РЕШЕНИЕ
№ 1919
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
в присъствието на прокурора Николета Александрова Кобурова (РП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330110027 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С. Р. Х., ЕГН: **********, от **********, ****************, чрез пълномощник
адв. Г.Г., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 400 лева- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.04.2021 г. до
окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че с постановление от 22.06.2020 г. на РП- Пловдив ищецът
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, като по случая било
образувано ДП №***/** г. на РП- Пловдив. Още при предявяване на разследването той
направил възражения, че в протокола за тест и в АУАН не бил вписан серийният номер на
полевия тест. Назначената по случая експертиза също не доказала вината на лицето, поради
което в крайна сметка ДП на 27.04.2021 г. било прекратено, като взетата мярка за
неотклонение „подписка“ била отменена. Към момента на привличането му като обвиняем
1
ищецът бил ***** на „******“ ООД, ЕИК: ********* и на „*******“ ООД, ЕИК: *********,
които дружества били добре познати на територията на община **********,. Обвинението
бързо се разчуло в малкия град, това му създало проблеми сред колегите, наложило се да
пътува с влак до работното място всеки ден, като случаят още се коментирал в района. На
лицето била извършена полицейска регистрация и взета ДНК проба, обвинението било за
тежко умишлено престъпление, като случаят придобил масов отзвук, чрез публикуване в
местни новинарски сайтове. Негативно влияние оказало и 24- овото задържане, от което
лицето търпяло неудобства. В последствие се наложило да се предприемат допълнителни
действия за снемане на полицейската регистрация. Отговорността на ответника била
обективна, като обвинението било незаконно, след като имало прекратяване на ДП, а в
случая били налице предпоставките за претендиране на обезщетение за вреди. Ищецът
претърпял негативни изживявания, свързани със стрес, неудобство, злепоставяне, засегнати
били честта и достойнството му. Претендира за обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, както и обезщетение за имуществени вредил, изразяващи се в
платен адвокатски хонорар за защита- 300 лева по ДП и 100 лева- в производството по
снемане на полицейската регистрация. Моли и за присъждане на разноски в настоящия
процес. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя
и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че нямало доказателства за влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП. Отделно от това, размерът на претенцията за
обезщетение бил силно завишен и се явявал несъобразен със съдебната практика, социално-
икономическите условия и принципа на справедливостта. ДП приключило в разумен срок,
мярката за неотклонение била най- леката, за криминалистичната регистрация отговаряли
органите на МВР. Нямало доказателства разгласяването на информацията по разследването
да било станало по искане на прокуратурата. Не били представени доказателства за плащане
на адвокатски хонорар, както и за обема на извършената адвокатска защита. Лихвата за
забава се дължала от влизане в сила на постановлението за прекратяване, а данни за това
нямало. Адвокатската защита за снемане на полицейската регистрация не била направена
във връзка с настоящото дело. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си
представил поддържа подадения отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № ***/*** г. по описа на РУ- **********, при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. №***/** г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 27.04.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство.
Като писмени доказателства са представени договори за правна защита и съдействие,
справка от търговския регистър за „******“ ЕООД и искане за снемане на полицейска
регистрация.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 05.10.2021 г.). Св. М.К.З.- **********, на ищеца, обяснява, че ищецът й
2
се обадил да й каже, че е задържан след направен тест за употреба на наркотици, който
отчел положителен резултат. Веднага тръгнала за ареста в **********,, за да провери какво
е станало. Обвинението много го променило- изживял шок, срам, стрес, колегите му в
работа разбрали. Околните го коментирали, дори след прекратяване на делото в тях
останало съмнение. Била му отнета книжката, трябвало да ходи с влак до работа, това
нарушило ежедневния му ритъм. В семейните им отношения също имали проблеми- бил все
изморен, изнервен, трудно комуникирал, затворил се в себе си, не спял, живеел под страх.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, но
наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по
отношение на ищеца. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото е разпитан един свидетел- фактическият съжител на ищеца, който описва
емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес.
Макар и показанията на жената да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК,
доколкото лицето се явяват заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид
близостта си с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат,
3
защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции,
притеснения, напрежение, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени
вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е
следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало
тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.
Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат
преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на
поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в
себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението
може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява
чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат
да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на
лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.
За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), като според свидетеля имало негативно отношение от страна на
околните- колегите на ищеца, които го коментирали подигравателно, като разбрали за
случая. Не се установява от показанията обаче това да е накърнило авторитета на лицето или
пък, че околните са се отдръпнали от него само, защото той е бил обвинен. Близките му пък
са го подкрепяли през цялото време, без да подлагат на съмнение неговата невинност.
Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват
единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за
неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това
положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и
негативната промяна в неговото ежедневие за един толкова недълъг период от време, да се
вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били
предизвикани от обвинението. Действително с отнемане на свидетелството за
правоуправление (което е законна последица от повдигнатото обвинение) за ищеца се е
наложило за известен период от време да изпитва неудобство в придвижването си до
работното място, както и да изтърпи определени ограничения и затруднения в обичайния си
житейски ритъм, но нито продължителността, нито пък интензитета на тези страдания е бил
толкова голям, че да мотивира присъждане на пълния размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но
в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с
оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на
4
възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като
обвиняем на 22.06.2020 г., а постановлението за прекратяване е от 27.04.2021 г. Ищецът не е
дал обяснения, бил е задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, била му е била
наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са
прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му
придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от 10
месеца, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното
бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, които не могат
да бъдат избегнати и са нужни за обективното разследване (събиране на гласни
доказателства и извършване на СМЕ чрез ДНК анализ в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-
София). Както вече се посочи, обвинението не е било повдигнато за тежко умишлено
престъпление, а и не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез
публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или
дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици,
които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и
притеснения, несигурност от изхода на разследването, трябва да бъдат овъзмездени. Същото
обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост,
икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и
при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за
неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира, че обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500 лева, като
искът до пълния предявен размер от 5 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са
доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното
приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. По ДП няма данни кога е
изпратено постановлението до обвиняемия и кога е получено от него, като ответникът е
следвало да представи окомплектована преписка в пълнота, която да съдържа и тази
информация. Липсата на тези данни не може да се цени във вреда на ищеца, поради което
следва да се приеме, че доколкото отсъства връчен отрязък от разписката за получаването,
следва да се приложи най- ранната дата, от която то е влязло в сила- едноседмичен срок от
датата, на която е изходирано за изпращане до адресатите- 28.04.2021 г., или 06.05.2021 г.,
от когато сумата следва да се присъди.
5
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното
обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на
наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и
чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим.
Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е
защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ, няма пречка тези разноски
да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на
служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното
обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По делото (лист 10) е наличен договор за
правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат Г. да защитава
обвиняемия по ДП, при договорено и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева. Оттук
следва, че въпросната сума е била реално направена за защита на лицето и тя е действително
платена, поради което следва да се присъди в негова полза в пълен размер.
По отношение на претенцията обаче за заплащане на сумата от 100 лева- адвокатски
хонорар във връзка с направеното искане за снемане на полицейската регистрация на ищеца
след прекратяване на ДП спрямо него, следва да се посочи, че независимо от
обстоятелството, че са налице доказателства за подаване на подобно искане и за
упълномощаване на адвокат, на когото е заплатено за това, съответната сума не може да
бъде присъдена. Това е така, защото адресат на тази претенция не е ответникът, а МВР,
доколкото съответната полицейска регистрация е направена именно от полицейски
служители, а не от прокуратурата. Тъй като обаче в процеса като ответник не е привлечена
съответната ОД на МВР, искът за имуществени вреди в тази му част се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират, а за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 20 лева
за държавна такса (л. 20) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за
адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед
отхвърлената част от претенциите, като според представения договор за правна защита и
съдействие (л. 18) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 550 лева, от която следва обаче
да му се присъдят само 190 лева по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Р. Х., ЕГН: **********, от **********, ****************, сумата от 1
500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, по прекратено ДП № ***/*** г. по описа
6
на РУ- **********, при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. №***/** г. на РП- Пловдив, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване- 06.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 1 500
лева до пълния й предявен размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Р. Х., ЕГН: **********, от **********, ****************, сумата от 300
(триста) лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по незаконното обвинение по ДП № ***/*** г. по описа на РУ-
**********, при ОД на МВР- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 300 лева до пълния му предявен
размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Р. Х., ЕГН: **********, от **********, ****************, направените
разноски по делото в размер на сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и в
размер на 190 (сто и деветдесет) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7