Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1422
гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 06.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1947 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 24725/19.08.2019г. от Б. С. Х., ЕГН ********** чрез адв. С.М. *** против
решение № 2743 от 02.07.2019г., постановено по гр. д. № 2052 по описа за 2019г.
на Пловдивски районен съд, с което се отхвърля предявения от Б.С.Х., ЕГН **********
срещу „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр. Пловдив, иск за признаване за
установено в отношенията между страните по предявения иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1223, 38 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2011г. до 30.04.2012г., както и сумата
от 82, 64 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 01.04.2011г. до 19.05.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 8280 по описа за 2013г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело № 429/2013г. по описа на ЧСИ Кремена Демерджиева, като неоснователен.С решението се осъжда Б.С.Х.,
ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 250 лева разноски по делото.
Първоинстанционното решение се обжалва с оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.Оспорва се извода
на районния съд, че погасителната давност за вземанията не е изтекла с оглед
установената фактическа обстановка по делото.Неправилно било прието, че с молба
от 11.08.2016г. било поискано от взискателя
предприемане на конкретни изпълнителни действия или действия, изграждащи
определен изпълнителен способ и по този начин бил прекъснат срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.Поддържа се становище, че изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона на 15.08.2016г. и това обосновава ненадлежността
на всички останали изпълнителни действия по делото, който не са проявили ефект
да прекъснат погасителната давност.Моли се за отмяна на обжалваното решение,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.
Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради материална
затрудненост на жалбоподателката.
Въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират
се разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата на дължи на ответното дружество сумата в общ размер на
1406, 02 лева, включваща 1223, 38 лева за консумирана топлинна енергия по
изравнителна сметка за периода от 01.02.2011г. до 30.04.2012г. и 82, 64 лева,
представляващи мораторна лихва за периода
01.04.2011г. до 19.05.2013г., съгласно изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.
№ 8289 от 2013г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 429 по описа за 2013г. на ЧСИ Кремена Петрова, с
район на действие ОС Пловдив.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд е приел от фактическа
страна, че с молбата за образуване, депозирана от взискателя
на 09.08.2013г. са възложени на ЧСИ Демерджиева
правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние
на длъжника и определяне на способа за изпълнение.На 13.01.2014г. е наложен
запор върху пенсията на длъжника и банковите му сметки в Банка ДСК АД.С молба
до ЧСИ от 17.03.2014г. на длъжника е поискано вдигане на запора върху банковите
сметки, за да изтегли банков кредит, с който да погаси задълженията си в
десетдневен срок от вдигане на запора чрез плащане.Решаващият съд е приел, че обективираното в молбата волеизявление на длъжника е годно
да прекъсне давността, защото се явява признание на вземането.Характерно за
прекъсването на давността според районния съд, е изразяването на воля от една
от страните по правоотношението, с която или се признава вземането или се
предприемат действия по защита на правото.И докато предвидените способи за
прекъсване на давността в чл. 116, б. „б“ и б. “в“ от ЗЗД предполагат активно
поведение от страна на кредитора по вземането, то правилото на чл. 116, б. „а“
от ЗЗД предвижда специфично основание, при което активните действия на
длъжника, с които последният признава своето задължение, кореспондиращо на
притежаваното от кредитора право, водят до прекъсване на давността.От момента
на признанието започва да тече нова погасителна давност.Впоследствие по
изпълнителното дело от ЧСИ на 18.03.2014г. била наложена възбрана върху
недвижим имот на ищцата, а на 15.08.2014г. запор върху банковите сметки на
длъжника и насрочен опис на движими вещи в дома й.На 11.08.2016г. взискателят поискал извършването на изпълнителни действия
срещу притежавани от длъжника движими вещи и недвижими имоти.На 03.04.2017г. взискателят поискал налагане на запори върху откритите от
длъжника банкови сметки.На 22.06.2017г. ЧСИ наложил запор върху МПС на длъжника
и насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за 13.07.2017г.На
02.10.2017г. взискателят поискал налагане на запор
върху банкови сметки и сейфове на длъжника.На 22.08.2018г. ЧСИ налага запор
върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД.На 12.10.2018г. взискателят поискал налагане на запор върху притежаваните
от длъжника банкови сметки.С разпореждане на ЧСИ от 15.01.2019г. бил насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника.Решаващият съд е приел, че всички
изброени в хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на
ищцата, са прекъснали течението на погасителната давност, като взискателят е бил активен в търсене на удовлетворяването на
вземането му, а неоснователно е твърдението на ищцата, че изпълнителното дело е
подлежало на перемция, доколкото по делото не се
установява двугодишен период на бездействие от страна на взискателя
и/или ЧСИ.
Районният съд
е отхвърлил иска с мотиви, че искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ.За нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност, е без
значение дали искането от взискателя за предприемане
на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни.В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността
на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен
способ.
Настоящият
съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от районния съд,
тъй като съответства на събрания доказателствен
материал.Правилен е и крайният извод на районния съд за неоснователност на
предявения иск.
Съгласно
мотивите на тълк. решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.В тази насока от приложените материали по изп.
дело № 20138180400429 по описа на ЧСИ Кремена Демерджиева,
с рег. № 818, с район на действие ОС Пловдив, е видно, че взискателя
е имал активно поведение, като е поддържал висящността
на изпълнителния с процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, както е прел и районнитя съд.След налагане
на запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК АД със запорно
съобщение изх. № 7198/15.08.2015г., в рамките на двугодишния срок с молба вх. №
04577/11.08.2016г. взискателя е поискал извършване на
проверка на гражданското и имущественото състояние на длъжника, като в случай,
че същият притежава секвестируемо имущество, да бъде пристъпено към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, вкл. чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти,
движими вещи и вземания от трети лица.Последващите
изпълнителни действия, предприети от ЧСИ – наложен запор на лек автомобил м.
Рено 19, с рег. № РВ9356КК, собственост на длъжника с уведомително писмо изх. №
3355/06.06.2017г., опис на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника в гр. П., ***,
запор на банкова сметка ***бщение изх. № 209/2018г.,
са в изпълнение на своевременно направеното искане от взискателя,
което е елемент от фактическия състав, обуславящ прекъсването на давността.
По изложените съображения въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото на въззиваемото дружество се следват
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 100 лева.
По тези
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2743 от 02.07.2019г. на РС – Пловдив, I гр. състав, постановено по гр.
д. № 2052 по описа на същия съд за 2019г.
на същия съд.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 с процесуален представител юрисконсулт П.П. сумата от 100 лева
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: