Решение по дело №2686/2018 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 26 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Ломският районен съд, гражданска колегия, трити състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

като разгледа гр. д. № 2686 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "***" ЕООД срещу Н.Ц.П. с ЕГН ********** и С.Т.Г. с ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за установяване дължимост при условията на солидарност на сумите в размер на 8794,06 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между страните по делото бил сключен договор за кредит № ********** от 28.12.2016 г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответниците по делото в заем сумата от 5000 лв. за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер от 309, 11 лв. , и дата на погасяване-21 ден от месеца.  Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги по договора за кредит, за което ответникът се задължил да плати цена от общо 2179, 66 лв. Поддържа, че на основание общите условия към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 -127 ЗЗД втората ответница се задължила да отговаря при условията на солидарност за задълженията на първият ответник. С молба от 23.12.2016г. първият ответник пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде извършено рефинансиране на стари задължение към "***" ЕООД в размер на 1600,00 лв., на „***” АД в размер на 1100,00 лв.,и към „***”ЕООД – 724,00 лв. Оставащата сума по кредита в размер на 1576,00 лв. била преведена по банков път на Н.Ц.П. на 29.12.2016 г. Твърди се, че размерът на погасените с плащане от ответниците суми по договора били две пълни погасителни вноски и една непълна – на 11.04.2017г. След което ответниците преустановили плащанията по договора, поради което на 05.07.2017 г. на основание т. 12. 3 от общите условия договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по същия.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да признае за установено съществуването по отношение на ответниците съществуването на  част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 8794,06 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит , като се отказва от сума в размер на 37,28 лв. представляваща законна лихва за забава от 22.02.2017-05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 398/2018 г. на ЛРС, по което се е развило заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н.П. чрез назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Н.А. е постъпил бланкетен отговор на исковата молба, с който заявява, че в с.з. ще доразвие аргументите си за неоснователност на ИМ. В проведеното съдебно заседание заявява, че в определен от съда срок ще представи писмени бележки. До момента на постановяване на настоящето решение такива в съда няма представени. От ответника С.Т.Г. не е постъпил отговор на исковата молба в срока за това.

     Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

"***" ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Ц.П. и С.Т.Г. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 398 по описа за 2018 г. на ЛРС, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за кредит № ********** от 29.12.2016 г., сключен между ***" ЕООД като кредитор, Н.Ц.П. като клиент и С.Т.Г. като солидарен длъжник. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 5 000, 00 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 309, 11 лева; ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41, 17 % и общо задължение: 7418,64 лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 2179,68 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги .

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.

Представени са и платежни нареждания от 29.12.2016г., от което се установява, че ответника  е получил една част от процесната сум, а друга част е преведена по посочената от длъжника сметка за погасяване на други парични задължения.  Данните по делото, следващи от клаузите договора за процесния потребителски кредит ,  носещ подписите и на двете страни /обстоятелство, неоспорено от ответниците/ водят до извод, че ответниците и ищцовото дружество са постигнали съгласие с част от отпуснатия кредит /3434 лв./ да бъде рефинансирано задължение на първия ответник с кредитори : "***" ЕООД, „***” АД, „***” ЕООД. Доколкото волята на страните е ясно изразена, то съдът намира това изявление на ответниците за извънсъдебно признание, както за съществуването на предходно парично задължение към ищцовото дружество в конкретния размер, така и за неговото погасяване с част от сумата, предмет на новия договор за кредит. Това признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК и с оглед липсата на опровергаващи го доказателства в процеса, съдът приема за достатъчно, за да обоснове извод, че "***" ЕООД е изпълнило изцяло основното си задължение като заемодател, предавайки – по уговорения между страните начин, цялата заемна сума в посочения размер в полза на ответника, което поначало поражда корелативното  задължение да върне заемната сума при настъпване падежа на дълга.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдъ

ржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 5 000, 00 лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговорен  ГПР, който е 49, 89 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от приобщените доказателства по делото ответницата ответниците са погасили вноски и номера 1, 2, третата е непълна , видно от приложения към договора погасителен план .

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. 

Горното налага извод, че остатъка от главницата по кредита в индивидуализирания в ИМ размер е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница. С влязло в сила Определение съдът е прекратил настоящето производство в частта му относно вземанията за сумата от 37,28 лв., предстваляваща лихва за забава по Заповед за изпълнение на парично задължение №261 от 7.03.2018 по ч. гр. д 398 /2018 г на ЛРС. С посочената заповед, съдът е осъдил ответниците да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: 8794,06 лев- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 29.12.2016 г., лихва  за забава – 37,28 лв, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъление, считано от 6.03.2018 г- до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 326, 63 разноски по делото. С определение от 15.01.2020 г., съдът е прекратил настоящето производство в частта му относно вземанията за сумата от 37, 28 лв. претендирана като лихва за забава. Определението е влязло в сила, поради необжалването му, като до настоящия момент, съдът не се е произнесъл по обезсилване на заповедта, за посочените суми в определението, поради което следва да стори това с решението.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство .

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "***" ЕООД, с ЕИК: *********  срещу Н.Ц.П. ЕГН ********** и С.Т.Г. ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК  че двамата ответници дължат на "***" ЕООД сумата от 8794, 60 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 6.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 261 от 7.03.2018 по ч. гр. д . 398//18г . на ЛРС  в частта й за сума от 37,28лв. претендирана като лихва за забава, за която сума производството по делото е било прекратено с  определение по делото от 15.01.2020г.

ОСЪЖДА Н.Ц.П. ЕГН ********** и С.Т.Г. ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТЯТ на "***" ЕООД, сумата в размер на 1245,13 лв. разноски по исковото производство и 326,63лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 398 описа за 2018 г. на ЛРС

Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ::