№ 11808
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110155439 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът Д. Р. З. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор от
18.12.2019г. с ответника/“Рейнби“ ЕООД-предишно наименование/ на длъжност
„Управител, човешки ресурси“. Заявява, че с Пълномощно, с нотариална заверка
на подписите от 12.11.2020г. управителя на ответното дружество Венцислав Гайдарджиев
надлежно го упълномощава с права, подробно описани в същото, включително да
подписва трудови договори и допълнителни (прекратителни) споразумения/т.2.1./; да
приема, подписва и утвърждава правилници, заповеди, щатни разписания и инструкции,
свързани с организацията на работния процес на дружеството/т.2.3./. Поддържа, че в т.6 от
пълномощното изрично е записано, че „за избягване на всякакво съмнение Упълномощеното
лице при упражняване на правата си по това пълномощно има право да договаря сам със
себе си по смисъла на чл.38 от Закона за задълженията и договорите“.
Твърди, че по силата на даденото пълномощно на 06.04.2021 г. на основание чл.119 КТ е
подписал Допълнително споразумение №2/06.04.2021 г. към Трудов договор от 18.12.2019г.,
между „А.Б.“ ЕООД, представлявано от него в качеството му на пълномощник и Д.
З., в качеството му на служител, като с оглед оптимизиране на работния процес е
преназначен от длъжността „Управител, човешки ресурси“ на длъжността
„Ръководител екип програмисти“ и в тази връзка е изпратено по чл.62, ал.5 КТ уведомление
до НАП. Заявява, че на 26.07.2021г. след края на работния ден е получил искане от
работодателя за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ в срок до 1 час от връчването им,
като след възражения от негова страна срока е удължен до 17 часа на 27.07.2021г./следващия
работен ден/, като същото не го е подписал. Поддържа, че е депозирал писмени обяснения в
1
срок и е напомнил за правата му дадени с пълномощното. Твърди, че мотивите за
промяната на длъжността са поемане на допълнителни функции и задължения, след
напускането на предходния управител, които не са фигурирали в
първоначалната му длъжностна характеристика и в никакъв случай не
са засегнати финансовите и други параметри/работно време, отпуски/ на
трудовото правоотношение. Заявява, че са му поискани допълнителни обяснения по чл.193,
ал.1 КТ и в още по-кратък срок, като такива е представил на работодателя.
Поддържа, че двата броя искания по чл.193, ал.1 КТ не са надлежно издадени и
подписани от работодателя. Твърди, че Заповед №11/28.07.2021г. е
немотивирана/не са описани писмените обяснения, липсва конкретно,
точно и ясно посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение, липсва правно
основание/ и не е издадена при спазване на изискванията но чл.195, ал.1 КТ реквизити.
Заявява, че не му е осигурен „разумен“ срок за даване на обяснения. Поддържа,
че в направените искания за даване на обяснения по никакъв начин не се съдържа,
нито описание на твърдяното нарушение, нито правната му квалификация, нито са му
представени факти, документи и доказателства, на база на които да се направи
извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че липсва извършено
нарушение на трудовата дисциплина от негова страна. Претендира уволнението да бъде
признато за незаконно и неговата отмяна; да бъде възстановен на
предишната работа/заеманата преди уволнението длъжност/; да му се
плати сумата от 9306.26 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал
без работа, поради уволнението- за периода от 28.07.2021г. до 11.10.2021г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 27.09.2021г. до
окончателното изплащане, както и разноските.
Ответникът „А.Б.“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1
КТ, като преди да бъде наложено дисциплинарно наказание са поискани
два броя писмени обяснения и представени от ищеца в срок. Твърди, че двете
искания за писмени обяснения са надлежно подписани от Венцеслав Гайдаржиев-управител
на работодателя, както и че срока за даването им е „разумен“. Поддържа, че Заповед
№11/28.07.2021г. е постановена при спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, като
съдържа всички реквизити. Заявява, че в процесната заповед е посочено правното основание
на уволнението на ищеца- чл.190, ал.1, т.4 КТ. Твърди, че процесната заповед е подписана от
Венцеслав Гайдаржиев-управител на работодателя, като същата е връчена на
ищеца при отказ/в присъствиетто на двама свидетели/. Поддържа, че заповедта е издадена в
сроковете по чл.194, ал.1 КТ. Заявява, че служителя е извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина и наказанието „уволнение“ е законосъобразно, правилно
и пропорционално. Твърди, че от обективна страна извършеното нарушение се
изразява във факта, че на 06.04.2021г. към Трудовия договор е сключено
Допълнително споразумение, като ищецът едностранно е променил длъжността
си от „Управител, човешки ресурси“ на „Ръководител екип програмисти“.
2
Поддържа, че от субективна страна е установил, че сключването на
Допълнителното споразумение е осъществено от ищеца с цел да извлече
изгода за себе си, а не в полза на интересите на работодателя. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички събрани
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
С изготвения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са признати за
безспорни и ненуждаещи от доказване между страните правнорелевантните
факти, че ищеца Д. Р. З. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността
„Управител, човешки ресурси“, а впоследствие „Ръководител екип програмисти“,
прекратено със Заповед №11/28.07.2021г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във
връзка с чл. 188, т. 3, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 КТ, при спазване на изискванията на
чл.189, чл.193 и чл.194 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази
заповед, видно от направеното върху нея отбелязване е връчена на лицето при отказ, в
присъствието на двама свидетели- Н.В.К. и Д. А.П. на 28.07.2021 г. С горецитираната
заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че като
представител на работодателя е сключил със себе си като служител
Допълнително споразумение №2/06.04.2021 г. към Трудов договор от 18.12.2019 г., с което е
променена длъжността на служителя от „Управител, човешки ресурси“, с шифър
12126001 на „Ръководител екип програмисти“, с шифър **********, като с посочените
действия служителят е нарушил задължението си да полага усилия да работи в полза на
работодател, предвидено в чл.6.2 от Трудовия договор и е злоупотребил с доверието на
работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.194,
ал.1, т.4 КТ.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно
неизпълнение на задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира, чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение,
съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл.
194 от КТ и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се
посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно
нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. В случая тежестта на доказване на
законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, съобразно посочените
императивни правила носи ответникът – „А.Б.“ ЕООД. Съгласно константната практика-
Решение № 849/12.01.2011 г. по гражданско дело №40/2010г. на ІV ГО при ВКС; Решение №
266/26.09.2011 г. по гражданско дело № 311/2011 г. на ІІІ ГО при ВКС;
Решение№432/07.11.2011 г. по гражданско дело № 65/2011 г. на ІV ГО при ВКС и други е
3
прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и осигуряване на
възможност на работника или служителя да се защити ефективно, чрез
индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно
съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че
задължителните реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ могат да се съдържат, както в един акт,
така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя
по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.
Съдът намира за неоснователни доводите не ищеца, че е нарушена процедурата
по чл.193 КТ, свързана с исканията за писмени обяснения от служителя.
Според чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В
тази връзка е и константната съдебна практика- Решение №43/07.03.2018г. по
гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по
гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. По делото се доказа, че
ответника-работодател е изпълнил това свое задължение, като е връчил на ищеца Искане на
работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ(изх.№2/26.07.2021 г.) на
26.07.2021 г. и Искане на работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1
КТ(изх.№3/26.07.2021 г.) на 27.07.2021 г., като връчването е установено, чрез свидетеля
Н.В.К.. Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че двете искания за писмени
обяснения са нищожни, поради ненадлежно издаване и подписване от работодателя. Няма
изискване искането за даване на обяснения от служителя да бъде връчено лично от
работодателя. Установи се, че двете искания са надлежно подписани от работодателя и
копия от тях са връчени фактически на ищеца от служителя Николай Колев, упълномощен
изрично за това. Предполага се, че сроковете за даване на писмени обяснения са
разумни/първото искане е от 26.07.2021 г. със срок до 17 часа на 27.07.2021 г. и второто
искане е от 27.07.2021 г. със срок до 13 часа на 28.07.2021 г./ и предвид дадените обяснения
се явяват достатъчни. Предвид на дадените писмени обяснения/отговор на
поставените от ответника въпроси/ от 27.07.2021 г. и от 28.07.2021 г. се опровергава довода
на ищеца, че „не е ясно в каква връзка и по каква причина са зададени“, като същия е
разбрал за какво се искат обясненията. Още повече, че е проведен преди това видео-
конферентен разговор/на 26.07.2021 г./, между ищеца, Венцеслав Гайдаржиев-управител на
ответника и Добромира Манасиева/свидетел по делото/, по повод на която е допусната и
приета по делото съдебно-видеотехническа експертиза.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско
дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за
налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен,
4
тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и
сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят наложи
дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и работникът
не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в тази връзка
работникът не може да претендира вреди от незаконно наложеното дисциплинарно
наказание/. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовото
дисциплина, установено в съществените му признаци- субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, индивидуализиращите признаци на деянието,
квалифициращи го като нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско
дело №6889/2014г. на IV ГО при ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело
№1036/2011г. на IV ГО при ВКС. Достатъчно е както в искането за обяснения, така и в
заповедта нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин- Решение №128/28.05.20913г. по гражданско дело №726/2012г.
на IV ГО при ВКС. В разглеждания случай съдът счита, че процесното
дисциплинарно наказание „уволнение” е наложено на ищеца в рамките на
двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ. Същият тече от узнаването за
нарушението от субекта на дисциплинарна власт – свидетелят Манасиева,
заявил, че по повод одит на дейността на ейч ар
функцията/„Човешки ресурси“/ при ответника в началото на юли
2021 г. е прегледал всички трудови договори, длъжностни характеристики, в това число и
тези на ищеца З. и установил, че последния е назначен от декември 2019 г. за „Управител,
човешки ресурси“, а от 06.04.2021 г. е налице Анекс/Допълнително споразумение за
промяна на длъжността, като „Ръководител екип програмисти“. Следователно
процесната Заповед е издадена на 28.07.2021 г. и връчена на ищеца на същата дата.
Отговорността на ищеца е реализирана и въз основа на мотивирана
заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1
от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на
трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на
работодателя- Д. З., като представител на работодателя е сключил със себе
си, като служител Допълнително споразумение №2/06.04.2021 г. към Трудов договор от
18.12.2019 г., с което е променена длъжността на служителя от „Управител, човешки
ресурси“, с шифър 12126001 на „Ръководител екип програмисти“, с шифър
**********, като с посочените действия служителят е нарушил задължението си да
полага усилия да работи в полза на интересите на работодателя, предвидено в чл.6.2 от
Трудовия договор, и съответно осъществяващо състава на нарушението на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ, както и кога е извършено – Допълнително
споразумение №2/06.04.2021 г. и регистрирано уведомление по чл.62, ал.5 КТ в НАП(изх.№
22388213143535/06.04.2021 г.). Посочени са също наказанието и законният текст, въз основа
на който то е наложено. Още повече, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ не поставя
изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на
5
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им и т.н., като е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника/служителя начин. В този смисъл е съдебната практика- Решение
№164/22.06.2015г. по гражданско дело №6474/2014г. на III ГО при ВКС.
Работодателят е подвел така установените нарушения на трудовата
дисциплина под нормата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с неговото доверие.
По своето правно естество злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено.
Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то
изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение,
което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески
функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие,
поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от
действия, които биха злепоставили работодателя, както пред външни за предприятието лица,
така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят,
натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска
действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко
дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание
дисциплинарно уволнение. В този смисъл е константнатасъдебна практика- Решение
№ 56/12.03.2014 г. по гражданско дело № 4607/2013 г. на IV ГО при ВКС, Решение №
86/25.05.2011 г. по гражданско дело № 1734/2009 г. на IV ГО при ВКС.
Според чл.6.1. от Трудовия договор, ищецът изпълнява своите задължения,
съгласно длъжностната характеристика, като според т.4 и т.9 от длъжностната
характеристика за „Управител, човешки ресурси“ същият има право да
разработва проекти на длъжностни разписания и структура и длъжностни
характеристики и ги предлага за утвърждаване от работодателя. В случая се
доказа, че ищеца е сключил по силата на Пълномощно, с нотариална заверка на
6
подписа от 12.11.2020 г. сам със себе си Допълнителното споразумение №2/06.04.2021 г.
към Трудов договор от 18.12.2019 г., без да е предложил на работодателя-ответник
новата длъжностна характеристика и новото длъжностно разписание, касаещо длъжността
„Ръководител екип програмисти“, на която сам себе си е преназначил. Следва да се
отбележи, че длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител екип
програмисти“, която е представена от ищеца се припокрива с тази за длъжността
„Управител, човешки ресурси“ и се различава от тази за останалите служители, заемащи
длъжността „Ръководител екип програмисти“ при ответника. В тази връзка ищецът е
действал умишлено и с цел да извлече изгода за себе си, а не в полза на
интересите на работодателя, съгласно чл.6.2. от Трудовия договор.
Доказа се по делото, че като е сключил сам със себе си Допълнителното
споразумение, ищецът е превишил правомощията си по Пълномощното.
Според т.2.1. от Пълномощното ищецът има право да подписва трудови
договори и допълнителни споразумения от името и за сметка на работодателя,
включително и да договаря сам със себе си/т.6/. Обаче в т.2.3 от Пълномощното е изрично
изключено правото ищецът да определя реда за назначаване и освобождаване на
персонала, както и да осъществява правни и фактически действия, свързани с
организационни промени. В случая ищецът с преназначаването си сам себе си
от длъжността „Управител, човешки ресурси“ на длъжността „Ръководител екип
програмисти“ е излязъл извън правомощията по т.2.3 от Пълномощното, т.е. същият е
извършил правни действия, свързани с организационни промени. Сключването на
Допълнителното споразумение представлява и нарушаване на общата разпоредба за
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения - чл. 8, ал. 1 КТ, респ. на правната
норма, уредена в чл. 126, т. 9 КТ, съгласно която служителя-ищец е задължен да бъде лоялен
към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, израз на което е
учреденото в негова полза Пълномощно. От субективна страна се установи, че
сключването на Допълнителното споразумение е осъществено от ищеца с цел да извлече
изгода за себе си, а не в полза на интересите на работодателя. От приетата по
делото съдебно-видеотехническа експертиза на въпрос на управителя на
ответника Венцеслав Гадаржиев защо тези действия са извършени без
негово одобрение и знание, ищецът заявява “…бяхме говорили за това, че ти искаш да
съкращаваш позиции, за да можеш да махаш хора възможно най-лесно, а аз знаех,
че това се отнася и за мен…за да не можеш да ме махнеш, когато просто прецениш, че вече
не съм ти нужна.“
Тежестта на допуснатото нарушение се определя, с оглед възложените трудови
7
функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата и отттам
оказано по-високо доверие от работодателя. В този смисъл е съдебната практика- Решение
№163/13.06.2012г. по гражданско дело №564/2011г. на IV ГО при ВКС. Именно от тези
завишени изисквания за доверие се е ръководил работодателят при определяне тежестта на
нарушението и съответното на това дисциплинарно наказание за своя
служител. Според настоящият съдебен състав, преценено от субективна и
обективна страна, процесното нарушение на трудовата дисциплина се явява
тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 190, т. 4 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на
тежестта на нарушението, съобразно правилата на чл. 189 КТ.
С оглед гореизложеното
главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и като такъв следва да бъда
отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Уважаването на исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа, поради уволнението е обусловено от уважаване на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че иска
за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
неоснователни се явяват и обективно съединените с него искове за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение от
9306.26 лева за периода от 28.07.2021г. до 11.10.2021г., през който ищецът е останал без
работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед.
Във връзка със своевременното направено искане от ответника и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата
от 1445.31 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът уважава възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото го редуцира до горецитирания размер,
съобразно чл.7, ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул.“Сладкопойна чучулига“№20Б, против „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Моллов“ №8, етаж 1, офис 2, иск по чл. 344,
8
ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №11/28.07.2021г., за
незаконно и неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната
работа и иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за изплащане на обезщетение в размер на 9306.26
лева за периода от 28.07.2021г. до 11.10.2021г.
ОСЪЖДА Д. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“Сладкопойна
чучулига“№20Б, да заплати на „Алкатраз България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Моллов“ №8, етаж 1, офис 2, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата 1445.31 лева, представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните в двуседмичен срок от постановяването му на 26.10.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9