Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. И. СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1389 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от И.Х.И.,
чрез адв. Н.Т., срещу Решение №
89/03.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1302/2017 г. по описа на ДРС, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.И., ЕГН **********, че С.К.И.,
ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН ********** и Ж.И.Н., ЕГН **********, действаща чрез
настойник С.К.И., ЕГН **********, са собственици
по наследство и давностно владение при равни квоти на недвижим имот в с.
Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, с идентификатор 80529.14.178 /осемдесет
хиляди петстотин двадесет и девет точка четиринадесет точка сто седемдесет и
осем/, адрес на имота: с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност „Край
село“, площ по скица 2644 /две хиляди шестстотин четиридесет и четири/
квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, номер по предходен
план 014178, при граници имоти с идентификатори 80529.700.1, 80529.14.180,
80529.14.177, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Жалбоподателят И.Х.И. счита постановеното решение за недопустимо, евентуално за
неправилно и необосновано, като моли за обезсилване и прекратяване на делото,
евентуално за отмяна на решението и присъждане на разноски. Сочи, че
предявеният установителен иск е недопустим, защото се намира във владение на
имота и произнасянето по него няма да доведе до промяна на това положение. В евентуалност
излага, че исковата претенция е неоснователна, като в тази връзка поддържа
становището, че процесният имот се е намирал извън строителните граници на
населеното място и е бил със статут на земеделска земя, поради което е подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че имотът му бил отреден като
подлежащ на възстановяване по реда на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ с решение от
18.04.1994 г., което е посочено в титула за собственост на праводателя му,
заедно с протокол по чл. 18д, ал. 5 от 21.04.1994 г. Сочи, че въз основа на
тези актове е издадено Решение № 302/10.10.1994 г., с което правото на
собственост е възстановено в полза на наследодателя му и неправилно този факт
не е зачетен от първоинстанционния съд. Излага, че кооперативното имущество,
стопанисвано от ТКЗС, не може да се придобива по давност. Не се съгласява с
извода на съда, че имотът не е бил внесен в ТКЗС, като е следвало да се
съобрази предходния регулационен план от 1927 г., а не този от 1964 г., защото
парцелът е бил образуван от два имота, принадлежащи на различни лица, едно от
които е праводателят му. Твърди, че няма как Никола Петков да е придобил имота
до изключването му от строителните граници, а след това давност не е текла.
Сочи, че И.Н. се е опитал да се легитимира като собственик с подправени
документи и давност не е текла в полза на наследниците му, защото владението
вече е било изгубено за срок от повече от шест месеца. Излага, че съдът е
следвало да зачете постановеното в негова полза реституционно решение. Оспорва
правото на собственост на дарителя Н. П., което е установено с КНА от
09.05.1991 г. само в частта от имота, която към този момент е извън
строителните граници на селото, защото не може да бъде придобита по давност. В
тази връзка твърди, че при конкуренцията на права е следвало да бъде зачетен от
съда по-късния документ, който е с конститутивно действие от който е видно, че
имотът е негова собственост.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите С.К.И., Н. К. Н. и Ж.И.Н. депозират
писмен отговор чрез адв. С.Г., с който оспорват жалбата. Сочат, че са
собственици на процесния имот въз основа на упражнено давностно владение в срок
от повече от 50 години, което им е предадено като наследници. В тази връзка
излагат, че притежават нотариални актове за собственост. Твърдят, че от
разписните листи от Община Вълчи Дол се установява, че към 23.09.1927 г. имотът
е бил записан на бащата на наследодателя им Петко Великов и към 1927 г., 1950
г. и 1958 г. е бил в строителните граници на с. Червенци, като никога не е бил
земеделска земя, не е внасян в ТКЗС и ДЗС и не е бил общинска или държавна
собственост. Сочат, че ответникът незаконно е влязъл във владение на имота и е
унищожил засятата продукция, за което деяние е образувано досъдебно
производство пред РП-Девня, в което И.Х. е признал, че е засял люцерна.
Излагат, че насилствено са изведени от владение през ноември 2017 г., но плащат
данъците за имота и в него имат стопанска постройка. Твърдят, че в протокола за
въвод от ОСЗ имотът е записан на името на И.Н.И. и извършената подправка на
документите е поради грешка на службата. Сочат, че в заявлението до ОСЗ
подадено от И. Колев И. са записани други имоти и те са му възстановени, като
процесния имот не фигурира там. Твърдят, че имотът не е бил внасян в ТКЗС,
защото видно от СТЕ по делото е бил в регулацията на с. Червенци до 1964 г., а
одържавяването е приключило 1958 г., като земеделска земя, която е включена в
регулацията на селото и има построена сграда, не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение, защото са
собственици на имота поради изтекла в тяхна ползва погасителна давност за
период над 10 години.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Предявени
са искове от С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н., ЕГН **********,
действаща чрез настойник С.К.И., против И.Х.И., ЕГН **********, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, че наследниците на И.Н.И. лицата С.К.И., Н.И.Н. и Ж.И.Н., действаща
чрез настойник С.К.И., са собственици по давност и владение и съгласно нотариален акт № 180, том 1, дело
№ 411/1991 г., издаден от Районен съдия при РС Девня на по 1/3 ид.ч. всеки от
тях от нива в с. Червенци, общ. Вълчи дол, с идентификатор 80529.14.178, и за отмяна
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на НА № 163, т. 5, рег. № 2261, дело № 672/2016
г. на Нотариус А. Н. с рег. № 226 и район на действие РС Девня и Договор за
доброволна делба с № 79, том 1 от 18.03.1999 г. Твърди се, че процесния имот -
нива с идентификатор 80529.14.178, се е обособил като самостоятелен такъв с
влизане в сила на плана за земеразделяне на с. Червенци, като преди това е бил
в регулацията на селото и е представлявал част от поземлен имот с № 178, в
който е имало построени 2 жилищни сгради, стоп.постройка и навес с оградни
стени. С влизане в сила на плана за земеразделяне на селото са били образувани
2 имота, първият от които с площ 1520 кв. м. – дворно място, за което е било
отредено УПИ II – 178 в квартал 75 заедно с двете жилищни сгради в имота, а
другата част от имота с пл. № 178 с площ 2644 кв.м и построените стопанска
постройка и навес представлява процесния ПИ с идентификатор 80529.14.17. Твърди
се, че ПИ № 178 е получен по наследство от И.Н.И., починал 25.03.2011 г. От
своя страна, И.Н.И. е получил имота като дарение от своя баща Н. И. П. с НА от
09.05.1991 г., като от тогава И.Н.И. ползва имота като добър стопанин
непрекъснато и необезпокоявано. След неговата смърт през м.03.2011 г. имотът се
ползва от ищците С.Н.И., Н.И.Н. и Ж.И.Н.. Преди това имотът се е ползвал от Н. И.
П., който е баща на И.Н.И.. Н. И. П. е
роден на *** г. в този имот и оттогава също ползва имота, той е построил лятна
кухня и всички стопански постройки. Твърди се, че в разписния лист имотът е
записан на И. П. В., след това на Н. И. П., баща на наследодателя на ищците И.Н.И.
и в последствие - на И.Н.И.. На неуточнена дата ищците, отивайки в ОС
”Земеделие” Вълчи дол, установяват, че за процесния имот през м.04.1994 г. е
подадено заявление и имотът е възстановен на техния праводател И.Н.И., издаден
е протокол за въвод и скица. Твърдят че наследниците на И. К. П. са се
възползвали от съвпадение на имена и липса на ЕГН и са поделили проц. имот с
Договор за доброволна делба от 18.03.1999 г. По силата на този Договор имотът е
поставен в дял на Х. И. К., починал и оставил наследници – Е. Х. Д. и И.Х.И.. Е.
Д. е дарила на брат си И. ½ ид.ч. от процесния имот и към днешна дата
собственик на имота е И.Х.И.. Моли се, съгл. чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на
Договор за доброволна делба № 79, том 1 от 17.03.1999 г. и НА за дарение № 163,
том 5, рег.№ 2261 дело № 672/2016 г. на Нот. Ал. Н.. В о.с.з. поддържат
исковата молба чрез проц. представител адв. С. Г. и молят съда за положително решение
по нея. Докладът е допълнен с твърдението, че ищците са били във владение на
имота до 20.10.2017 г., а понастоящем ответната страна го владее.
В
постъпилия отговор от адв. Н.Т. като пълномощник на И.Х.И. се излага че И.Х.И.
се намира във владение на имота – предмет на иска. Твърди се че Н. И. П., който
е дарител на праводателя на ищците И.Н.И., не е бил собственик на недвижим имот
– дворно място с площ 4470 кв.м, от които 1520 кв.м са включени в парцел УПИ II
- 178, кв. 75 по плана на селото, само по отношение частта от имота, която към
този момент е била извън строителните граници на селото и която е било
невъзможно да бъде придобита по давност, т.к. в периода на коопериране на
земеделието рег. планове по почти всички села са били променени с цел части от
селските дворове – частна собственост, да бъдат изключени от регулация и
включени в ДП Фонд. Твърди, че след като тази част от терена от проц.имот е
изключена от строителните граници на селото, по отношение на нея е установено
кооперативно земеползване и имотът е бил включен в земята обработвана от
ТКЗС и е станала кооперативно имущество
на осн. чл.86 от ЗСГ. Излага, че дори имотът да е бил държан до тази дата от
предходния праводател на ищците, това не може да доведе до придобиване по давност, т.к. земеделските
земи на ТКЗС са изключени от гражданския оборот. Твърди, че придобиването по давност е било невъзможно и
към 1991 г. когато е съставен КНА, т.к. съгл. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се заличава
теклата след изменението на чл. 86 от ЗС давност, като в този смисъл е и ТР № 10
от 2012 г. на ГК на ВКС. Излага, че през 1991 г., И. К. П. - дядо на ответника,
е подал по чл. 11 ЗСПЗЗ, заявление за възстановяване собственост на земеделски
земи. Наследодателят на ответника е придобил имотите си по наследство и
давност, като през 1950 г. е бил принуден да даде на ДПФ притежаваната от него
земеделска земя, с изключение на част от нея, оставена за частно ползване, включваща
и процесния имот. Последният представлява получено от него от родителите на
съпругата му зестра, предоставен по повод на брака му, сключен 1929 г. При
завършване на кооперирането този имот е бил внесен за кооперативна обработка,
затова съгл. чл. 10 ЗСПЗЗ подлежи на реституция. След като е изработена картата
в стари реални граници и е установено точното местоположение на имотите край
селото, кой от тях е отнет, кой от тях от кого е внесъл имот за кооперативно
обработване или отнет за вкл. в масивите на ТКЗС, е приет надлежен план - картата
съществуващите възстановими стари реални граници, по която имотът е
идентифициран като нива с площ 2644 кв.м, 3 - та категория, местност „Край
село”. С Решение от 10.10.1994 г. на ПК Вълчи дол правото на собственост върху
имота е възстановено на дядото на ответника, като в последствие е извършена
доброволна делба между неговите сънаследници, при която бащата на ответника е
получил имота в дял След неговата смърт ответника е наследил ½ ид. ч. от
имота, а останалата ½ ид.ч. му е
била дарена от неговата сестра. Наведени са твърдения, че ищците за кратко се
опитали да отнемат противоправно владението на имота, като подали жалба срещу
ответника до съответните правозащитни органи. Постъпил е отговор от Адв. Г., с
който заявява, че имотът не е бил със земеделски характер преди влизане в сила
на плана за земеразделяне и никога не е бил внасян в ТКЗС, по всички предходни
планове имотът е бил с предназначение за жилищно застрояване Твърди, че ищците
са плащали данъци за имота повече от 20 г. Не оспорва оспорва, че С.И.К. е
подала жалба в РП – Девня против И.Х.И., затова че той е унищожил засята от нея
земеделска продукция. Ответната страна излага че е налице материална подправка
в текста на Решение №1719/18.04.1994 г. на ПК Вълчи дол, т.к. са зачертани
презимето и фамилията на И. К. П. и са изписани на име и презиме на праводателя
на ищците и неговото ЕГН, като същото дописване има и в протокола за въвод във
владение № 1719 от 18.04.1994 г. Излага се, че тези добавки не са удостоверени
с печат и подпис на длъжностното лице, сочено като автор на документа. Адв. Г.
заявява че оспорва подписа в представения протокол за въвод във владение,
твърди че подписът не е на И. К. П., а на Н. И. П.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Oт служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се
установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да
се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по
правилността му.
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане
за установено между страните, че ищците са собственици на процесния недвижим
имот по наследство и давностно владение. Съобразно разпределената в процеса от
първоинстанционния съд доказателствена тежест всяка от страните е следвало да
установи фактите, въз основа на които твърди, че притежава спорното право – че
е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното придобивно основание.
Няма
спор по делото
относно роднинските връзки на всяка от страните. Тези връзки се установят и от
представените удостоверения за наследници. Между страните няма спор, а и се установява от
представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице, че
процесният имот с идентификатор 80529.14.178 в м-ст „Край село“, с. Червенци,
общ. Вълчи дол е идентичен с имота по представените по делото
нотариален акт за дарение № 180, т. I, дело 411/09.05.1991 г., нотариален акт
за собственост на имот по давност № 28, том II, дело № 410/09.05.1991 г.,
нотариален акт за дарение № 163, том V, дело 672/29.11.2016 г. на нотариус
Ал.Никитов, договор за доброволна делба с № на вх.рег. 147, т. I, № 79 от
18.03.1999 г., Решение № 1719 от 18.04.1994 г. на ОСЗ Вълчи дол и протокол №
1719 от 18.04.1994 г. за въвод във владение, решение № 302 от 10.10.1994 г. на
ПК Вълчи дол по заявление вх.№ 17191 от 03.12.1991 г.
Спорните въпроси, които се поставят с въззивната жалба, са във връзка с
това: намирал ли се е процесният имот в строителните граници на населеното
място, внасян ли е бил в ТКЗС или ДЗС и подлежал ли е на възстановяване по реда
ЗСПЗЗ; придобили ли са ищците правото на собственост върху имота по наследяване
и по давност.
Ищците сочат като
придобивно основание наследяване и изтекла в тяхна ползва придобивна давност,
но за да може да бъде извършена преценка дали ищците са придобили собствеността,
следва да се проследи статута на имота в процесния период, предвид наличието на
противоречиви реституционни решения и нормативни актове, които уреждат забрани
за придобиване по давност на определени недвижими имоти.
По делото е допусната СТЕ,
по която вещото лице е изследвало представените по делото писмени доказателства
и съдържащите се в административните органи документи във връзка с населеното
място. Настоящият състав възприема
изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено. Изводите
на експерта се подкрепят и от
останалите събрани по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото
лице се установява, че първият план за процесния имот е Кадастрален и
регулационен план на с. Червенци, Провадийска околия. Одобрена е улична и
дворищна регулация със Заповед № 2587/23.09.1927 г. Имотът по този план е
отразен като части от поземлени имоти с пл.№ 287 и 288, за които е отреден
парцел II-287 в кв. 104. Площта по плана е 4470 кв.м. В разписния лист имотът е
записан на П. В., а имот пл.№ 288 е записан на Р. В.. През 1950 г. е създадено
ТКЗС „Победа“ с. Червенци. От Декларация от 22.10.1950 г. на И. К. П. от с.
Червенци и Протокол 17.XI.1950
г. за отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на земи от 13 дка
се установява, че процесният имот в местност „Край село“ не попада в този
списък. По справка в Община Вълчи
дол процесният имот с идентификатор 80529.14.178 не е бил предоставян за
ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил държавна или общинска собственост. В община Вълчи дол за имота се
съхранява Протокол № 58/1961 г. на ОНС за дадена строителна линия и определено
ниво за имота – парцел II в кв. 104 на с. Червенци по повод заявление от Н. И.
П.. Процесният имот е попадал в строителните граници на с. Червенци, определени
с регулационен план от 1927 г. към 1950 г. и към 1958 г. С регулационен план на
с. Червенци, одобрен със Заповед № 4950 от 05.08.1964 г. и разписен лист от
1964 г. западната част на имота се отрежда като парцел II-178 в кв. 75, южната
част се придава на парцел III-180 и източната част представляваща процесния
имот е изключена от регулация. Към 1991 г. и 1994 г. процесният имот попада
извън регулацията на населеното място.
Въз основа на събраните
доказателства настоящият състав приема, че в разписния лист по плана на с.
Червенци от 1927 г. (л. 151) е записан П. В., който е наследодател на И. П. В.
(най-вероятно баща на последния, предвид имената, но не се събраха категорични
доказателства по делото). И. П. В. е записан в разписния лист към плана от 1964
г. След него са записани Н. И. П. и И.Н.И., доколкото собствеността се е
променяла в периода до 1991 г. Не се събраха доказателства други лица да са
упражнявали фактическа власт, освен записаните. Н. И. П. е стопанисвал имота и
е признат за собственик по давност /л. 11/ преди да го дари на сина си И.Н.И.
на 09.05.1991 г. /договор за дарение – л. 8/ Доказателство за този факт е това,
че през 1961 г. по повод заявление на Н. И. П. е дадена строителна линия и
определено ниво за имота. Този факт се установява и от показанията на свидетелката
Д. П., която твърди, че знае за имота от 1964-1965 г. и той винаги се е
обработвал и владял от Никола И., а след това от И. Колев и в него са изградени
сгради, както от показания на свидетелката Р. Д., която твърди, че Н. И. П. е
роден в имота и цял живот е живял там и го е стопанисвал.
Предвид наличието на
изградени в имота постройки и факта, че същият се е изключен от строителните
граници на населеното място едва след 1964 г., настоящият състав прави извод,
че в периода на масовизацията и внасянето на имотите в ТКЗС, ДЗС, ДПФ и др.
(която окончателно е приключила 1959 г.) , същият не е имал земеделски характер. По делото не се събраха доказателства, че имотът е бил отчуждаван за държавни
нужди. Точно обратното, вещото лице е извършило справка в Община Вълчи дол, от
която се установява, че процесният имот с идентификатор 80529.14.178 не е бил
предоставян за ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил държавна или общинска собственост.
Въззивникът И.Х.И. не успя
пълно и главно да докаже възражението си за наличието на противопоставими на
ищците права на собственост, че наследодателя на неговия наследодател, а именно
И. К. П. е внесъл този имот в ТКЗС, за да подлежи същия на възстановяване на
наследниците му по реда на ЗСПЗЗ. Обратното
се установява от Декларация от 22.10.1950 г. на И. К. П. от с. Червенци и
Протокол 17.XI.1950
г. за отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на земи от 13 дка.
Процесният имот в местност „Край село“ не попада в този списък, а ако към този
момент И. Колев Петков е бил собственик на имота и той е имал земеделски
характер е бил длъжен да го декларира пред общинския народен съвет.
Доколкото в настоящото
производство не се събраха доказателства процесния имот някога да е бил
отчуждаван за държавни или общински нужди или да е внасян в ТКЗС или друга
организация, то същият не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Имотът е изключен от регулация едва през
1964 г., след което е придобил земеделски характер, но този факт не променя
горния извод, доколкото имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са били
членове на ТКСЗ са запазили собствеността в реални граници до размера и при
условията, определение с Примерния устав на ТКЗС и тези имоти не са били отнети
фактически, те са запазили характера си на частна собственост и реалните си
граници и не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дори в случаите, в
които към момента на обобществяване на земята /образуване на ТКЗС/ имотът е
имал селищен характер или земеделски характер, посоченото тълкуване е приложимо
и собственикът, респ. владелецът му не са станали членове на ТКЗС, запазили са
владението в реални граници и владение в реални граници е осъществявано и към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ без междувременно имотът фактически да е
отнет от държавата. /В този смисъл Решение № 101 от 03.10.2018 г. по гр.д. №
4402/2017 г., I г.о. на ВКС и Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014
г., І г.о. на ВКС/
Дори
да се приеме, че
процесният имот се е намирал извън регулационния план (както твърди ответникът)
това не означава, че той има земеделски характер. Когато имоти или части от
тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като
дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от
него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер.
Това е така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени
към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят.
Ако ползващите ги лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят
собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията определени
с ПУ на ТКЗС. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са
били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили
правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването
им по давност. /Така, Решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр.д. № 6670/2013 г., I
г. о. на ВКС/
В настоящото производство се установи именно това.
Наследодателите на ищците никога не са
загубвали владението върху процесния имот и той не им е бил отнеман, поради
което са запазили правата върху него. От свидетелските показания се
установява още, че имотът е владян в реални
граници, което изключва възможността същият да е бил част от кооперативно
ползване
Предвид горното постановеното
през 1994 г. от Поземлена комисия решения за възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ответника
не е могло да породи предвидения в закона ефект. В този смисъл и наследодателя
на ответника Христо И. Колев не е получил в дял от делбата през 1999 г.
процесния имот, защото същата не е произвела вещноправно действие, доколкото И.
К. П. не е станал собственик по реституция.
Доколкото имотът никога не
бил отчуждаван за държавни нужди, то и за него не е била налице забрана по ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ за придобиване по давност.
Налице е била забрана в чл. 29 от ЗСГ до отмяната му на 13.03.1990 г., като след тази дата ищците са упражнявали
явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато владение до ноември 2017 г.
(когато твърдят, че са го изгубили), което е в продължение на повече от 10 години. Обраното не се установи от показанията на
водените от ответната страна свидетели В. В. и П. П., доколкото същите не се
подкрепят от останалия доказателствен материал и не са категорични относно
обстоятелството кой е стопанисвал имота в периода преди засяването на люцерна
от ответника през ноември 2017 г. От тях се установява, че ответникът
стопанисва съседен на процесния имот, поради което е налице неяснота в
показанията кой имот на кого е и къде точно е границата между двата имота.
В ТР 4/2012 г., ОСГК на
ВКС се приема, че позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Възможно е да бъде
придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице,
което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се
признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
В процесния случай по
делото се установи упражняването на
владение от ищците, които са наследили
владението от техния наследодател И.Н.И.. Предвиденият в закона срок е изтекъл и е налице позоваване на последиците от придобивната давност с
подаване на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част, като по
чл. 272 ГПК се съобразят и мотивите на ВРС.
В тежест на
въззивника следва да се възложат извършените от въззиваемите пред въззивната
инстанция разноски в размер на 400 лв.
адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства за плащане.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
89/03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1302/2017 г. по описа на ДРС, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният
съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Х.И., ЕГН **********, че С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********
и Ж.И.Н., ЕГН **********, действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, са собственици по наследство и
давностно владение при равни квоти на недвижим имот в с. Червенци, общ. Вълчи
дол, обл. Варна, с идентификатор 80529.14.178 /осемдесет хиляди петстотин
двадесет и девет точка четиринадесет точка сто седемдесет и осем/, адрес на
имота: с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност „Край село“, площ по
скица 2644 /две хиляди шестстотин четиридесет и четири/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията земеделска, начин
на трайно ползване нива, номер по предходен план 014178, при граници
имоти с идентификатори 80529.700.1, 80529.14.180, 80529.14.177, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА И.Х.И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН ********** и Ж.И.Н., ЕГН **********,
действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.