Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2200
гр.Русе, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в проведеното публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ……………………………
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 1303 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Н.Р.А. твърди, че се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение по
реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 9/2019 г. по описа на РРС за сумата от
2 000 лева, съставляваща дължима част от възнаграждение съгласно споразумение с директора на Държавна опера-Русе
от 4 000 лв. за подготовка на цялостен сценичен дизайн, включващ музикален
сценарий, подбор на актьори и разпределение на ролите, съгласуване на
сценография, костюми, мултимедия, сценичен реквизит и други подготвителни
дейности за поставяне на сцена на спектакъл ”...” за сезон 2018/2019 г., който
не се състоял по вина на възложителя.
Във визирания
срок по ГПК ответникът подал възражение.
Твърди, че
през м.май 2018 г. бил поканен от директора на ДОР да бъде режисьор и да
постави посочения спектакъл с участие на солисти, хор, оркестър и балет.Страните
се споразумели на ищеца да бъде заплатено възнаграждение от 4 000 лв. при
поставяне на постановката в програмата на операта.Сочи, че в изпълнение на
възложената работа предприел активни действия по организация на спектакъла. Свързал
се с художник-сценограф (В.Т.).С него провели многобройни срещи, в които
обсъдили визията, отделните картини и пространствените решения на спектакъла.На
друг художник (Д.П.) възложил работата
по костюмографията.Контактувал с автора на либретото
(Л.П.).С него бил обсъден драматургичния материал, върху който ищецът възложил да се извършат поправки
и добавки на нови скечове.Твърди, че той еднолично се
ангажирал с музикалния сценарий.В тази връзка прослушал десетки записи на
песни, арии, хорове, балетна музика и др. от европейските музикални достижения.
Ищецът посетил
общо три пъти Операта в гр.Русе, два от които на свои разноски.По време на тези
визити получавал уверенията на директора, че спектакълът ще бъде включен в
програмата им за м.октомври 2018 г.
Ищецът провел
кастинг за актьори и изпълнители, след което разпределил ролите.Срещнал се с
хореографката (З.П.), на която възложил танцовите номера в представлението, а впоследствие
ръководил и следял неотлъчно възложената й работа.Контактувал и съгласувал с
диригент (С.Д.) вокалните качества на певците и ги инструктирал за творческите
им задачи.Определил диригент (Д.К.), с когото провел няколко творчески срещи.
Било избрано лице, което да направи аранжимент (С.А.).На нея ищецът давал
подробни указания относно звучност, състав на оркестъра, фонова музика и др.
Твърди, че
била организирана техническа конференция съвместно с художника.Направени били
множество срещи с екипа, както и друга подготвителна дейност.Изпълнението на
възложената работа продължило до средата на м.август 2018 г. Тогава директорът на
ДОР му се обадил и го уведомил, че спектакълът няма да бъде поставен.Конкретна
причина за това не била посочена.
Ищецът счита,
че насрещната страна, съобразно обичайно възприетото за подобен тип
подготвителна дейност, му дължи половината от уговореното възнаграждение.
Претендира да
се признае за установено по отношение на Държавна опера-Русе, че му дължат присъдената
сума по ч.гр.дело № 9/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът
Държавна опера-Русе, представлявана от директора И.К., оспорват иска.Твърди се,
че с ищеца не е бил сключван договор, по силата на който да му е било възложено
да извърши цялостна подготовка и да постави на тяхна сцена спектакъла ”...”.Не
е било уговаряно и търсеното възнаграждение.Оспорва се твърдението, че
законният представител на операта е проявил инициатива да ангажира Н.А. за
подготовка и поставяне на посочената постановка.Ищецът сам поискал да получи
съдействие от ДОР при реализиране на идеята си за такъв спектакъл.Твърдят, че
към м.май 2018 г. не е имало готов творчески продукт, поради което не е било
възможно да бъде сключен договор за подготовка и поставяне на спектакъл.При
посещението си при тях, ищецът нямал готови сценарий, музика или
сценография, а само една идея.Не
представил нито текст, нито ноти, за да може да се индивидуализира бъдещия
спектакъл, като музикално произведение, което може да се поставя на сцена,
поради което не е било възможно да се прецени необходимите творчески екип,
артисти и сценография. В тази връзка считат, че договорът няма предмет, поради
което е нищожен.Доколкото ДОР е държавна културна институция, която е
финансирана изцяло от държавния бюджет, сочат, че е нямало как те да се ангажират с поставянето
на спектакъл, на който не могат да определят естетическите качества и
необходимите средства за подготовката му.През цялата 2018 г. страната била в
сериозни финансови затруднения.Признават, че на 02.07.2018 г. между тях и
художник-сценографа (В.Т.) бил подписан договор за изработка на художествена
концепция на сценография и проект на декори.От лицето била дадена проектна цена
от 25 000 лв., сума, която ДОР е нямало как да финансира и която не
съставлява окончателната себестойност на спектакъла.Уведомили ищеца, че идеята
му не може да се реализира, поради което и не се стигнало до сключване на
някакъв договор.Твърдят, че никога не са обсъждали с насрещната страна дължимост на някакво възнаграждение.Претендират отхвърляне
на иска и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 9/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ДОР за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща
задължение по споразумение с директора на Държавна опера Русе, ведно със
законната лихва от 31.12.2018 г. и 340 лв.-разноски за производството.
В предвидения в закона срок длъжникът възразил, че не дължи изпълнение на вземането, като след
уведомяването му на 30.01.2019 г., заявителят е инициирал настоящото производство.Исковата молба, въз основа на която е било образувано това дело,
е подадена по пощата на 28.02.2019 г.
Първоначално отвеникът е
нямал възражения по допустимостта на иска.В писменната защита, депозирана по
делото, са развити доводи за липса на идентичност на заявеното в заповедното
производство и претендираното по настоящото дело.
Действително предметът на
иска по чл.422 от ГПК се определя от предмета на заповедното
производство, по което е издадена заповедта за изпълнение
на оспореното вземане.Съгласно разясненията по т.10в от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта
за изпълнение.
В издадената
заповед по ч.гр.дело № 9/2019 г. по описа на РРС по чл.410 от ГПК е посочено
единствено, че се касае до споразумение, сключено между заявителя и законния
представител на насрещната страна, без да се възпроизведе описаното в т.9 б.”в”
от заявлението, а именно, че паричното вземане представлява възнаграждение за
цялостен сценичен дизайн, включващ музикален сценарий, подбор на актьори
и разпределение на ролите, съгласуване на сценография, костюми, мултимедия,
сценичен реквизит и други подготвителни дейности за поставяне на сцена на
спектакъл ”...” за сезон 2018/2019 г., който не се състоял по вина на
възложителя.
При съпоставка
с твърденията на ищеца по настоящото дело е налице пълна идентичност със
заявеното по ч.гр.дело № 9/2019 г. по описа на РРС.Действително в т.9 б.”в” не
е направено уточнението, че се касае до половината от договорената между
страните сума, което обстоятелство е описано в т.10 от заявлението.Пак там са
изложени и твърденията, че ищецът е бил поканен лично от директора на ДОР да
бъде режисьор и да постави спектакъла ”...” за сезон 2018/2019 г.
При тези
данни, съдът намира, че предявеният иск е допустим.Спазен е бил едномесечния
срок за предявяването му, както и е налице идентичност между заявеното по
ч.гр.дело № 9/2019 г. и предмета на настоящия спор.
Съдът
възприема развитата от ответника теза, че не следва да се изследва дали ищецът
е извършвал дейност като режисьор на спектакъла, доколкото не се твърди, че
след покана от директора на ДОР в този аспект ( което обстоятелство остава
недоказано по делото), се е стигнало до конкретни договорки за възлагане на такъв
вид работа, макар, че разгледано в по-широк аспект, при дадено тълкуване на
думата ”режисьор”, че това е този, който води творчески процес на група хора за
реализирането на някаква театрална постановка, филм, телевизионно предаване и
др.подобни, съдът намира, че по-голямата част от заявените от ищеца дейности,
се обхващат от посоченото определение.
Предмет на
спора е дали лицето е било ангажирано от ответника (по устен договор) за
подготовка на цялостен сценичен дизайн, включващ музикален сценарий, подбор на
актьори и разпределение на ролите, съгласуване на сценография, костюми,
мултимедия, сценичен реквизит и други подготвителни дейности за поставяне на
сцена на спектакъл ”...” за сезон 2018/2019 г., срещу уговорено възнаграждение
от 4 000 лв.
По делото няма спор, че през м.май 2018 г. между Н.А. и законния
представител на ДОР се е състояла среща във връзка с предложението на ищеца на
сцената на ДОР да бъде поставено представлението ”...”.
В съдебно заседание на 07.10.2019 г. пълномощникът на ищеца е заявил,
че към този момент спектакълът е бил изграден само като план, имало подготвен
сценарий, но той не бил изчистен в пълен аспект.Тепърва след това са се
уточнявали песните, но темата и скечовете били ясни
за страните.
Според насрещната страна се касаело само до обсъждане на идея.Към него
момент ищецът нямал готов творчески продукт. Н.А. поел ангажимент да им
представи впоследствие нужните за поставяне на представлението сценарий,
либрето, музика.
Във връзка с тези обещания на лицето, ответникът подписал на 02.07.2018
г. договор № 278 със св.В.Т. (л.7).На последния било възложено да подготви
сценография-проекти на декори на музикално сценичен спектакъл ”...”-постановка
на ДОР, който ще се състои на 20.10.2018 г. в гр.Русе, срещу което възложителят
се задължил да му заплати възнаграждение от 4 470 лв., от които
авансово-50 % на същата дата, а остатъка-след датата на представлението.
Изпълнителят се ангажирал да представи художествената концепция на сценографията
до 20.07.2018 г., ведно с план-сметка за необходимите материали и средства,
както и да проконтролира процеса на изпълнение.
Св.В.Т. установява, че не е получил от ответника договореното
възнаграждение.В тази връзка между тях е висящ съдебен спор.
Свидетелят
сочи, че в края на м.май 2018 г. заедно с ищеца се срещнали с директора К..Последният
ги поканил, след като вече Н.А. му бил
предложил да поставят на русенска сцена спектакъла ”...”.Преди срещата ищецът
уведомил свидетеля, че го ангажира да изработи декорите за тази постановка и го
запознал със сценария-действието трябвало да се развива в различни европейски
държави, през които пътува група български роми.При преминаването им се
изпълняват музика и танци, характерни за съответното място.
При проведения
с директора К. разговор, последният им заявил, че премиерата на спектакъла ще
бъде на 20.10.2018 г.
На нея среща било
осигурено присъствието на целия състав на изпълнителите и на лица, свързани с
декора, на техническия директор и на завеждащия постановъчната част. Били поканени
хореографката и щатния художник на операта.При тази среща свидетелят носил
готов макет, който да запознае присъстващите как най-общо ще изглежда
декора.След като постигнали съгласие, че спектакълът ще се постави на русенска
сцена, В.Т. обещал във възможно кратък срок да им представи останалите
конструктивни чертежи.
Свидетелят
сочи, че впоследствие изпълнил своята
част от ангажимента към операта, като за подготовката използвал грундлист, с който разполагал от предишни негови
ангажименти към ДОР.При следващото си /самостоятелно/ посещение при ответника,
когато се подписал и договора, В.Т. занесъл пълния комплект разработки как
трябва да бъде ситуирана сцената.Тогава пак се
провела техническа конференция, този път с представители на всички ателиета-шивачи,
тапицери, железари, на която се коментирали материалите, които ще бъдат
използвани за декорите.Директорът не присъствал на срещата,защото в този ден имало
проверяващи от министерство на културата.
Свидетелят
разбрал, че по-късно /след 02.07.2018 г./ ищецът направил кастинг на
артистите.Според В.Т., към него момент Н.А. вече бил представил музиката за
спектакъла, но тя трябвало допълнително да се аранжира.
Скечовете, като режисура, били разработени от Н.А..Свидетелят
уточнява, че на съвместната им среща с директора К. ищецът не е носил никакви
документи.Не знае дали проектът е бил предварително представен на ответната
страна.Не му е известно кой е автор на сценария.От ищеца знае, че е било
заимствано от някакво хумористично радиопредаване. Сюжетът бил доразработен или
от ищеца или от автора на сценария.
На 04.09.2018
г. директорът К. уведомил свидетеля, че ДОР няма да поставя спектакъла.В.Т.
настоял да му бъде заплатено за труда, на което получил отговор, че ще се
направи запитване до Министерство на културата.
Първоначално В.Т.
е заявил, че от ищеца знае, че между него и директора е уговорен хонорар от
4 000 лева, като за режисьор.Впоследствие е уточнил,че се касае до
”подслушан” разговор между двете лица, проведен в кабинета на Ив.К..Свидетелят
също бил там и в него момент говорил със секретарката на последния.
Св.Д.П.
установява, че през лятото на 2018 г. била ангажирана от ищеца да работи по
костюмите за спектакъла ”...”.Дал й либретото (изготвено от Л.П. не за този
случай) и я уведомил, че е започнал кастинг с участниците в представлението,
като е обсъждал с хореографа З.детайлите по костюмите.Свидетелката се запознала
с изготвената сценография от В.Т., за да има яснота как да подготви
костюмите.През м.септември 2018 г. ищецът я уведомил, че спектакълът няма да
бъде поставен в гр.Русе. Д.П. уточнява, че тя не е контактувала с ответната
страна във връзка с възложената й от Н.А. задача.Счита, че същият е бил
ангажиран със спектакъла като негов режисьор.
Св.М.М., оперен певец в ДОР, както и инспектор на звено
”Солисти”, установява, че през м.юли 2018 г. директорът им организирал среща с
ищеца, на която последният трябвало да определи състав за участие в проекта му
”...”.Тогава Н.А. не им представил никаква идея било писмено или устно за това
какво ще представлява спектакъла.Станало ясно само, че се касае до пътуване из
Европа и между музикалните номера, които още не са определени, ще има скечове.Попитал ги какво те искат да изпеят.За солистите
това бил странен подход на работа.Според М.М. ищецът
провел срещата с тях в качеството си на режисьор.Свидетелят сочи, че като
инспектор, впоследствие не е получавал одобрено от директора на операта
разпределение кой от артистите какъв номер ще изпълни в спектакъла ”...”.
След тази
среща, ищецът се срещнал и с хористите.Св.Ст.Д., хоров диригент в ДОР,
установява, че тя протекла по аналогичен начин, както при солистите.След като
ги запитал за предпочитанията им дали повече да пеят или да говорят, ищецът
заявил, че ще обмисли на кого каква задача да постави.Съобщил намеренията си в
спектакъла да бъдат включени песни от различни държави.Според свидетелката,
ищецът им бил представен като режисьор.Впоследствие никой от хористите не е
получавал задача във връзка със спектакъла.Не е виждала сценария или нотен
материал.Уточнява, че присъствалите на срещата хористи били посочени от ищеца,
който ги бил гледал в друга постановка и му допаднали като типаж.Обичайната
практика била до две седмици след такава работна среща артистите вече да имат
сценария и музиката.В аналогичен аспект са показанията на св.А.Р.,
артист-хорист в ДОР.Според нея, на срещата били обсъждани бъдещите идеи на Н.А.
за спектакъла.На свидетелката ищеца казал, че иска тя да изпълнява повече говорен
текст, но не уточнил за какъв персонаж става въпрос.
Приложена е
електронна кореспонденция от 25.07.2018 г. между лицето Св.А., към 2018 г.
служител в ДОР, и Н.А., неоспорена от ответника.В ел.писмо е казано, че жената
не е почнала още работа и когато си набави нотите, ще направи нещо като план за
действие.
За лошото финансово състояние на ответника са представени доказателства
на л.31-л.38.
Приложен е Устройствен правилник на Държавна
опера-Русе, утвърден от Министъра на културата на 15.10.2010 г.
При тази
фактическа обстановка, съдът правил следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 9/2019 г.
по описа на РРС, като актът е насочен срещу Държавна опера-Русе и е за
заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща възнаграждение по споразумение с директора на
културната институция, със законната лихва от 31.12.2018 г., и 340 лв.-разноски
за производството, като в срока, визиран в чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение, че не дължи изпълнение.В указаното от съда време заявителят е
предявил претенцията си за установяване на присъденото вземане, като по-горе
съдът е изложил съображения относно допустимостта на иска..
В тежест на ищеца, в полза на когото
е била издадена заповед за изпълнение, е да установи основанието, от което произлиза вземането му,
а именно сключването на устен договор в края на м.май 2018 г. (след направено
от страната уточнение) за подготовка на цялостен сценичен дизайн, включващ
музикален сценарий, подбор на актьори и разпределение на ролите, съгласуване на
сценография, костюми, мултимедия, сценичен реквизит и други подготвителни
дейности за поставяне на сцена на спектакъл ”...” за сезон 2018/2019 г. Съдът
намира, че доказателства в тази насока не бяха събрани в хода на делото.За
всички разпитани свидетели /ищцови и ответни/ Н.А. е
бил режисьор на спектакъла, за какъвто ищецът не твърди да е бил ангажиран,
макар и да е имал такава покана от директора на операта, което се оспорва от
насрещната страна.В хода на производството не се доказа, че на ДОР е бил
представен готов творчески продукт за подготовка и поставяне на спектакъла ”...”.Безспорно
ищецът е имал някакви виждания как следва да бъде изградена постановката и в
какви общи рамки ще протича действието.На бъдещите участници в спектакъла, в
това число е на законния представител на ДОР, е било разяснено, че се касае до
мюзикъл, който ще включва музикални произведения от различни европейски страни,
като ще има солови и хорови изпълнения, участие на балет и скечове.Не
се доказва обаче при трите си посещения
в гр.Русе или до края на м.август 2018 г., ищецът да е представил на насрещната
страна готов сценарий или музика, да е контактувал с автора на либретото, с
когото във връзка с възложената от ответната страна работа, да е бил обсъждан драматургичния материал, върху който Н.А. да е възложил да се извършат
поправки и добавки на нови скечове.От изнесеното от
ответните свидетели става ясно, че през м.юли 2018 г. между тях и ищеца е била
проведена среща, която обаче не може да бъде определена като ”кастинг” за
актьори и изпълнители, нито пък тогава били разпределени някакви роли.Към него
момент изобщо не станало ясно какви ще са персонажите на постановката.Не се
доказва ищецът да е ръководил и следял неотлъчно възложената работа на
хореографа на операта, да е контактувал и съгласувал със св.Ст.Д., в качеството
й на хоров диригент, вокалните качества на певците и да ги е инструктирал за творческите
им задачи.Не се установява също да са били проведени творчески срещи с
диригента Д.К., както и да е било избрано лицето С.А., служител на ДОР, да
направи аранжимент на музиката на процесния спектакъл.
По делото
остана недоказано твърдението на ищеца да е договорил с насрещната страна
възнаграждение за възложената му работа било в размер на 4 000 лв. или на
2 000 лв. Единственият ”подслушал” тази уговорка между Н.А. и директора на операта е св.В.Т., който също е в
съдебен спор с насрещната страна.Дори обаче съдът да възприеме изнесеното от
свидетеля, то същият говори за възнаграждение на ищеца като режисьор, за
каквото последният не твърди да е бил ангажиран.
По делото няма
спор, че след като получил от сценографа проектната цена на декора от
25 000 лв., ответникът, с оглед влошеното си финансово състояние, не
проявил повече интерес към проекта ”...”.
Доколкото ДОР
е културен институт, съгласно Закон за развитие на културата, дейността, която
може да извършва е регламентирана в чл.5 от Устройствения
правилник, възпроизвеждащ чл.4-чл.6 от посочения закон, поради което следва да се приеме, че реализирането от
страната на музикален спектакъл предполага готов продукт.Той следва да е бил
налице към края на м.май 2018 г., за да може да се говори, че между страните е
била постигната договорка ищецът да изпълни изброените в исковата молба
дейности, за които (или за част от тях) да му се дължи възнаграждение.Според
чл.4 от ЗАПСП идеите и концепциите не са обект на авторско право, поради което
общата концепция на лицето как е следвало да се развие спектакъла не е била
достатъчно основание за ответника да сключи твърдения договор.Доколкото
дейността да се постави спектакъл е от основните, които културната институция
развива, то тя законово не би могла да предостави тази дейност на трето
лице.При липса на доказателства за сключен договор между страните с предмет,
заявен по исковата молба, съдът намира, че следва да отхвърли иска за заплащане
на възнаграждение на ищеца във връзка с постигнато споразумение между него и
законния представител на ДОР в края на м.май 2018 г.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Р.А.,
ЕГН **********,***, офис № 9, чрез адв.М.И. ***, да
бъде признато за установено по отношение на Държавна опера-Русе, БУЛСТАТ *********, гр.Русе, пл.”Света Троица”
№ 7, представлявана от И.Й.К.-Директор, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. ***, че му дължат сумата от 2 000 лв.,
съставляваща дължима част от възнаграждение съгласно споразумение с директора на Държавна
опера-Русе от 4 000 лв. за подготовка на цялостен сценичен дизайн,
включващ музикален сценарий, подбор на актьори и разпределение на ролите,
съгласуване на сценография, костюми, мултимедия, сценичен реквизит и други
подготвителни дейности за поставяне на сцена на спектакъл ”...” за сезон
2018/2019 г., със законната лихва върху нея от 31.12.2018 г., за което е била
издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 14 от 03.01.2019 г. по ч.гр.дело № 9/
2019 г. по описа на РРС, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/