Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.12.2016 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На двадесет и трети
ноември
две хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 301
по описа
за 2016 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на молба подадена от Г.С.Х. с ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на детето Т.Д.Х. с ЕГН **********
против Д.Х.Д. с ЕГН ********** с искане за лишаване на ответника от родителски
права, определяне на режим на лични контакти между него и детето Х., определяне
на издръжка на детето в размер на 200
лв., считано от завеждане на иска, и присъждане на издръжка за минал
период, считано от 8.02.2015 г. до 08.02.2016 г. в размер на по 150 лв.
месечно, ведно със законната лихва за забава, за всеки месец.
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Х. и Х. живели на
семейни начала до 14.02.2014 г. в дома на ответника и от това съжителство имали
едно родено дете Т.Х.. По време на съвместното им съжителство между тях
многократно възниквали конфликти. Ищцата била принудена да
напусне семейното жилище, поради непрекъснат физически и психически тормоз от
страна на ответника заедно с детето, след което заживяли в дома на родителите й.
Твърди се, че след раздялата ,ответника бил престанал да се интересува от детето и не плащал
издръжка. Две години ответникът
не бил проявил никаква
активност да види детето си. Твърди, че дори когато се срещали на улицата, той
отминавал, като чужд човек, без дори и да погледне детето си. Издръжката на
семейството, включително и на детето, била поета изцяло от
родителите на ищцата, които живеели и
работили в Р. Германия. Ответникът имал свой бизнес и разполагал със средства, но
въпреки това никога не бил
плащал издръжка на детето си, нито му е купувал вещи, дрехи, играчки, дори и по повод празници. Ответникът трайно се бил дезинтересирал от
правата и задълженията си на родител, не полага грижи за
детето си без основание. Липсвали каквито и да
било контакти между детето и бащата. Детето не го познавало. Иска
се съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответника, да
се определят личните отношения на ответника с малолетния Т., като се определи,
режим на контакти: всяка втора и четвърта седмица от месеца, в събота от 10 ч.
до 12 ч., без преспиване, да бъде осъден ответника Д.Х.Д. да изплаща месечна
издръжка за малолетния си син Т.Д.Х. в размер на 200 лв., платими до 5-то число
на месеца, считано от завеждане на настоящия иск, да бъде осъден
ответника да заплати издръжка в полза на детето Т.Д.Х. за минал период, считано
от 08.02.2015 г. до 08.02.2016 г. в размер на по 150 лв. месечно, ведно със
законната лихва за забава, за всеки месец.
В срокът по чл.131 по ГПК от редовно уведомената насрещна страна е
постъпил отговор, в който излага твърдения, че действително от съвместното им
съжителство с ищцата имат родено дете Т.Х. и че към настоящият момент не живеят
заедно. Оспорва всички останали твърдения на ищцата. Твърди, че не е упражнявал
физически и психически тормоз върху нея, че не разполага с финансови средства
за обезпечаване на исканата от ищцата издръжка за детето им. Твърди, че има
желание да се види с детето си, но ищцата му пречела. Моли искът да бъде
отхвърлен.
В проведеното съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът, не се явява, . процесуалният му представител, в писмена молба пледира за неоснователност на предявените искове в евентуалност моли за определяне на издръжка в минимален размер. Заинтересованата страна
Д "СП"-Провадия, представя по делото социален доклад. Р
П
Провадия не изпращат представител и не изразяват становище.
От събраните по делото доказателства се
установява следното:
Видно от Удостоверение за раждане на Т.Х. издадено въз
основа на акт за раждане № 0034/10.01.20014 г. изд. от община Варна същият е
роден на ***г. в гр.Варна от родители Г.С.Х. и
Д.Х.Д..
От изготвеният по делото социален доклад се установява,
че Х. и Д. са живели на семейни начала до 14.02.2014г.. След раздялата им
детето е живяло само с майка си, като към момента на изготвяне на социалният
доклад – м.юли 2016г. Х. живеела с детето и мъжа, с които съжителствала на
семейни начала в жилище под наем в гр.Провадия. За детето имало самостоятелна
стая и нужните хигиенно-битови условия. Грижите за Х. се полагали единствено от
майка му, която получавала финансова подкрепа от съжителя си и от родителите
си, които работели в Германия. Д. не се виждал със сина си от раздялата с майка
му, не го търсил, не общувал с него по телефона и по данни на майката не
изплащал никакви средства за издръжката му, нито осигурявал детето материално. Х.
не познавал баща си, виждал го само на снимка, нито роднините си от страна на
баща си, контактувал с по-големите си братя, които били родени от съжителството
на баща му с друга жена. Между детето и Д. нямало емоционална връзка. Д. не
изпълнявал родителските си задължения. Между майката и детето и роднините му от
страна на майката съществувала силна емоционална връзка. Х. притежавала нужният
родителски капацитет, за да осигури правилното развитие на детето.
Видно от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на св.А. се установява, че той съжителства с Х. от около 2 години,
детето живеело заедно с тях, от 2 години св.А. не е виждал бащата да се вижда с
детето, той не се интересувал от него, не правил никакви опити да се свърже с
детето, не давал пари за издръжка, не правил подаръци на детето. За детето се
грижил св.А. и Г., издръжката на детето се осигурявала от св.А. и от родителите
на Г.. Детето възприемало св.А. почти като баща. Детето не познавало баща си, имало
е случаи, когато Д. се е разминавал с детето в гр.Провадия без да му обръща
внимание, родителите на Д. също не се интересували от детето.
С оглед на
установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени: конститутивен иск с правно основание чл.132, ал,1, т.2 от СК, за лишаване от родителски права на ответника по
отношение на детето му Т. Христова поради трайно неполагане грижи за детето без
основателна причина и неплащане на издръжка,
осъдителен иск по чл.134 вр. с чл.143, ал.1
от СК за заплащане на издръжка от ответника на детето му Х. в размер на 200
лева и осъдителен иск чл.149 от СК за
заплащане на издръжка от ответника на детето му за минал период от една година 08.02.2015 г. до 08.02.2016 г. в размер на по 150 лв.
месечно.
За основателността на иска по чл.132, ал,1, т.2
от СК ищецът
следва да докаже че ответникът е баща на Х., лицата които полагат грижи и дават
издръжка на детето. Ответникът следва да докаже, че полага грижа за детето си и
му дава издръжка или че има основателна причина за неполагането на грижи и
неплащането на издръжка.
От събраните по делото доказателства, а и безспорно между
страните е обстоятелството, че ответника е баща на детето Х.. Ищецът успя да
докаже че ответникът
трайно не полага
грижи и не дава
издръжка на детето си Х.
и то без основателна причина. Видно от изговтеният по делото социален доклад и от
показанията на св.А. е, че ответникът се е дезинтересирал от детето си Х. след
като не го е виждал от 14.02.2014г. и детето не познава баща си, установи се,
че Д. не изпълнява по никакъв начин родителските си задължения не само в
емоционално отношение, но и във финансово. Доказа се, че Д. няма и желание да
поддържа контакт със сина си, след като го подминава по улицата без да му
обръща никакво внимание. От друга страна майката полага адекватни грижи за Х. и
може да му осигури с помощта на родителите си и съжителя си св.А. всичко
необходимо за правилното развитие на детето. Съда намира, че периода от
14.02.2014г. до подаване на исковата молба – 10.02.2016г., а както се установи и
до приключване на съдебното следствие е продължителен, поради което
неполагането на грижи и недаването на издръжка от страна ответника спрямо
детето му Х. е трайно. Според съдебната
практика родителят,
който не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето си, към физическото и
емоционалното му
развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя
родителски дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията С.
Ц./, за да може да полага грижи
за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност
в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата
емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си/решение № 209 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф./. Трайното неполагане на
грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от
родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
С
оглед на гореизложеното съдът намира предявеният конститутивен иск за основателен и доказан. На основание чл. 134,
т. 2, вр. чл.
59, т. 8 от СК съдът следва да определи
режим на лични отношения между бащата и детето, с оглед осъществяване на
контакт по между им при желание от страна на ответника. Съда намира, че режима
за осъществяване на лични отношения между бащата и детето предложен от ищеца е
твърде стеснен и би попречил за изграждане на емоционална връзка по между им, в
случай че бащата изяви желание затова. Поради това съда намира за удачен следният
режим на лични отношения: всяка втора
събота от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване,
всеки първи ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и по една
седмица през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
За основателността на иска по чл.134 вр. с чл.143, ал.1
от СК ищецът следва да докаже нуждите на
детето от финансов аспект, възможността на бащата да дава претендираната
издръжка. По делото не бяха събрани доказателства за някакви специални нужди на
детето различни от тези на дете в неговата възраст, не бяха събрани
доказателства и за финансовите възможности на ответника и на майката Г..
Безспорно нормата на чл.143. ал.1 от СК вменява на родителите да издържат
своите деца до навършване на пълнолетие независимо от финансовите им
възможности, но размерът на издръжката следва да се съобрази с тях и с минимума
посочен в чл.142, ал.2 СК. Поради това
съда намира, че на детето Х. следва да определи издръжка към минималният
размер, като определя общата необходима издръжка на детето на 230 лева, от
която половината следва да заплаща бащата, а другата половина следва да се
осигурява от майката на Х.. Поради това предявеният иск за издръжка следва да
се уважи до размера от 115 лева, като за горницата следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл.149 от СК за заплащане на издръжка от
ответника на детето му за минал период от една година 08.02.2015 г. до
08.02.2016 г., съда го намира за
частично основателен, тъй като по делото не се събраха доказателства
ответникът да е давал каквато и да издръжка на сина си Х. през този период. Въз
основа на горепосочените мотиви съда намира, че този иск е основателен до
размера от 115 лева, като за горницата до претендирания размер от 150 лева следва
да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото, претенцията на ищцовата страна по чл.
78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна и следва да бъде уважена, въпреки, че ищеца не е представил списък
със сторените по делото разноски по чл. 80 от ГПК, в размер общо на 80 лв. – държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно
решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка,
ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. чл.134 вр. с чл.143, ал.1 от СК сума
в размер на 165.60 лв. и за тази по чл.149 СК в размер на 55.20 лева.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
ЛИШАВА Д.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес ***,
от родителските права по отношение на детето Т.Д.Х. с ЕГН **********, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Д.Х.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***, и детето Т.Д.Х. с ЕГН **********: всяка втора събота от месеца, от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, всеки първи ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници и по една седмица през
лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплаща на малолетното си дете Т.Д.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка, в
размер на 115 лв.(сто и петнадесет лева), чрез неговата майка и законен
представител Г.С.Х. с ЕГН ********** с адрес ***-то
число на месеца, за който се дължи, считано от предявяването на иска 10.02.2016
г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
от уваженият размер – 115 лева до предявеният от 200 лева, на основание чл.134 вр. с чл.143, ал.1 от СК .
ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на малолетното си дете Т.Д.Х. с ЕГН **********, издръжка за период
от 1 година - 08.02.2015 г. до 08.02.2016 г., в общ размер на 1380 лв.(хиляда триста и осемдесет
лева), по 115 лева месечно, чрез неговата майка и законен представител Г.С.Х. с ЕГН ********** с адрес *** No37, ведно със законната лихва за забава при
просрочено изпълнение като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от уваженият размер – 115 лева месечно до
предявеният от 150 лева, на основание чл.149
от СК .
ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.С.Х. с ЕГН ********** с адрес ***
No37, направените
по делото разноски, в размер на 80 лв.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати държавна такса за производството, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд-Провадия, в размер на 220,80 лева, на основание чл. на основание чл.78 ал.6 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………