№ 48
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500650 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Т.Г. С. **********, с постоянен адрес в с. Б. , община П. ,
ул. „ Н.В.“№ 4 ,против „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София , ж.к. „М.Д. „ , ул. „Р.П. – К. „ , № 4-6.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
С Решение № 260064/ 08. 04. 2021г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 111/ 2020г., по описа на същия
съд , предявените обективно съединени искове са уважени частично . Осъдени са страните да заплатят разноски
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва в отхвълрлителната част с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Т.Г. С. **********,подадена чрез пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните правила за постановяването му. Искането е
да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и спора да се реши по същество от въззивната
инстанция , като се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни
разноски във въззивната инстация. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла
на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила в обжалваната част. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във
въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
1
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията касаят правилността на постановения съдебен акт.
Разгледана по същество въззивнната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 439 от ГПК.Искането е да се установи от съда несъществуване на вземане, установено в заповедно
производство по чл.418 от ГПК.Вземането е в размер на 15659, 56лв. , от които 9088, 44лв.главница и 6571,12лв.
лихви . Предмет на въззивното производство е главницата в размер на 9088, 44лв. ,ведно със законната лихва
от 01. 01. 2016г. до окончателното изплащане на вземането .
►Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за процесуалната допустимост на предявения
иск.В исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства(погасителна давност за вземането
),настъпили след издаване на заповедта за изпълнение. При това положение редът за процесуална защита е този
по чл. 439 ал. 1 от ГПК , а не този по чл. 424 ал. 1 от ГПК. Правната норма по чл. 424 ал. 1 от ГПК е приложима
в случая,когато новите факти и обстоятелства са съществували към момента на издаване на заповедта за
изпълнение и не са били известни на длъжника в срока за подаване на възражение.
С иска по чл. 424 от ГПК длъжника оспорва вземането във фазата на заповедното производство . След влизане
в сила на заповедта за изпълнение и приключване на заповедното производство за длъжника съществува
възможност да оспори вземането във фазата на изпълнителното производство . Настоящият казус е точно такъв.
В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се основава само на факти и обстоятелства ,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание.
Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да
следи и служебно.
Правилото на чл. 439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в сила съдебно решение, тъй като само в исковото
производство се провежда съдебно дирене .
Как стоят нещата , когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ?
В този случай първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение , по реда на чл. 414 от
ГПК . Ако длъжника подаде възражение ще се наложи кредитора да предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в исково производство . В това производство длъжника има право
да направи всички възражения във връзка със спорното материално право на което се основава вземането на
кредитора, включително и възражение за погасяване на вземането по давност. Спорното право и всички
възражения ще бъдат разрешени със СПН в исковото производство .
Ако длъжника не подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде оттеглено или влизане в сила
на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение влиза в
сила и въз основа на заповедта съдът издава изпълнителен лист в полза на кредитора за присъдените суми ( чл.416
от ГПК) .Създава се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно изпълнително основание .
С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудира всякаква възможност на длъжника да оспори
2
вземането , освен при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК .
Длъжникът може да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК само при наличието на нови факти и
обстоятелства , които са настъпили в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в този срок не са
били известни на длъжника .
Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим само в случаите , когато новите факти и обстоятелства са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение . Това има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК (
факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,в което е издадено изпълнителното
основание) .
Искът по чл. 439 от ГПК няма да е процесуално допустим , когато се основава на факти и обстоятелства
,които са настъпили в срока за възражение по чл. 414 от ГПК . В този смисъл е и съдебната практика и теория
(виж „Българско гражданско процесуално право“ ,Девето преработено и допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05. 2011г.по
гр. д. № 12/ 2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. №
3111/ 2015г. на 1-во гр.отд. на ВКС ; Определение № 956/ 22. 12. 2010г. по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ; Определение
№ 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д. № 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; ).
►В исковата молба и допълнителната молба вх. № 1044/ 16. 03. 2020г. ищеца посочва три основания за
недължимост на вземането :
1/Твърди се ,че дружеството – ответник „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********, не е носител на
вземането , по което е образувано изпълнително дело № 20168210405900 по описа на ЧСИ П.И., поради което
няма качеството на „взискател „ в изпълнителното производство;
2/Твърди се ,че вземането на взискателя е погасено чрез плащане ;
3/Твърди се ,че вземането на взискателя е погасено по давност.
Възраженията са неоснователни .
І./По възражението за това ,че дружеството – ответник „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********, не е
носител на вземането , по което е образувано изпълнително дело № 20168210405900 по описа на ЧСИ П.И.,
поради което няма качеството на „взискател „ в изпълнителното производство;
Възражението е неоснователно .
►От приложеното гражданско дело на РС П. се установява ,че вземането на взискателя произтича от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с дата 26. 03. 2007г. Страна по този договор ,в
качеството на „кредитор „ е „ОББ“ АД гр. София .
Длъжник по договора , в качеството на „ кредитополучател“ е лицето Т. Г. С..
В текста на чл. 26 ал. 1от Закона за потребителския кредит / ЗПК/ е посочено ,че кредитора може да прехвърли
вземането си на трето лице по договор за потребителски кредит, само ако договора предвижда такава възможност.
В чл. 16 от ДПК е предвидена такава възможност, като е посочено ,че Банката има право по всяко време да прехвърли
вземането си по договора изцяло или частично на трети лица .
►По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания с дата 31. 10. 2011г . С този договор „ОББ“ АД
гр.София е прехвърлило по реда на чл. 99 ал. 1 от ЗЗД вземането си по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение с дата 26. 03. 2007г., на търговското дружество „ЕОС Файнънс“ ООД ,
гр. Х., Г.. С договора цедента е упълномощил цесионера ,от негово име, като негов пълномощник, на основание
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането . Към договора е представено
Потвърждение за извършената цесия, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, с нот. заверка на подписа на цедента от
08. 02. 2012г.и Уведомление до длъжника Т. Г. С. за прехвърляне на вземането, изходящо от кредитора „ОББ“ АД
. Уведомлението е връчено на длъжника на 02. 11. 2012г. с писмо, с обратна разписка .
►По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на дългове с дата 29. 02. 2016г . С този договор
ЕОС Файнънс“ ООД , гр. Х., Г. е прехвърлило по реда на чл. 99 ал. 1 от ЗЗД вземането си по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с дата 26. 03. 2007г. на търговското дружество „„ ЕОС
МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********. Към договора е представено Потвърждение за извършената цесия, на
основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД,и пълномощно , с което цедента е упълномощил цесионера ,от негово име, като
негов пълномощник, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.
3
Представено е и Уведомление до длъжника Т. Г. С. за прехвърляне на вземането, изходящо от кредитора ЕОС
Файнънс“ ООД , гр. Х., Г..
При тази фактическа страна на спора, очевидно е неоснователно възражението на ищцовата страна за
това ,че дружеството – ответник „ ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********, не е носител на вземането
, по което е образувано изпълнително дело № 20168210405900 по описа на ЧСИ П.И., поради което няма
качеството на „взискател „ в изпълнителното производство.
ІІ./По възражението за това ,че вземането на взискателя е погасено чрез плащане в хода на
изпълнителното производство ;
Възражението е неоснователно .
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети платежни документи , представени от
длъжника с исковата молба, за погасяване на задължението . Също така по делото е приложено изпълнителното
дело № 200982104002875 по описа на ЧСИ П.И. , изслушано е първоначално заключение на СИЕ пред
първоинстанционния съд и първоначално и допълнително заключение на СИЕ пред въззивната инстанция . От
тези доказателства се установява следното :
Изпълнителното дело № 200982104002875 по описа на ЧСИ П.И. е образувано на 18. 03. 2009г.
Към 10. 12. 2018г. актуалния размер на задължението е бил 15659, 56лв. , от които 9088, 44 лв. главница и 6571,
12лв. лихви .
Към 27. 10. 2021г. размера на задължението по изпълнителното дело е следния :
-главница 9088, 44лв.;
-договорна и наказателна лихва 665, 85лв. ;
-законна лихва върху главницата от 30. 07. 20190г. в размер на 6343, 76лв. ;
-в полза на Държавата 38, 51 лв.
Размерът на задължението е установен от СИЕ пред въззивната инстанция като са взети предвид:
Всички постъпили суми по изпълнителното дело ;
Сумите , които са разпределени в полза на взискателите , в полза на Държавата и в полза на трети лица ;
Въз основа на извършеното разпределение от вещото лице на сумата от 2645 лв. , преведена по
изпълнителното дело на 30. 07. 2019г. ;
При така установената фактическа страна на спора, очевидно е неоснователно възражението на
ищцовата страна за това ,че вземането на взискателя е погасено чрез плащане в хода на изпълнителното
производство
ІІІ./По възражението за това ,че вземането на взискателя е погасено по давност.
Възражението е неоснователно .
Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.
Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,макар
давността за тях да не е изтекла.
Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено кои
действия на принудителното изпълнение прекъсват давността . Прекъсват давността онези изпълнителни
действия, които са свързани със същността на принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като
(налагането на запор , на възбрана ,присъединяването на кредитори , действията по провеждането на публична продан до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от ТЗЛ; ). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността , изпълнителните действия , които не са свързани със същността на принудителното изпълнение (
несъщински изпълнителни действия ) . Това са изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането (
4
образуване на изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки
,набавянето на документи и книжа, назначаване на експертизи ; ) и изпълнителните действия по разпределение и плащане
на събраните суми .
Действия по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които прекъсват
давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са извършени след образуване на
принудителното изпълнение и в рамките на изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на
ВКС ( виж Р. № 451/29. 03. 2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. № 1368/2015г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 325/13. 01. 2016г. по гр.
д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;).
Следва да се отбележи също така ,че „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен
способ не прекъсва давността . Това е така ,тъй като :
Въпреки направеното искането изпълнителния способ може да не бъде приложен по вина на взискателя (
невнасяне на авансовите такси и разноски по изпълнението ) или по вина на съдебния изпълнител ( бездействието на
съдебния изпълнител);
Както бе посочено по – горе ,не всеки изпълнителен способ прекъсва давността. Взискателят може да
направи искане за прилагане на изпълнителен способ, който не прекъсва давността. При това положение
е недопустимо искането да прекъсне давността при положение ,че поискания изпълнителен способ няма
да прекъсне давността;
Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното
изпълнение е посочено,че не е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен
способ да прекъсне давността. Давността се прекъсва с „предприемането“ на поисканото действие за
принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време изпълнително действие.
От приложеното Изпълнителното дело № 200982104002875 по описа на ЧСИ П.И. се установява ,че
изпълнителното производство е образувано на 18. 03. 2009г .,въз основа на изпълнителен лист , издаден на 20.
01. 2009г. Изпълнителният лист е издаден в заповедно производство по чл. 417 и чл. 418 от ГПК. От момента на
издаването на изпълнителния лист вземането на кредитора е станало изискуемо и е започнала да тече
погасителна давност относно вземането. От приложеното изпълнително дело се установява,че след образуване на
изпълнителното производство са предприемани редица изпълнителни способи( налагани запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника в предприятията , в които е работил,наложен запор върху МПС , опис и оценка на МПС ) ,които
периодично са прекъсвали погасителната давност, след което е започвала да тече нова давност. Последното
предприето валидно изпълнително действие , което е прекъснало давността е наложен запор върху вземанията на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД , което е станало със запорно съобщение изх. № 8894/14. 02. 2019г. (стр.
291 от изпълнителното дело ). От този момент до подаване на исковата молба в съда ( 09. 04. 2019г. ) не е изтекла
предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща погасителна 5- годишна давност относно главното вземане ( главното вземане
се погасява с общата погасителна 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД).
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на въззивната
инстанция в обжалваната част , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивнната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25 ал. 1 от НЗПП
ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 100лв. ,
представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От данните за търговската регистрация на дружеството „ОББ“ АД “ се установява ,че Банката по занятие
сключва договори за парични заеми , със средства , които са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Дружеството е „търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско
дружество. При това положение , договора за потребителски кредит следва да се определи, като „търговска
5
сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ и чл. 1 ал. 1 т. 7 ( банкова сделка ) от ТЗ. При положение ,че за
едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете страни -
чл. 287 от ТЗ . По неуредените въпроси ще следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство
и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена под 20, 000 лв.,
поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064/ 08. 04. 2021г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 111/ 2020г., по
описа на същия съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.Г. С. **********, с постоянен адрес в с. Б. , община П. , ул. „ Н.В.“№ 4 , да заплати в полза на „
ЕОС МАТРИКС „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ж.к.
„М.Д. „ , ул. „Р.П. – К. „ , № 4-6, сумата 100лв. , представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната
инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6