Р Е Ш Е Н И
Е
№260892 21.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 775 по описа за 2021 г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, уточнена с допълнителна такава, на В.А.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, против „ЯНУС“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, *****, представлявано от Я.Д.И., с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 3 500
лева, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради
плащането й на отпаднало основание, или евентуално като платена на
неосъществено основание, ведно с мораторна лихва върху горната сума в размер на
103. 06 лева за периода от 19.10.2020
г. до 01.02.2021 г. както и сумата от 430.
70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради
неизпълнение на задължението на ответното дружество по сключения между страните
договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горните главници
от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност е
заявена по реда на чл. 59 от ЗЗД претенция за заплащане на главницата от
3 500 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 162. 09 лева за периода от
17.08.2020 г. до 01.02.2021 г.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за това, че ищцата
харесала обява за продажбата на имот, находящ се в село С., община М.Т., като
поради проявения интерес за закупуването на имота се свързала с агенцията и
осъществила контакт с г-жа Я.А., като след водени разговори и с оглед на
дадените разяснения изпратила по банков път на агенцията сумата от 1 000
лева – капаро за имота и 500 лева депозит за агенцията на 17.08.2020 г,. а след
това на 21.08.2020 г. още 2 000 лева – капаро за имота, като разписала и
съответно върнала изпратени по имейл депозитен договор, договор за оглед и декларация-съгласие,
въпреки че не била съгласна с тях по съображения, които излага. Цялата
кореспонденция между страните се осъществявала по ел. път, тъй като ищцата
живеела във Великобритания и към този момент не била в България. В крайна
сметка с Я. се уговорили на 29.09.2020 г. в 11.00 часа да се осъществи
покупко-продажбата. След като пристигнала в България на 28.09.2020 г. ищцата успяла
най-накрая на направи оглед на къщата, която се указала в лошо състояние,
поради което и поискала намаляване на продажната цена от 13 000 лева с
1 000 лева, като за пореден път поискала контакт с някой от собствениците,
но отново ѝ била отказана възможността за осъществяването на такъв. В
крайна сметка на уговорения ден и час никой от продавачите не се явил при
нотариус, поради което и до сделка не се стигнало. Поради това на 30.09.2020 г.
ищцата изпратила на Я.А. банковата си сметка с искане да й върне платените
пари, но тя категорично отказала. Междувременно разбрала чрез трето лице от
един от съсобствениците, че продажната цена на имота е 10 000 лева и какви
са реални договори между тях и агенцията, очевидно различни от изнесените пред
нея такива. Излага се също така, че с подписаният при нотариуса констативен
договор де факто бил развален сключения между страните договор, поради което и
се иска връщане на заплатената по него сума, като платена на отпаднало
основание, евентуално поради неосъществено основание, ведно със съответните
лихви. При условията на евентуалност същата претенция е заявена по реда на чл.
59 от ЗЗД, също със съответните лихви. Търси се и заплащането на 430. 70 лева,
от които 154. 32 британски лири, представляваща стойността на закупените
самолетни билети от Великобритания до България и обратно, които ищцата и
семейството й били принудени да направят за пътуването си до България за
сделката и то по времето на пандемия, 36 лева за съставянето на констативния
протокол при нотариуса и 55.20 лева такса за изпратената нотариална покана за
връщането на заплатените суми, за които ответното дружеството следвало да
отговоря поради предоставената от последното невярна информация досежно имота и
продажната му цена и неизпълнението на задълженията му по договора.
Правното
основание на предявените искове е чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, а на евентуалните
такива съответно чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 59 от ЗЗД.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковете изцяло се оспорват като неоснователни и се моли за
тяхното отхвърляне. Не се оспорва наличието на договорни отношения между
страните, свързани с покупко-продажбата на процесния имот, по което ответното
дружество е действало в качеството му на професионален посредник. Сочи се
обаче, че дружеството не следва да отговаря, тъй като ищцата сама се е отказала
от покупката на имота, тъй като е поискала намаляване на продажната цена, понеже
къщата не отговаряла на снимките и имала притеснения, свързани с уличната
регулация. С оглед на това се излага, че причината за проВ.нето на договора не
е свързана с поведението на ответното дружество и поетите от него задължения по
договора, което е изпълнило всички поети от него такива, като се излагат в тази
връзка и подробни доводи относно неоснователност на всеки от заявените искове,
в това число и досежно претенцията за заплащане на имуществени вреди. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе
предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна по нея и на насрещната страна по депозираното
възражение за прихващане, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответното дружество – посредник при
покупко-продажба на недвижими имоти, е публикувало обява, съгласно която е
обявена продажба: „ за сумата от 13 000 лева на 63 кв.м. плюс дворно място
от 550 кв.м., брой етажи два на масивна двуетажна къща, с дворно място в
живописното странджанско село С., общ. М.Т.. Селото е на 9 км. от гр. М.Т., , в
екологично чест район. Къщата е в центъра на селото, в близост до читалището, с
РЗП от 63 кв.м. Първият етаж се състои от стая за живеене и две стаи,
използвани за складови помещения, баня и тоалетна. Външни стълби водят до
втория етаж, състоящ се от три спални и голяма тераса, от която се разкрива
прекрасна панорама към Странджа планина.Самостоятелна, ток, вода и канализация.
Къщата има дворно място с площ от 550 кв.м., добре поддържано и озеленено.
Разположено в полите на Странджа планина, селото е изключително подходящо място
за отдих и туризъм. Къщата е за ремонт. Прекрасна инвестиция…с изброяване
тухла, обзаведен, двор, кухня, склад и тоалетна…“ Приложени и снимки /представените
по делото такива са в изключително минимален размер/.
По делото между страните няма спор, че
са сключили приложения към исковата молба депозитен договор /за блокиране
продажбата на недвижим имот/ от 20.08.2020 г и договор за оглед към него. Съгласно
депозитния договор ищцата, в качеството й на депозирал купувач, е заявила
категоричното си желание да закупи следния недвижим имот: къща в с. С., общ. М.Т.,
с двор ПИ № 338 в кв. 29, с обща площ от 550 кв.м., ведно с построената в него
масивна жилищна сграда с площ от 63 кв.м.,срещу заплащането на продажна цена в
размер на 13 000 лева, за което е уговорено заплащането на депозит от
3 000 лева и гаранция /комисионна/ от 500 лева, като е предвидено
останалите 10 000 лева да бъдат заплатени в деня на изповядването на
сделката пред нотариус. Като насрещно задължение ответното дружество се е
задължило да спре предлагането на имота. В чл. 4 е предвидено, че договорът има
действие до 30.10.2020 г., в който срок купувачът се задължава да подпише окончателен
договор. Чл. 5 предвижда, че в случай, че купувачът се откаже едностранно от
подписването на окончателния договор, същият ще загуби внесения депозит. Чл. 6
пък предвижда, че ако това се случи, поради причина, която не може да се вмени
във вина на купувача, продавачът да му дължи връщане на платения депозит.
Съгласно договор за оглед от 25.08.2020
г., ищцата е декларирала изрично, че е била на оглед на имота на 15.08.2020 г.
Не се спори също така, че ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата от 3 500 лева във връзка с
договора, като му е превела по банков път 1 500 лева на 17.08.2020 г. и
още 2 000 лева на 21.08.2020 г.
Спорът е досежно това подлежи ли на връщане
така заплатената сума от 3 500 лева.
Представена по делото е и разменената между
страните кореспонденция по имейл и Вайбър.
Съгласно констативен протокол от
29.09.2020 г. на нотариус М.Т., пред нея са се явили В.П. и А.А., в качеството
им на купувачи, и Я. И., в качеството си на управител на ответното дружество –
посредник при покупко-продажбата на процесния имот, собственост на Т.Д., Т.Т., Я.Я.,
К.Я.и И.К.. Налице е посочване, че с имейл от 09.09.2020 г. е потвърдената
сделката на имота за датата 29.09.2020 г. Купувачите заявяват, че са извършили
оглед на 28.09.2020 г., като са констатирали, че сградата не отговаря на
изпратените от посредника снимки, поради което желаят намаляване на продажната
цена с 1 000 лева. По сведение на посредника, купувачите не желаят
намаляване на цената и затова не се явяват в нотариалната кантора на посочения
ден и час.
С нотариална покана, връчената на Я.А.
на 05.10.2020 г., същата е поканена от ищцата да й върне заплатените суми по
горния договор в десетдневен срок от получаването й.
Представен е и нотариален акт, видно от
който на 20.01.2021 г. собствениците на процесния имот са го продали на Петър
Стоянов Паликов, срещу заплащането на продажна цена в размер на 6 000 лева.
Страните са ангажирали и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Т.Т.– един от съсобствениците на процесния имот, се
установява, че познава Я. И. - управител на фирма „ЯНУС“ ООД, която продавала къщата
му в с. С.. Водила му е няколко пъти клиенти, като последно това е било във
връзка с процесния случай. Доколкото си
спомня, това било през м. август
2020 г., когато Я. му се обадила по телефона и му казала: „Ти нали продаваше
къщата за 10 000 лева и съгласен ли си да я продадем за тази сума?“. Отговорил,
че е съгласен. Тя му казала, че има клиент, който е сигурен и дава тази сума за
къщата. Казала му, че трябва да изкара колкото се може по-бързо документи, тъй
като клиентът бил в чужбина и щял да дойде специално за това. Един ден тя му се
обадила и му казала на коя дата ще има сделка. Той бил извадил документите
предварително и ѝ ги дал. Предния ден, преди сделката, Я. му се обадила
по телефона и му казала, че купувачът иска да намалят цената от 10 000 лева на 9 000 лева, на което той
не се съгласил. След това Я. се е обадила на племенницата му, която също е
съсобственик, и ѝ е казала същото нещо, но и тя не се е съгласила да бъде
намалена продажната цена. Я.А. отново му се обадила и му казала да се яви на
сделката и че тя ще се оправи с купувачката. В деня на сделката свидетелят
тръгнал за сделката в М.Т. и тогава Я. му се обадила по телефона и му казала,
че купувачката (доколкото си спомня - В.), искала продажната цена да бъде още
намалена. Той ѝ отвърнал, че повече няма да намалява сумата и че сделка
няма да има, и въобще не стигнали до М.Т.. Преди това, Я. му била споделила, че
е намерила купувач, който е платил 500 лева капаро – 250 лева за нея и 250 лева
за него, които не му били предадени от Я.. Споделя намеренията им, че са били готови
да продадат къщата за 10 000 лева. Докато пътували към М.Т., една от
племенничките му споделила, че е видяла в интернет, че къщата е обявена за
продан за 13 000 лева. Тяхната уговорка с Я. била за 10 000 лева за тях, и 1
000 лева за нея. Писмен договор с Я. не са сключвали, имали устна договорка тя
да продава къщата им, като тя му се обадила и ми предложила това. Свидетелят е
категоричен, че пари от Я. не е получавал, както и че никога не я е упълномощавал
да получава част от продажната цена от негово име. Сочи също така, че по
принцип къщата била в много лошо състояние, тъй като 18 години никой не е живял
в нея - имала паднал таван, предполага, че покривът е протекъл, просто не била стопанисвана
и не изглеждала добре. По принцип в къщата се влизало по следния начин: имало
входна врата към двора, която се вдигала от пантите, за да се отвори. Самата входна врата на къщата имала едно
сезалче, вързано за едно пиронче. Я. била уведомена от него за това как се
влиза в имота. След този случай те продали къщата за 6 000 лева, без
съдействието на фирмата на Я.. Потвърждава, че действително е получил 14 000
лева, но те не били само за къщата. Имал друго място, което в момента продавал
на същото момче, което купило къщата. Категоричен е че къщата е продадена на
6 000 лева.
Свидетелката В.Ц.– близка приятелка на
ищцата, разказва, как ѝ е
споделила, че си е харесала къща в едно село в Странджа – С., за сумата от 13
000 лева. Споделила, че ще ходи да види къщата и я помолила да я придружи. С
питане намерили имота, но когато отишли на място, не могли да влязат. На
връщане, карайки през Странджа планина към Бургас, на В. ѝ се обадила
брокерката, която я извикала в офиса, за да подпишат някакъв договор, и В. да
заплати някакви пари – 1 500 лева, което и действително се случило, въпреки
съветите на свидителката да не дава пари, тъй като не е видяла имота. В крайна
сметка В. не купила къщата. В края на септември й се обадила и ѝ казала,
че същия ден е била в къщата, видяла я е, но е разочарована, тъй като вътре
била разбита, имала пукнати стени и най-общо казано не била в добро състояние. Свидетелката
посъветвала ищцата да се откаже, но тя казала, че помолила брокерката ако може
от продажната цена да й бъдат намалени 1 000 лева, тъй като тя е архитект и
можела да си ремонтира къщата. В крайна сметка В. не купила тази къща, за нейно
голямо съжаление, тъй като искала да се прибере с децата си от Л. и да живее
здравословно. Свидетелката разбрала, че сделката се е провалила поради някакво
недоразумение с брокерката, със собствениците. Доколкото разбрала, нещо
собственикът се бил отдръпнал.
Като свидетел по делото е разпитан и Т.Т.,
съжителстващ на съпружески начала с Я.А. от 2010 г., който е запознат със
сделката в с. С.. Твърди, че лично е присъствал на съвместен оглед на къщата
заедно с неговата съпруга и с В., който се състоял ден преди сделката, като
след това се извършил и нов такъв в деня на самата сделка. Обявената продажна
цена била 13 000 лева. В. искала драстично намаляване на цената от порядъка на
три-четири хиляди лева, тъй като считала, че къщата е за събаряне. През цялото
време казвала, че е архитект и може много добре да прецени състоянието на
къщата. Тя искала да се срещне директно с продавачите и да коментира с тях
цената, за да я намали. Я. се отдръпнала, говорила няколко пъти със
собствениците по телефона за допълнително намаляване на цената от обявената
такава. От това, което Я. му споделила, в крайна сметка разбрал, че
собственикът се отказал от продажбата, въпреки изготвените документи, защото не
искал да намали цената от 13 000 лева. След това, къщата се продала без съдействието
на агенцията на Я.. Един ден Я. го помолила да отидат отново до къщата, където видели
новия собственик – едно младо момче, на което не помни името, с което разговаряли
надълго и нашироко и то обяснило, че къщата е купена от него за сумата от 15
000 лева. Казал им, че е дал предплата от 1 000 лева на ръка и платил остатъка
от сумата по банков път, като по тяхна молба той им показал извлечението за
това от телефона си /представено по делото от страна на ответното дружество/.
Попитал ги защо се интересуват от тези неща, като те му обяснили, че са от
агенцията, която е продавала имота преди това. Свидетелят заявява също така, че
е бил отвън пред кантората на нотариуса и чул разговора, който се водил вътре,
като В. държала да има драстично намаление на цената. За къщата свидетелят
твърди, че има входна врата към двора, която била с катинар, който бил изгнил и се отварял с
ръце. Когато се влезело в двора, къщата имала входна врата с ключ за горе.
Съдът кредитира показанията на водените
от ищцата свидители, тъй като същите изхождат от лица, които са абсолютно
незаинтересовани от изхода на спора, а и поради съответствието им с останалия
събран по делото доказателствен материал. Същото не се отнася за показанията на
свидетеля Тотев, който се явява заинтересован от изхода на делото.
Представената на снимка разписка за
платени суми, не опровергава горните
изводи на съда, при все че от представения по делото нотариален акт е видно, че
къщата и дворното място са продадени за 6 000 лева, като между страните
очевидно е била налице уговорка за заплащането на сума и за друг имот, както
твърди свидетелят Т..
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правната страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с оглед
на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по първия от заявените искове в процесния случай включва извършването
на престация от страна на ищцата в полза на ответното дружество, с оглед сключения между тях договор за посредничество
и последващото му разВ.не от страна на ищцата, поради незпълнение на поетите от
ответника задължения по договора, с което отпада основанието за плащане на сумите
по договора и същите подлежат на връщане.
В случая обаче по делото не се
установява да е налице изявление от страна на ищцата, оправено към ответното
дружество, за разВ.не на договора. Действително с отправената нотариална покана
е налице искане за връщане на платените суми, на плоскостта на неоснователното
обогатяване, но същото не е идентично на изявление за разВ.не на договора.
При това съдът намира, че поради
изложените съображения първият от заявените искове, следва да бъде отхвърлен,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата
молба.
При това следва да се разгледа и
евентуално заявения иск за неоснователното обогатяване, поради неосъществено
основание.
В тази връзка съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установи неизпълнение на поетите от страна
на ответното дружество задължения в качеството му на посредник на продавача,
каквото е посочено и в самия договор, тъй като същият не е бил коректен
посредник и именно това негово поведение е станало причина да не бъде сключен
желания от купувача и продавач договор за покупко-продажба на процесния имот.
Установи се, че волята на продавача е била имотът да бъде продаден за
10 000 лева, но въпреки това посочената от посредника цена е била в размер
на 13 000 лева, което е видно и от публикуваната обява за продажбата на
имота. Установи се действително, че ищцата е поискала намаляването на
посочената й продажна цена от 13 000 лева, с 1 000 лева, която
информация е предадена неточно на продавача, с оглед на неговата волята за
продажна цена от 10 000 лева. В крайна сметка и поради това той не се е
явил при нотариуса, в деня, който е бил определен за изповядването на сделката,
което въобще не е равнозначно на соченото от ответника, че ищцата сама се е
отказала от покупката на имота. Напротив, същата е желаела да закупи имота и да
преговаря с продавачите за неговата
цена, което не е противоправно поведение и е естествената част от воденото на
преговори по сключването на една сделка, като именно некоректното поведение на
посредника е довело до невъзможност страните да се срещнат и да постигнат
консенсус относно размера на продажната цена от 10 000 лева, с която
очевидно и двете страните са били съгласни. Поради и това се налага изводът, че
ответникът не е изпълнил задължението да посредничи за продажбата на имот, така
както е била волята на продавача, като именно това неговото некоректно
поведение е станало причина за невъзможността да бъде осъществена процесната
покупко-продажба, при което платените суми по договора се явяват платени на
неосъществено основание и същите подлежат на връщане. Друг е въпросът, че
съобразно уговорките по договора за посредничество, агенцията би могла дори при
некоректно поведение от страна на купувача, за каквото би могло да се възприеме
неоснователен и/или безпричинен отказ от покупка, да задържи платена комисионна
от 500 лева, но не и платената част от продажната цена в размер на 3 000 лева,
който и извод се налага и от тълкуването на чл. 5 от сключения договор.
При това съдът намира, че искът за
главница, с която ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на
ищцата, поради плащането ѝ на неосъществено основание, като основателен
следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата има право да получи и мораторната
лихва върху горната сума от
дата, от която е заявена - 19.10.2020 г., до 01.02.2021
г., възлизаща на 103. 06 лева, изчислени с помощта на calculator.bg, при все че
покана за връщането на платените суми е получена от ответника на 05.10.2020 г.,
като с нея е предоставен десетдневен срок за доброволно изпълнение.
По отношение на иска за заплащане на
имуществените вреди:
Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД предвижда,
че обезщетението обхваща претърпЯ.та загуба и пропуснатата полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В случая
се установи недобросъвестност на ответното дружество и неизпълнение на
задължението да бъде коректен посредник, поради което и следва да заплати така
заявените от ищцата вреди в размер на 430. 70 лева, включващи 154. 32 британски
лири / с левова равностойност 339. 50 лева/, представляваща стойността на
закупените самолетни билети от Великобритания до България и обратно, които
ищцата и семейството й били принудени да направят за пътуването си до България
за сделката и то по времето на пандемията, 36 лева за съставянето на
констативния протокол при нотариуса и 55.20 лева такса за изпратената
нотариална покана за връщането на заплатените суми, които се явяват пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на посредника, които
са довели до невъзможността да се осъществи процесната покупко-продажба, и доказателства
за направата на които са представени по делото.
Основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва върху горната сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане
направените по делото разноски основателна се явява ищцовата претенция в тази
връзка и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното
дружество да ѝ заплати сумата от 740 лв. Съответно неоснователна е
претенцията на ответника за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на В.А.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против
„ЯНУС“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *****,
представлявано от Я.Д.И., за заплащане на сумата от 3 500 лв., с която неоснователно се е обогатило
за нейна сметка, поради получаването ѝ на отпаднало основание, с оглед
разВ.нето на сключения между страните
депозитен договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на депозиране
на исковата молба – 02.02.2021 г.
Осъжда „ЯНУС“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, *****, представлявано от Я.Д.И., да заплати на В.А.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 3 500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/, с която
неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради получаването ѝ на
неосъществено основание, с оглед неизпълнение на задълженията му да посредничи
при покупко-продажбата на следния
недвижим имот: къща в с. С., общ. М.Т., с двор ПИ № 338 в кв. 29, с обща площ
от 550 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63
кв.м., съгласно сключен между страните депозитен договор /за блокиране продажба
на недвижим имот/ от 20.08.2020 г.,
ведно с мораторна лихва върху горната сума в размер на 103. 06 лв. /сто и три лева и 6 ст./ за периода от 19.10.2020 г. до
01.02.2021 г., както и сумата от 430. 70
лв. /четиристотин и тридесет лева и 70 ст./, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от 154. 32
британски лири - с левова равностойност 339. 50 лева - стойността на закупените
самолетни билети от Великобритания до България във връзка със сделката, 36 лева
за съставянето на констативен протокол при нотариус М.Т.от 29.09.2020 г. и 55
лева - такса за изпратената нотариална покана за връщането на заплатените суми,
поради недобросъвестността и неизпълнението на задълженията на ответното
дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горните
главници от 3 500 лв. и 430. 70 лв. от датата на депозиране на исковата
молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 740 лв. /седемстотин и четиридесет
лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.