№ 387
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200012 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000814/10.12.2020 г. на
директор на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“, с което на И. Р. Г. с
ЕГН **********, с адрес ** на основание чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 500 лв.за нарушение по чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с
аргументи за липса на задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН и аргументация за
чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за приложение на института за „маловажен случай“.
Въззиваемата страна РД „АА“ гр. Пловдив взема становище на по жалбата с
писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 12.11.2020 г. жалбоподателят И. Р. Г. управлявал влекач „Мерцедес1841 ЛС
Актрос“ с рег. № ***, с прикрепено към него полуремарке Ламберет с рег. № ***,
собстеност на „Консул“ ООД, като извършвал превоз за собствена сметка на товари –
хранителни продукти възложен му със Заповед № 02/12.11.2020 г. по маршрут
Пловдив-Велико Търново. Около 10:30 на същата дата на главен път ІІ-64 в гр.
Пловдив на КПП Карловско шосе в посока за гр. Карлово водачът бил спрян за
проверка от контролните органи на РД АА Пловдив, които след справка в системата на
Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация, установили, че същият извършва
превоз за собствена сметка без да има валидно удостоверение за психологическа
годност. Водачът бил притежавал такова, но неговата валидност била изтекла на
1
20.06.2020 г.
За установеното нарушение, от свид. Г. – старши инспектор в РД АА бил
съставен АУАН серия А-2018 бл. № 255569 от 12.11.2020 г., в който е квалифицирано
нарушението на жалбоподателя съответно на описанието по чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ро от
ЗДвП. Нарушителят подписал акта като упражнил правото си на възражение.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, където на
основание чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ро от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 500 лв.
На 17.11.2020 г. водачът подновил валидността на удостоверението си за
психологическа годност.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени
средства, а именно показанията на свид. Г. - актосъставител и свид. П., които са
непротиворечиви, взаимодопълващи се и в унисон с останалия събран доказателствен
материал, а именно писмените доказателства, поради което съдът намира че същите
следва да бъдат кредитирани в цялост. Писмените доказателства, а именно АУАН,
Заповед № 02/12.11.справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите,
оправомощителна заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и
съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като
нарушението са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установените нарушения. Актът е съставен в деня на установяване на
нарушението и в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е
подписал, като му е дадена възможност да изложи възраженията си. Не е нарушено
правото на последния и да подаде писмени възражение в тридневен срок от
съставянето му. Поради гореизложеното съдът не споделя бланкетното възражение на
защитата, че не са спазени изискванията за описание на нарушението.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за извършване на превоз без валидно
удостоверение за психологическа годност.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, видно от прилоената оправомощителна заповед раздел І, т. 6 в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
2
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е извършвал превоз за собствена сметка, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Налице са всички изискуеми предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача. На първо място същият е имал
качеството на водач на автомобил, на второ е извършвал превоз за собствена сметка на
товари, на трето към момента на превоза не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност.
Чл. 178в, ал. 5 предл. 2 от ЗДвП представлява, както норма предписваща
поведение, така и санкционна норма. В диспозитивната си част тя съдържа три форми
на изпълнителното деяние, които са алтернативни, а не кумулативни извършване на–
1) таксиметрови превози, 2) превози за собствена сметка и 3) обществени превози на
пътници или товари. Правилно администартивно накацващия орган е ангажирал
отговорността на субекта на нарушението по второто предложение, което се
установява от доказателствата.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е че за да извършва превози на товари следва да има валидно
удостоверение за психологическа годност и не е изпълнил задължението си на водач да
проследи кога същото е било изтекло. Нарушението е формално и се осъществява чрез
бездействие.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 178в, ал. 5, предл. 2ро от ЗДвП. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 500 лв., което е в предвидения от закона размер. Така
определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
3
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, доколкото видно от
доказателствата от изтичането на валидността на удостоверението до установяване на
нарушението е изминал значителен период от време, а именно 5 месеца. Получаването
на валидно удостоверение за психологическа годност в кратък срок след установяване
на нарушението не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Тези изводи съвпадат с
извършената преценка от административнонаказващия орган за липса на основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквато констатация е направена в НП. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и
затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 36-0000814/10.12.2020 г. на
директор на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“, с което на И. Р. Г. с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 500 лв.за нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4