№ 19619
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110110016 по описа за 2024 година
Ищецът „Д.З.“АД е предявил срещу ответника ЗАД „А.Б.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2536,13лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 22.02.2024г. до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл.86,ал. ЗЗД
сумата от 198,39лв. – лихва за забава от 25.0.7.2023г. до 21.02.2024г. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 30.03.2023г. ПТП в *** е настъпило
ПТП при което водачът на л.а „Шкода Октавия“ с рег. № *** предприема маневра ляв завой
от у***“, без да пропусне движещия се по булеварда л.а. Нисан Кашкай с ДК№ ***.
Посочва, че л.а. Нисан Кашкай с ДК№ *** е застрахован по застраховка „Автокасо“ при
„Дженерали затраховане“АД, като във връзка със заведена щета №********* е изплатил
сумата от 2521,23лв. Твърди, че л.а „Шкода Октавия“ с рег. № *** е застрахована при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че ответното
дружество е поканено да заплати процесната сума, но е постановен отказ от 25.07.2023г.
поради липса на виновно поведение от страна на застрахования при ответника водач на
автомобил. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се
е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „А.Б.” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Автокаско“, доколкото застрахователната премия е разделена на вноски, а не са налице
доказателства за заплащането им. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, като се
отрича вина на водача на л.а „Шкода Октавия“ с рег. № ***. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване. Не оспорва обстоятелството, че между него и
собственика на л.а с л.а „Шкода Октавия“ с рег. № *** е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че заплатеното
обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че
лек автомобил с марка л.а „Шкода Октавия“ с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО
при ответника.
От страна на ищеца във връзка с направеното оспорване на наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Автокасо“ ищецът представя разписки за
платени 4 вноски по нея.
По делото е разпитан водачът на л.а. Нисан Кашкай с ДК№ *** – Р. Л. М..
Свидетелят заявява, че си спомня процесното ПТП. Твърди, че управлявал л.а Нисан
Кашкай и се е движел по по бул. *“, от центъра към бул. „*“. На пресечката на ул. „*“, в
момента, в който свидетелят пресичалот ул. „*“, излязъл автомобил и го ударил отстрани.
Свидетелят описва уврежданията по автомобила си. Свидетелят посочва, че видял другия
автомобил секунда преди да го удари. Твърди, че тъй като е карал по път с предимство, не се
е оглеждал. Не оспорва факта, че се е движел по трамвайните релси на булеварда.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, следният механизъм на
процесното ПТП - На 30.03.2023 г. в град София водачът на МПС Шкода Октавия с рег.№
***, се е движел по ул. Г. *. По същото време по *** се е движел водачът на МПС Нисан
Кашкай с рег.№ ***. Около 17:20 часа двамата водачи достигат кръстовището образувано
между ****, при което водачът на МПС Шкода Октавия предприема маневра на ляв завой от
ул.Г.* към бул.Ал.Дондуков, при която не пропуска правопреминаващия по бул.Ал.Дондуков
МПС Нисан Кашкай. Между двата автомобила възниква ПТП с материални щети, които за
л.а.Шкода Октавия са в предната лява габаритна част на автомобила, а за МПС Нисан
Кашкав - в предна дясна габаритна част на автомобила.Вещото лице посочва, че по средни
пазарни цени към датата на ПТП - 30.03.2023 г. размерът на щетите нанесени на процесното
МПС Нисан Кашкай, рег.№ ***, възлиза на 2564.03 лв., а с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски - 2579.03 лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетел, доколкото същите
са логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията му съответстват на приетите
по делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на
ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод,
че виновен за ПТП е водачът на .а „Шкода Октавия“ с рег. № ***
С оглед горната констатация съдът следва да се произнесе по направеното по делото
възражение за съпричинияване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
2
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза възлиза на
2564,03лв., което прави искът основателен до пълния му предявен размер. Размерът на
ликвидационните разходи вълиза на 15 лв.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 25.07.2023г. /датата на която е постановен отказ от страна на ответника/. Размерът й
изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна лихва е равен на 198,39лв., което
прави искът основателен до пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 126,08лв., депозит за изготвяне на
САТЕ в размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 100лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1038,24лв.
По делото е направено възражение за прекомерност на разноските прдявения иск, като
съдът намира същото за неоснователно с оглед размера на предявения иск, извършените
процесуални действия от страна на представляващия ищцовата страна адвокат, броя
проведени съдебни заседания – общо 4.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
2536,13 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек автомобил л.а. Нисан
Кашкай с ДК№ ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
3
30.03.2023г. ПТП в *** и с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва
от 22.02.2024 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от
198,39лв. – лихва за забава изтекла за периода от25.07.2023г. до 22.02.2024г., както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1414,32лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4