Р Е Ш Е Н И Е
№ 2017/18.05.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13006 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, чрез процесуалния му представител – адв. Вл. Ив., срещу „Р.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 1,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заличи регистрацията на домейна „***”, регистриран на името на К. В., както и да бъде задължен да
регистрира същия домейн на името на ищеца „М.” ЕООД.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът излага, че е
сключил безсрочен договор с ответника за регистрация на домейна * в областта „.Вg и подобластите” чрез предвидената от „Р.” ООД за целта
процедура, като правата и задълженията на страните са уредени в приетите от
Регистъра Общи условия. Посочва, че неговият домейн е придобил статута
„защитен”. Твърди, че ответникът е допуснал пряк конкурент на ищеца да
закупи/регистрира домейна *, като разликата между
двата домейна е само един символ „-” /тире/. Регистрант на този домейн е К. В. Поддържа, че по този начин губи клиенти. Счита, че с регистрацията на
процесния домейн ответникът е нарушил сключения между страните договор. Излага,
че на 25.05.2016 г. е подал заявка за арбитриране и за регистрация на домейна * на името на „М.” ЕООД пред ответника. Образувано е арбитражно дело № * г., като с решение от 01.07.2016 г. е оставено без уважение искането му за
прекратяване на регистрацията на посочения домейн на К. В. Твърди, че решението на арбитражната комисия е неправилно, поради което
иска реално изпълнение на договора от страна на ответника. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Р.” ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди, че употребата на символа „-” води до създаването на нов, съществено
различим домейн от този на ищеца. Посочва, че ответното дружество следи само за
отсъствие на съвпадение между имената и прилага чл. 9.4 вр. чл. 5.4 от Общите
условия, само когато е налице възможност за объркване между името на регистрирания
домейн и защитеното име на заявителя за арбитриране. Поддържа, че твърденията
за подвеждащо поведение на регистранта се опровергава от изложеното в самата
искова молба относно продажбата на стоки, различни от тези на ищеца. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице твърдяната договорна
връзка по повод регистрацията на домейна *** в областта „.Вg и подобластите” чрез предвидената от „Р.” ООД за целта
процедура, като правата и задълженията на страните са уредени в приетите от
Регистъра Общи условия, както и че домейнът на ищеца е придобил статута
„защитен”, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК.
Не е спорно, че ответното дружество е допуснало
регистрацията на домейна *, регистриран на името
на К.В.
Съгласно разпоредбата на т. 5.4.2 от приетите от
ответника Общи условия, когато желаното интернет име може да доведе до
объркване, регистрантът трябва да избере друго име. В т. 9.5 от тези Общи
условия изрично е предвидено, че регистрацията се прекратява, когато регистърът
установи, че регистрантът е регистрирал домейн с интернет име, при неспазване
на условията по т. 5.4.
В случая между домейна на ищеца и този на регистранта К. В. съществува само една разлика – поставянето на едно тире. Налице е обаче
идентично произнасяне на имената на двата домейна, което не се изключва от
знака „-”, което е предпоставка за въвеждане в заблуждение на трети лица,
съответно за провеждане на нелоялна конкуренция.
Предвид голямото сходство в имената на двата домейна,
съдът приема, че е изпълнена предпоставката на т. 9.5 вр. т. 5.4 от Общите
условия, а именно името на вторият регистриран домейн „*” може да доведе до объркване с името на получилия статут защитен домейнт „*”, поради което и регистрацията на този домейн следва да бъде прекратена от
ответника. С оглед задължението на ответното дружество да следи за уникалност
на интернет името, съответно да регистрира домейни, чиито имена трябва
едновременно да са валидни и подходящи, съдът намира, че ищецът има право да
иска реално изпълнение на задължението за прекратяване регистрацията на
домейна, чието име е почти идентично с това на регистрирания на негово име
домейн.
В т. 11 от Общите условия е уредена процедурата по
арбитриране. Между страните не е спорно, а и от представеното решение /л. 20 от
делото/ по арбитражно дело № * г. се установява, че е
оставено без уважение искането на „М.” ЕООД за прекратяване на регистрацията на
домейн * в полза на К.В.
Следва да се отбележи, че арбитражната комисия е
консултативен орган към ответното дружество, поради което нейните решения не
разрешават спора със сила на пресъдено нещо.
Съгласно т. 11.4 от Общите условия в резултат на
арбитрирането регистриран домейн може да бъде отнет в полза на заявител,
предизвикал процедура за арбитриране, в следните случаи: домейнът е незащитен и
заявителят, предизвикал процедурата за арбитриране, притежава основание за
ползване на това интернет име с по-ранен приоритет от регистранта. Такъв е и
настоящият случай. Домейнът на третото лице К. В. е незащитен, а ищецът притежава защитен такъв, чието име е твърде сходно с
това на незащитения домейн. Ето защо съдът приема за неоснователно
възражението на ответното дружество, че
заявителят за арбитриране може да претендира заличаване на регистрация на
домейн само ако интернет името на регистрирания домейн съвпада с пълното име,
за което той има основание за ползване /т. 11.3 от Общите условия/. Цитираното правило
е прието именно от ответника и не отчита обстоятелството, че цялостната
процедура по регистрация на домейни следва да цели създаването на предпоставки
и гаранции за упражняването на добросъвестна търговска практика между
регистрантите при спазване на субективното право за индивидуализация.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за реално изпълнение е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца. Същият представя доказателства за сторени разноски
в общ размер от 1050 лв. /50 лв. – държавна такса и 1000 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение/, която сума следва да му бъде присъдена, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Р.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1, да изпълни
реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, безсрочен договор за регистрация на домейн *, а именно: да заличи регистрацията на домейна „*”, регистриран на името на К. В. и да регистрира същия домейн на името на ищеца „М.” ЕООД, на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1, да заплати
на „М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 1050 лв.
/хиляда и петдесет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: