Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,в първи въззивен състав,в публично
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№566/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „А.“ ЕАД ,ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, против
решение № 118/12.06.2019г. по гр.д. № 654/2018г. на ИРС,с което е признато за
незаконно уволнението на ищеца Б.А.В. с ЕГН **********,изпълнявал
длъжността“портиер“,отменил е заповед № 63/04.05.2018г. за прекратяване на
трудовия договор на осн.чл.328,ал.1,т.4 от КТ ,
възстановил е ищеца на заеманата длъжност,осъдил е ответника да заплати на
ищеца обезщетение за времето,през което е останал без работа в резултата на
уволнението,за периода от 05.05.2018г. до
05.11.2018г. в размер на 4712.40 лв., допуснал е предварително изпълнение в
частта за присъденото обезщетение,както и е осъдил ответника да заплати 134.40 лв. държавна такса за иска по
чл.344,ал.1,т.1 и т.3 вр.чл.225 КТ, държавна такса по
50 лв. за всеки от исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ-разноски по
производството общо 550 лв.Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост.Съгласно
щатното разписание,заключението на ТЕЛК и становищата на службата по трудова
медицина ищецът не можел да бъде
трудоустроен на друга работа, а бил обявен „престой“ за длъжността „портиер“ в
АБП“И.“, изразяващ се в преустановяване на работата поради сключване на договор с охранителна
фирма.Станало невъзможно да се извършва контролно-пропускателен режим от
портиер-следователно ищецът „бездействал“.затова била издадена заповед №
3-56/30.03.2018г. , с която бил обявен „престой“и свидетелите установили,че
ищецът не работел като портиер през този „престой“.Иска отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове,ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че в прериода на т.н.“престой“ от 02.04.2018г. до 05.05.2018г. базата изобщо не е спирала да работи и св. Д. потвърдил,че ищецът продължил да
полага труд съобразно длъжностната си характеристика.заповедта за „престой“ не
била реално мотивирала с обективни причини, с цел създаване на предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на осн.чл.328,ал.1,т.4
от КТ. И заобикаляне на чл.333 КТ.що се отнася до договора с охранителната
фирма,той бил сключен преди „престоя“ и функциите на охранителите не били
идентични с тези на портиера.Съгласно чл.27 от Закона за интеграция на хората с
увреждания работодателят бил длъжен да поддържа работни места за такива
лица.Претендира разноски за въззивната инстанция в
размер на 250 лв. адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
По делото е безспорно,че ищецът е
работил на длъжност „портиер“ в ответното дружество на обект в гр.И./авторемонтна база/,с безсрочен
трудов договор, и че страда от заболявания,изискващи трудоустрояването му.Със
заповед № ../………….г. трудовият му договор № …/…………г. е прекратен на осн.чл.
328,ал.1,т4 КТ, във връзка с предизвестие
от 03.05.2018г., считано от 05.05.2018г.
.Изложени са мотиви: спиране на работа за повече от 15 дни.постановено е
изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.Приложена е заповед №
3-56/30.03.2018г.,съгласно която изпълнителният директор „обявява престой за
длъжността „портиер“, „поради липса на работа за длъжността „портиер“ в АБП-И.“Престоят“
започва от 02.04.2018г. и според заповедта няма дата на приключването му.видно
от р. № 0152/017/24.01.18 на МБАЛ С., ищецът има 76 % трайно намалена
работоспособност.Според становище на Служба по трудова медицина изх.№ …/………..г. ищецът има медицински противопоказания
да изпълнява длъжността“шофьор на тежкотоварен автомобил“-именно за тази
длъжност е запитването на работодателя, а не за длъжността“портиер“.Ето защо
становището е неотносимо.Според становище ……./………….г. относно запитване за пригодността
на ищеца да изпълнява длъжността „портиер“, лицето може да работи като
портиер.Представеният от ответника договор за охрана № 05.11.2015г. с „Б.“ ЕООД влиза в сила от 09.112015г. и
негов предмет е „денонощна въоръжена физическа линейна охрана на АМ“Т.“до км 208-181 и пътна връзка „М.“ с дължина 2250 км. като обектът е
разделен на 3 участъка ,охранявани от 4 автомобила,извършващи 8 обиколки на
денонощие,както и един,извършващ две непълни обиколки,както и денонощна
въоръжена физическа охрана на обекти,между които и АБП“И.“ и на находящите
се в тях складове,машини,техника и съоръжения.При съпоставяне с длъжностната
характеристика на „портиер“,приложена по делото/“осъществяване пропускателния
режим и контролиране влизането и излизането в базата на работниците и
служителите, външни лица и МПС“ / е очевидно,че няма никаква идентичност между
функциите на портиера и тези на охранителите от дружеството.Договорът е сключен
три и половина години преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и
регламентира съвършено различна дейност.Няма никакви доказателства за престой
на АБП“И.“, поради което „престой“ за
конкретната длъжност, изпълняваща контролно-пропускателен режим на лица и МПС
не може да съществува.Заповедта за обявяване на „престой на длъжността портиер“
е нищожна поради липса на предмет.Следователно-уволнението е извършено без
законно основание.Свидетелите К. и Д. установяват, че престой на базата не е имало-работата не е
била преустановявана или намалявана по обем.Свидетелката уточнява,че длъжността
„портиер „ била разкрита именно във връзка с трудоустрояването на ищеца.От
копието на трудовата книжка е видно,че след процесното
уволнение той не е постъпил на друга работа.Съдебно-счетоводната експертиза
установява,че размерът на обезщетението
предвид последното ТВ на ищеца възлиза
на 4 712.40 лв. за шестмесечния период от 05.05.2018г.до
95.11.2018г.При тези данни първоинстанционният съд
правилно е уважил исковете и е изчислил дължимите разноски,а така също законосъобразно е постановил предварително
изпълнение на относно обезщетението.Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила,впрочем това оплакване не е
конкретизирано.Решението е постановено при пълнота на доказателствата относно
релевантните факти и е обосновано.Ето защо следва да бъде потвърдено.Предвид
изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие №
872197/01.10.2019г., според който за въззивното
производство въззиваемият е заплатил в брой 250 лв.
на адв.Корчева, която е
депозирала отговор на възивната жалба и писмена
защита, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия тези разноски.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №118/12.06.2019г.
по гр.д. № 654/2018г. на
РС.Ихтиман.
ОСЪЖДА „А.“ЕАД,ЕИК ………,със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Б.А.В. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 250/двеста и петдесет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.