Присъда по дело №258/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта:	21
Дата:	28 юни 2024 г. (в сила от 16 юли 2024 г.)
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20242150200258
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. гр.Несебър, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
СъдебниАНАСТАСИЯ К. ПЕТРОВА

заседатели:КАЛОЯН С. НАУМОВ
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
и прокурора С. К. С.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20242150200258 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. М. Г., роден на 11.05.1979г., българин, български
гражданин, неженен, основно образование, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ бл. 72, ет. 2, ап. 5, понастоящем в Затвора - Пловдив, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в условията на опасен рецидив, на
06.12.2022г., около 00,30 часа, в гр. Свети Влас, в комплекс „Каса Реал 2“, находящ се на ул.
„Пирин" № 2, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване
на заключващ механизъм на входна врата към кухня от апартамент, отнел чужди движими
вещи - сумата от 10 000 лева, от владението на Р. С. С. от гр. Свети Влас, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК вр. чл.
58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Т. М. Г. роден на
11.05.1979г., българин, български гражданин, неженен, основно образование, с постоянен
адрес: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ бл. 72, ет. 2, ап. 5, понастоящем в Затвора -
Пловдив, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание
измежду настоящото - по НОХД № 258/2024г. по описа на Районен съд Несебър и
осъждането по НОХД № 85/2023г. по описа на Районен съд Панагюрище, а именно:
1

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ
РЕЖИМ” за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание
изтърпяното от части наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 85/2023г. по описа на
Районен съд Панагюрище, вкл. с приспаданията по чл. 59, ал. 1 НК, извършени с Присъда №
7 от 19.05.2023г. по НОХД № 85/2023г. по описа на Районен съд Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, Т. М. Г., роден на 11.05.1979г., българин,
български гражданин, неженен, основно образование, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ бл. 72, ет. 2, ап. 5, понастоящем в Затвора - Пловдив, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН **********, да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Свети
Влас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 22, сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК, както и сумата от 1500
лв. – направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за повереник.
ОСЪЖДА Т. М. Г., роден на 11.05.1979г., българин, български гражданин, неженен,
основно образование, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ бл. 72, ет. 2,
ап. 5, понастоящем в Затвора - Пловдив, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 400 лева, представляваща държавна
такса върху уважения граждански иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. М. Г. с ЕГН
**********, със снета по – горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас
направените разноски по досъдебното производство общо в размер на 749.29 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Бургас в 15-дневен
срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 21 от 28.06.2024г. по НОХД № 258/2024г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав.
Районна прокуратура гр. гр. Бургас, ТО Несебър е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 304 – ЗМ - 1327/2022г., пр. преписка вх. № 18799/2022г. по описа на
прокуратурата против Т.М.Г. за това, че в условията на опасен рецидив, на 06.12.2022г., около
00,30 часа, в гр. С.В., в комплекс „К.Р.*“, находящ се на ул. „П."*, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот - счупване на заключващ механизъм на входна врата към
кухня от апартамент, отнел чужди движими вещи - сумата от 10 000 лева, от владението на Р.С.С.
от гр. С.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
С протоколно определение от 28.06.2024г. Р.С.С. е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец, като в производството е приет за съвместно разглеждане предявения от него иск
срещу Т.М.Г. за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
Представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, поддържа обвинението.
Счита, че същото безспорно е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Извършва
анализ на доказателствата, от които счита, че се доказва обвинението. Счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде определено към средния предвиден в
разпоредбата размер и съответно намалено с 1/3, с оглед на това, че се провежда съкратено
съдебно следствие. Предлага на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Намира, че следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди. Моли съдът да се
произнесе в този смисъл.
Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец се присъединява към доводите на
представителя на държавното обвинение. Счита, че деянието е безспорно доказано. Намира, че
освен направеното самопризнание на подсъдимия, не са налице други смекчаващи вината
обстоятелства и при индивидуализиране наказанието трябва да бъде определен от среден към
висок размер. Намира, че следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12
години, което след редукцията ще бъде съществено намалено. Моли да бъде уважен предявеният
граждански иск, както и да му бъдат присъдени разноски.
Защитникът на подсъдимия намира, че следва да му се наложи наказание като се приспадне
предвиденото от законодателя наказание в размер на 1/3 и то да бъде в минимален размер съгласно
чл. 196, ал. 1, т. 2 НК.
Подсъдимият Т.Г. е съгласен със защитника си. Сочи, че в условия на свобода трудно
успява да си намери постоянна работа с неговото съдебно минало. Обръща внимание, че е
извършил деянието поради проблем с хазарта, който има. Изразява съжаление за неприятностите,
които причинил на пострадалите. Моли да му се наложи по-леко наказание.
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Т.М.Г., роден на **.**.****г., българин, български гражданин, неженен,
основно образование, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Ц.Ш.“ бл. **, ет.*, ап.*, понастоящем в
Затвора - П., неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********. Същият е осъждан многократно,
като на 08.06.2021г. е изтърпял наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ (по определено общо
най-тежко наказание, измежду няколко осъждания, осъществено с Определение № 63 от
1

28.03.2018г. по ЧНД № 48/2018г. по описа на Районен съд Чепеларе.
Към 05.12.2022г. свидетелят с. живеел в гр. С.В., „к.р.-*“. На 05.12.2022г. той получил
сумата от 30 000 лв. от негов колега – а.х.. с. поставил получената сума в мъжката си чанта, която
била разпределена на 2 пачки по 10 000 лв. с купюри от по 100 лв. и 5 пачки от по 2000 лв. с
купюри от по 20 лв. По-късно вечерта с. прибрал част от сумата в размер на 18 000 лв. в сейф, а
останалите 12 000 лв. оставил в чантата си. Вечерта се прибрал в дома си (апартамент на
партерния етаж в комплекса, с три входа – централен, към кухнята и към хола), като около 23:00
часа, заедно със семейството си, вкл. св. с.а, легнали да спят, като заключили всички врати.
Чантата с парите била оставена от с. върху шкаф с чекмеджета, който се намирал срещу спалнята.
По същото време – вечерта на 05.12.2022г. срещу 06.12.2022г. подсъдимият се намирал на
територията на к. к. „Слънчев бряг“. Същият се насочил към гр. С.В. и преминавайки през
плажната ивица влязъл на територията на комплекс „К.Р.“ (апартаментът на св. с. се намирал на
около 30 метра от плажната ивица). Подсъдимият се насочил към апартамента на с. и около 00:30
часа на 06.12.2022г. застанал пред входната врата от към кухнята, която бил тип „хармоника“, от
ПВЦ дограма тип френски прозорци – стъклопакет, разделена на три части – отваряеми. Чрез
неустановено желязо оказал натиск в областта на дограмата на вратата на три места – на
разстояние 50 см., на разстояние 1.5 метра и на разстояние 2 метра височина, като успял да счупи
заключващия механизъм и влязъл в апартамента. Преминал през хола и се насочил към спалнята,
където видял чантата, от която се подавала пачка с пари. Взел парите и решил да провери
чекмеджетата от шкафа, но при затварянето на едното от тях св. с.а се събудила, видяла
обвиняемия и извикала, след което скочила от спалнята. От виковете й се събудил и св. с..
Подсъдимият тръгнал да бяга към входната врата, но се спънал на табуретка и паднал, като
свидетелите успели да видят лицето му. Успял да стане и тръгнал да бяга, свидетелите се опитали
да го последват, но той излязъл през вратата в градината на комплекса и успял да избяга, като св. с.
установил липсата на сумата от 10 000 лв. от намиращите се в чантата пари. Установил също, че
вратата от към кухнята има следи от побитости и не може да се заключва. Бил подаден сигнал в
полицията, като на място бил извършен оглед, при който било установено състоянието на
разбитата вратата. При огледа била иззета обтривка от трасологична следа в апартамента, а така
също и три броя дактилоскопни следи. На 08.12.2022г. св. Г. от РУ Несебър, на която били
възложени издирвателни мероприятия, посетила комплекса и установила, че в него има
инсталирани камери за видеонаблюдение. От А.А. записите били предадени, като се установило,
че извършителят на кражбата е заснет от камера № 16 в 00:38 часа. Записи били предадени и от
комплекс „В.Б.Р.“ – от М.М., като се виждал как в 00:41 часа на 06.12.2022г. извършителят
преминава по улица пред комплекса и продължава в посока комплекс „П.Б.-*“.
Били изготвени техническа експертиза – на записи и дактилоскопна експертиза – на
следите, като от последната се установило, че установената трасологична следа е на подсъдимия.
Впоследствие – на 26.05.2023г., било извършено разпознаване, при което свидетелите с.и
разпознали подсъдимия като лицето, извършило кражбата в дома им.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е признал
всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание напълно
кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред
с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират
доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия
самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите с., с.а, Г., Т., Ч., обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
ДП - в протокол за разпит на обвиняем от 26.03.2024г. Фактическата обстановка се допълва и от
протоколите за извършени действия в хода на ДП – за оглед на местопроизшествие, за вземане на
образци за сравнително изследване, за разпознаване на лица и предмети, а така също и от
експертните заключения на дактиколоскопни експертизи, ДНК експертиза и видеотехнически
експертизи. За установяване на фактическата обстановка способстват и събраните писмени
2

доказателства – вкл. протоколи за доброволно предаване и актуална справка за съдимост на
подсъдимия. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен
съвпадат и с признанията на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Т.М.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият Т.М.Г. е
отнел сумата от 10 000 лв. от владението на Р.С.С.. Последният е държал паричната сума в чанта
на шкаф в спалнята в обитавания от него апартамент в гр. С.В.. Т.е. той безспорно е осъществявал
фактическа власт върху вещите – парични средства. От своя страна Т.М.Г. е прекъснал владението
върху паричните средства, осъществявано от пострадалия, като е осъществил свое такова върху –
взел е паричната сума от чантата и въпреки, че е бил забелязан от собствениците – е побягнал от
апартамента и е успял да установи трайна фактическа власт върху паричната сума. В тази връзка
следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ се изразява в
отнемане на вещта от владението на другиго. То се осъществява чрез действие и се изразява в това
деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява
от някого, и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея. Тези два акта могат да
бъдат извършени както едновременно, така и с известен промеждутък във времето. От съществено
значение са конкретните особености на вещта, които определят и механизма, по който може да
бъде осъществена трайна фактическа власт върху нея. В случая става въпрос за парична сума и за
осъществяване на трайна фактическа власт върху нея са били достатъчни извършените от
подсъдимия действия по отнемането й от чантата на пострадалия и побягване от апартамента. Ето
защо безспорно с действията си Г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Както
се посочи - от обективна страна безспорно се установява също така, че паричната сума е била
чужда, което е било недвусмислено ясно и за подсъдимия Г. (с оглед факта, че е влязъл в чужд
апартамент и е отнел същата от чанта на шкаф в спалнята) и не се е следвала на подсъдимия на
законно правно основание.
Осъжданията на Т.М.Г. обосновават от обективна страна и квалифициращия признак
"опасен рецидив" – извършил е деянието след като е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за
срок от пет години с определеното общо наказание по ЧНД № 48/2018г. по описа на Районен съд
Чепеларе, изтърпяно на 08.06.2021г. Т.е. Г. е бил осъждан за тежки умишлени престъпления (по чл.
196, ал. 1, т. 2 НК) на „Лишаване от свобода“ за период по-дълъг от една година и изпълнението на
наложеното общо наказание не е отложено по чл. 66 от НК, като към момента на извършване на
деянието от изтърпяването му не са изтекли пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.
Следователно той е осъществил настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
На следващо място от обективна страна се установява, че за отнемането на паричните
средства Г. е повредил преграда здраво направена за защита на имот. Преграда, здраво направена
за защита на лица или имот, е всяка вещ или съоръжение, което е предназначено и е от естеството
си да изключи или ограничи достъпа на трети лица до вещи. В случая е налице врата, използвана
за вход към апартамента, която е била със заключващ механизъм, очевидно поставен с цел да
ограничи достъпа на трети лица до този апартамент. Установява се, че Г. е въздействал със сила и
с неустановен предмет върху този заключващ механизъм докато не повредил същия (за
разрушаване на преграда, здраво направена за защита не е необходимо деецът да е положил
особени усилия, нито пък да е употребил някакви оръдия – т. II, 10 от Постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.). По този
начин той е успял да проникне в апартамента, от където впоследствие е отнел и паричната сума. С
действията си Г. е нарушил целостта на материята (заключващ механизъм) до такава степен, че
преградата е станала абсолютно негодна да изпълнява функциите си (последното е установено от
дошлите на място полицейски служители, които са констатирали, че заключващият механизъм на
вратата е повреден).
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че процесната вещ не е негова, че не му се следва и че установява своя
3

фактическа власт върху вещта против и въпреки волята на собственика й, като едновременно с
това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически
действия по отнемането на паричната сума, както и действията му по бързото напускане на
мястото на произшествието, след като е бил забелязан от свидетелите с.и и след като същите са се
опитали да го настигнат, безспорно обективират намерението му противозаконно да присвои
парите. Г. много добре е съзнавал, че става въпрос за парична сума, собственост на друго лице, но
въпреки това я е отнел. Той е формирал умисъл за кражба още в момента, в който е преодолявал
преградата, здраво направена за защита на апартамента. Последното се установява по
фактическите му действия, насочени към въздействие върху този механизъм с цел навлизане на
територията на апартамента.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК. Съдебният състав счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. На първо място следва да се има
предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи като
ниска, тъй като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, паричната сума е
съществена (10 000 лв.), деянието е извършено в тъмната част на денонощието в чужд апартамент,
при спящи обитатели. Всички тези обстоятелства формират извод за висока обществена опасност
на извършеното. Обществената опасност на дееца също е висока, тъй като Г. е осъждан
многократно, вкл. и извън осъжданията, които обосновават квалификацията на деянието като
извършено при „опасен рецидив“. Т.е. налага се извод, че подсъдимият е формирал трайно
престъпно поведение, което го характеризира като личност с висока степен на обществена
опасност. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат множеството осъжданията на лицето, съществената стойност на
отнетата сума, механизмът на извършване на деянието – в тъмната част на денонощието, чрез
проникване с „взлом“ в чужд апартамент и отнемане на сума от спалнята, в която към този момент
собствениците са спели. Като смекчаващо вината обстоятелство може да се отчете единствено
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, тъй като по ДП са били събрани достатъчно
доказателства (вкл. разпознаване и установяване на трасологични следи от подсъдимия),
установяващи авторството на деянието и признанието му само по себе си не е било решаващо за
установяване на обективната истина (арг. от т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по
тълк.дело № 1/2008г. по описа на ОСНК на ВКС). При всички случаи отегчаващите вината
обстоятелства по-многобройни и по-съществени, а смекчаващите не са нито изключителни, нито
многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на чл.
55 НК. Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната
съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл.
36 от НК трябва да е над средния размер, предвиден в закона (с оглед превеса и значението на
отегчаващите вината обстоятелства). За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години (арг. от чл. 196, ал. 1, т. 2 НК). В тези рамки съдебният
състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание
в размер на десет години „Лишаване от свобода”. Както вече се посочи анализът на всички
4

относими обстоятелства води до извод, че наказанието следва да е над предвидения в закона
среден размер, като при тежестта на отегчаващите вината обстоятелства, ведно с обществената
опасност на деянието и дееца, съдебният състав достигна до краен извод, че наказанието следва да
бъде определено малко над средния размер, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 НК – при съблюдаване
и на смекчаващото вината обстоятелство, посочено по-горе. Съдебният състав счете, че с
определяне на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на
чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху него и
върху останалите членове на обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото
наказание от такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на Г. ще се
въздейства и превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му
подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под заплахата свободното му
придвижване да бъде ограничено отново. С налагане на наказание лишаване от свобода за
определен срок подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от
време. Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до извод, че
така определеното наказание (в размер 10 години лишаване от свобода) следва да бъде редуцирано
с една трета, т.е. на Г. следва да се наложи наказание от шест години и осем месеца лишаване от
свобода.
С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено на 06.12.2022г. и
като взе предвид данните за съдимостта на Т.Г., съдебният състав в рамките на правомощията си
по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по приложението на чл. 25 НК. В тази връзка съдебният
състав прецени, че необходимо да се извърши групиране на двете му последния осъждания по
начин, който да отговаря, както на изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на принципа за най-
благоприятно третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият е осъждан с
Присъда № 7 от 19.05.2023г. по НОХД № 85/2023г. на Районен съд Панагюрище, влязла в сила на
05.06.2023г., на „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, за деяние, извършено на
22.02.2023г. Ето защо деянието по това осъждане и по настоящото осъждане, са извършени при
условията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК – преди влизане в сила на първата от присъдите на
05.06.2023г. Поради тази причина съдебният състав прие, че са налице всички предпоставки на чл.
25, ал. 1 НК и определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по
НОХД № 258/2024г. по описа на Районен съд Несебър и осъждането по НОХД № 85/2023г. по
описа на Районен съд Панагюрище, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното
общо наказание беше приспаднато изтърпяното от части наказание „Лишаване от свобода“ по
НОХД № 85/2023г. по описа на Районен съд Панагюрище , вкл. с приспаданията по чл. 59, ал. 1
НК, извършени с Присъда № 7 от 19.05.2023г. по НОХД № 85/2023г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
По отношение на предявения от Р.С.С. граждански иск, който е приет за съвместно
разглеждане с определение от разпоредително заседание от 28.06.2024г., съдебният състав намери
следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен
гражданския иск, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия
за виновен, е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Вследствие на това
деяние Р.С.С. е претърпял имуществени вреди, които съответстват на стойността на отнетата сума
– 10 000 лв. Следователно гражданският иск е доказан по основание и размер и поради тази
причина беше уважен изцяло от съдебния състав, ведно със сумата от 1500 лв. – направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за повереник (арг. от чл. 189, ал. 3 НПК, според
който текст при направено искане от гражданския ищец и частен обвинител им се присъждат
направените разноски).
5

С оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав определи държавна такса върху
уважения гражданския иск в размер на 400 лв., като подсъдимият беше осъдена да я заплати по
сметка на Районен съд Несебър.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по делото, а именно: направените разноски по
досъдебното производство общо в размер на 749.29 лева, дължими по сметка на ОД на МВР
Бургас.
Така мотивиран, съдебният състав постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Съобщи за изтекли лични данни