П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. РУСЕ, 04.01.2021 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Й.ОВ

 

            при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор ………., сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 2251 по описа на съда за 2020 година

 

            На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

            Нарушител М.Ц.М. – уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.  

            РсРП – редовно призована, не изпраща представител.  

            Свидетелят Д.И.Д. – уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

            Свидетелят М.С.К. – уведомена от предходното съдебно заседание, се явява.  

            Свидетелят С.Р.М. – уведомена, се явява.

            Свидетелят Б.З.Д. – редовно призован, се явява.

            Свидетелят Д.Б.Т. – редовно призован, се явява.

 

            Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

            Нарушител М.Ц.М. – Да се даде ход на делото.

 

            СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

            О П Р Е Д Е Л И

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

            СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите, както следва:

            Б.З.Д. – 29-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, със средно образование.

            Д.Б.Т. – 39-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, с висше образование.

 

СЪДЪТ разясни на свидетелите правата им по чл. 121, чл. 122 НПК, както и задълженията им по чл. 120 НПК и ги предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 НК, която носят за лъжесвидетелстване.

Свидетелят Б.З.Д. – Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

Свидетелят Д.Б.Т. – Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

 

На основание чл. 273 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ОТСТРАНЯВА свидетелите от съдебната зала до разпита им.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от Регионален център - 112 във връзка с изисканата информация за подаден сигнал на телефон 112.

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на нарушителя да се запознае с постъпилата информация.

 

На основание чл.275, ал.1 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

            ЗАПИТВА страните имат ли искания за нови доказателства и по реда на съдебното следствие.

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам искания. Не желая да ми бъде назначен адвокат.

           

            ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели:

           

            Свидетелят М.С.К. – Знам за какво е делото.

            Аз бях в банята и като излязох, чух, че някой говори в коридора и просто си мислех, че съседите си говорят. И след това чух майка ми да излиза на входната врата и да разговаря с някого. Отидох да видя с кого разговаря. Видях съседа да се кара с някакъв човек. След това видях, че го удари, вдигна го, искаше да го хвърли по стъпалата. Баща ми чул, че се кара някой – той спеше и стана. Видя какво става. Аз след това си влязох в моята стая и когато излязох той (свидетелката посочва нарушителя) удари баща ми.

            Когато излязох, чух викове. Вие (свидетелката посочва нарушителя) се карахте на някакъв човек и го удряше и майка ми викаше да спре, защото той беше безпомощен на стъпалата.

            По отношение на майка ми той нищо не е казал.

            Вие ударихте баща ми (свидетелката посочва нарушителя). Аз, когато излязох, Вие го ударихте.

            Аз когато излязох, баща ми говореше с човека, който той (свидетелката посочва нарушителя) удряше.

            Баща ми разговаряше с човека, нарушителят стоеше отстрани и после той (свидетелката посочва нарушителя) удари баща ми.

            Човекът беше седнал на земята и той го хвана за дрехите от горната страна и искаше да го хвърли от стъпалата и тогава майка ми вика: „Недей!”.

            За дрехите го беше хванал, да. Беше облечен човекът с яке.       

            Не го познавам този човек. Виждала съм го из квартала, но лично не го познавам. Баща ми го познава и затова като го видя пита: „Какво правиш тук? Търсиш ли някого?”. Той (свидетелката посочва нарушителя) просто не му даде време да обясни човекът.

            Баща ми стана от сън и беше без тениска, нарушителят беше с тениска, а момчето беше с яке – връхна дреха, понеже идва отвън.

            Човекът беше седнал на стълбите, баща ми се беше навел над него да го пита кого търси и в този момент нарушителят го удря с ръка, свита в юмрук, в слепоочието и в този момент баща ми си удари главата в стената.

            Баща ми нищо не направи, извади си медицинско.

            След това баща ми го пита какво прави и след това започнаха да се дърпат.

            Не са си разменяли някакви конкретни реплики.

            На площадката бяхме този човек, който беше седнал на стъпалата, баща ми над него, нарушителят, майка ми и аз, и след това и жена му излезе и съседът отгоре.

           

           

            Майка ми беше на площадката зад баща ми. Аз бях зад майка ми.        

            Нарушителят беше отстрани до неговата входна врата.

             

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

 

           

            Свидетелят С.Р.М. – Знам за какво е делото.

            На 11.05. към 10,00 часа вечерта беше, зазвъня се ужасно силно на вратата, детето беше заспало. Събуди се, естествено, пищеше. Съответно съпругът ми отиде да отвори вратата. Аз успокоих детето и му пуснах филмче да гледа и отидох да видя какво става, защото вратата беше затворена. Гледах през шпионката. Съпругът ми беше награбил господина - Д., не знам каква му е фамилията. Беше го хванал и го раздрусваше. Реплики от  сорта „какъв си ти”, „кой си ти” – той общо-взето не знаеше къде се намира, очевидно беше изключително пиян. И съответно аз отворих вратата. В това време излязоха съседите – С. излезе първи, след него бяха съпругата и дъщеря му. Общо-взето почти веднага започна да удря мъжа ми. Ударите бяха насочени към главата му отзад – той беше зад него. М. падна и съответно почна да се отбранява. В това време мисля, че беше дошъл и комшията от шестия етаж – Д.. Опита се да ги разтърве, успях някак си да ги разделя – застанах между тях. Помолих съпруга ми да се успокои, помолих ги и тях да се приберат. Взех си моя телефон, защото беше най-близо, но съпругът ми се обади на 112 и общо-взето се прибрахме. После той изчака полицията да дойде. Дойдоха полицаите и имаше реплики, че не са очаквали такова нещо, защото са съседи все пак. Съпругът ми каза, че ще си извади медицинско и че няма да остави нещата така. И тогава С. каза, че той го е направил и че съжалява единствено, че малко е бил съпруга ми.

            Първото, което видях, когато излязох, беше съпругът ми и Д. - той го раздрусваше и му се караше, защото той не може по този начин да нахлува в къщата, той едва ли не щеше да влезе с вратата.

            Нямаше удари, ритане, опит за ритане, хващане за раменете и надвесване над стъпалата – такива действия нямаше. 

            Съпругът ми го беше хванал някъде в областта на раменете и му се караше какъв е, що е.

            Когато С. излезе, съпругът ми с него никакви реплики не е разменял. Нямаше „спрете”, нямаше „ще повикам полиция” – директно започна с юмруци.  

Когато С. го удари и съпругът ми падна на земята, той отвърна на удара.

            В този момент Д. – съпругата на съседа, с дъщеря си бяха до вратата, като М. беше откъм нашата врата, Д. беше в ъгъла между тяхната врата и асансьора.

            Нямаше физически контакт между мъжа ми и Д..

            Д. казваше нещо от сорта на „спрете”. По-скоро М. чух да казва: „Спрете, комшии сте, не може така!”

 

            В залата се явява свидетелят Д.И.Д..

 

            Свидетелят С.Р.М. /Разпитът продължава/ ­– Д., не мога да си спомня добре как беше облечен, с някаква блуза беше.

            Съпругът ми беше по анцуг с домашните чехли – едни меки чехли – той през лятото носи едни меки чехли.

 

           

 

            Нарушителят М.Ц.М. показва на свидетеля чехли и задава въпрос – „С тези чехли ли бях?”

           

            Свидетелят С.Р.М. ­–  Да, с тези чехли беше.

            Репликите между Д. и съпругът ми се повториха няколко пъти, аз отворих вратата в момента, в който видях, че има нещо във входа.

            Когато бях вкъщи, се чуваха тези реплики вътре, да.

            Тези реплики бяха изречени от съпруга ми на по-висок тон.

            Не мисля да е имало обидни реплики. Не беше приятелски разговор, но нямаше обиди.

Разговорът на висок тон се водеше, да.

            Когато всички излязоха вече не беше разговор. Общо-взето веднага след него нападна съпруга ми.

            Не, че през този момент не са говорили нищо, но нещо от сорта на „спрете” и такива неща, но да са се обиждали един-друг в никой случай.

            Имаше викане, да.

            Не, че всички викаха, но имаше възгласи.

            Когато дойде съседът от горния етаж, се опита да издърпа съпруга ми назад. Съседът слизаше надолу по стълбите, М. се оказа от неговата страна и съответно той се опита да го издърпа, за да спре и аз тогава имах възможност да застана между тях.

            Когато съседът от шестия етаж се опита да го издърпа назад, не е имало реплики спрямо него.

            Спряха да се дърпат и всичко приключи, защото аз застанах между тях – това след като се намеси съседът от шестия етаж.

            М. искаше да се обадим на 112, аз му дадох телефона си, защото беше най-близо. М. искаше да се обади и той звъня.

            Когато М. каза, че трябва да звъннем на тел. 112 останалите, които бяха на площадката нищо не направиха, за да го спрат или възражения да са имали.

            Не изчакаха полицаите, всички се прибраха.

            Аз се прибрах. Успокоиха се нещата и се прибрахме.

            Когато полицаите дойдоха, присъствах на разговор, да. Разговорът беше между тях, С. и съпругът ми, че не са очаквали такива реакции, все пак са съседи М. го пита: „Кой го направи това нещо?” и С. каза: „Да, аз го направих, съжалявам само, че малко съм го бил” – това нещо го каза пред полицаите.

 

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

 

 

            Свидетелят Д.И. – Д. – Като цяло нищо съществено не знам. Чух шум навън, като си помислих, че става нещо в блока, понеже преди време имаше пожар и пак се чуваха същите звуци и викове. Аз бях легнал да спя, облякох се и като слязох долу, видях един човек, седнал на земята мъртвопиян и видях моите съседи да се боричкат, като съответно уважавах и двамата и просто ги помолих да не се борят, да не се бият. И това знам общо-взето, нищо по-съществено. Нито знам кой е тръгнал, какво е станало, кой за какво се бие.

            Аз видях физически контакт между М. и С..

            Като слизам, виждам пияния човек седнал на стъпалата - аз не го познавам, не съм го виждал никога, а моите съседи М. и С. се бореха прави. Аз тогава потупах М. по рамото и казах да не се бият, какво е станало толкова и какво се е случило, и не получих съответно отговор от никого. След няколко секунди всеки си влезе в къщата – кой на кого ще звънял, не знам.

            Не помня кой е искал да звъни на някого, чух само, че някой искаше да вика полиция, но кой – нямам никаква идея.

            Д. като цяло се тикаше между двамата да защитава мъжа си, да ги разтърве – нямам представа, но аз лично не съм видял М. да я е ударил.

            Те не са спирали да се боричкат, просто аз исках да спрат, но те продължиха да си се борят, но аз не исках да се намесвам повече.

            Не мога да кажа дали Д. се е намесила преди това или беше само на гърба на С. или после се тикна между двамата ли – чак такива големи спомени нямам и не съм се старал да запомня. Аз въобще не съм мислил, че ще стигна дотук и дори аз отказах да дойда, обаче ми обясниха, че не мога да откажа.

            Слизам и виждам, че те се боричкат, но никой не беше паднал на земята все още, поне не съм го видял.

            Имаше някакви нежни удари, но не някой да го повалят на земята.

            То беше боричкане. Не са се дърпали само за яките, имаше и размяна на удари, защото аз съм бил в боеве, които нямат нищо общо с тези удари – там ударите са си удари.  

            С. е с моето телосложение, просто е по-възрастен.

            В момента, в който чух шума, бях си легнал, просто заради пожара, който беше станал на втория етаж преди година-две – по тази причина излязох, защото и тогава  пак едни викове се чуваха.

            Да, чуваха се викове в моя апартамент. Вратата ми е хубава, стабилна и не мога да чуя кой какво говори.

                         

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

 

 

            Свидетелят Б.З.Д. – Знам за какво е делото.

            Бях назначен като патрулен полицай с Д. Т.. Получихме сигнал за скандал, посетихме го. На място първоначално всички хора се бяха прибрали. Долу пред входа ни чакаше един доста нетрезвен господин – Й. мисля, че се казваше. Господинът до мен (свидетелят посочва нарушителя) слезе и каза, че той се е обадил и е подал сигнала. Качихме се горе. По техни думи нетрезвеният господин объркал етажа, качил се е горе, позвънял е, оттам се е развило нещо като скандал, комшията от левия апартамент е излязъл и са се посдърпали, скарали са се, разменили са си по някакъв-друг удар. Комшията и господинът до мен са се ударили, защото комшията от левия апартамент имаше една цицина на главата и кървеше – отказаха медицински преглед и това беше.

            Мъртвопияният човек, който беше долу, беше в доста нетрезво състояние и не знаеше къде се намира, нямаше начин да се проведе разговор с него, но не се е оплаквал, че е бил бит.

            Не съм разбрал кой е предизвикал свадата и кой е ударил пръв, само разбрах, че съседът отляво е излязъл, но там нещо станало скандал и са се ударили, но кой кого е ударил, какво точно е станало – това не го разбрах.

            Никой друг не се е оплаквал, че е получил някакви увреждания, само обяснихме какво следва да направят, ако желаят.

            Разговаряхме тогава само с двамата мъже – обяснихме, ако искат да подадат медицинско и оттам-нататък да се съдят по дела от частен характер.

            Когато разговаряхме с двамата мъже нямаше други хора. Госпожата и дъщеря й бяха в апартамента, господинът само излезе, даде си данните.

           

 

            Госпожата и дъщеря й не са излизали на площадката, но те знаеха, че полицията разговарят с мъжа. Те не са излизали да разговарят с нас или да се оплачат.

           

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

 

           

            Свидетелят Д.Б.Т. – Знам за какво е делото.

            Не помня конкретна дата. С колегата бяхме изпратени на сигнал за възникнал скандал между съседи. Когато стигнахме на адреса, имаше един господин долу, който беше в много нетрезво състояние. Оказа се, че е бил дошъл на гости при някого, сбъркал етажите, позвънил на някакъв  апартамент и между собственика на апартамента и въпросния господин е възникнал скандал и по думите на хората може да имало някакво сбиване. Разговаряхме с господина – не помня какво точно ми каза, след което слезе въпросният господин. Каза, че той се е обадил в полицията, бил пребит. Нямаше никакви видими белези от наранявания. Качихме се, позвънихме  мисля на съседния апартамент. Оттам излезе един господин, който беше с голяма цицина на главата, от която течеше кръв. Възникна лек спор между тях кой крив, кой прав. Разделихме ги, след което проведохме беседа с едната и с другата страна, и установихме, че съседът, когото не виждам в залата, е излязъл да спасява въпросния господин, който беше употребил голямо количество алкохол и е сбъркал етажите. Тогава господинът се е нахвърлил върху съседа си и го ударил няколко пъти, след което са излезли, доколкото разбрах семейството му и са го прибрали. Успокоихме двете страни и им съставихме по един предупредителен протокол да не се занимават един с друг, дадохме им указания, съответно на пострадалия, ако има някакви претенции да си извади медицинско и  да заповяда в районното управление, както и на другия господин също му обяснихме да потърси районния си инспектор. Изготвихме докладна записа за случая и това е.       

           

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

 

            На основание чл. 283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства, както и днес докладваните в съдебно заседание, а именно

 

На основание чл. 286, ал. 1 НПК, съдът запитва страните имат ли искания за извършването на нови съдебни следствени действия и за събиране на доказателства, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

            Нарушител М.Ц.М. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

            С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като съобрази, че нарушителят не оспорва констатациите в акта и след като счете делото за изяснено от фактическа страна

            О П Р Е Д Е Л И

            ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

 

            ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

           

            Нарушител М.Ц.М. – На първо място, бих искал да отбележа, материалите, които са изпратени на прокуратурата, когато се запознах  с материалите по делото и те присъстваха там - това, което е подадено от господин кварталния районен полицай удивително много приличат – почти копират казаното от свидетеля Д.. Не са отбелязани гледните точки на останалите. В тях дори се посочва, че съпругата ми се е обадила на тел. 112, така е излязло и в решението на прокурора, така стига и при Вас.  

            На второ място, бих искал да отбележа, че според медицинските свидетелства С. К. има причинени кръвонасядания и охлузвания на лицето и на лявата предмишница. От неговите показания в полицията също на мен не ми е ясно защо той не присъства тук, включително и аз за  разменени удари между нас двамата, които не са виждали той да ме удря. Не става ясно за цицина на главата и за лявата предмишница. Искам да подчертая, че Д. не се е оплаквал, защото не е имало за какво да се оплаква, за Д. не искам да я упреквам за клевета или лъжесвидетелстване - така са преценили, така са постъпили.

            В думите на свидетелите и в показанията им, които четох от материалите по делото - на М. – дъщерята, на С. – съпругът и на съпругата му Д., има разминавания кой какво е направил. Само ще кажа, че според С. той е излязъл, видял е на входната врата жена му и зад нея дъщеря й. Според дъщеря му, когато тя излиза, той вече е бил там. Когато е видял това, той ме е блъснал назад, докато съм бил наведен над Д. – чухме показанията на М. – не става дума той да ме е блъскал. В същото време „…Дребният мъж, плъзгайки се по задник, седна на стъпалата до асансьора. Изправих се и двамата с жена ми го блъснахме назад…”. Нито жена му потвърждава подобно нещо - те да са ме удряли и блъскали, самият С. го потвърждава. Пред полицията той заяви: „Съжалявам само, че нищо не направих!” - това го заяви пред двамата свидетели.

            Няма какво повече да добавя, има различни версии на различни страни. Аз казах, че ще си извадя медицинско, защото плюех кръв. Изчистих си кръвта преди да дойде полицията, но тогава аз бях изключително изнервен, защото плюя кръв вследствие на ударите на С.. Аз нямам обвинения към С.. Аз не мога да се карам с човек, с когото се виждаме всеки ден и живеем врата до врата. Сгрешил е, каквото и да е, и аз съм сгрешил – не съм реагирал както трябва, но той удря силно човекът, какво да направя? Удря много силно. Той е силен мъж. Имах кръв, реагирах, опитах се да отвърна на ударите. Как съм го ударил, не помня. Аз не съм боец да знам как да удрям. Опитах се да се защитя. Казах му, че ще си извадя медицинско – това беше пред полицаите, те го потвърдиха. Смятам, че той си и извадил медицинско и са го направили това, за да се защитят, за да не подам жалба срещу тях. Аз не съм подал така или иначе нищо. Ако и аз бях извадил медицинско, нямаше да сме тук просто.

           

            СЪДЪТ ДАВА последна дума на нарушителя:

            Нарушител М.Ц.М. – Искам от съда да вземе предвид това, което казах в началото на делото, че актът е съставен, след като са изтекли правомощията на полицията да състави акт по УБДХ – тримесечният срок е изтекъл отдавна. И второ, което смятам, че според мен това беше свада между двама съседи и съжалявам за това и не бих искал никога да се случва, но не аз съм я предизвикал. На моята врата звъни пиян човек, мен ме нападнаха пръв, аз извиках полиция. Не съм бил съседите си, както казва районният. Опитал съм се да се защитя. Това, че свидетелстват с медицински не означава, че съм направил нещо подобно. Не съм направил нищо подобно.

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание, съдът намира следното:

Производството е по чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по повод акт за констатиране проява на дребно хулиганство срещу М.Ц.М., за това, че на 11.05.2020 г., около 21,30 часа в град Русе, ул. ****на междуетажната площадка на пети етаж, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой, изразяващ се в удари с ръце и ритници на Д. Илиев Личев, който по погрешка бил звъннал на входната му врата и на лицето С. Х. К., който е живущ в съседния апартамент и се е притекъл на помощ на намиращия се в безпомощно състояние Д. Личев, което е било квалифицирано като проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ.

Нарушителят, упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума инвокира доводи, че акта е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН и че държавното обвинение е прекратило преписката и съдът не може да действа в обвързваща компетентност и не е ограничен от преценката на наблюдаващия прокурор и в случая е налице акт на прокурора и е недопустимо да бъде съден втори път за дребно хулиганство. По същество се заема становище, че са налице противоречия в доказателствата и че нарушителят единствено и само се е защитавал.

СЪДЪТ след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че в случая не се касае за проява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ. Дребното хулиганство е непристойна проява, изразяваща се в незачитане на установения в страната ред, както и непочтително отношение към околните, скарване, сбиване, или други действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но които не разкриват достатъчно висока обществена опасност, за да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 325 от НК. Именно във връзка с последното обстоятелство, съдът намира, че в случая са налице данни не за извършено дребно хулиганство, а за извършени престъпления от общ характер, а именно такива по чл. 325 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 на Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с понятието "непристойни прояви", а в  чл. 325, ал. 1 НК е употребено понятието "непристойни действия".

В разпоредбата на  чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото и разграничението се извършва именно на основата на конкретна оценка на всяко деяние чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност.

В конкретния случай са налице данни за телесни повреди на повече от едно лице, едновременно с това извършените действия са нарушили общественото спокойствие и са били възприети от голям кръг лица. Показателното в случая е, че именно описаните в акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ са били възприети от свидетеля Д.И.Д., който живее на горния етаж и който в този момент си е бил легнал и именно тези действия са станали причина той да стане и да излезе от апартамента си.

Всичко това според настоящия съдебен състав обуславя и по-високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и изключва да се касае за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 2, ал. 1 УБДХ.

Неоснователни са релевираните от страна на нарушителя доводи, че актът е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН. Срокът по чл. 34 ЗАНН започва да тече от момента, в който за административнонаказващия орган са станали известни всички факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането на административнонаказателна отговорност, а видно от материалите по делото постановлението на Районна прокуратура – Русе, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е изпратена преписката на Първо РУ по компетентност е изпратена и входирана в Първо РУ на 28.08.2020г., а актът е съставен на 18.12.2020г., т.е. в тримесечния срок.

Неоснователни са и доводите на нарушителя, че не може да му бъде реализирана отговорност, поради прекратяване на производството от страна на държавното обвинение, тъй като в настоящия случай не е било образувано досъдебно производство, а е налице отказ от страна на държавното обвинение да бъде образувано такова.

Въз основа на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 6, ал. 2 УБДХ, които налагат делото да бъде прекратено, тъй като са налице признаци за извършени престъпления от общ характер, поради и което преписката следва да бъде изпратена на прокурор при Районна прокуратура - Русе, за преценка относно данните за извършени престъпления по чл. 325 и чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Водим от горното и на основание чл. 6, ал. 2 УБДХ

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 2251/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, девети наказателен състав.

 

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на Районна прокуратура – Русе, с оглед преценка за осъществен състав на престъпление от общ характер.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,42 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

            СЕКРЕТАР:                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: