Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 23.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря РОЗА РИЗОВА, като
разгледа гр. д. № 7684/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по искова молба,
предявена от С.К.Й., ЕГН ********** ***, И.С.М., ЕГН ********** ***, И.Б.Й.,
ЕГН ********** ***, Д.Й.К., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, К.С.Й., ЕГН ********** ***, Д.С.Т., ЕГН **********
***, Ц.С.Т., ЕГН ********** ***, Ефтика Н.П., ЕГН **********
***, Д.З.П., ЕГН ********** *** и Й.З.Ц.,
ЕГН ********** *** против А.Н.Н., ЕГН ********** ***,
З.Ж.М., ЕГН ********** ***, М.Ж.Б., ЕГН ********** ***, И.М.И., ЕГН ********** ***,
Г.В.Н., ЕГН ********** ***, З.С.Г., ЕГН ********** ***, К.З.Г., ЕГН ********** ***,
Н.З.Ж., ЕГН ********** ***. Проф. И. Шишманов № 6, Р.М.Н., ЕГН ********** ***
поляна І част, бл. 12, ет. 6, ап. 34, Д.П.Н., ЕГН ********** *** поляна, І
част, бл. 12, ет. 6, ап. 34 и К.Г.Н., ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че са наследници на Цветко П. Дамянов, бивш
жител ***, починал на 12.02.1968 г. Сочат, че наследодателят им е притежавал
недвижим имот, представляващ ливада с площ от около два декара, четвърта
категория, находящ се в землището на с. Рударци, в местността “Въргето”. Твърдят, че собствеността е придобил по
наследство и давностно владение, продължило
непрекъснато повече от 20 години преди създаването на ТКЗС в с. Рударци – 1958
г. Сочат, че наследодателят им е внесъл земеделския имот в ТКЗС при
образуването му. Твърдят, че те са го заявили за възстановяване със заявление
вх. № 1385/27.02.1992 г. и с Решение № 3684/17.06.1994 г. им е било признато
правото да възстановят собствеността си върху него. При иницииране процедура за
заснемане на имота било установено, че същият е част от имот с пл. № 1641, имот
с пл. № 1411, имот с пл. № 1511, имот с пл. № 1510, имот с пл. № 1466, които са
възстановени с Решение № 1260/10.10.2005 г. на ответниците, като наследници на Н.,
В. и Георги Найденови Дакови.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците Цветко П.
Дамянов, бивш жител ***, починал на 12.02.1968 г. към момента на образуване на
ТКЗС през 1958 г. е бил собственик по силата на давностно
владение и наследство на земеделски имот, находящ се в землището на с. Рударци,
общ. Перник, представляващ ливада, с площ от 2 дка, в местността “Въргето”, при съседи: наследници на Стоил Ангелов Петров,
наследници на Стефан Виденов Минев, наследници на Н., Георги и В. Найденови
Дакови.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
същите. Предявеният иск е оспорен. Ответниците твърдят, че наследодателите им Н.,
В. и Георги Найденови Дакови са били собственици на ливада от 1.100 дка в
местността “Въргата”, която сега е имот № 001510 по
картата на землището и на ливада от 1532 дка, ІV категория, местността “Въргата”, която сега е имот № 001511 по картата на
землището. Твърдят, че за придобиването на имотите наследодателите им са
разполагали с писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот от
14.09.1936 г. и нотариален акт за продажба № 111, том ІІІ, рег. № 511, дело №
462/1943 г. Сочат, че от момента на придобиване до образуване на ТКЗС само
наследодателите им са владели посочените земеделски земи, като това владение е
продължило повече от 20 г. Твърдят, че наследодателите им са внесли спорните имоти
в ТКЗС през 1958 г.
Оспорват наследодателят на
ищците да е бил собственик на посочените земеделски земи. Сочат, че отсъства
идентичност между имотите, за които наследодателят на ищците притежава документ
за собственост и процесните имоти.
Искането им към съда е да
отхвърли предявения иск. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски.
Като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
е положителен установителен иск за собственост към
минал момент. За уважаването му в тежест на ищците е да установят правото на
собственост на наследодателя им върху спорния имот към момента на
обобществяването на земята/1958 г./ и идентичността му с възстановения на
ответниците земеделски имот.
От приетите по делото
административни преписки на ОС „Земеделие” – гр. Перник, образувани по
заявления с вх. №№ 1385/27.02.1992 г. и 02107/26.02.1992
г. е видно, че в качеството си на наследник на Н., В. и Георги Найденови, В.Н.Д./починал
на 29.05.1998 г./ е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи,
внесени от наследодателите му в ТКЗС. Под № 1 и № 12 са заявени за
възстановяване две ливади в землището на с. Рударци, местността “Връгата” с площ съответно от 1.5 дка и от 1.1 дка. Като документи,
установяващи собствеността са посочени съответно договор и нотариален акт.
В качеството си на наследник на
Цветко П. Дамянов заявление по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ е подал ищеца Й.З.Ц.. В т. 12 от същото е
заявил за възстановяване ливада от 2 дка в местността “Връгето”
в землището на с. Рударци. Не е посочен документ, удостоверяващ собствеността.
С решение № 2156/25.01.2010 г.
на наследниците на ответниците е признато право на собственост върху ливада от
1.5 дка в местността “Връгата” на с. Рударци/т. 2/ и
на ливада от 1.1 дка в местността “Връгата” на с.
Рударци/т. 12/. Като документи установяващи собствеността са посочени договор
за продажба от 14.09.1936 г. и нотариален акт № 111, дело № 462/1943 г.
Посочените документи са приложени към преписката. Административното
производство е приключило с решение № 1260/10.10.2005 г. на ОС “Земеделие” –
гр. Перник, с което посочените имоти са възстановени на ответниците и са
индивидуализирани съгласно представени по делото скици № К01708/21.11.2017 г. и
№ К01707/21.11.2017 г. и представляват
имоти с № 001510 и с № 001511 по картата
на възстановената собственост в землището на с. Рударци, общ. Перник.
В хода на административното производство
инициирано от наследниците на Цветко П. Дамянов е постановено решение №
3684/17.06.1994 г. на ПК – с. Драгичево, с което им е признато правото на
възстановяване на ливада от 2.000 дка в местността “Въргето”
на с. Рударци/т. 8/. При индивидуализацията на имота на място по данни на една
от ищците е установено, че същият попада върху възстановени имоти с №№ 1641,
1411, 1511, 1510 и 1446. Административното
производство е спряно до разрешаване на спора за реституционни права.
/становище изх. № 210/01.04.2014 г. на ОСЗ - Перник/.
От приетата съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.И., неоспорена от страните се
установява, че процесният имот в по-голямата си част
се разполага върху имоти 11510 и 11511, възстановени на ответниците, като части
от него попадат и върху имоти 1641, 1411 и 1446. В заключението си и при
изслушването в съдебно заседание, вещото лице посочва, че на място не
съществуват трайни стари реални граници по смисъла на чл. 18а от ППЗСПЗЗ, по
които да бъдат индивидуализирани имотите. Местността е обрасла с различни
дървесни видове и старите граници са заличени. От показанията на свидетелите,
разпитани по делото, на чието изслушване експертът е присъствал, не може да се установи
местонахождението на имота, заявен от ищците за възстановяване, тъй като те
сочат като граници имоти на други лица, а не трайни топографски елементи, находящи се на място към настоящия момент.
При така установеното съдът намира, че
при доказателствена тежест на ищците те не са установили по безспорен начин, че
наследодателят им към момента на масовизацията – 1958 г. е бил собственик на имот,
находящ се върху възстановените на ответниците имоти по КВС с №№ 11510 и 11511.
Твърдението на ищците е, че наследодателят им е придобил правото си на собственост
върху спорния имот по силата на наследяване и давностно
владение, осъществявано в период от 20 г., предхождащ одържавяването му. За
установяване на сочените придобивни основания ищците
са ангажирали гласни доказателства. От разпита на доведените от тях свидетели –
Ветка Г.П., родена през 1933 г. и Станко Младенов Тодоров, роден през 1938 г.
се установява, че наследодателят на ищците е имал имот – ливада в местността на
“Връгите” на с. Рударци. Предвид възрастта на
свидетелите и обстоятелството, че винаги са живели в с. Рударци, съдът приема,
че те са имали непосредствени и непрекъснати възприятия за фактите, за които
дават сведения и по тази причина ги кредитира. Според показанията им от времето,
от което имат съзнателен спомен до масовизацията, а и известен период след
това, наследодателят на ищците е косил и ползвал ливадата си. От съобщеното от
тях, обаче не може да се направи извод, че имотът, ползван от Цветко П. Дамянов
се е намирал на мястото, на което сега съществуват имоти с №№ 11510 и 11511, възстановени на ответниците.
Границите на спорния имот са очертани от свидетелите посредством собствеността
на съседните му имоти, а не според намиращи се на място трайни топографски
елементи, които да ги идентифицират по безспорен начин. От тях се установява,
че имотът на наследодателя на ищците е граничил с имот на наследодателя на
ответниците. В подкрепа на това са и представените писмени доказателства –
договор за продажба на недвижим имот от 14.09.1936 г. и нотариален акт № 111,
том ІІІ, регистър № 511, дело № 462/1943 г. от които е видно, че
наследодателите на ответниците са закупили две ливади в местността “Връгите” с площ съответно от 1.5 дка, която представлява
част от имот на братя Пеневи/договор от 14.09.1936 г. последно изречение/ и от
1.100 дка, със съседи от една страна наследодателя на ищците. Продавачи по
последната сделка са наследодателят на ищците и негови брат и сестра, като
последното се установява от събраните по делото гласни доказателства. Видно от
нотариален акт № 78, том І, регистър 304, дело № 63/1943 г., един ден преди
извършената с нотариален акт № 111, том
ІІІ, регистър № 511, дело № 462/1943 г. продажба, продавачите по последната са
се снабдили с документ за собственост за имота, който са продали на
наследодателя на ответниците. От посоченото следва извода, че имотът на
ответниците възстановен към настоящият момент като имот № 11510 е придобит от
наследодателите на ищците чрез покупко-продажба. Видно е и че възстановеният
имот № 11511 е придобит от ответниците от Темо П., за който от гласните доказателства се установява,
че е бил брат на наследодателя на ищците. От описаните граници на имота закупен
от наследодателите на ответниците с нотариален акт № 111/1943 г. се установява,
че в съседство с него, Цветко П. е имал недвижим имот. От доказателствата по
делото, обаче не може да се направи извод, че той е идентичен с имота, предмет
на делото и местонахождението му е съвпадало с обозначения с червени граници
имот в приложение № 2 от заключението на вещото лице Р.И.. Освен обсъдените
доказателства, ищците не са ангажирали други такива, относими
към преценка правото на собственост на наследодателя им Цветко П. върху спорния
имот. Затова твърдението им в този смисъл е останало недоказано. Предвид
изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен и по тази причина
следва да го отхвърли.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят
направените от тях разноски в общ размер от 1020 лв. Ищците са направили
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно. Уговореното
и заплатено от ответниците възнаграждение е в общ размер от 800 лв. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение
с оглед материалния интерес по настоящото дело е 300 лв. Адвокат А., обаче е
представлявала общо единадесет от ответниците, като за осъщественото от нея
процесуално представителство възнаграждение дължи всеки от тях. Затова с оглед
броя на представляваните лица, уговореното и заплатено възнаграждение от 800
лв. не се явява прекомерно. Освен това делото е протекло в общо три съдебни
заседания, като на основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., за последното
такова се дължи допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид
изложеното съдът намира, че заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено изцяло.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ иск за признаване на установено по отношение
на А.Н.Н., ЕГН ********** ***, З.Ж.М., ЕГН **********
***, М.Ж.Б., ЕГН ********** ***, И.М.И., ЕГН ********** ***, Г.В.Н., ЕГН **********
***, З.С.Г., ЕГН ********** ***, К.З.Г., ЕГН ********** ***, Н.З.Ж., ЕГН **********
***. Проф. И. Шишманов № 6, Р.М.Н., ЕГН ********** *** поляна І част, бл. 12,
ет. 6, ап. 34, Д.П.Н., ЕГН ********** *** поляна, І част, бл. 12, ет. 6, ап. 34
и К.Г.Н., ЕГН ********** ***, че към момента на образуване на ТКЗС в с.
Рударци, общ. Перник – 1958 г., Цветко П. Дамянов, починал на 12.02.1968 г., за
което е съставен акт за смърт № 62/12.02.1968 г. в гр. Перник - наследодател на
С.К.Й., ЕГН ********** ***, И.С.М., ЕГН ********** ***, И.Б.Й., ЕГН ********** ***,
Д.Й.К., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, К.С.Й., ЕГН ********** ***, Д.С.Т., ЕГН **********
***, Ц.С.Т., ЕГН ********** ***, Ефтика Н.П., ЕГН **********
***, Д.З.П., ЕГН ********** *** и Й.З.Ц.,
ЕГН ********** ***, е бил собственик на недвижим имот, находящ се в землището
на с. Рударци, общ. Перник, представляващ ливада, с площ от 2 дка, в местността
“Въргето”, при съседи: наследници на Стоил Ангелов
Петров, наследници на Стефан Виденов Минев, наследници на Н., Георги и В.
Найденови Дакови, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК С.К.Й., ЕГН ********** ***, И.С.М., ЕГН ********** ***, И.Б.Й., ЕГН **********
***, Д.Й.К., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, К.С.Й., ЕГН ********** ***, Д.С.Т., ЕГН **********
***, Ц.С.Т., ЕГН ********** ***, Ефтика Н.П., ЕГН **********
***, Д.З.П., ЕГН ********** *** и Й.З.Ц.,
ЕГН ********** *** да заплатят на А.Н.Н., ЕГН **********
***, З.Ж.М., ЕГН ********** ***, М.Ж.Б., ЕГН ********** ***, И.М.И., ЕГН **********
***, Г.В.Н., ЕГН ********** ***, З.С.Г., ЕГН ********** ***, К.З.Г., ЕГН **********
***, Н.З.Ж., ЕГН ********** ***. Проф. И. Шишманов № 6, Р.М.Н., ЕГН ********** ***
поляна І част, бл. 12, ет. 6, ап. 34, Д.П.Н., ЕГН ********** *** поляна, І
част, бл. 12, ет. 6, ап. 34 и К.Г.Н., ЕГН ********** *** от общо 1020 лв.
/хиляда и двадесет лева/, представяща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: