№ 5273
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156226 по описа за 2022 година
Ищецът Д. П. Б. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД срещу ответника /ФИРМА/, с искане за осъждане на ответника да му заплати
частично сумата от 888.93 лева от общата сума в размер на 900,00 лева, представляваща
недължимо платена от ищеца сума на основание нищожна клауза за неустойка по договор
за паричен заем № 3256840/25.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.10.2022г., до окончателното плащане. Претендира и присъждане
на разноски.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил горепосочения договор, в който
уговорили, ответникът като кредитодател да му отпусне в заем сумата от 1500,00 лева,
при ГПР 41,78% и ГЛП от 35%. Твърди, че в чл. 4 от договора била уговорена клауза за
обезпечаване на договора с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция, като в чл.4, ал.2 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в срок, заемателят дължи неустойка в
размер на 900,00 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Твърди, че погасил
изцяло сумата от 900 лева за неустойка.Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал.2,т.5 от ЗЗП, като противоречаща на чл. 33, ал.1 от ЗЗП и на добрите
нрави. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника предявеният иск
се оспорва като неоснователен, като намира, че процесната неустойка не е нищожна като
прекомерна и като уговорена в противоречие с добрите нрави, като в тази връзка
развива подробно доводи с отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Д. П. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 18174/19.01.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Уважаването на предявената претенция е предпоставено от положителното
установяване на следните факти: наличието на валидно възникнала облигационна
обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за паричен заем между страните:
изпълнение на задълженията по договор за паричен заем № 3256840/25.06.2018г., в
изпълнение клаузите на който ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 900,00
лева, а при доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответното дружество е
да докаже основание за задържане на сумата.
Няма спор в производството, че между ищеца, като заемополучател и /ФИРМА/,
като заемодател е сключен договор за паричен заем № 3256840/25.06.2018г., по силата на
който ответникът предоставил в заем на ищеца сума в размер на 1500,00 лева, платима на
17 двуседмични погасителни вноски, последната платима на 20.02.2019г., всяка в размер
на 99,31 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35% и ГПР от 40,93%. В чл. 4
страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от следните
обезпечения на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 1
от договора/ - две физически лица поръчители, всяко от които да представи служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответното
дружество, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история да е
със статус не по-лош от "Редовен", да подпише договор за поръчителство или банкова
гаранция, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора. При неизпълнение страните са предвидили в чл. 4, ал.2 от
договора неустойка във фиксиран размер от 888, 93 лв., платима от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от
вноските се добави и сума в размер на 52,29 лева.
От изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните
и изготвена в съответствие с приетия по делото доказателствен материал, поради което се
кредитира от съда, в изпълнение задълженията си по договора ищецът е заплатил сума в
размер на 2 540,49 лева, като с така постъпилата сума ищецът е погасил главницата по
договора в размер на 1500,00 лева, договорна лихва в размер на 151,56 лева и неустойка в
размер на 888,93 лева. Вещото лице е посочило, че неустойката не е включена в ГПР, а
единствено договорната лихва, като при включването й ГПР би възлизал на 419,84%.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в
рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат
качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда
редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното
правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-
правните изисквания на чл. 33, ал.1 от ЗЗП. Критериите дали е налице нищожност поради
2
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти
и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и
размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл решение №
107/25.06.2010г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от следните обезпечения на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да
отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 1 от договора/ - две
физически лица поръчители, всяко от които да представи служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответното дружество,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история да е със статус не
по-лош от "Редовен", да подпише договор за поръчителство или банкова гаранция, със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
При неизпълнение страните са предвидили нестойка във фиксиран размер от 888, 93 лв.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността
на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й
обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което
съответства и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗП, а именно клаузата е неравноправна. С
нея се цели и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Предвид изложеното и доколкото от
изслушаната ССчЕ се установи, че сумата за неустойка е заплатена от ищеца, и то при
начална липса на основание, то иска следва са бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за
държавна такса и депозит за експертиза в общ размер от 300,00 лева. Отделно доколкото
се установява по делото, че ищецът е уговорил с /ФИРМА/, БУЛСТАТ *************, с
адрес на управление в /АДРЕС/, оказване на правна помощ в хипотезата на чл. 38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата, то в полза на /ФИРМА/ следва да бъде присъдено адвокатско
3
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС, на основание чл. 7 ал.1,т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 888,93 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума на
основание нищожна клауза за неустойка по договор за паричен заем № 3256840/25.06.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022г., до
окончателното плащане
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 о ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ
*************, с адрес на управление в /АДРЕС/, сумата в размер на 480,00 лева,
адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4