Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260142
гр.Пловдив, 07.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №410 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.29, ал.1, предложение трето ЗТРРЮЛНЦ, а при условията на
евентуалност – искове по 29, ал.1, предложение първо и второ ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът Л.И.Ф., ***,
родена на ***, чрез пълномощник адв.Д.И., съдебен
адрес ***, твърди, че е едноличен собственик на капитала на ответното
дружество. Капиталът на дружеството е 1 450 000 лв., дружеството притежава
недвижими имоти в гр.София и значителни суми по банковите си сметки. В края на
м.май 2019 г. ищцата е установила, че в търговския регистър въз основа на
заявление А4 №20190509113523 са вписани несъществуващи обстоятелства по партида
на дружеството, а именно – прехвърляне на капитала в полза на лицето Т.Б.М.,
който е вписан и като управител, и промяна в адреса на управление от гр.София в
гр.Благоевград. Поддържа, че прехвърлянето на дяловете е извършено чрез
подправка на подписа й и използване на неистински документ за самоличност.
Твърди, че за установяване несъществуването на горните обстоятелства е
предявила иск по чл.29, ал.1 ЗТТРЮЛНЦ пред Благоевградския окръжен съд, пред
който е висящо т.д.№84/2019 г. По това дело е изготвена графологична
експертиза, според която подписите под оспорените документи (решение за
продажба на дялове на едноличния собственик на капитала от 08.03.2019 г.,
договор за продажба на дялове от 03.05.2019 г., молба за напускане на
съдружник) не са на Л.Ф.. Събрани са и
доказателства, че по времето на изготвяне на документите последната не е
пребивавала в България. Междувременно ищцата е установила, че със заявление А4
№20190823124435 е поискано вписване на нови промени по партида на дружеството,
а именно – прехвърляне на дяловете от Т.М. в полза на Ч.В.Т. и А.И.С., замяна
на управителя с Ч.Т., и промяна в адреса на управление от гр.Благоевград в
гр.Пловдив. Твърди се, че е извършено исканото вписване, но прехвърлянето на
дялове не се е осъществило в действителност. Твърди се, че в договора за
продажба на дялове от 21.08.2019 г. е уговорено правото на собственост върху
дяловете да премине върху купувачите в момента на пълното изплащане на
продажната цена. Уговорено е продажната цена в размер 1 450 000 лв. да бъде
платена на части в срок от 36 месеца, считано от нотариалното удостоверяване на
подписите върху договора. Поддържа се, че прехвърлянето на собствеността върху
дяловете е поставено под отлагателно условие и срок. Условието не се е сбъднало
към момента на вписване на промените, нито понастоящем. Не съществуват
доказателства за плащането на цената нацяло или на части и такива не са
представени пред длъжностното лице по регистрация. Следователно, купувачите не
са придобили дялове от капитала на ответното дружество и вписването им като съдружници е вписване на несъществуващо обстоятелство.
Отделно от това, начинът на уговаряне на придобиването на дяловете, както и
фактът, че правата на мнимия прехвърлител са предмет
на висящ съдебен спор, говорят за това, че сделката е фиктивна (абсолютно симулативна) и с цел единствено да се създадат пречки за
действителния собственик на капитала Л.Ф. да упражнява правата си. Въз основа
на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
на иск за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, заявени със
заявление А4 №20190823124435 (подробно посочени), при условията на евентуалност
се поддържат искове за установяване нищожност или недопустимост на същото
вписване.
Ответникът “ФАСТ
ФОРУАРД“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Петрова нива“ №4, ет.4, ап.71, представлявано от Ч.В.Т., оспорва исковете с
възражение, че твърденията на ищцата са неверни. Поддържа, че през 2019 г.
ищцата е продала дяловете си от капитала на ответното дружество на Т.Б.М., на
когото са продадани и дялове от капитала на друго
дружество, в което ответното, представлявано от ищцата, е било съдружник. Във
връзка с последното се оспорват твърденията на ищцата, че не е имала контакти с
лицето Т.М.. Възразява се, че договорът за продажба на дялове от 21.08.2019 г.
е породил правно действие, последиците му са вписани и се ползват с удостоверителна и доказателствена сила.
Поддържа се, че уговорената цена и нейното плащане нямат никакво значение за транслативния ефект на договора. Поддържа се, че последният
има вещно-правно действие. По изложените съображения ответникът моли исковата
претенция да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски.
В допълнителна искова
молба ищцата поддържа, че собствеността върху дяловете не е прехвърлена, тъй
като договорът е абсолютно симулативен. Поддържа и,
че цената по същия не е платена, а това е условие за преминаване на дяловете
върху приобретателите. (Такова условие е допустимо с
оглед разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.205, ал.1 ЗЗД.) Последните не са
придобили нищо и не е следвало да бъдат вписвани като съдружници.
Длъжностното лице по вписване е нарушило чл.21, т.3 и т.5 ЗТРРЮЛНЦ и е вписало
несъществуващи обстоятелства.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат заявените с първоначалния отговор
възражения.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
вписванията в търговския регистър по партида на ответното дружество, че Ч.В.Т. и
А.И.С. са вписани като съдружници на 29.08.2019 г.
въз основа на заявление А4 №20190823124435. Установява се още, че на 15.05.2019
г. е вписано прехвърляне на дялове от Л.И.Ф. (едноличен собственик на капитала до
този момент) в полза на прехвърлителя по горния
договор Т.Б.М.. Вписването е въз основа на заявление А4 №20190509113523 с
приложени към него договор за продажба на дружествени дялове от 03.05.2019 г.,
молба за приемане на съдружник и решение на едноличния собственик на капитала.
С решение на ОС Благоевград от 13.01.2021 г., постановено по т.д.№84/2019 г., е
признато за установено, че вписаните въз основа на горното заявление
обстоятелства по прехвърляне дяловете на Л.Ф. в полза на Т.М., заличаването на Л.Ф.
като собственик на капитала и управител и вписването като такъв на приобретателя Т.М., са несъществуващи обстоятелства.
Към заявление А4
№20190823124435 е приложен договор за покупко-продажба на дружествени дялове,
нотариално заверен на 22.08.2019 г., сключен между Т.Б.М. като продавач и Ч.В.Т.и
А.И.С. като купувачи. С договора е уговорено, че продавачът прехвърля на всеки
от купувачите по 7 250 дружествени дяла, всеки на стойност 100 лв.,
представляващи 50 % от дружествения капитал. В чл.2, ал.1 е уговорено, че
правото на собственост върху горепосочените дялове преминава върху купувачите в
момента на пълното изплащане на продажната цена. В чл.3 е уговорено, че
купувачите ще изплатят на продавача цена в размер 1 450 000 лв. на
части в срок от 36 месеца, считано от момента на нотариалната заверка на
подписите, или до 22.08.2022 г.
Със заявлението е
представено и решение на едноличния собственик на капитала на „ФАСТ
ФОРУАРД“ЕООД Т.Б.М. с нотариална заверка от 22.08.2019 г. за продажба на
дяловете на горните лица, за освобождаване на управителя Т.Б.М. и назначаване
като управители на купувачите на дялове Ч.Т. и А.С., както и за промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството – от гр.Благоевград, мах.“Баларбаши№ №63, ет.2 – на
гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ №4, ет.4, ап.71.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да е допустим искът
по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, е необходимо вписаните обстоятелства да накърняват в някакъв
аспект субективните материални права на ищеца. В конкретния случай ищецът
твърди, че е действителният собственик на капитала на ответното дружество,
чиито права са засегнати от вписването като такива на други лица. При
заличаване на двете последователни вписвания на промените в собствеността на
капитала ще се възстанови положението преди извършването им и ищцата ще бъде
вписана отново като едноличен собственик на капитала и така действителното
положение ще има действие по отношение на третите лица. Следователно налице е
правен интерес от воденето на настоящия процес, като в тази насока е и
съдебната практика – например решение №51/05.12.2019 г. по т.д.№949/2018 г. на
ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че е налице интерес от оспорване по реда на
чл.29 ЗТРРЮЛНЦ на вписванията от един и същ вид по последователно подадени
заявления.
По същество на иска, в т.ІІІ
от ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС е прието, че искът по чл.29, ал.1, предложение
трето ТЗ (за установяване несъществуване на вписани обстоятелства) е допустим
по отношение подлежащите на вписване обстоятелства. Прехвърлянето на
дружествени дялове подлежи на вписване съгласно чл.129, ал.3 ТЗ, според която
разпоредба прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно,
и се вписва в търговския регистър. Вписването се извършва като се заличи прехвърлителя на дялове като съдружник и на негово място се
впише приобретателя/приобретателите.
За целта към заявлението следва да бъде приложен договорът за прехвърляне на
дружествени дялове. За вписване на приобретателите
като съдружници е необходимо да се представи още
решение на общо събрание на съдружниците или на
едноличния собственик на капитала за приемане на третите лица като съдружници, тъй като прехвърлянето на дялове в полза на
трети лица се извършва при спазване изискванията за приемане на нов съдружник –
чл.129, ал.1 ТЗ, а съгласно чл.122 ТЗ нов съдружник се приема от общото
събрание, като решението се вписва в търговския регистър, респективно съгласно
чл.147, ал.2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентност на
общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на ОС
форма. Една от хипотезите на вписване на „несъществуващо обстоятелство“ според горецитираното тълкувателно решение е, когато вписаното
обстоятелство не е възникнало валидно. В частност, несъществуващо обстоятелство
е и липсващото (невзето) решение на орган на дружеството, за което е допуснато
вписване в търговския регистър. При разглеждане на заявлението длъжностното
лице по регистрация следва да провери съгласно чл.21, т.5 ЗТТРЮЛНЦ дали съществуването
на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи. В конкретния случай тази проверка не е
извършена и са вписани обстоятелства, подлежащи на вписване, но не установяващи
се от представените със заявлението документи. На първо място, налице е
хипотеза на липсващо (невзето) решение за приемане на съдружници
– такова решение няма и не е представено. В приложеното решение на едноличния
собственик на капитала се съдържа клауза да се продадат дялове, но не и за
приемане на купувачите на дялове – трети лица, като съдружници.
На следващо място, договорът за продажба на дялове действително е сключен под
отлагателно условие – в същия изрично и ясно е уговорено, че собствеността
върху дяловете ще се прехвърли при окончателното изплащане на цената в срок от
36 месеца след нотариалната заверка, или до 22.08.2022 г. Към датата на
заявлението нито срокът е настъпил, нито са представени доказателства за това
да се е сбъднало отлагателното условие (плащане на цената, уговорена в чл.3 от
договора), следователно длъжностното лице не е извършило проверка и относно
това дали подлежащото на вписване обстоятелство валидно е възникнало – дали е
налице прехвърляне на дялове по смисъла на чл.129, ал.2 ТЗ. Поради това, че не
е настъпило отлагателното условие в договора, прехвърлянето на дялове не е
възникнало валидно към датата на заявлението и към датата на вписването, поради
което вписването е извършено в нарушение на закона – чл.129, ал.2 ТЗ и чл.21,
т.5 ЗТТРЮЛНЦ. Респективно незаконосъобразното и опорочено вписване е основание
за уважаване на иска по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ.
По отношение останалите
вписани с процесното заявление обстоятелства –
заличаване на Т.М. като управител и вписване на Ч.В.Т.и А.И.С. като управители
и промяна на седалището и адреса на управление, същите са обусловени от
промяната в собствеността на капитала и за тях отново е налице хипотеза на
липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, тъй като не е представено
решение на новоприетите съдружници, формиращи този
орган, за промяната в управлението, от една страна. От друга страна, само съдружниците имат право да участват в управлението и ако
посочените лица не са приети и вписани като съдружници,
за тях подобно право не възниква, респективно вписването им като управители
може да се основава на мандатно правоотношение, но доказателства за такова към
заявлението не са представени. (За пълнота следва да се отбележи, че А.С. е
заличена като управител с последващо вписване №20190909150616,
във връзка с което и исковата претенция е допустима и е предявена само по
отношение вписването на Ч.В.Т..) За промяната в седалището, доколкото същата отново
е обусловена от промяната в собствеността на капитала и персоналния субстрат на
дружеството – видно от договора за продажба на дялове, новозаявените
седалище и адрес на управление съвпадат с постоянния адрес на купувача Ч.Т., отново
следва да е налице решение на общо събрание на съдружниците,
не решение на прехвърлителя на дялове, който вече
няма право да взема подобни решения и да изменя учредителния акт, а решение на
общо събрание на съдружниците към заявлението не е
представено. Ето защо съдът намира, че и по отношение горепосочените
обстоятелства е налице хипотеза на вписване на несъществуващи обстоятелства по
смисъла на чл.29, ал.1, предложение трето ЗТТРЮЛНЦ.
В обобщение искът се
явява доказан и основателен и следва да се уважи, като се признае за
установено, че по партида на ответното дружество въз основа заявление А4
№20190823124435 са вписани несъществуващи обстоятелства: прехвърляне от Т.Б.М.
на Ч.В.Т.и А.И.С. на дружествени дялове на стойност 725 000 лв. за всеки;
избиране на Ч.В.Т.като управител; ново
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ №4, ет.4, ап.71.
При този изход на спора ищецът
има право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер 80 лв., която следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Претендира се от ищцовата страна и адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
обезпечително и за настоящото производство в размер 8 214,49 лв. Към
списъка с разноски са представени договор за правна помощ между Л.Ф. и АД „Й., И.и
И.“ от 05.02.2020 г., с който е уговорена правна помощ по завеждане на съдебно
дело за установяване на вписани несъществуващи обстоятелства със заявление А4
№20190902125516 – т.1.1.1, както и по допускане и
налагане на обезпечителни мерки във връзка с горния иск – т.1.1.2. Уговорено е възнаграждение за завеждане на делото по
т.1.1.1 в размер 4 000 евро (т.2.1а) и за
обезпечително производство по т.1.1.2 в размер
1 500 евро (т.2.1б). Издадени са и фактури за възнагражденията в т.1.2а и
т.1.2б от договора. Посоченото в т.1.1.1 от
представения договор заявление не е предмет на настоящото производство –
предмет на настоящото производство са обстоятелствата, вписани въз основа на
предходно заявление А4 №20190823124435. Доказателства да е водено обезпечително
производство във връзка с исковете, предмет на настоящото дело, не са
представени. От търговския регистър е видно, че е вписан запор, наложен въз
основа обезпечителна заповед на СГС от 29.05.2020 г., но от самата
обезпечителна заповед не е ясно дали обезпечението е допуснато във връзка с
настоящите искове или с други такива по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ. Отделно от посоченото,
в приложения платежен документ не фигурира основание за плащане, което би могло
да се свърже с настоящия процес. За това съдът намира, че извършването на
разход за адвокатско възнаграждение по делото не се установява от приложените
документи, поради което и такъв не може да бъде присъден.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.И.Ф., ***, родена на ***, чрез
пълномощник адв.Д.И., съдебен адрес ***, иск с правно
основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че в търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, по партидата на “ФАСТ ФОРУАРД“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ №4, ет.4, ап.71, представлявано от Ч.В.Т.,
въз основа заявление А4 №20190823124435 са вписани несъществуващи обстоятелства
– прехвърляне от Т.Б.М. на Ч.В.Т. на 7 250 дружествени дяла, всеки на
стойност 100 лв., на обща стойност 725 000 лв., представляващи 50 % от капитала
на дружеството; прехвърляне от Т.Б.М. на А.И.С. на 7 250 дружествени дяла,
всеки на стойност 100 лв., на обща стойност 725 000 лв., представляващи 50 % от
капитала на дружеството; избиране на Ч.В.Т.
като управител; ново седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Петрова
нива“ №4, ет.4, ап.71 (вписване №20190829121942).
ОСЪЖДА “ФАСТ ФОРУАРД“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ №4, ет.4, ап.71, представлявано от Ч.В.Т.,
да заплати на Л.И.Ф., ***, родена на *** , чрез пълномощник адв.Д.И.,
съдебен адрес ***, сумата 80 лв.
(осемдесет лева) – държавна такса за производството по т.д.№410/2020 г. на ПОС,
ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизането му в сила
същото да се изпрати на Агенцията по вписвания на основание чл.30, ал.1 във
връзка с чл.14 ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: