и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Началника на Дирекция за национален строителен контрол – гр.София против решение № 17/10.07.2006 год. по Н.а.х.д. № 842/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - необосновано. Твърди, че по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установявало, че „Пчела 2002” ООД – с.Черноочене е извършило вмененото му нарушение, като при издаване на наказателното постановление били спазени всички материални и процесуални изисквания на закона. Моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Развива съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно, поради което като моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираното от касатора касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.III-то от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Жалбата е неоснователна. С решение № 17/10.07.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 842/2005 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 9 - ДНСК -292/ 28. 09 .2005 год. на Началника на ДНСК - София , с което на " ПЧЕЛА 2002 " ООД, със седалище и адрес на управление с. Черноочене, ул. "Централна" № 5, общ. Черноочене, област Кърджали, представлявано от управителя Лифат Хълми Мустафа, с ЕГН **********, на основание чл. 237 ал.1 т.1 и чл.222 ал.1 т.14 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 / десет хиляди / лева, за нарушение на чл. 221 ал. 4 от ЗУТ и чл.237 ал.1 т. 2 от ЗУТ. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на посоченото дружество е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 9/18.08.2005 год. за това, че на строеж "Реконструкция с преустройство на ресторант " , намиращ се в с. Черноочене, кв. 14 , УПИ III - 8, собственост на " ПЧЕЛА 2002" ООД - с. Черноочене , съгласно нотариален акт № 189, том I, дело № 189/2004 год., при наличието на издадена Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год. за спиране на строителството, която възложителят е отказал да подпише и получи, е продължил строителството на строежа, като строителните и монтажни работи са подробно описани в акта, което актосъставителя е квалифицирал като нарушение на разпоредбите на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Приел е от фактическа страна също, че от Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год., издадена от Началника на РДНСК – Кърджали се установявало, че въз основа на проверка на работна група и констативен акт № 10/29.07.2005 год. по ЗУТ, било констатирано , че строеж " Реконструкция с преустройство на ресторант ", намиращ се в УПИ III - 8, кв. 14 по плана на с. Черноочене, обл. Кърджали се извършва без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, като собственик на имота бил " ПЧЕЛА 2002 " ООД- с. Черноочене, с управител Лифат Хълми Мустафа, съгласно нотариален акт № 189, том I, нот.дело 189/2004 год. Установено било с констативния акт също , че извършителят на строежа " ПЧЕЛА 2002" ООД през месец юли е започнал строителство на I -ви етаж от съществуваща обществена сграда, изразяващо се в: премахване на носещи зидове и замяната им със стоманобетонови рамки между ос „А” и ос „Б” по южна фасада, усилване на стоманобетонни колони и греди по ос „Б” с промяна на подпорните разстояния; изместване на източната фасада към ул. " Централна " с 1,80 м., преместване на неносещи зидове и смяна на догрÓма, както и смяна на предназначение на помещения. От извьршената проверка на работна група на РДНСК - гр. Кържали било установено, че към 29.07.2005 год. строителството е на етап : усилени стоманобетонни колони - 6 броя с височина 3.30 м. по ос „Б”, без тухлена зидария между тях; изградена е тухлена зидария с височина 3.50 м. по южната фасада на строежа между оси „Б” и „С”; изградени са стоманобетонни основи на 1.80 м. пред източната фасада на строежа със средна височина 0.30 м. над терена и са оставени фусове за колони. В констативният акт проверяващите посочили, че с всички тези действия жалбоподателят е нарушил чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Не били постъпили възражения по констативен акт № 10/29.07.2005 год. в законния срок, строителството не било завършено и строежът не се ползвал по предназначение. Въз основа на издадения констативен акт и на основание чл. 222 ал. 1 т. 1 и чл. 224 ал. 1 от ЗУТ и предоставените му правомощия, Началника на РДНСК - гр. Кърджали е издал заповедта , с която е наредил спирането на извършваното строителство на строеж "Реконструкция с преустройство на ресторант", намиращ се в УПИ III -8, кв. 14 по плана на с. Черноочене, осъществено от " ПЧЕЛА 2002 " ООД - с.Черноочене. Съдът е приел също, че от заверено копие на Заповед № ДК-09-17/03.08.2005 год., издадена от Началника на РДНСК - гр. Кърджали, се установявало още, че бил забранен достъпа до обект " Ресторант " - първи етаж от масивна двуетажна търговска сграда, собственост на " ПЧЕЛА 2002 " ООД и находящ се в УПИ III - 8, кв. 14 по плана на с. Черноочене, като е наредено обектът да бъде запечатан. Видно било от представеното като доказателство по делото заверено копие от Констативен акт № 15/08.08.2005 год., че строеж " Реконструкция и преустройство на ресторант" собственост на " ПЧЕЛА 2002 " ООД - с. Черноочене не съответства на предвижданията на ПУП на с .Черноочене, одобрен със Заповед № 518/28.12.2001 год. от кмета на Община Черноочене. Констативен акт № 18/15.08.2005 год. бил съставен от работна група от служители на РДНСК за това, че на строежа "Реконструкция с преустройство на ресторант ", извършен без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и разрешение на строеж, при наличието на издадена Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год. за спиране на строителството и Заповед № ДК-09-17 /03.08.2005 год. за забрана достъп до строежа, възложителят е продължил да извършва строителни и монтажни работи, подробно описани в акта, като проверяващите са посочили, че с това са нарушени разпоредбите на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, като към констативния акт е приложено и заверено копие на скица за ниво на строежа към 03.08.2005 год. и към 15.08.2005 год. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при провеждане на административнонаказателното производство наказващият орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на жалбодателя в първоинстанционното производство. За такива съдът е приел противоречието в посочените за нарушени законови разпоредби в акта за установяване на административно нарушение, от една страна, и в наказателното постановление, от друга, респ. в липсата на конкретизация какво точно нарушение е извършено; посочването в наказателното постановление на съставите на две различни административни нарушения, респ. две различни основания за налагане на имуществената санкция на ответника по касация – по чл.237 ал.1 т.1 и чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, визиращи съставите на две различни административни нарушения, наказуеми с различни по размер административни наказания, респ. с липсата на индивидуализация на съответното административно нарушения, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Направил е и извода, че от анализа на събраните по делото доказателства не може да се стигне до категоричен извод за осъществяване на всички елементи от състава на административното нарушение по чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ, който е обосновал с липсата на категоричен извод, че ответника по касация е знаел за издадената по отношение на обекта Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год. за спиране на обекта, издадена от Началника на РДНСК – гр.Кърджали с правно основание чл. 224 ал.1 от ЗУТ. Въз основа на така направените изводи е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло. При тези данни настоящата инстанция намира направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като направените от съда фактически и правни изводи почиват изцяло на същите. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ответника по касация е извършвал незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ, което е било констатирано с Констативен акт № 10/29.07.2005 год. от служители на РДНСК – Кърджали – без одобрени проекти и разрешение за строеж. Въз основа на констатациите по този акт, Началника на РДНСК – Кърджали е издал Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год. по чл. 224 ал.1 ЗУТ – за спиране извършването на строителството на обекта „Реконструкция с преустройство на ресторант” в имот, собственост на възложителя на строителството – ответника по касация; а със Заповед № ДК-09-17/03.08.2005 год. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали е забранен достъпа до посочения обект и е наредено запечатването с лепенки и поставянето на ограждащи ленти на обекта. С костативен акт № 18/15.08.2005 год. служители на РДНСК – Кърджали са констатирали, че към същата дата възложителят на строежа – ответника по касация, е продължил извършването на строителството, при наличие на заповед за спирането му, като в констативният акт подробно са описани видовете СМР, извършени след спирането на строежа с посочената по-горе заповед. За това на ответника по касация е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 9/18.08.2005 год., в който актосъставителят е квалифицирал описаното в констативният акт деяние като нарушение по чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. Въз основа на така издаденият акт за установяване на административно нарушение, Началника на ДНСК – София е издал обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление № 9-ДНСК-292/28.09.2005 год., в който след аналогично описание на установените факти, е квалифицирал нарушението като такова по чл. 221 ал.4 и по чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ. Като основание за налагане на имуществената санкция на ответника по касация в размер на 10 000 лв., административнонаказващият орган е посочил разпоредбите на чл. 237 ал.1 т.1 и чл. 222 ал.1 т.14 от ЗУТ. Посочената фактическа обстановка, възприета и от настоящата инстанция, впрочем, не се оспорва от страните. При това положение, обоснован и съобразен със събраните по делото доказателства е извода на първоинстанционния съд – че при образуване и провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ответника по касация. Това е така, тъй като административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /чл.36 ал.1 от ЗАНН/, като същият следва да има императивно определеното с разпоредбата на чл.42 ЗАНН съдържание. Последното има изключително важно значение за законосъобразното протичане на производството по ангажиране на отговорността на посоченото за нарушител лице, тъй като именно с акта за установяване на административно нарушение се очертава фактическия състав на деянието /действие или бездействие/ на нарушителя, правното основание за отговорността му, респ. предмета и обема на доказване във връзка с твърдяното нарушение. Поради изложеното и с оглед предоставяне на възможността на посоченият за нарушител да реализира в пълен обем правото си на защита, неслучайно законодателят е предвидил изключително подробна регламентация в ЗАНН относно реда и начина на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдържанието му, подписването и връчването му на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Безспорно е установено в настоящият случай, че в акта за установяване на административното нарушение, за което се твърди, че е извършил ответника по касация, са посочени от актосъставителя като нарушени разпоредбите на чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ, които са общи и установяват, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, както и че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон /ЗУТ/; докато словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение не съдържа такива констатации, а визира съвсем друго нарушение – продължаване на строителство, след издаване на заповед за спирането му. По този начин още в самият акт за установяване на административно нарушение са допуснати от актосъставителя неясноти и противоречия между описанието на нарушението и посочването на законните разпоредби, които са нарушени, които безспорно нарушават правото на защита на ответника по касация. Нещо повече, такива нарушения са допуснати и при издаването на обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление. Така, в същото административнонаказващият орган е посочил, че с описаното в акта деяние, ответника по касация е нарушил разпоредбите на чл. 221 ал.4 и чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ /последната в редакцията й, действуваща към момента на осъществяване на твърдяното нарушение/. По този начин – посочвайки законни разпоредби, които са нарушени, различни от посочените в акта за установяване на административното нарушение, административнонаказващият орган също е нарушил правото на защита на ответника по касация, препятствувайки го да организира защитата си по начин, който смята за най-ефективен за него. Освен това, в наказателното постановление административнонакзавщият орган е посочил като основание за налагане на имуществената санкция разпоредбата на чл. 237 ал.1 т.1 от ЗУТ. Тази разпоредба, обаче, е приложима с предвидената в нея имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв. спрямо възложител на строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ. С други думи, въпреки че е описал и посочил, че ответника по касация е нарушил разпоредбата на чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ, административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция на основание на законова разпоредба, относима към друго административно нарушение и предвиждаща санкция с различен размер. Посочените по-горе представляват особено съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, допуснати от наказващият орган, които сами по себе си накърняват в изключителна степен правото на защита на ответника по касация и представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. Нещо повече, правилен и съобразен с доказателствата по делото е и извода на първоинстанционния съд за липсата на безспорна доказаност на осъществяването на твърдяното нарушение от ответника по касация. Това е така, тъй като за да бъде едно деяние /действие или бездействие/ квалифицирано като административно нарушение, е необходимо същото да нарушава установения ред на държавно управление, да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред и да е извършено от посоченото за нарушител лице виновно /умишлено или непредпазливо/, като при осъществяване на административнонаказателната отговорност на дееца е необходимо всички тези елементи да са налице. В настоящият случай не може да се направи безспорен и несъмнен извод за осъществяване на твърдяното нарушение по чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ от ответника по касация от субективна страна, т.е. деянието да е извършено умишлено или по непредпазливост. Посоченото административно нарушение би било осъществено от посоченото за нарушител лице, само ако същото е продължило изпълнението на строителни и монтажни работи на строеж, спрян със заповед по чл. 224 ал.1 от ЗУТ, за издаването на която обаче лицето е знаело /било е уведомено по предвидения в ЗУТ начин – чрез връчването й, съгласно чл.224 ал.2 ЗУТ, или по реда на ал.3 на същия член, когато собственикът или извършителят на строежа са неизвестни, какъвто не е настоящият случай/. От доказателствата по настоящото дело не се установява по несъмнен начин издадената на основание чл. 224 ал.1 от ЗУТ от Началника на РДНСК – Кърджали Заповед № ДК-09-18/03.08.2005 год. за спиране на извършваното строителство на обект „Реконструкция с преустройство на ресторант”, находящ се в Черноочене, извършвано от ответника по касация, да е била връчена по какъвто и да е начин на последния. Не са в състояние да доведат съда до противоположен извод и приложената като доказателство по делото служебна бележка с дата 03.08.2005 год. /написана на ръка/, в която е отразено, че управителя на „Пчела 2002” ООД – с.Черноочене – Лифат Хълми Мустафа, е отказал да получи посочената заповед за спиране на извършваното строителство. Това е така, тъй като по същество в служебната бележка не е посочено кой е автора и издателя й и какво е неговото длъжностно качество, а са посочени само две лица за свидетели при отказ, които са се подписали именно в това си качество, т.е. тази служебна бележка няма характера на свидетелствуващ документ по смисъла на закона и не може да изпълни удостоверителната функция за факти и обстоятелства от обективната действителност – за удостоверяване на връчването на заповедта на ответника по касация, респ. за отказа му да я получи, каквато желае да й придаде административнонаказващият орган. При това положение, не би могъл да се направи несъмнения и безспорен извод, че ответника по касация е продължил строително и монтажните работи на строежа, спрян с цитираната заповед по чл. 224 ал.1 от ЗУТ, въпреки че е знаел или е бил уведомен по надлежния начин за спирането на строежа, само и единствено когато би извършил твърдяното нарушение по чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ, т.е. извършването на твърдяното нарушение от субективна страна от ответника по касация не е доказано по несъмнен начин от административнонаказващият орган, в чиято тежест е това. При това положение и с оглед изложеното по-горе, като е направил аналогични правни изводи, в т.ч. и крайният извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, основано на събраните по делото доказателства и на правилата на формалната логика, т.е. не е налице възведеното с касационната жалба касационно основание по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во от ГПК – неправилност на решението, поради необоснованост. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/10.07.2006 год. по Н.а.х. дело № 842/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |