Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 787 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 141/22.07.2019 г.
постановено по гражданско дело № 155/2018 г. по описа на РС – С., първоинстанционният съд е обявил за недействителен по отношение на държавата и на ответниците
Л.Л.Б. ***, Л.Л.Б. *** и Г.Л.Б. ***, действащи чрез своята
майка и законен представител - Й.В.Н., на основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, договор за дарение на недвижим имот, сключен на
24.03.2015 г. с нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015
год. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие Районен съд - С., с
който Л.Л.Б. дарява на Л.Л.Б.
и Г.Л.Б., действащи чрез своята майка и законен представител – Й.В.Н., следния
свой собствен недвижим имот: апартамент № 4, с идентификационен номер №
65231.914.134.24, представляващ самостоятелен обект в сграда, построена върху
държавен поземлен имот, с идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр. С., кв. „С.“,
бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три стаи, кухня и севризни
помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5,
под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7, ведно с избено
помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе
№ 5 на ап. № 5 и коридор, ведно с 7.35% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответниците,
сега въззивници - Л.Л.Б. и Г.Л.Б., действащи чрез своята майка и
законен представител – Й.В.Н., чрез пълномощника адв.
Т.Й. - САК, в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният
съд неправилно и необосновано е приел, че по делото е доказано намерение за
увреждане от страна на длъжника Л.Б., както и на неговите непълнолетни деца.
Цитира съдебна практика. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна – „Н.а.з.п.“ чрез старши
публичен изпълнител Р.Б. - С., оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия
№ 1104404/08.04.2011 г. на НАП, е било образувано ревизионно производство срещу
Л.Л.Б. в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.Б.“. Предмет на данъчната
ревизия са следните видове задължения: по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., данък
добавена стойност, вноски за здравно осигуряване за нето лица, както и за самоосигуряващи се лица, вноски за ДЗПО-ППФ за периода от
01.01.2004. до 31.03.2011 г., вноски фонд ГВРС за
периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. Ревизията е
приключила с издаването на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. на
Териториална дирекция на НАП – София (л. 32 – 91 от първоинстанционното
дело) и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год.
на Териториална дирекция на НАП – София ( л. 14-28 от първоинстанционното
дело), с които на ревизираното лице са установени публични задължения в размер
на 41 562,16 лева.
Между страните не е спорно, а се
установява и от приложена по делото разписки (л. 91 и л. 29), че ревизионният
акт е връчен на ответника Л.Л.Б. лично на 19.10.2011 год., а ревизионният акт за
поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год. е връчен лично на
23.11.2011 год. Ревизионните актове не са обжалвани.
От представен по делото официален
документ – нотариален акт № 97, том №
І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав Механджийски, с
район на действие Районен съд – С., се установява, че Л.Л.Б.
е дарил на Л.Л.Б. и Г.Л.Б., действащи чрез своята
майка и законен представител – Й.В.Н., свой собствен недвижим имот, а именно
апартамент с № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24, представляващ
самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с
идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр. С., кв. „С.“, бл. № 19, ет. 2,
състоящ се от три стаи, кухня и севризни помещения, с
площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5, под обекта
№ 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7, ведно с избено помещение №
4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе № 5 на ап.
№ 5 и коридор, ведно с 7.35% ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот (л. 8-9 от първоинстанционното дело).
От
приложени по делото справки за задълженията на задълженото лице към дата
08.02.2018 г. се установява, че ответникът Л.Л.Б. не
е погасил задълженията си по ревизионния акт (л. 10-13 от първоинстанционното
дело).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение, той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи
единствено за неприложение от страна на първоинстанционния
съд на императивна материалноправна норма, каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните
за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви,
които настоящият съдебен състав споделя изцяло и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. В допълнение към изложеното от първоинстанционния
съд и в отговор на релевираните от страните
възражения, намира следното:
С разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е
уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за
недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на
установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при
принудително изпълнение спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите,
регламентирани в точки от 1 до 6 от посочената разпоредба, представлява
самостоятелно основание за обявяване на недействителна по отношение на
държавата на правна сделка.
В настоящият случай, първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, а именно ищецът е атакувал
процесната сделка - дарение, извършено на 24.03.2015
г., обективирано в нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на
нотариус Борислав Механджийски, с район на действие Районен съд - С. на
следните основания: че сделката с имуществени права на длъжника е безвъзмездна,
че е сключена с намерение да се увреди публичният взискател
и че сделката е сключена със свързани с длъжника лица.
С депозираната въззивна
жалба се обжалва първоинстанционното решение само досежно иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. За да е изпълнен фактическият състав на тази норма е необходимо длъжникът
по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или
след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия
със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател.
Спорен е въпроса за наличие на
намерение у длъжника Л.Л.Б. за увреждане на държавата. В тази връзка,
принципно правилно е становището на жалбоподателя, че като елемент от
фактическия състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, намерението за
увреждане на длъжника подлежи на установяване в производството. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, обективирана в посоченото
във въззивната жалба решение с № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/11 г. на ВКС, III г. о., както и решение № 27/28.02.2013 г. по т. д. № 410/12 г. на ВКС, II т. о.
Договорът за дарение на недвижим имот с дата 24.03.2015 г., обективиран в нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829,
дело № 85 от 2015 год. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие
Районен съд - С., с който Л.Л.Б. е дарил на Л.Л.Б. и Г.Л.Б., действащи чрез своята майка и законен
представител – Й.В.Н., свой собствен недвижим имот е сключен след като на
длъжника е бил връчен ревизионният
акт на дата 19.10.2011 год., както и ревизионният акт за поправка на ревизионен
акт № 1162911/04.11.2011 год., връчен на 23.11.2011 год. От което се
установява, че към датата на сключване на безвъзмездната сделка Л.Л.Б. е знаел, че
има публични задължения в особено големи размери. От приложена по делото
справка за задълженията с отразена дата 08.02.2018 г. се установява, че
длъжникът не е погасил задълженията си към държавата. На следващо място, с
извършването на безвъзмездно разпореждане със свой имот, длъжникът обективно е
намалил имуществото си и по този начин е затруднил удовлетворяването на
кредиторите си. Поради гореизложените съображения, настоящият съдебен състав,
намира, че е наличие на намерение у длъжника Л.Л.Б. за увреждане на държавата по
смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, респективно, че правилно първоинстанционният съд е уважил исковата претенция.
Следва да се отбележи, че
намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не включва такова намерение и у
лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е
сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия (в този смисъл решение № 69/22.06.2012 г. по т. д. № 534/11 г. на ВКС, I т. о.).
Дори да се приеме, че не е налице
намерение у длъжника Л.Л.Б. за увреждане на държавата, то сделката,
обективно е извършена във вреда на публичните взискатели,
по които страна е свързано с длъжника лице, по смисъла на § 1, т.
3, буква „а“ от ДР на ДОПК.
На последно място, налице са
предпоставките за обявяване на процесната сделка за
недействителна по отношение на страните и на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като дарението е
безвъзмездна сделка.
Настоящият съдебен състав счита, че
направеното за първи път в писмена защита с вх. № 1788/26.02.2020 г., искане за
спиране на производството по настоящето дело с довода, че публичните задължения
на длъжника са погасени по давност е несвоевременно. Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, „събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. … След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса.“ В същия смисъл са и Решение № 226 от
25.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2568/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 844 от
19.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4592/2013 г., IV г. о., ГК и Определение №
334 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2180/2015 г., I т. о., ТК. Общият
принцип, изводим от тези актове, е, че разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ГПК
дава възможност на страните да доразвият подробно в писмени защити само
доводите и исканията си, които вече са изложили до приключване на устните
състезания, но не и да навеждат нови такива.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора и направено
в този смисъл искане, въззивниците следва да бъде
осъден да заплатят на въззиваемия – „Н.а.з.п.“
направените от последния разноски пред въззивния съд.
Следва да бъдат присъдени в полза на
въззиваемия разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/22.07.2019 г.
постановено по гражданско дело № 155/2018 г. по описа на РС – С..
ОСЪЖДА Л.Л.Б. *** и Г.Л.Б. ***, действащи чрез своята
майка и законен представител - Й.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на ТД „Н.а.з.п.“ – София,
адрес: ***, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд на Р. България в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.