Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 21.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. гражд.дело №23 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 694, ал.2, т.2 от Търговския закон.
С исковата молба Д.К. и П.Л.К.К., чрез пълномощниците адв.Р.А.Ж. от САК и адв.М.П.С. от
АК –Варна, срещу„Л.Г.Р.” АД с ЕИК ******* твърдят, че са кредитори в
производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.” АД с ЕИК *******, предмет на
т.д./н./ № 1708/2011 г. по описа на СГС, TO, VI-21 с-в, открито с
решение САС, 11-ти с-в по в.т.д.№ 2360/2018 г. С молба по чл.685 от ТЗ с
вх.№ 9943/25.01.2019 г. предявили пред
съда по несъстоятелността следните свои вземания, установени по основание и
размер с приложеното
влязло в сила решение №
2608/27.05.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-7 с-в по гр.д.№ 5975/2009 г.:
1.
за сумата 29 400 EUR /с левова равностойност 57 501, 40 лв./, представляваща присъдена с решението на основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД главница вследствие отпаднало основание за нейното
плащане по Предварителен договор от 01.08.2007 г. за изграждане и продажба на
имот - студио 328, ет.З със застроена площ 49, 80 кв.м. и обща площ 65, 63
кв.м., находящо се в м.”Табията”
- Голф игрище - гр.Балчик, кв.”Марина”, в ПИ ид.02598.541.175,
ведно със законната лихва от 22.06.2009 г. до окончателното изплащане, която
към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
/17.12.2018 г./ е в размер на 28 714,14 EUR /с левова равностойност 56 159, 98 лв./;
2.
за сумата 12 600 EUR /с левова равностойност 24 643, 46 лв./, представляваща присъдена с решението разлика до
двойния размер на задатъка по същия договор, на основание
чл.93, ал.2 изр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 22.06.2009 г. до
окончателното изплащане, която към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност /17.12.2018 г./ е в размер на 12 306, 06 EUR /с левова равностойност 24068,
56 лв./;
3.
за сумата от общо 11 826 лв. /единадесет хиляди осемстотин двадесет
и шест лева и четиридесет и една стотинки присъдени деловодни разноски/, от
които:
-
3 288 лв. /три хиляди двеста осемдесет и осем
лева/ държавна такса, присъдена с решението на СГС, ГО, I-7 с-в по гр.д. № 5975/2009 г.;
-
4 040 лв. /четири хиляди и четиридесет/
адвокатски хонорар, присъден с решението на СГС, ГО, I-7 с-в по гр.д. № 5975/2009 г.;
-
4 498, 41 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Всички горепосочени и установени
със сила на пресъдено нещо вземания били включени
от синдика в обявения в търговския регистър (ТР) списък по чл.689 от ТЗ на
приетите вземания на кредиторите, но по
уважено възражение за давност на длъжника „Л.Г.Р.” АД с
вх.67517/22.05.2019 г. с определение № 6913/23.12.2019 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ,
обявено
в ТР на 23.12.2019 г. съдът изключил следните от тях:
1/. относно вземането по т.3.1.2. от
обявения в ТР списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от
синдика вземания - изключено е вземането за законна лихва върху първата
присъдена със съдебното решение главница /по т.3.1.1.
от списъка/, за периода преди 26.01.2016 г. и за разликата над сумата 16 801,
20 лв. /до пълния размер от 56 159, 98 лв./, т.е. - изключено
е вземане за 39 358, 78 лв. законна лихва;
2/. по т.3.2.1. от обявения в ТР списък
на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания -
изключено е изцяло вземането за присъдения с горецитираното
съдебно решение задатък в размер на 24
643, 46
лв.;
3/. по т.3.2.2.
от обявения в ТР списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети
от синдика вземания - изключено е изцяло вземането за присъдената на
доверителите ни законна лихва върху задатъка
/т.3.2.1./ в размер на 24 068, 56 лв.;
4/.по т.3.2.3. - за законна лихва върху задатъка след откриване на производството по
несъстоятелност.
5/. по т.3.3.
от обявения в ТР списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети
от синдика вземания - изключено е изцяло вземането на доверителите на ищците за
присъдените съдебни разноски за исковия процес по гр.д.№ 5975/2009 г. по описа
на СТС, ГО, I-7 с-в в общ размер 11 826, 41 лв.
Изключването на гореизброените вземания
от списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Л.Г.Р.” АД с
определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ обосновавало
правния интерес от предявяването на настоящия иск за установяване на тяхното
съществуване. Твърдят, че искът е основателен, тъй като се касае
за вземания
/освен тези за разноските по делото за несъстоятелност/, които са установени
със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение №
2608/27.05.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, I - 7 с-в по гр.д.№ 5975/2009
г., потвърдено е решение № 513/29.03.2011 г. на САС по гр.д./в./ № 893/2010 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 34/20.01.2012 г. на ВКС, ТК
по т.д.№ 719/2011 г. Изключените с определение № 6913/23.12.2019
г. на СТС, TO, VI-21 с-в вземания на
ищците съществуват и не са погасени
по давност, защото за събирането им са образувани изпълнителни дела, по които
периодично са
предприемани
прекъсващи давността изпълнителни действия. Горното било видно от приложените Удостоверения изх.№
5971/10.06.2019 г. и изх.№ 5977/10.06.2019 г. на ЧСИ 717 - Р.Т.по и.д.№ 20117170400283 и и.д.№
20147170400445 и е
констатирано от синдика, както при включването на вземанията в списъка, така и
по повод становището му по възражението на длъжника. Сочат, че именно съдебният
изпълнител е компетентен да удостовери висящността на
подсъдния му изпълнителен процес, а след като делата са били висящи към момента
на тяхното спиране на основание чл.638, ал.1 от ТЗ с откриване на
производството по несъстоятелност, то по аргумент от чл.433, ал.1, т.8 от ТПК
давността е прекъсвана преди изтичане на две години от предприемането на
предходното изпълнително действие, което напълно изключвало изтичането както на
петгодишния давностен срок за установените със сила
на пресъдено нещо главници /чл.117, ал.2 от ЗЗД/,
така и изтичането на тригодишния давностен срок за
течащите законни лихви. Сочат, че именно съдия изпълнителят е компетентния
орган, който следва да преценява, респективно - удостоверява наличието/липсата
на предпоставките за „перемцията” по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК и висящността на подсъдното му
изпълнително дело. Независимо от това, в настоящото производство твърдят и
представят доказателства за предприетите тях и изпълнителни действия, всяко от
които на основание чл.116, б. „в” от ГПК е прекъсвало погасителната давност досежно вземанията на, включени в предмета на настоящия установителен иск.
Също така
твърдят, че бил успешно проведен иск по чл.517, ал.4 от ГПК, като
решението по него е влязло в сила на 09.01.2015 г..
Сочи се, че провеждането на такъв иск представлява прилагане на
перманентен изпълнителен способ, като по време на висящността
на делото не следва да се приема, че взискателят
бездейства (Решение № 1258 от 21.05.2018 г. на САС, ТО по т.д.1253 от 2018 г.).
По същата причина поддържат, че по време на цялата висящност
на процеса по иска с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК давността следва да
се счита прекъсната на основание чл. 116, б.”в” от ЗЗД. С описаните в исковата
молба действия – подадени молби за налагане на запори по изпълнително дело с
вх.№ 4793/26.07.2012 г. и извършени от ЧСИ действия се прекъсвала давността. Посоченото в удостоверение изх.№ 5977/10.06.2019 г. на ЧСИ 717- Р.Т.и.д.№
20147170400445 е образувано с
приложената молба до ЧСИ с вх.№ 4610/24.06.2014 г. въз основа на приложения
изпълнителния лист, издаден от Софийски градски съд за присъдените разноски от
двете съдебни инстанции, произнесли се по предмета на установяващото
предявените от ищците вземания. Вземането за разноските, формиращи изключеният
от списъка с определение на съда по общ размер от 11 826, 41 лв. /т.3.3 от
списъка на синдика/, е станало изискуемо
на 20.01.2012 г. с
постановяването на Определение на ВКС, ТК по т.д.№ 719/2011 г. за недопускане
на касационно обжалване решението на САС по гр.д./в./ № 893/2010 г., с което е
потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГО,
1-7 с-в по гр.д.№т 5975/2009 г. Изпълнителното дело за разноските е образувано
на 24.06.2014 г. – тоест преди изтичане на давностния
срок и с него било поискано присъединяване към делото на друг кредитор на същия
длъжник. Присъединяването на кредитора също е сред изрично изброените действия,
които прекъсват давността, съгласно указанията по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/2013 г. От датата на последното изпълнителното
действие - 24.06.2015 г. до датата на
предявяването на вземането в производството по несъстоятелност /25.01.2019
г./ били
изминали по-малко от 4 години. Следователно, приложимата на основание чл.117,
ал.2 от ЗЗД давността /5 години/ не е изтекла.
С исковата молба се твърди, че от
датите на ефективно поисканите от ищците
и извършени от ЧСИ изпълнителни действия, нито „перемция”,
нито погасителна давност могат да бъдат приложени по отношенията на изключените
от съда по несъстоятелността процесни вземания за главница, задатък
и законни лихви върху тях, обхванати от производството по и.д.№ 2011********** по
описа на ЧСИ с рег.№717 - Р.Т.с район на действие - района на Окръжен съд -
Варна. Изключените с определение № 6913/23.12.2019 г. на СГС, TO,
VI-21 с-в
по т.д.н.№ 1708/2011 г. вземания ищците Д.К. и П.К. са установени с влязло в
сила решение и не са погасени по давност, следователно съществуват и следва да
бъдат включени в списъка на приетите вземания. Дължима била и законната лихва
върху главницата за задатък, считано от датата на
откриване на производството по несъстоятелност.
ИСКАНЕТО е съдът
да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност /чл.694 ал.8 ТЗ/, че Д.К. и П.Л.К.К. имат съществуващи вземания от „Л.Г.Р.” АД с
ЕИК ******* /с открито производство по несъстоятелност/, изключени с определение № 6913/23.12.2019 г. на СГС, TO, VI-21
с-в по т.д.н.№ 1708/2011 г. от списъка на
предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети вземания, както следва:
1/. вземане за 39
358, 78 лв.
законна лихва за периода 22.06.2009 г. - 25.01.2016 г. върху главницата по
т.3.1.1. от списъка /57 501, 40 лв./, представляващо
разликата над оставената с определението на съда в списъка сума от 16 801, 20
лв. /за период 26.01.2016 г. - 17.12.2018 г./ до пълния размер на вземането от
56 159, 98 лв. по т.3.1.2. от изготвения от синдика списък, обявен в ТР на
15.05.2019 г.
2/.
вземане
за задатък в размер на 24 643, 46 лв. по т.3.2.1. от
обявения в ТР на 15.05.2019 г.
списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика
вземания, ведно
със законната лихва, считано от датата на откриване на производството
по несъстоятелност /17.12.2018 г./;
3/. вземане на законна лихва в размер на
24
068, 56 лв.
по т.3.2.2. от обявения в ТР на 15.05.2019 г. списък
на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания,
начислена върху задатъка по т.3.2.1. с размер 24 643,
46 лв. за периода 22.06.2009 г. - 17.12.2018 г.;
4/. вземане за 11 826 лв. съдебни
разноски за исковия процес по гр.д.№ 5975/2009 г. по описа на СГС, ГО, 1-7 с-в
по т.3.3. от обявения в ТР списък на 15.05.2019 г. на
предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания. Сочат
доказателства.
В срок, с писмения отговор
ответникът – длъжник „Л.Г.р.“ АД, оспорва иска като неоснователен, с доводи, че
вземанията са погасени по давност и затова съдът по несъстоятелността ги е
изключил от списъка на приети вземания. Излага доводи, че не са представени
доказателства за извършването на действия, които да прекъсват давността.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на исковете.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на
чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства и справка по партидата на търговското дружество – длъжник и
деловодната програма на СГС се установи, че спрямо ответното дружество „Л.Г.Р.”
АД с ЕИК ******* е открито производство по несъстоятелност на по т.д./н./ №
1708/2011 г. по описа на СГС, TO, VI-21 с-в,
открито с решение САп.С, 11-ти с-в по в.т.д.№
2360/2018 г. с определение на съда по несъстоятелността от 23.12.2019 г. АД е изменен списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
на Л.Г.Р. АД предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019 г., като изключени са вземанията на Д.К. и П.Л.К.К. по т.3.1.2
за разликата над сумата от 16 801,20
лв. представляваща законна лихва върху главница от 57501,40 лв. по
т.3.1.1.за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., вземанията по т.2.1 от 24643,46 лв. – задатък, по т.2.2 в размер на 24068,56 лв. – законна лихва
върху задатъка, по т. 3.2.3 – законна лихва върху задатъка след откриване на производството и вземанията по
т.3.3 в размер на 11826,41 лв. –
разноски по гр.д.№ 5975/2009 г. на СГС, по т.3.4 в размер на 21524,61 лв. –
разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност присъдени с
решение по т.д.2360/2018 г. на САС.
С
молбата за образуване на и.д.№ 20117170400283 от 12.04.2011 г.
са поскани следните изпълнителни действия, съставляващи действия прекъсващи
давността по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС; налагане на
изпълнителен запор върху целия дружествен дял на длъжника в „Л. х.” ЕИК *******до
пълния размер на задълженията, в това число главница от 29 400 евро, задатък в размер на 12
600 евро и законни лихви върху тези
главници /запорът е наложен, видно от ТР/; присъединяване на кредитор по и.д.№
20107170400638, образувано пред същия ЧСИ, но от други взискатели
/П.и С.Х./. След извършването на горните изпълнителни действия от ЧСИ, ищците
са поискали и са извършени още следните такива, прекъсващи независими едно от друго погасителната давност съгласно
цитираното ТР на ОСГТК на ВКС:Непосредствено след установимото
от ТР вписване на поискания с молбата за образуване на изпълнителното дело
запор, с приложената молба вх.№ 2153/09.05.2011 г. взискателите
са поискали да бъдат овластени да предявят иск по
чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „Лайтхаус
хотел” ЕИК *********, чиито единствен собственик на капитала е „Л.Г.Р.” АД.
Овластяване е извършено от ЧСИ на 09.05.2011 г. (постановление № 2848/09.05.2011
г.л.168 от делото) за прилагане на изпълнителния способ за събиране на всички
вземания по изпълнителното дело /изпълнителния лист/, в т.ч. основна главница, задатък и
лихви върху тях. Видно от решение на СГС, TO, VI-17 с-в по
т.д.№ 2183/2011 г., потвърждаващите го решение на САС по гр.д.№ 1053/2013 г. и
определение за недопускане на касационно обжалване № 10/09.01.2015 г. на ВКС по
т.д.№ 819/2014 г., искът по чл.517, ал.4 от ГПК бил успешно проведен ищците,
като решението влязло в сила на 09.01.2015 г.
С
приложената молба по образуваното под горния номер изпълнително дело с вх.№
4793/26.07.2012 г. са поискани от ЧСИ да бъдат наложени в изпълнителни запори
върху регистрираните в КАТ моторни превозни средства на длъжника. Такъв е
наложен от ЧСИ, като се установиха налични МПС. С приложената молба по
образуваното под горния номер изпълнително дело с вх.№ 2026/28.03.2013
г.
са поискани от ЧСИ да бъде наложен изпълнителен запор върху 7 банкови сметки на
длъжника в различни банки. С приложената молба по образуваното под горния номер
изпълнително дело с вх.№ 4349/17.06.2014 г. са поискани ЧСИ
да бъдат наложени изпълнителни запори върху дяловете на „Л.Г.Р.” АД в 11
/единадесет/ ЕООД, чиито ЕИК са посочени в молбата, като от справка в търговския
регистър се установява че 10 от запорите са наложени. С приложената молба по
образуваното под горния номер изпълнително дело с вх.№ 4625/25.05.2016
г.
са поискани от ЧСИ да бъдат наложени изпълнителни запори върху: вземанията на
длъжника от пет търговски дружества, четири от които очевидно свързани с него;
банковите сметки на длъжника в две търговски банки, различни от тези в
предходната молба. С приложената молба по образуваното под горния номер
изпълнително дело с вх.№ 3357-3361/12.04.2018 г. са поискани от
ЧСИ:Да бъдат наложени изпълнителни запори върху: банковите сметки на длъжника в
две банки, различни от тези по предходните молби; всички вземания на длъжника
към свързаното с него „Л.Г.Е.С.Х.” АД; Да бъде изпратено ново запорно съобщение до „С.Г.” ЕООД.
По изп. дело №
20147170400445 е видно, че вземането за разноските, формиращи изключеният от
списъка с определение на съда по общ размер от 11 826, 41 лв. /т.3.3 от списъка
на синдика/, е станало изискуемо на 20.01.2012 г. с постановяването на Определение на ВКС,
ТК по т.д.№ 719/2011 г. за недопускане на касационно обжалване решението на САп.С по гр.д./в./ № 893/2010 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГО, 1-7 с-в по гр.д.№т
5975/2009 г., а делото е образувано на 24.06.2014 г. – тоест преди изтичане на давностния срок. С него е поискано присъединяване към
делото на друг кредитор на същия длъжник. Присъединяването на кредитора е от
изрично изброените действия, които прекъсват давността, съгласно указанията по
т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/2013 г.
От датата на последното изпълнителното
действие - 24.06.2015 г. до датата на
предявяването на вземането в производството по несъстоятелност /25.01.2019
г./ са
изминали по-малко от 4 години. Следователно, приложимата на основание чл.117,
ал.2 от ЗЗД давността не е изтекла.
И по
настоящето дело са представени удостоверение изх.№ 5971/10.06.2019 г. и.д.№
20117170400283 и по изп. дело № 20147170400445 на ЧСИ
717 Р.Т.. Действително
следва да се приеме, че удостоверения от ЧСИ не съдържат факти относно
конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, което не доказва извършването на действия от взискателя относими към течението,
спирането и прекъсването на давността.
Съобразявайки датите на ефективно
поисканите и извършени от ЧСИ изпълнителни действия, в случая не е налице „перемция”, или погасителна давност по отношенията на
изключените от съда по несъстоятелността процесни
вземания на ищците за главница, задатък и законни
лихви върху тях.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 694, ал.1,
т.2 от ТЗ. Искът е допустим, тъй като са налице
специалните процесуални предпоставки за допустимост на исковете - спрямо
ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищците са
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като са били включени в съставения от
синдика списък на приетите вземания, по възражение на длъжника и на друг
кредитор вземанията на ищците, предмет на настоящото производство са изключени
от списъка с приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по
несъстоятелността от 23.12.2019 г., а искът по чл. 694 ТЗ е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Безспорно е, че за принудителното
събиране на вземанията си ищците са образували изпълнително дело 20117170400283
и изп. дело № 20147170400445 по описа на ЧСИ Р.Т.. Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя
или са предприети по инициатива на частен
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя)
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прилагането на разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за пасивното поведение на взискателя. В цитираното т. 10 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е проведено
разграничение между последиците от прекъсването на давността с предявяването на
иск и др. действия по чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД, като в първия случай нова давност не започва да
тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде
признато, давността не се счита прекъсната. Посочено е, че правилата за спиране
и отпадане на ефекта на прекъсването на давността в исковия процес са
неприложими относно давността при принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД и в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването, с оглед различната уредба на исковото и
изпълнителното производство и изискването към кредитора да проявява активност
за движението на изпълнителното производство. Прието е, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Само когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие
От описаните по-горе и предприети
изпълнителни действия от ищците като взискатели,
доказани в хода на делото от представените писмени доказателства – запорни съобщения, копия от молби съдържащи разпореждания, се установява,
че от момента, в който са образувани двете изпълнителни дела до момента на
предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност – не е изтекъл период
от повече от 5 години, респ. три години, през който да не са извършвани
действия на принудително изпълнение в рамките на изпълнително производство,
което е било висящо, като непрекратено на основание чл. 433, т.8 от ГПК. Давността
е прекъсвана многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
С прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая се установи,
че са поискани и провеждани изпълнителни действия по делото, като от последното
извършвано такова не е бил изтекъл срок по дълъг от две годишния срок по
чл.433, т.8 ГПК. Поради това и към датата на предявяване на вземанията
давността както за вземането за главници и задатък,
както и тези за законните лихви и за разноските не е изтекла. Предявените
искове са доказани от представените по
настоящето производстов доказателства и като такива са
основателни, поради което следва да се уважат.
Като последица, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищците имат право на разноски, но по делото не са представи доказателства
за плащането им и техния размер.
На основание чл. 694, ал.2
от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3995,
80 лева – дължима държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с
правно основание, чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ предявен от Д.К., гражданин на Дания,
роден на *** г., личен № ******и П.Л.К.К., гражданин
на Дания, родена на *** г., личен №******, чрез пълномощниците адв.Р.А.Ж. от САК
и адв.М.П.С. от АК –Варна, съдебен адрес *** - партер -
чрез адв.Р.Ж. срещу „Л.Г.Р.” АД с ЕИК *******,
представлявано от Георги А. Чуклев, седалище и адрес
на управление:***,
офис 3 „Б”, че „Л.Г.Р.” АД с ЕИК ******* дължи на Д.К., гражданин на Дания,
роден на *** г., и П.Л.К.К. родена на *** г.,
следните суми:
- 39 358, 78 лв. законна лихва
за периода 22.06.2009 г. - 25.01.2016 г. върху главницата по т.3.1.1. от списъка /57 501, 40 лв./, представляващо разликата
над оставената с определението на съда в списъка сума от 16 801, 20 лв. /за
период 26.01.2016 г. - 17.12.2018 г./ до пълния размер на вземането от 56 159,
98 лв. по т.3.1.2. от изготвения от синдика списък, обявен в ТР на 15.05.2019
г.
- задатък в размер на 24 643, 46 лв. по т.3.2.1. от
обявения в ТР на 15.05.2019 г.
списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика
вземания, ведно
със законната лихва, считано от датата на откриване на производството
по несъстоятелност /17.12.2018 г./;
- законна лихва в размер на 24
068, 56 лв.
по т.3.2.2. от обявения в ТР на 15.05.2019 г. списък
на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания,
начислена върху задатъка по т.3.2.1. с размер 24 643,
46 лв. за периода 22.06.2009 г. - 17.12.2018 г.;
- 11 826 лв. съдебни
разноски за исковия процес по гр.д.№ 5975/2009 г. по описа на СГС, ГО, 1-7 с-в
/в.т.ч. въззивна/ по т.3.3.
от списъка на приети вземания в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от 15.05.2019 г. в производството по несъстоятелност на Л.Г.Р. АД
(н), ЕИК *******, адрес: ***, офис 3 Б, които са били изключени с определение от 23.12.2019 г. по
т. дело 1708/2011 г., СГС, VI – 21 състав, обявено в ТР на 23.12.2019 година.
ОСЪЖДА Л.Г.Р.
АД (н), ЕИК *******, адрес: ***, офис 3 Б да заплати
по сметка на СГС сумата от 3995, 80 лева
за държавна такса.
Решението е постановено на основание чл.
694, ал.4 от ТЗ при участието на синдика на Л.Г.Р.
АД (н), ЕИК *******, адрес: ***, офис 3 Б – А.Г.М..
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: