№ 6697
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100503438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20829/15.12.2023г., постановено по гр.дело №26176/2023г. по описа на
СРС, ГО, 85 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, че
Л. Г.а Ц. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:*******, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми за
топлоснабден имот в гр.София, ул.„*******, абонатен №*******: сумата от 3153,95лв.-
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 25.10.2022г. до окончателното плащане; сумата от 496,53лв.- мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 04.10.2022г.; сумата от 30,15лв.- стойност на извършена
услуга дялово разпределение през периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 25.10.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№57768/2022г. по описа на
СРС, 85 състав, като са отхвърлени: искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1
ЗЕ за сумата над 3153,95лв. до пълния предявен размер от 3222,46лв. и за периода от
м.05.2019г. до м. 06.2019г.; искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
496,53лв. до пълния предявен размер от 511,82лв. и изцяло иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 6,10 лв.- мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 04.10.2022г.
върху стойността на услугата дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 122,90лв. разноски в заповедното производство и 465,90лв. разноски в исковото
производство, а ищецът- да заплати на ответника 13,56лв. разноски в исковото
1
производство, съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ООД с ЕИК:******* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че няма сключен договор за доставка
на топлинна енергия с ищеца и изрично е заявил несъгласието си с топлофицирането на
сградата, както е че такова валидно решение на етажната собственост не е вземано.
Топломерът на сградата не преминал метрологична проверка в рамките на 4 месеца. Твърди
също така, че първостепенният съд неправилно приложил правилата за погасителната
давност. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените
искове– отхвърлени изцяло. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство в подадения в
срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира възнаграждение за защита
от юрисконсулт за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на процесния имот, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена
топлинна енергия от ответника, безспорно се установява от представените по делото
писмени доказателства, че е собствен на ответника през процесния период. Установено е
също така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не е установено, че ответникът валидно е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Не се установява и
твърдяният от ответника изричен отказ от топлоснабдяване, но дори и при такова
ответникът би бил задължен да заплаща съответен на имота му дял за отдадената топлинна
енергия от сградната инсталация. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г./.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че делът на ответника за
сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата и посочена по-горе нормативна
уредба. Вещото лице е установило също така, че топломерът в абонатната станция през
исковия период е бил изправен. Не съответства на действителното положение твърдението
на ответника, че не са извършвани метрологични проверки- макар и със закъснение
проверките са установявали съответствие на уреда с нормативните изисквания. В
конкретния случай в имота на ответника не са били поставени индивидуални измервателни
уреди на всяко от четирите отоплителни тела, липсвал е водомер за топла вода и до
жилището не е осигуряван достъп за извършване на отчет. При това положение правилно и в
съответствие с нормативната база остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово
разпределение, а за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно топлинна
енергия за едно лице с разходна норма от 140 литра на денонощие.
Разпоредбите на закона, касаещи погасителната давност относно периодични плащания
са подробно обосновани и правилно приложени от първостепенния съд, и настоящият състав
не намира за необходимо да ги преповтаря. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г.- от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително теченето на погасителната давност е било спряно по силата на закона.
Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 25.10.2022г. и с това действие
кредиторът е прекъснал давността, погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 17.08.2019г.- за периода от м. 05.2019 г. до м. 06.2019 г. включително, както
3
правилно е пресметнал и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20829/15.12.2023г., постановено по гр.дело №26176/2023г.
по описа на СРС, ГО, 85 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Л. Г.а Ц. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/–
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ООД с ЕИК:*******.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4