЕЛК№ 0489 /023 от 25.02.2015г., които съдържат данни
за здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и по време на лечението му от получените травми. Тези данни са
обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза
/ортопедия, травматология и неврология/.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и
травматология) и д-р П.П. (неврология) анализира съдържанието на приетите
медицински документи и обосновава следните изводи:
·
В резултат от настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие, ищецът е получил следните наранявания с травматичен
характер: Черепно-мозъчна травма: Средна по тежест мозъчна контузия
състояща се от хроничен
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка-двустранно челно-теменно с
аксиални размери до 9 мм., травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматично-кръвоизливно
контузионно огнище в десния челен дял на мозъка с размери 6/7 мм., контузия и подкожен травматичен
кръвоизлив в челната област на главата, повече в ляво и разкьсно-
контузни рани на лявата ушна мида и брадата; Гръдна
травма: Контузия
на гърдите, счупване
от 4-то до 8-мо ребра в ляво, контузия на левия бял дроб с малък
излив в основата, пневмоторакс (навлизане на свободен
въздух) в лявата гръдна кухина и Травми по
опорно двигателния апарат: Многофрагментно счупване на
дясната тазобедрена ямка с разместване на фрагментите, изкълчване на дясната тазобедрена
става, оток
и охлузване на дясното коляно и на левия глезен;
·
Спешна медицинска помощ и лечение на травмите,
пострадалият е получил в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ„Проф. д-р Ст. Киркович“ ЕАД. Лечебният и възстановителният период на
всички увреди е протекъл в рамките на около
осемнадесет месеца, а интензивни болки
пострадалият е търпял в първите две седмици. Мекотъканните
увреждания са отзвучали за срок до 2 седмици. Счупените ребра са зараснали за
срок до един месец, а с възстановителната дихателна гимнастика окончателното
лечението на тази травма е приключило за срок до 2 месеца. Възстановителният
период при средна по тежест черепно-мозъчна травма каквато е при ищеца е в
рамките на година -година и половина. Многофрагментното счупване на дясната
тазобедрена ямка е продължило 6 месеца, през който период ищецът не е трябвало
да стъпва на десния си крак. Последвала е продължителна рехабилитация.
·
Към момента на изготвяне на експертното заключение,
състоянието на ищеца е стабилизирано и възстановено. От деня на процесното ПТП вече са изминали повече от 2 години и половина.
Счупените ребра са зараснали окончателно, а дихателната дейност на левия бял
дроб е възстановена напълно. Дъното на счупената дясна тазобедрена ямка е
зараснало с малка дислокация.Движението „абдукция“ (отвеждане встрани) при
ищеца е в трайно намален обем от 15 градуса, а при екстензия - е 10 градуса. В
ставната ямка има вече ставни промени и малки зашипявания, които стоят в
основата на периодично явявапщте се болки и към настоящия момент. Освен
описаните по-горе настъпили промени в дясната тазобедрена става, други
негативни последици от останалите увреждания за бъдеще не би трябвало да се
очаква.
·
Към момента на
процесното ПТП, водачът на лек авт. „ Ауди 80“ дк № ********- И.Б.И. е бил алкохолно повлиян. Извършена е била химическа експертиза по
газ-хроматографски метод, установяваща концентрация на алкохол в кравта - 1,79% (промила), която съответства на „средна степен на алкохолно
опиянение”. При тази степен алкохолно опиянение, се установяват видими
отклонения от нормалното човешко поведение: емоционална нестабилност, нарушение
на кординацията (пачално залитане при движение),
висок и често неясен говор, а понякога и несигурна походка. Описаните прояви на водачите с такава
алкохолна концентрация са ясно видими и категорично могат да бъдат възприети от
околните.
Заключението на
изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа
експертиза, изготвена от д-р Б.Б. и Х.И. анализира съдържанието на приетите
доказателства и обосновава следните изводи:
·
Лек автомобил „АУДИ 80” е бил фабрично снабден с
триточкови обезопасителни колани както на предните, така и на задните места. Прави впечатление, че уврежданията, са локализирани
в различни анатомични области.
Увредите на ищеца се дължат на удари
в твърди , тьпи и ръбести
предмети от които било изградено автомобилното купе на лекия автомобил „АУДИ 80“ в който на задната седалка зад водача е пътувал пострадалия.
·
Като
се има в предвид механизмът на ПТП , на кое място в автомобила е
пътувал ищеца и вида, тежестта и локализацията на получените увреждания,
определно може да се счита, че към момента на ПТП ищецът И.К. е
пътувал без поставен предпазен колан.
Тази констатация се основава на това
,че уврежданията в областта на главата и уврежданията на дясната тазобедрена
става не могат да бъдат получени при удар нанесен в дясната странична част
на купето, ако тялото на пътуващия К. бе здраво фиксирано за лявата
задна седалка.
·
При
правилно поставен предпазен колан, той пак щеше да получи увреждания в областта
на гърдите {фрактури на ребра, контузия на белия дроб), както и увреждания при коремни органи от коремната лента на колана.
Изкълчването на тазобедренат става не е възможно да бъде получено
при правилно поставен предпазен колан, тъй като коланът щеше да стопира развилата се кинетичната
енергия от удара в дясната част на
купето и тялото на пътуващия нямаше да се измести в посока на удара.
·
Интензивността на удара между едното от вещите лица (д-р Б.)
предположение че при правилно
поставен предпазен колан, ищецът би получил
други, по- малко на брой и със значително по- малка тежест увреждания.
В дадените пред съда
показания, свидетелката С.К.К.заявява, че е съпруга на ищеца и с оглед
непосредствения социален контакт помежду им - по време на първоначалните грижи
в процеса на възстановяване - тя придобила преки впечатления от здравословното
и емоционалното му състояние. Състоянието на съпруга си свидетелката възприела
почти незабавно след настъпването на процесното ПТП и то видимо било лошо.
Свидетелката подпомагала интензивно съпруга си в болничното и домашното му
лечение. Пострадалият не можел да се движи в продължение на около три месеца.
Около година след инцидента използвал помощни средства за придвижване. Пострадалият
се облаквал и от виене на свят и главоболие. В момента на лечение, ищецът
ограничавал съзнателно социалните си контакти, станал нервен и избухлив. Оплаквал
се често от болки. Според свидетелката, състоянието на съпруга й не било
напълно възстановено.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената по исков ред претенция за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при
наличие на предвидените от
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
предпоставки, ответникът в качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на автомобила, в който е пътувал пострадалия
- дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „АУДИ
80”, с рег. № ********.
За да достигне до този извод, съдът съобрази
следните доказателства:
Заключението на приетата без оспорване съдебна
авто- техническа експертиза способства за приемане на мотивиран извод - за противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил „АУДИ 80”, с рег. № ********както и за причинно- следствената
връзка между това поведение и настъпването на произшествието, което е източник
на вредите.
Експертизата, която бе
изготвена от вещото лице И. (със специалност технология и безопасност на
автомобилния транспорт) изясни механизма на удара, като посочи, че преди
настъпването му, участниците в ПТП са се движили един срещу друг, в
срещуположни посоки на движение. Същото експертно заключения изясни по
необходимия категоричен начин, че от техническа гледна точка - причината за
удара на насрещно движещите се леки автомобили е навлизането на лекия автомобил
„АУДИ 80” в лентата за насрещно движение, където се е движил лекия автомобил „ФОРД
ТОРНЕО КОНЕКТ“. Ударът е настъпил изцяло в лентата на насрещно движещите се
автомобили и в частност на „ФОРД ТОРНЕО КОНЕКТ“, погледнато от гледна точка на
водача на лекия автомобил „АУДИ 80”. Именно този извод е категоричен и обосновава
тезата за противоправно поведение на водача В заключението на съдебната авто-
техническа експертиза е приет категоричен извод, че за водача на лекия
автомобил „АУДИ 80” ударът е бил обективно предотвратим, а това означава, че с
поведението си, водачът на лекия автомобил „АУДИ 80”, с рег. № ********чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното ЗД „Б.и.“ АД, е нарушил грубо правилата за движение
по пътищата (чл. 37, ал.2 от ЗДвП вр. с
чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП ), причинявайки в резултат на това процесното
непозволено увреждане на ищеца.
Приетите като
доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи,
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и
показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на характера и
обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, бяха категорично подкрепени с
необходимите убедителни доказателства, поради което следва да бъдат възприети.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване комплексна медицинска и автотехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, мотивира извода, че при настъпването на процесното ПТП ищецът е пътувал без да изпълни
задължението си по чл. 137а от ЗДвП и да използва предпазен колан, с
какъвто автомобилът е бил оборудван на предните и на задните седалки. Според заключението,
неизползването на предпазен колан е способствало за настъпването на
травматичните увреждания по главата на
пострадалия и в областта на таза, поради удара в твърди тъпи предмети от
интериора на автомобила под въздействието на инерционните сили. Тъй като за
пострадалия по- сериозните травматични
увреждания са в областта на главата, то съпричиняването на вредоносния резултат
е значително, защото се намира в пряка причина с настъпването на всяко едно
от получените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение. Известно
е, че предпазният колан фиксира тялото към седалката и ефективно ограничава
движението на тялото при инерционни сили. Ето защо, споменатите изводи, които са посочени в
експертното заключение на комплексната експертиза, налагат да бъде възприето становището,
че ако бе изпълнил вмененото му от чл. 137а от ЗДвП задължение да използва
предпазен колан – пострадалият със сигурност не би понесъл една част от посочените
по- горе контузии, а друга част биха били значително по- леки (в т.см. е
финанлият извод на комплексната експертиза).
На второ място- следва
да се отбележи, че според възприетите от настоящия състав на съда изводи на
съдебно- медицинската експертиза, състоянието на водача на автомобила, в който
се е качил за да бъде превозен пострадалия непосредствено преди настъпване на
ПТП е бил с видими, ясно различими
белези на алкохолно опиване. Конкретните обстоятелства не дават ни най-
малка възможност за съмнение в това, че ищецът
е могъл да узнае и е знаел за обстоятелството, че водачът на автомобила, който
ще го превозва е под влияние на значително количество алкохол, както и че
се е съгласил да бъде превозван от такъв водач. Поведението на водача при
сравнително високата степен на алкохолно опиване и се намира под влияние на
алкохола създава сериозна опасност от възникване на пътен инцидент (какъвто в
случая е настъпил). Забраната за употреба на алкохол от водачите на МПС е
обществено известен факт, който ищецът не е могъл да не знае. Следователно, със
своето поведение, пострадалият е допринесъл съществено за увеличаване на риска
от настъпването на процесното ПТП и в частност – за причиняване на понесените
от него телесни увреди, за които сега претендира изплащане на обезщетение.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е
основателно и при споменатите по- горе експертни изводи, съдът приема, че
приносът на пострадалия за настъпването на общия вредоносен резултат е твърде значителен и комплексно оценим на не
по- малко от 1/2 (една втора). Съдът основава решението си на доказателствата
и на закона, а в конкретния случай е налице ясно и категорично основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
При изложените по- горе изводи, разрешаването на
спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки,
страдания и неудобства за пострадалия в период от три месеца до около една година за различните
типове травми (в този смисъл са заключението на съдебно –медицинската
експертиза и свидетелските показания).
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат и факта, че понесените от ищеца вреди са със средна тежест, възстановителният
период е приключил и не са налице обективни медицински данни за сериозни и да е
усложнения в здравословното състояние на пострадалия. В тази насока, показанията
на разпитания свидетел частично не съвпадат с изводите на експертизата, но съдът
кредитира преимуществено медицинската документация и становището на вещите
лица- медицински специалисти, пред показанията на разпитаната свидетелка С.К. (съпруга
на ищеца), като отчита очевидната нейна заинтересованост от изхода на делото.
Като взе предвид характера и обема на претърпените
вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в
контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите- 2014г.
(вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 60
000 лева.
Съвсем основателен е релевирания от ответника
довод за прекомерност на общата сума на претендираното обезщетение, като се
отчита обема на доказаните неимуществени
вреди. В контекста на
дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на
обезщетението, освен лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на минималната
работна заплата (която по това време е в размер само на 340 лева) и средната
работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и
социално- икономическите критерии за
справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер
на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника. Нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението
има компенсаторна функция размерите
на обезщетенията трябва да бъдат съответни и на обществените разбирания за
справедливост.
Размерът на обезщетението обаче следва да бъде редуциран
с 1/2 до размер на сумата от 30 000 лева на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - съобразно приноса на пострадалия за
настъпването на вредите.
Следователно, искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично след дължимата редукция
по чл. 51, ал.2 от ЗЗД - до размер на
сумата от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 100 000 лева -
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на
причиняването на вредите, която съвпада с деня на настъпване на пътния
инцидент, до окончателното изплащане на сумата.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. Понеже една част от държавната
такса, от чието заплащане ищецът не е освободен и чиито размер е 150 лева,
ищецът е заплатил – тази част се зачита за направени разноски. За събиране на
доказателства ищецът доказано е
заплатил сумата от общо 625 лева, които са описани в т. 1- 6 от представения
списък по чл. 80 от ГПК (стр. 186 от делото), следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
187, 50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на съда – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - разликата от 1050 лева, до пълния дължим размер от 1200 лева, от
чието заплащане ищецът бе освободен.
Процесуалният представител на ищеца е заявил, че
претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е
определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска,
това възнаграждение възлиза общо на 1430
лева, според установените в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение размери и уважената част от иска. Настоящият състав на съда обаче, намира за
неоснователно искането за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху
възнаграждението по чл. 38 от ЗА, тъй
като такъв данък върху разноските за процесуално представителство все още не е
нито начислен, нито внесен. Именно в това се състои съществената разлика между претенциите за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар на процесуалните представители на ищеца и на ответника
(последният установява начисляване и внасяне на данъка). Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да
начисли данъка и да издаде данъчен документ е доставчикът, а не съдът.
Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се
начислява в момента на плащането и точно по тази причина, съдът не е
оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от страните да заплати
неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС – това е очевидно, като се
има предвид, че при постановяване на
настоящото решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е начислено нито е
отчетено и заплатено. Съдът не би могъл
да „присъди“ все още неначислен ДДС, мотивиран от хипотетично правно очакване,
че този данък ще бъде заплатен и отчетен по предвидения в закона ред - с
издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС.
Вече издаден данъчен
документ за начислен ДДС не е бил представен за сумата адвокатския хонорар. Специалния
ЗДДС, не предвижда изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност да се
„присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС. Съдът счита, че е длъжен да основава
решенията си на закона, поради което
намира, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и
присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума е без включен ДДС.
Ответникът също има право да получи съответната
част от разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Той е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателства, че е извършил такива (приложени на стр. 12, 101 и 115-116 от
делото) в общ размер от 11590 лева, вкл. 340 лева за събиране на доказателства
и 11250 лева за адвокатски хонорар.
Предпоставките по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът не би
могъл да обсъжда, без да е сезиран, поради което и с оглед уважената част от
иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата от 8113
лева за съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.А.К.
с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. И.Й.,***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща рeдуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение
за неимуществените вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 17.07.2014г.,
причинено от водача на лек автомобил „АУДИ 80” с рег. № ********заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването
на вредите на 17.07.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата, над присъдената сума и до пълния предявен
размер за сумата от 100 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез плащане
по банкова сметка ***: ***** и
IBAN: *** „Б.и.”
АД да заплати на И.А.К., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 187, 50 лева (сто осемдесет и седем лева и
петдесет ст.) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА И.А.К., да заплати на ЗД „Б.и.” АД, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК - сумата от 8113
лева (осем хиляди сто и тринадесет лева) за съдебни разноски, които са
направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД да заплати на А.Д.„Й. иЕ.“ с ЕИК ********, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 1430 лева (хиляда
четиристотин и тридесет лева), посочена без ДДС и представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД с ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева), представляваща държавна такса,
от заплащането на която ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: