Определение по дело №377/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260091
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210200377
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

20.11.2020 г., гр. Велинград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав съдия Иванка Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Пенчева ч. н. дело № 377/2020 г. по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

 

        Образувано е по жалба на О. Петров Любановский срещу Постановление от 16.09.2020 г. на Районна прокуратура Велинград, с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК  е прекратено ДП № 128/2020 г. по описа на РП Велинград и ЗМ  № 125/2020г., образувано  за това, че през месец октомври 2017 г., в гр. Велинград, с цел се набави за себе си имотна облага е възбудено и поддържано у О.П. Лобановский заблуждение, че ще му бъдат заплатени доставените от него интериорни врати и с това му  е причинена имотна вреда в размер на 56 814,  лв.-престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

       Релевират се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и при формиране на фактическите и правни изводи и на вътрешно убеждение в прокурорския акт. Същите били изградени произволно, при непълно изяснена фактическа обстановка, в резултат на доказателствената непълнота и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в постановлението липсвал всестранен и в пълнота анализ на доказателствата. Прокурорското постановление било немотивирано. Счита, че постановлението за прекратяване следва да бъде отменено.

        Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК /препис от обжалвания прокурорски акт е връчен на жалбоподателя на 06.10.2020 г. а жалбата е подадена на 12.10.2020 г., от надлежно легитимирана страна-управител на ощетено юридическо лице, поради което е процесуално допустима.  

           За да постанови обжалваният акт, прокурорът от Районна прокуратура Велинград е приел, че в случая не е осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Приел е, че липсват доказателства за въвеждане или използване на заблуждение при пряк умисъл, към момента на извършване на деянието. Приел е, че макар да не е изключено договорни отношения да се ползват с измамлива цел, следва лицето, което въвело пострадалия в заблуждение поначало да не е имало намерение и възможност да изпълни задълженията си по тях, а договорните отношения са само средство към създаването на неверните представи, за да се придобие едно право, каквото на дееца не се следва, какъвто не бил настоящия случай. Приел е, е че липсва елементът имотна вреда, предвид че и двете страни по сделката са претърпели загуби. Според представителя на Районна прокуратура Велинград налице са гражданскоправни задължения, чието разрешаване не е от компетентността на държавното обвинение.

        Съдът като съобрази представените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

         Производството по делото е образувано за това, че през м. октомври 2017г., в гр. Велинград, с цел да се набави имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у О.П. Лобановский от гр. Банско, че ще му бъдат заплатени доставените от него интериорни врати и с това му е причинена имотна вреда в размер на 56 814,00 лева-престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. По делото няма привлечен обвиняем.

          По повод жалба до МВР от 26.11.2019г., подадена от О.П.Л. с местоживеене гр. Банско, е образувана прокурорска преписка № 93/2020г. по описа на РП Разлог, УРИ № 489700-4783/2019г. по описа на РУ Банско. Материалите по преписката са изпратени по компетентност на РП Велинград.

          В жалбата се твърди, че на 17.10.2017г. между „Банско-интериор Доорс“ ООД с управител О.П. Лобановский и „Клевър Доорс“ ЕООД, чрез Йордан Атанасов Мицикулев е сключен нотариално заверен договор за пласмент на интериорни врати. На 26.10.2017г. „Банско-интериор Доорс“ ООД доставило на Клевър Доорс“ ЕООД интериорни врати на стойност 48 714, 00 лева, за което била издадена фактура. Стойността на доставените стоки следвало да бъдат заплатени в срок 45 дни от датата на доставката, съгласно договора, но плащане не последвало. Вместо това на опитите да уредят отношенията си доброволно, Йордан Мицикулев отправял заплахи към жалбоподателя.

       По жалбата на 27.02.2020г. е образувано ДП № 128/2020г. по описа на РУ Велинград и ЗМ 1254 от 2020г.

        В хода на разследването са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че двете дружества са били в търговски взаимоотношения, възникнали по силата на сключен на 17.10.2017г. в гр. Велинград, Договор за пласмент № 001 с нотариална заверка на подписите. По силата на чл. 1 от Договора възложителят се задължава да продава, а пласьорът да купува и препродава от свое име и за своя сметка, стоки на възложителя. Според чл. 4 пласьорът притежава изключителното право единствено той да продава тези стоки, като възложителят си запазва правото без да реализира преки продажби, да влиза с помощта на пласьора в непосредствен контакт с клиенти от територията.Уговорено е, че цената на доставените стоки подлежи на плащане в срок до 45 дни след датата на  договорената доставка по банков път.

На 26.10.2017г. „Банско интериор Доорс“ ООД е предал на „Клевър Доорс“ ЕООД интериорни врати, каси, первази, компенсаторни уширители на стойност 56 814,00 лв. с ДДС. На 01.11.2017г. е издадена фактура от „Банско Инетриол Доорс“ ООД  за доставените стоки, след приспадане на авансово платена сума в размер по данни от фактурата от 6 750 лв.

          По досъдебното производство са представени разпечатки от електронна комуникация от 02.12.2018г. и 28.10.2019г., в която се съдържат данни за неуредени отношения, каквато комуникация Лобановский и Мицикулев не отричат да са водили.

         Разпитани са като свидетели Йордан Атанасов Мицикулев, О. Петров Л. и Владимир Валерьевич Казачков, управител на „Български експрес“ ООД,, на което дружество „Клевър Доорс“ ЕООД е предоставил на консигнация на 27.03.2018г. интериорни врати, компенсаторни каси, первази и уширители на стойност 38 257,72 лв., при търговска отстъпка 11 477, 32 лв.

         Показанията на свидетели Йордан Мицикулев и О.Л. са непротиворечиви относно обстоятелството за съществуващи между управляваните от тях дружества търговски отношения, по силата на сключен договор от 17.10.2017г. Не се спори, че „Клевър Доорс“ ЕООД е получил от „Банско интериор Доорс“ ООД интериорни врати на стойност 56 814, 00 лв., които не изплатило изцяло.

При тази фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

В съдебната практика не е спорно, че престъплението по чл. 209 от НК може да се извърши и чрез сключването на договор, т. е. при наличието на договорни отношения. В този случай следва деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши услугата, като обаче той няма нито намерение, нито възможност да изпълни поетия в договора ангажимент./ в този см. Р №353 по нд № 1032/12 г. на 1 НО, Р №40481995 г. ВС на 1-НО/ и това намерение и невъзможност съществуват към момента на сключване на договора, а не са възникнали впоследствие. Същевременно намерението за неизпълнение не трябва да се дължи на обективни причини или на поведението на насрещната страна, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия.  

 Когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, комплексната оценка на развитието на облигационното отношение е необходимо да бъде извършена от наказателния съд, защото би имала значение за наличието/липсата на умисъл, за размера на щетата и пр. (в този смисъл и р. № 404/1995 година на ВС, І н. о., р. 728/2003 година на ВКС, І н. о., р. № 314/2013 година на ВКС, І н. о. и др.).

Съдът намира, че решаващите изводите на прокурора за недоказаност на обективната и субективна страна на престъплението са формирани при неизясненост на фактическата обстановка, в резултат на доказателствена непълнота.

Извън преценката на ръководно-решаващият орган е останало обстоятелството за намерението и възможностите на длъжника да изпълни задължението за плащане на стойността на преданите вещи, каквото плащане е уговорено и несъмнено се дължи.  Не са събрани доказателства при сключване на договора разполагало ли е управляваното от Йордан Мицикулев дружество с необходимите финансови средства да заплати доставените стоки, пристъпило ли е към набавяне на тази сума в дадения срок за изпълнение, в какво финансовото състояние се е намирало през 2017г.-разполагаеми парични средства, изискуеми вземания и задължения, развивало ли е „Клевър Доорс“ ЕООД активно търговска дейност.

Налице са противоречия в показанията на Мицикулев и Лобановский за правното основание, на което „Клевър Доорс“ ЕООД е получило фактическата власт върху процесните интериорни врати, като в тази част, противоречията не са отстранени по надлежния ред чрез провеждане на очни ставки.

В показанията си  от 10.03.2020г. Йордан Мицикулев заявява, че част от вратите са изпратени по указания на О. Лобановский на 02.08.2018г. на „Български експрес“ ООД с управител Владимир Казачков, което   обстоятелство Казачков отрича, но между свидетелите не са провеждани очни ставки.

Не е разпитан свидетелят Лобановский за обстоятелството познава ли Владимир Казачков и има ли търговски отношения управляваното от него дружество с „Български експрес“ ООД.

 Не е установено претендирало ли е „Банско интериор Доорс“ ООД връщане обратно на предадените на 26.10.2017г. врати.

Не е изяснено на какво основание предоставените вещи се задържат.

Изследването на тези обстоятелства е от съществено значение за изясняване на обективната и субективна страна на престъплението измама, респективно за установяване на друго престъпление за собствеността.

След попълване на делото с необходимите доказателства, същите следва да бъдат анализирани от прокурора и съпоставени с останалите събрани до момента. Въз основа на анализа им следва да бъдат изложени мотиви налице ли е престъпление измама.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и върнато на Районна прокуратура Велинград за изпълнение на указанията в обстоятелствената част

           

        Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Районен съд Велинград

ОПРЕДЕЛИ:

      

        ОТМЕНЯВА Постановление от 16.09.2020г. на Прокурор при Районна прокуратура Велинград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 128/2020 година по описа на РП Велинград и № зм 125/2020г. по описа на РУ Велинград, образувано и водено за престъпление по  чл. 209 ал. 1  НК.

 

        ВРЪЩА досъдебното производство на Районна прокуратура Велинград за изпълнение на указанията съобразно мотивната част.

 

 Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от  съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик, по реда на гл. 22 НПК.   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева