Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр.
Хасково, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 345 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, против Решение №260112
от 10.12.2020г., постановено по АНД №896 по описа на Районен съд – Хасково за
2020 г., в частта му за отмяната на НП №20-1253-000791/03.06.2020г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с която на основание чл.174 ал.1
т.2 от ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца спрямо Н.Д.П..
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд в обжалваната му част било постановено при неправилно
прилагане на закона. Сочи се, че в мотивите си първоинстанционният съд приел,
че с поведението си жалбоподателят извършил нарушение на забраната по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Коментира се, че в случая били налице условията на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП и се налагали двете определени във фиксиран размер наказания
– лишаване от право да управлява МПС и глоба. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно приложил закона, като решил, че жалбоподателят управлявал МПС,
след като временно бил лишен от право да управлява МПС и не може да му се
налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“ с процесното наказателно
постановление. Този извод на съда обаче бил неверен, предвид факта, че никъде в
административнонаказателната преписка не били налични доказателства, удостоверяващи,
че Н.Д.П. към момента на съставяне на АУАН серия GA № 204256/22.03.2020г., както и към
момента на издаване на процесното НП №20-1253-000791/03.06.2020г. бил лишен от
право да управлява МПС. Напротив, от приложения доказателствен материал било
видно, че П. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС. Сочи се, че
спрямо водача П., за извършеното от него на 22.03.2020г. нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП била приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Налагането на ПАМ обаче не представлявало
административно наказание, чрез което водача да се лишава от правото да
управлява МПС. Цитира се разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и се сочи,
че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, който управлява МПС след употреба на алкохол, била принудителна
административна мярка, пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона
за движението по пътищата – опазване на живота и здравето на участниците в
пътното движение – чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя била преустановителна
– цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение –
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Предпоставката, при която органът бил задължен да приложи тази ПАМ, била да
бъде установено, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол, което
първоинстанционният съд приел за доказано, съобразно предоставения
доказателствен материал. От друга страна, за да е налице лишаване от право да
управлява МПС по отношение на водача П., следвало да има влязло в сила НП, с
което да му е било наложено това наказание. В настоящия случай нямало налице
влязло в сила НП спрямо П., с което да му е наложено такова наказание и същия
бил водач, който притежава СУМПС и има право да управлява МПС.
По подробно изложените в касационната
жалба съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд в частта
му, с която е отменено НП №20-1253-000791/03.06.2020г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в която на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца спрямо Н.Д.П. и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
изцяло наказателното постановление в тази му част, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът, чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение
в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за основателна по изложените в нея съображения, с оглед
на което се предлага да бъде отменено решението.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението
с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №260112/10.12.2020г., постановено по АНД №896/2020г. по описа на Районен съд – Хасково
в оспорената му част, е отменено Наказателно постановление
№20-1253-000791/03.06.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково, в частта, с която на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Н.Д.П. е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Със същото решение съдът е потвърдил и
изменил Наказателно постановление №20-1253-000791/03.06.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково в тази част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
За да отмени процесното наказателно
постановление в посочената му част районният съд е приел, че е налице една
особеност, която административнонаказващият орган не е съобразил, а именно че
жалбоподателят е управлявал, след като временно е бил лишен от право да
управлява МПС. Посочил е, че не може на водач, който няма право да управлява
МПС да се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“, защото няма
право, от което да бъде лишен. По тази причина това наказание не се налагало на
неправоспособни водачи или такива, които са управлявали в периода на временно
лишаване.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо, но неправилно по следните съображения:
Не се споделя от настоящата инстанция
извода на съда, че към дата на установяване на нарушението жалбоподателя е
управлявал МПС, след като вече временно е бил лишен от право да управлява МПС,
и поради това с процесното наказателно постановление не можело, отново да му се
налага наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Този извод на съда не е подкрепен с каквито и да било доказателства по делото,
установяващи, че Н.Д.П. към момента на съставяне на АУАН серия GA №…./22.03.2020г., както и към
момента на издаване на НП №20-1253-000791/03.06.2020г. от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково е бил лишен от право да управлява МПС. На
настоящия състав на съда служебно му е известен фактът, че в действителност по
отношение на Н.П. за същото по вид нарушение, но извършено на дата
21.03.2020г., с НП №20-1253-000790/03.06.2020г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково ме у наложено и същото по вид наказание, но
за да се приеме, че по отношение на водача П. вече е налице лишаване от право
да управлява МПС, то следва наказателното постановление, с което е наложено
това наказание да е влязло в законно сила. В настоящия случай по делото пред
въззивната инстанция не са събрани безспорни доказателства, установяващи, че по
отношение на П. е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на
същия да е наложено наказание „лишен от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
На следващо място като аргумент за
отмяна на процесното наказателно постановление не би могъл да бъде приет и
наложената на жалбоподателя в деня на извършване на административното нарушение,
принудителна административна мярка със ЗПАМ № 20-1253-000201/22.03.2020г., с
която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на Н.Д.П. временно е отнето свидетелството
за управление на моторно превозно средство, до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Това налага настоящия съдебен състав
да изложи мотиви досежно действието на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП и действието на наказателното постановление, с което на
същото лице е наложено административно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушението и се налага административното наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на административното наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция – наказателното постановление. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, се прилага съответната
ПАМ под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача, но за не повече от 18 месеца.
По изложените по-горе съображения като
е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление в отменената му част, районният съд е приложил неправилно
материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба основание
за отмяна на решението в оспорената му част. Вместо него от настоящата
инстанция следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което №20-1253-000791/03.06.2020г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Н.Д.П. е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, да се
потвърди като законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр. второ от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260112 от 10.12.2020 г.,
постановено по АНД №896 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г., в
оспорената му част и вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №20-1253-000791/03.06.2020г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Н.Д.П. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца“.
Решението неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.