№ 3
гр. Сливница, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от АВН. М. М., чрез адв. П., с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление
№ 42-0001269/23.08.2019 г., издадено от И.Р.Х. – началник ОО „АА“ София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2, във вр. чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561, AETR ДВ 28 от 1995 г.
В жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон от
наказващия орган. Освен това се твърди, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното
публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 11.07.2019 г., около 10:30 часа на КПП “Сливница”, с посока на
движение към ГКПП “Калотина” служителите при РД „Автомобилна
администрация” – свидетелят Р.А. на длъжност инспектор и неговият колега
Г.А., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на
управлявания от жалбоподателя А.М. товарен автомобил - влекач „Мерцедес
Бенц”, с рег. № 34CCJ315, и прикачено полуремарке „TIRSAN”, с рег. №
1
34ZJ9059, извършващ международен превоз на товари по маршрут от
Република Турция до Франция, което обстоятелство служителите на РД „АА”
установили от CMR № 609980 от 09.07.2019 г. Свидетелите при извършената
проверка, след като се запознали с представената от водача разпечатка от
дигитална карта № 536674765163100, установили, че водачът извършва
превоз в обхвата на Регламент 561/2006 г. на ЕО и водачът е без дневна
почивка от минимум 9 последователни часа за период от 24 часа – за периода
от 09:30 часа на 10.07.2019 г. до 09:30 часа на 11.07.2019 г., а е ползвал
почивка от 6 часа и 50 минути.
Актосъставителят Р.А. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Г.А., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия А-2018 №
264966/11.07.2019 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 8, пар. 2, изр. 2, вр. с чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561 АЕRT ДВ 28 от 1995 г. На
жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу
подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение директора на РД „Автомобилна администрация” е издадал и
атакуваното наказателно постановление № 42-0001269 от 23.08.2019 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Г.А. и Р.А., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение серия А-2018 № 264966/11.07.2019 г., справка
от дигитална карта на водача, заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., заповед №
589/31.01.2020 г., длъжностна характеристика.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания не са особено подробни, но свидетелите
потвърждават съдържанието на АУАН, където са описани всички релевантни
обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от
въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа
фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
2
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 24.10.2019 г., а жалбата е
подадена на 31.10.2019 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля, свидетел е удостоверил отказа на нарушителя да
го подпише. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на
актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен.
Въпреки формалното наличие на необходимите реквизити съдът счита,
че е допуснато съществено нарушение, което води до отмяна на НП. При
3
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на
наименованието, а също и на годината на посочения за нарушен
регламент. Видно от АУАН, контролните органи са квалифицирали
нарушението като такова по чл. 8, пар. 2, изр. 2, във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регл. 561 AETR ДВ 28 от 1995 г. В НП нарушението е
квалифицирано по идентичен начин, от което не става ясно дали се прилага
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Eвропейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година или Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR). Тази неяснота не е била преодоляна и при позоваване от АНО на
съответната санкционна разпоредба по чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвП, доколкото
глобата е предвидена като санкция както за неспазване изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, така и
за тези, определени в AETR. Законът за административните нарушения и
наказания изисква в НП, освен конкретната правна норма, да бъде посочен и
нарушеният нормативен акт, което не е спазено в атакуваното НП. В
последното нито в описателната, нито в диспозитивната част е посочено
пълното наименование на регламента. Посочването само на регламент №
„561“ дори без неговата година, не изпълнява изискването за реквизит по чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Отделно от това е посочена Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози единствено като AETR, но не е посочена коя конкретна
разпоредба от нея е нарушена. Посочената неяснота относно правната
квалификация и липсата на реквизит (означение на наименованието на
нормативния акт) прави НП незаконосъобразно, с оглед което, дори и само на
тези основания, същото подлежи на отмяна.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски и такива не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001269/23.08.2019 г.,
издадено от И.Р.Х. – началник ОО „АА“ София, с което на жалбоподателя
АВН. М. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
4
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2, във вр. чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561, AETR ДВ 28 от 1995 г.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5