№ 2229
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110215670 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 20-4332-014458/19.08.2020 г., издадено от Гергана Борисова -началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на АН. Г. З., с ЕГН **********,
за това, че на 24.01.2020 г., около 11:40 часа, в гр. София, по ул. Казбек, като
собственик на л. а. ****** с рег. № ******* който не посочва водача, управлявал личния й л.
а. (1) при маневра разминаване, не осигурява достатъчно разстояние между МПС и
реализира ПТП в л. а. ********** с рег. № ******* с което нарушила чл. 44, ал. 1 от ЗДвП,
(2) след което не изпълнява задълженията си като участник в ПТП, с което нарушила чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което й е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от АН. Г. З., която в подадената жалба
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в писмени
бележки, депозирани за с. з., се изразява недоволство, че АНО не упражнил правомощията
си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери законосъобразността на АУАН и подадените срещу
него възражения. Жалбоподателят отрича да е участвала в ПТП на посочените дата и място,
като уточнява, че по това време нито тя, нито автомобилът й се намирали в гр. София. На
24.02.2020 г. в 11:29 часа жалбоподателят се намирала на 90 км от гр. София - пред офис на
фирма „Еконт“ в гр. Берковица, за което представя доказателства. Самите полицаи,
осъществили оглед на автомобила, заявили пред жалбоподателя, че не виждали следи от
1
ПТП.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 695964 от 26.05.2020 г., актосъставителят
А.С. е вписал в него двама свидетели – Е.П. (под № 2), за когото е посочено, че е присъствал
само при съставяне на АУАН (потвърдено от актосъставителя в с. з. и от св. П.) и св. Й.Н.
(под № 1). В графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е налице
текст „Дал декларация“. Разпитан в с.з., актосъставителят С. заявява, че св. Н. не е
присъствала при съставянето и връчването на акта, а е ползвал нейна декларация по
преписката. АУАН бил съставен в служебно помещение на СДВР като бил пращан в
провинцията за връчването му на нарушителя. Св. Н., след предявяване на процесния
АУАН, заявява, че същият не й е познат и не разпознава свой подпис върху акта. Отделно от
горното процесният АУАН е връчен на жалбоподателя А.З. на 18.06.2020 г. Няма данни
жалбоподателят да е призовавана за съставяне на АУАН.
При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти,
определено следва извода, че актосъставителят е ползвал св. Й.Н. в нарушение на
горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо св. Н. не е била
подсигурена (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН,
но е вписана като свидетел с ясното съзнание, че същата не знае за съставянето на АУАН и
не го е подписала. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като
алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е
налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което определено рефлектира
и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден в действителното
качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който АУАН се
подписва от „поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя от задължението
му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при неговото съставяне,
каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Също в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актосъставителят въобще не е призовал
нарушителя З. за съставяне на АУАН, а го е съставил в нейно отсъствие, след което е пратил
акта по местоживеенето на нарушителя за последващо връчване. Съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя е възможно единствено в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН -
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая нито една от двете хипотези не е била налице. Съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е
грубо процесуално нарушение, доколкото по този начин нарушителят е лишен от
възможността да направи възражения на място.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото
на нарушението е посочено в АУАН и НП по крайно неясен и противоречив начин – „по ул.
2
Казбек, срещу 02 СОУ“ в АУАН и „по ул. Казбек“ – в НП. Остава открит въпросът дали
жалбоподателят се е движил по ул. Кабек срещу 02 СОУ или не (в НП не се сочи 02 СОУ)
и в коя посока на движение. Неясният начин на посочване на мястото на нарушението,
освен че опорочава правото на защита, пречи и на съда при контролната му проверка по
фактите по делото.
На последно място, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
текстовото описание в АУАН и НП по отношение на твърдяното нарушение по т. 2 „не
изпълнява задълженията си като участник в ПТП“ е крайно неясно и непълно, доколкото
задълженията следва да бъдат изрично посочени, за да се прецени дали текстовото описание
съответства на приложената правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП в
тяхната множественост, самостоятелно и съвкупно, осезателно са накърнили правото на
защита и правилата за водене на административно-наказателно производство, които са
напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.
Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но съдът следва да посочи, че на съдебното следствие се събраха и приобщиха гласни
и писмени доказателства, които категорично изключват вероятността авторството на двете
вменени административни нарушения на ЗДвП да принадлежи на жалбоподателя А.З..
На първо място, основание да се търси административно-наказателна отговорност,
както е посочено в АУАН и НП, от жалбоподателя З. е обстоятелството, че същата е
собственик на л. а. ****** с рег. № ******* но не може да посочи водача, управлявал
личния й автомобил на датата и мястото, посочени в НП. Тази отговорност на собственика е
алтернативна и изрично предвидена в специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
(„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря
за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.“). Последното обаче предполага собственикът не само да е дал декларация за
горното обстоятелство, но и да е запознат с административно-наказателната си отговорност
по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в случай, че не посочи друг водач. По преписката е налице
единствено писмено сведение в свободен текст от 24.01.2020 г. на А.З., но не и изрично
предвидената и с посочено основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП декларация. Липсата на
декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, освен че сочи за липса на адекватно разследване, не
доказва и основанието по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП да се търси административно-наказателна
отговорност от собственика на процесния автомобил, а не от неговия конкретен водач.
Н следващо място съдът е длъжен да посочи, че презумпцията по чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е по същество оборима и не следва да се абсолютизира. Отговорността на собственика
на автомобила по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не е безусловна, а само в случай, че не само същият
не може да посочи конкретен водач, но и кумулативно липсват каквито и да е обективни
данни за водач, различен от собственика. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП не може (а и не трябва) да отмени общия принцип на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, че
3
административно-наказателната отговорност е лична. В тази връзка съдът следва да обърне
внимание на подробните, обстоятелствени и неоспорени показания на свидетеля Й.Н..
Същата потвърждава в с. з. за настъпило ПТП между нейния автомобил и л. а. ****** с рег.
№ ******* но категорично заявява, че както водачът, така и неговият спътник (с агресивно
поведение спрямо нея) били от мъжки пол и дори говорили помежду си на чужд език.
Последното, в съвкупност и с необореното писмено доказателство – електронно изявление
от „Еконт Експрес“ – офис Берковица и извлечение от бордеро (за това, че А.З. е получила и
заплатила пратка от офис на „Еконт Експрес“ в гр. Берковица на 24.01.2020 г. в 11:29 часа)
недвусмислено сочат, че ако има нарушение на ЗДвП с процесния л. а. ****** с рег. №
******* на посочените в НП дата и място, то е осъществено с категоричност от лице от
мъжки пол, с неустановена самоличност, различно от собственика на автомобила.
Недоказаността на авторството на вменените две административни нарушения е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
До приключване на въззивното производство по същество страните не са депозирали
конкретни искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-4332-014458/19.08.2020 г., издадено от Гергана Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на АН. Г. З..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4