Р Е Ш Е Н И Е N 1859
11.06.2010
г., град ПЛОВДИВ
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV -
ти граждански състав, на единадесети май през две хиляди и десета година,
в публично заседание в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА КАНДУЗОВА
при секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело N 2582 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе,
съобрази следното :
Предявеният иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правна квалификация чл.34 от ЗС.
Производството се движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК. Намира в първа
фаза - по допускане на делбата.
В исковата молба
ищците П.П.М. и М.Г.М. твърдят, че с ответника Н.П.С. са съсобственици на
следния недвижим имот : Дворно място, цялото с площ от 1000 кв. м. /хиляда
квадратни метра/, находящо се в с. К., общ. Х., обл.
Пловдив, съставляващо имот пл. № *** /шестстотин тридесет и девет/, за който е
отреден парцел ІХ-*** /девети - шестстотин тридесет и девет/ в квартал 55
/петдесет и пет/ по плана на същото село, ведно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ от 56 кв. м. /петдесет и шест квадратни метра/, с частично
приложена регулация от югозапад за парцела, при граници : улица, парцел ХІ-***,
парцел VІІІ-***. Твърдят, че делбения имот е бил собственост на П.Н.П., който е
б. на ищеца М. и на ответника С.. Общият им наследодатнел
придобил имота въз основа на давностно владение, за което се снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***,
том V, дело № **** / 19** г. на нотариус при ПРС. На 23.05.19** г. П.П.
прехвърлил на дъщеря си П.М. 5/8 ид. части от процесния имот с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Към момента на сключване на сделката П.М. бил
в граждански брак с ищеца М.М.. След смъртта на П.П., починал на 25.10.20** г.,
останалите в патримониума му 3/8 ид.
части от имота били наследени по равно от трите му дъщери : ищеца М., ответника
С. и неучастващата в производството С. П. Г..
Последната продала наследените от б. си 1/8 ид. части
от имота на сестра си П.М., с договор за продажба от 22.06.20**г.
Поради липса на съгласие за прекратяване
на съсобствеността ищците правят искане за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде допусната делба на описания в исковата молба
недвижим имот между страните, при квоти от правото на собственост : 6/8 ид. части за двамата ищци, 1/8 ид.
част за ищеца М. и 1/8 ид. част за ответника С..
В съдебно заседание
ищците, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, поддържат
изцяло предявения иск за делба.
В указания й срок по
чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е представила отговор по иска, който поддържа и
в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител. Счита иска за
делба за неоснователен, поради това, че описания в исковата молба имот е
изключителна нейна собственост, който придобила въз основа на давностно
владение, продължило повече от десет години – от края на 1996 година. От тогава
насам, ответникът владяла непрекъснато и необезпокояване имота, първоначално - чрез б. си, който до
смъртта си упражнявал фактическа власт за нейна
сметка, а впоследствие - и лично.
Освен това посочва, че
б. й П.П., след “неформално
прекратяване на договора за гледане
и издръжка” е направил в нейна полза саморъчно
завещание,
с което й завещал имота.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически
констатации:
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***, том V, дело № ****
/ 19.11.19** г. на нотариус при ПРС, П.Н.П. е признат за собственик на дворно
място от 1000 кв. м., находящо се в с. К., Пловдивски окръг, съставляващо
парцел ІІ-*** от кв. 78 по плана на същото село. Нотариалния акт не е оспорен и
съдът го цени изцяло като документ, легитимиращ П.П. като собственик на имота,
описан в акта. Между страните не е спорно, а и това се установява по косвен път
от представената скица на имота и прехвърлителните сделки, че парцел ІІ-*** от
кв. 78 по плана на с. К., действащ към 1969-та година, е идентичен с поземлен
имот № *** от кв. 55 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № РД-**-***
/ 1993 г. Не е спорно и обстоятелството, и съдът приема за доказано, че
намиращата се в дворното място жилищна сграда от 56 кв. м. е била собственост,
по силата на приращението, на собственика на земята П.П..
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на
23.05.19** г., с нотариален акт № **, том **, дело № ****/1996 г. на нотариус
при ПРС, П.Н.П. е прехвърлил на дъщеря си П.П.М. 5/8 ид.
части от дворното място и от къщата в него, срещу задължението на приобретателя да го гледа и издържа, като прехвърлителят си
е запазил пожизнено право на ползване върху имота.
Доказателства за
така нар. “неформално прекратяване на договора за гледане и издръжка”, посочено
от ответника, не се събраха по делото. Напротив, вследствие спирането и
последвалото възобновяване на настоящото производство, поради наличие на преюдициален съдебен спор между страните за разваляне на въпросния договор от 23.05.19**
г. /гр. дело № ****/2009 г. по описа на ПРС, VІІ гр. състав/, не се установи същия
да е развален по съдебен ред. Съдът не счита за нужно да коментира писмените
доказателства, представени от ответника във връзка с твърдението му за “неформално
прекратяване на договора” за прехвърляне на имота срещу гледане и издръжка,
приложени на листове 19, 20, 21 и 22 по делото, тъй като те се ирелевантни за
спора. На основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, развалянето на договори, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред, а както се
спомена го-горе, до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство не се представиха доказателства за съдебно разваляне на
договора.
Към датата на
сключване на договора - 23.05.19** г. – приобретателят
П.П.М. е била в граждански брак с М.Г.М., сключен на 29.08.19** г., видно от
представеното удостоверение за граждански брак.
П.Н.П. е починал
като вдовец на 25.10.20** г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници три дъщери – П. и Н., съответно ищец и ответник по делото, както и С. Г..
На 22.06.20** г. С.
П. Г. е продала на с. си П.П.М. собствената си, придобита по наследство, 1/8 ид. част от делбения имот. Договор за покупко-продажба е
бил сключен с нотариален акт № **, том ІІ, дело № ***/2000 г. на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан като акт № **, том **, дело № ****/2000
г. в Служба по вписванията – гр. Пловдив.
По делото е
представено и саморъчно завещание, съставено от П.Н.П. на 21.08.20** г. т.е.
след като е бил прехвърлил имота с посочения договор от 23.05.19** г. Макар
ищците да са оспорили автентичността на завещанието и в производството по
чл.193 от ГПК оспорването да остана недоказано, то така представеното завещание
не може да се цени от съда като акт, прехвърлящ собственически права върху целия
имот. Тази преценка на съда почива на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за
наследството, съгласно която заветът на една определена вещ е недействителен,
ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
Представеното от ответника саморъчно завещание има характер на завет. Въпреки,
че съдържанието ме е изключително нечетливо, все пак може да се прочете, че
завещанието има за предмет “мойта част от къщата
....” и други два имота, посочени с номера, но не и цялото наследство или
дробна част от него. Следователно, на основание посочената разпоредба /чл.19,
ал.1 от ЗН/, представеното по делото завещание не поражда правно действие по
отношение на 5/8 ид. части от имота, тъй като те вече
са били прехвърлени от завещятеля т.е. не са се
намирали в патримониума му.
По делото бе
назначена съдебно-графологическа експетиза,
с оглед изследване автентичността на почерка и подписа на завещателя, която обаче
не можа да даде заключение. Според вещото лице, в компетентността на което
съдът няма основание да съмнява, “Занижената степен на обработеност
на почерка, с който са изпълнени ръкописния текст и подписа в завещанието,
обект на експертизата, както и недостатъчния по количество и качество
сравнителен материал, не позволяват към настоящия момент да се достигне до
категоричен извод”.
За установяване на
обстоятелства във връзка с твърдяното от ответника придобиване на имота по
давност, по делото са разпитани трима свидетели. Според свидетеля Г., когато
починала съпругата на П.П. - М., той останал да живее сам в имота, след което
отишъл да живее при дъщеря си П., до лятото на 2000 г. Същото твърди и
свидетеля Г.. Двамата нямат родство или други отношения на заинтересованост със
страните, поради което цени показанията им като обективни. Показанията им
обаче, относно фактическото ползване на имота не са конкретни и непосредствени
- напр. свидетелят Г. посочва : “За Н. знам, че е идвала в имота много често.
Голямата сестра много рано излезе от село и по-рядко съм я виждала.
Предполагам, че е ходила. Не съм видяла кой какво е правил. От майка ми знам,
че на Н. мъжът и е слагал мрежи в имота. От думите на Н. знам, че са правили
ремонти на стаите, които се бяха наводнили”, а
свидетелят Г. твърди : “Николинка беше на село. Другите сестри не съм виждал
там.”. Изложеното от двамата свидетели не е достатъчно, за да се установи кой
всъщност е владял имота от 1996-та година насам. Следователно, от показанията на
двамата свидетели не може да се приеме за доказано, че през частта от сочения
от ответника период на давностно владение, когато е живял б. й – от 19** г. до
смъртта си през 20** г. - П.П. е осъществявал фактическа власт върху имота със
съзнанието, че го владее за дъщеря си Н.. От свидетелските показания не се
установява също, че след смъртта на б. си, Н. е завладяла имота, като явно е домонстрирала собственически права и не е допускала
сестрите си да ползват имота според наследствените им права.
От показанията на
третия разпитан свидетел – С. Г., която е сестра на страните П.М. и Н.С. – се
установява, във връзка с владението на имота, че двете сестри П. и Н. са били
лишени от третата – Н., от ползването на имота през последните две години.
Свидетелят Г. посочва : “Преди две години Н. взела ключовете и е заключила, за
да не влизаме. Не съм ходила от две години. Преди това ходихме, когато имаме
работа ... Данъците за къщата ги плаща М.. М. не знам точно за кои години е
плащал данъците. Сестра ми е в И. от 10 години, след като почина б. ми. М. не е
в И.. Когато се връща тук сестра ми отиваше в къщата, до момента в който вече
не можеше да влезе”.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за
делба е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Съдебна делба
ще бъде допусната върху процесния недвижим имот,
така, както е индивидализиран в исковата молба,
предвид че понастоящем няма одобрена кадстрална карта
на с. К., общ. Х..
Представените от
ищците три нотариални акта – съставения по обстоятелствена проверка, за прехвърляне
на 5/8 ид. части от имота срещу задължение за гледане
и издръжка и този - за продажба на 1/8 ид. част от
имота, не са оспорени от страните, поради което съдът ги цени изцяло като
титули за собственост, легитимиращи ищците като собственици върху общо 6/8 ид. части от описания в исковата молба недвижим имот.
Ищците са съпрузи, а придобиването на тези 6/8 ид.
части от имота е станало по време на брака им, чрез възмезни
сделки. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК /отм./ се презюмира съвместния
принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху
вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на
тях, независимо на чие име е станало придобиването.
Останалите 2/8 ид. части от съсобствеността е придобита по наследяване от
двете дъщери на собственика П.П. - П.М. и Н.С.. Същите го наследяват по равно,
на основание чл.5, ал.1 от ЗН, така че се легитимират като собственици на по
1/8 ид. част от съсобствения
имот.
Както бе споменато
по-горе, представеното от ответника саморъчно завещание, имащо характер на
завет, не поражда правно действие досежно 5/8 ид. части от имота, на основание чл.19, ал.1 от ЗН, тъй
като към момента на откриване на наследството на П.П. /25.10.20** г./ тази част
от имот не е била в неговия патримониум. Към момента
на смъртта на П., в патримониума му са били включени
3/8 ид. части от имота – тези, с които не се е бил
разпоредил. Макар да не беше доказано оспорването на истинността на
завещанието, направено от П. в полза на дъщеря му Н. т.е. макар да се приема,
че завещанието е истинско, то съдът не може да приеме, че то легитимира заветника като собственик на 3/8 ид.
части от делбения имот. Това е така, защото не се установява, че предмета на
завещанието е идентичен с делбения имот. Всъщност, от съдържанието на
завещанието въобще не може да се установи неговия предмет.
Вън от горното, възражението
на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на делбения
имот, съдът намира за неоснователно, поради следните съображения :
Не се установи с
категоричност по делото, че П.П., от 1996 г. до смъртта си през 20** г., е
осъществявал фактическо ползване на имота не за себе си, а за дъщеря си Н.. Не
се установи и ответникът фактически да е ползвала имота, а още по-малко го е
владяла, така че да се превърне във
владелец и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик.
Освен това, само фактът на ползването, който се стремеше да докаже ответника,
сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява
владение върху него. Когато е налице сънаследяване,
както е в случая, наследникът е владелец на собствената си идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници.
За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на
давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и сънаследници. Тоест, той следва да
доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва
да ги допуска до този имот. Необходимо е да се докаже, че той е отблъснал владението
на останалите съсобственици, а това не се установи категорично по делото. Данни
за подобно отблъскване на владението се съдържат единствено в показанията на
свидетеля Г., но те касаят период от преди две години, т.е. далеч по-кратък от
изискуемия за придобиване по давност, съгласно чл.79, ал. 1 от ЗС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на следния недвижим имот : Дворно
място, цялото с площ от 1000 кв. м. /хиляда квадратни метра/, находящо се в с. К.,
общ. Х., обл. Пловдив, съставляващо имот пл. № ***
/шестстотин тридесет и девет/, за който е отреден парцел ІХ-*** /девети - шестстотин
тридесет и девет/ в квартал 55 /петдесет и пет/ по плана на същото село, ведно
с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. /петдесет и
шест квадратни метра/, с частично приложена регулация от югозапад за парцела,
при граници : улица, парцел ХІ-***, парцел VІІІ-***, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ : П.П.М. с ЕГН : **********, М.Г.М. с ЕГН
: **********, двамата с адрес: гр. П., ЖК “Т.”, бл. **, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:
гр. П., ул. “Б.П.” № *, ет.*, кантора *** /чрез адв. Г./ и Н.П.С. с ЕГН : **********,***, със съдебен
адрес: гр. П., ул. “Р.Д.” № ** – “Д.Л.”, партер /чрез адв.
И./, ПРИ КВОТИ ОТ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ :
- 6 / 8 ид. части общо за П.П.М.
и М.Г.М.;
- 1 / 8 ид. част за П.П.М.;
- 1
/ 8 ид. част за Н.П.С..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок,считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
П.П