№ 1605
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Л.мир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501484 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Л. П. срещу Решение № 20108980/29.04.2021 г.
по гр. дело № 52172/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 91-ви състав. Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено
по непредявен иск с правно основание чл.150 СК, а съдът е бил сезиран с иск по чл.144 СК
за заплащане на издръжка на пълнолетно дете за срока на обучение във висше учебно
заведение. Въззивникът сочи, че със спогодба по гр.д. № 12667/2019 г. на СРС, 80-ти състав,
се е задължил да заплаща издръжка в размер на 150 лева месечно на пълнолетния Н.П., като
учащ в средно учебно заведение, но с приключване на средното образование от низходящия
му задължението за заплащане на издръжката е отпаднало, поради което същата не подлежи
на изменение. Твърди, че с постъпването във висше учебно заведение за Н.П. единствено е
възникнало право да търси издръжка по чл.144 СК и с това искане е бил сезиран районният
съд. Допълва, че не са налице предпоставки за присъждане на търсената издръжка и иска
атакуваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане
за постановяване на решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен и претендира
присъждане на разноски в първоинстанционното и въззивно производства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Н.К. П. е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба и желае потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Твърди, че дадена от ищец правна
1
квалификация не обвързва съда, който правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.144
СК. Оспорва твърденията във въззивната жалба.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК е депозирана частна жалба от Н.К. П. срещу
Определение № 20197044/12.10.2021 г. по гр. дело № 52172/2020 г. по описа на Софийския
районен съд, ГО, 91-ви състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател намира постановеното определение за неправилно. Наведени са
оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.78, ал.3
ГПК, доколкото присъдените на ответника разноски не са съобразени с неуважената част от
претендираната месечна издръжка.
Ответникът по жалбата К. Л. П. не е изразил становище по същата в срока по чл.276,
ал.1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.144 СК за
присъждане на издръжка на пълнолетно лице, учащо редовна форма на обучение във висше
учебно заведение. В исковата молба изрично е посочено, че по силата на съдебна спогодба
по гр.д. № 12667/2019 г. на СРС, 80-ти състав, ответникът е следвало да заплаща на ищеца
сумата от 150 лева, представляваща издръжка на пълнолетно дете, обучаващо се при редовна
форма в средно учебно заведение. Сочи, че през 2020 г. е записан в първи курс редовно
обучение в Технически университет – София, Машиностроителен факултет, и желае
осъждане на баща му да му заплаща издръжка, като негов пълнолетен син, обучаващ се във
висше учебно заведение, в размер на 200 лева месечно, считано от 26.10.2020 г. (датата на
предявяване на исковата молба) за периода на обучението му до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката.
С приетия в проведеното на 03.02.2021 г. открито съдебно заседание, без възражения
на страните, доклад по делото съдът е дал правна квалификация на иска по чл.144 ГПК
съобразно изложените фактически твърдения в исковата молба и формулирания петитум.
С Решение № 20108980/29.04.2021 г. по гр. дело № 52172/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 91-ви състав, съдът се е произнесъл по иск с правно основание
чл.150 вр. с чл. 144 СК и е изменил размера на дължимата на Н.П. издръжка, завишавайки я
от 150 лева на 162,50 лева, считано от 26.10.2020 г., осъждайки К.П. да заплаща на сина си
месечна издръжка в размер на 162,50 лева от 26.10.2020 г. до навършване на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. В мотивите на обжалваното
решение първоинстанционният съд е изложил съображения, че от момента на определяне на
размера на издръжката по гр.д. № 12667/2019 г. на СРС, 80-ти състав, е изминал период от
повече от две години и размерът на минималната работна заплата е претърпял промяна.
2
Според чл.144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие
деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при условие че
издръжката не съставлява особено затруднение за родителя. По силата на чл. 150 СК при
промяна на обстоятелствата издръжката може да бъде изменена или прекратена.
По аргумент от чл.144 СК, основание за погасяване на издръжката е отпадане на
някоя от предпоставките за присъждането - изтичане на предвидения срок на обучение
(завършването) и навършване на съответната пределна възраст – двадесет години за средно
и двадесет и пет години за висше учебно заведение. Със завършване на средно образование
през 2020 г. задължението за заплащане на издръжка е погасено, поради което и не би могло
да се иска изменение на определения по гр.д. № 12667/2019 г. на СРС, 80-ти състав, месечен
размер на същата, а за Н.П. е налице възможност да иска присъждане на издръжка като
пълнолетен, обучаващ се редовна форма във висше учебно заведение, което и същият е
сторил.
Неправилната правна квалификация на иска е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното
решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото
обезсилване /в този смисъл Решение № 65/27.04.2016 г. по гр.д. №3693/2015 г. на ВКС, IІІ
ГО, Решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
289/14.01.2014 г. по гр.д. № 1698/2013 г. на ВКС, IІІ ГО, Решение № 146 от 19.07.2013 г. по
гр.д.№ 1725/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
Между страните не е спорно и се установява от представеното пред СРС
удостоверение за раждане № 471904/14.02.2001 г., серия УС-0 и Удостоверение №
10/21.07.2020 г., че въззивникът е баща на въззиваемия, последният не е навършил двадесет
и петгодишна възраст и към датата на депозиране на исковата молба е записан като студент
в първи курс, редовна форма на обучение в Машиностроителен факултет на Техническия
университет – София. Пред въззивния съд е представено удостоверение № УВ-
200/29.07.2021 г., въз основа на което се установява, че през учебната 2021/2022 г.
въззиваемият е записан в първи курс, редовна форма на обучение, във Висше транспортно
училище „Тодор Каблешков“.
От приетото пред въззивната инстанция писмо изх.№ 1029-21-5607Н2/27.05.2022 г. от
ТД – София – град на Национален осигурителен институт се установява наличие на
подадено уведомление за сключен на 20.07.2021 г. трудов договор между въззиваемия и
„Д.“ ООД, ЕИК ****. От същото се доказва, че в периода месец 08.2021 г. – месец 04.2022 г.
Н.П. има среден осигурителен доход от 400 лева.
Въз основа на представените пред въззивния съд справки от Национална агенция по
приходите и от ТД – София – град на Национален осигурителен институт се установява, че
3
въззивникът има сключен трудов договор с „Д.-**“ ООД, ЕИК ****, по който получава
основно месечно възнаграждение от 630 лева, а в периода месец 10.2021 г. – месец 03.2022
г. средният му осигурителен доход възлиза на 1 018,89 лева.
Страните не спорят и от ангажираното пред СРС удостоверение за раждане № ЛЮЛР
120009/11.01.2012 г., издадено от Столична община – район „Люлин“, издадено въз основа
на акт за раждане № 0009/11.01.2012 г., се установява, че въззивникът има задължение за
издръжка на друго свое дете, което е малолетно. При преценка дали въззивникът разполага с
възможност да осигури на пълнолетния си низходящ търсената издръжка съдът не
съобразява твърдените задължения на К. П. към детето на фактическия му съжител,
доколкото не се установява алиментно задължение на същия към С.М.М..
Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по
начало пълнолетният може и следва да се издържа сам. Той имат право на издръжка при
определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на
родителя.
По делото не се установява нуждата от издръжка на въззиваемия, който получава
доходи от трудово правоотношение.
Същевременно, възрастта и работоспособността на въззивника не са достатъчни, за
да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение.
Безусловното задължение за издръжка към малолетното дете Й.К. П. има предимство пред
издръжката на въззиваемия, поради което това задължение следва да бъде отчетено при
преценка на възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да
осигури издръжка и за пълнолетния си син. При установения среден осигурителен доход на
въззивника, обичайните нужди на малолетното му дете и тези на самия родител, се налага
извод, че въззивникът няма възможност да отделя никакви средства за издръжката на
пълнолетния си син. Получаваните доходи от бащата покриват неговата необходима
издръжка и безусловните алиментни задължения към малолетното му дете, поради което не
би могло да се приеме, че отделяне на средства за издръжка на пълнолетния може да се
осъществи без особени затруднения за К. П., т.е. без същият да се налага да променя начина
си на живот.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което исковата претенция на Н.П. по чл.144 СК да бъде
отхвърлена.
Определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение
на решението в частта за разноските, също предмет на въззивна проверка, следва да бъде
отменено и отговорността за сторените в първоинстанционното и въззивно производство
разноски следва да се разпредели съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция.
При този изход от спора на въззивника се следват сторените разноски в двете
съдебни инстанции – 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение пред СРС и 225 лева,
представляващо сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение пред СГС.
4
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20108980/29.04.2021 г. по гр. дело № 52172/2020 г. по описа
на Софийския районен съд, ГО, 91-ви състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К. П., ЕГН **********, срещу баща му К. Л. П., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл.144 СК за осъждане на ответника да му заплаща,
като пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на
200 (двеста) лева, считано от 26.10.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение № 20197044/12.10.2021 г. по гр. дело № 52172/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 91-ви състав.
ОСЪЖДА Н.К. П., ЕГН **********, да заплати на К. Л. П., ЕГН **********, сумата
от 300 лева разноски за първоинстанционното производство и сумата от 225 лева разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5