Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53
гр. Перник, 27.03.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 465
по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Д.М. ***, негов пълномощник, срещу Отказ рег. № 19203-329 от 15.12.2022
г., издаден от началника на Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР –Перник), с който на М.А.М. е
отказано издаването (подновяването) на разрешение за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие – пистолет „Валтер PPS“,
калибър 9х19, № АF4411, и е разпоредено отнемане на разрешение № 20170316607,
ведно с пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, № F4411 и боеприпасите за него.
Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е неправилен,
незаконосъобразен, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения.
Основава доводите си в наличие на издадено предходно разрешение при представяне
на същите доказателства – членство в спортен стрелкови клуб и осъществяване на
активна спортно-тренировъчна дейност; в липса на събрани по преписката
доказателства, че спортният стрелкови клуб, в който тренира разполага с
огнестрелни оръжия; в липса на постановен акт по чл. 155 във вр. с чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съответно липса на мотиви за постановяване на процесния акт,
свързани с отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
във връзка с която е издаденото предходно разрешение за
придобиване/носене/съхранение на огнестрелно оръжие. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалвания отказ.
Ответникът – началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, не застъпва
становище по повод жалбата.
В проведеното на 02.03.2022 г. съдебно заседание, жалбоподателят М.А.М.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.М. ***, която
поддържа жалбата, претендира присъждане на сторените в производството съдебни
разноски по приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното на 02.03.2022 г. съдебно заседание, ответникът по жалбата – началникът
на Първо РУ към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 192000-15569 от 14.10.2020 г. (л. 15), депозирано
пред началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, настоящият жалбоподател заявява
желание да му бъде издадено/продължено разрешителното за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие – пистолет „Валтер PPS“,
калибър 9х19, № АF4411. Като причина за исканото разрешение сочи спортни
цели.
Към заявлението са приложени следните документи: удостоверение № 13694 от
07.10.2022 г. за годност и качество на пистолет „Валтер PPS“,
калибър 9х19, № АF4411, издадено от Стрелкови комплекс „***“ ООД (л. 15,
гръб); удостоверение рег. № 895/07.10.2022 г. за членство в Спортен стрелкови
клуб (ССК) „*** – Ив“, от което е видно, че жалбоподателят е член на спортния
клуб от 11.11.2002г. (л. 19); служебна бележка, издадена от управителя на Стрелкови
комплекс „***“ ООД, удостоверяваща, че на 07.10.2022 г. М.М. е стрелял на
стрелбището със собственото си оръжие, пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, №
АF4411, 50 броя патрони (л. 19, гръб); карта за извършен предварителен
медицински преглед от 10.10.2022 г. (л. 16); тренировъчен картон на М.М. (л.
20, гръб), с отбелязване в графа 2022 година - цифра 7, в месец „октомври“.
Приложени служебно по преписката са също:
електронна справка за съдимост рег. № 221013005000027032 от 13.10.2022 г.,
издадена от ЦАИС „Съдебен статус“ (л. 16, гръб), съгласно която М.М. не е
осъждан; удостоверение от Национална следствена служба № ********* от
17.10.2022 г. (л. 21), видно от което към 17.10.2022 г. няма данни за обвинения
по неприключени срещу М.М. наказателни производства.
По подаденото заявление и приложените към него документи е извършена
служебна проверка. Изготвена е справка рег. № 1920р-15682 от 20.10.2022 г. от
мл. пол. инспектор Г. Г. (л. 14), съгласно която, по линия „Териториална полиция“ е установено, че през
последните три години жалбоподателят не е нарушавал обществения ред, както и е създал
условия за съхранение на оръжието според изискванията на ЗОБВВПИ, съответно по
линия „Криминална полиция“ е установено, че лицето има криминалистична регистрации
– чл. 209 от НК.
Изготвена е докладна записка рег. № 1920р-16290 от 28.10.2022 г. (л. 13) от
инспектор КОС Костадин Костадинов, съгласно която във връзка с депозираното
заявление, са подадени необходимите документи, като е предложено материалите по
преписката да бъдат предоставени за разглеждане от комисията. На докладната
записка е положена резолюция от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, с
дата 28.10.2022 г., със съдържание „да се продължи само ловното“.
Приложено по делото е и копие на разрешение № 20170316607 от 11.12.2017 г.,
валидно до 10.12.2022 г., ведно с приложението към него (л. 13, гръб), в което са
посочени оръжията, за които същото е издадено, включително пистолет „Валтер
PPS“, калибър 9х19, № АF4411.
С отказ рег. № 19203-329 от 15.12.2022 г. (л. 12), издаден от началника на
Първо РУ към ОДМВР – Перник, по заявлението на М.А.М., на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването/подновяването на
разрешение за носене и съхранение на пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, №
АF4411. Отказът е мотивиран с липса на представени от заявителя
доказателства за наличие на основателна причина за издаване на разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за спортни цели, независимо от приложените
към заявлението и посочени в закона документи, като са изложени и мотиви, че спортният
клуб, чийто член е заявителят, разполага с огнестрелни оръжия за спортни цели,
където употребата на огнестрелни оръжия става под ръководството на инструктор
или треньор, за което не се изисква разрешение за носене и употреба.
Отказът е съобщен на жалбоподателя на 15.12.2022 г. лично, като жалбата
пред съда е подадена на 22.12.2022 г.
Като доказателство по делото, в хода на съдебното следствие е приобщено удостоверение
изх. № 09-910 от 02.03.2023 г. (л. 35), издадено от ССК „***“, съгласно което стрелковият
клуб разполага с два броя спортни пистолета „Марголин“, калибър 22LR, в
клуба са регистрирани 516 членове, а М.М. осъществява активна спортно-тренировъчна
дейност и не може да провежда в пълен обем тази дейност без ползването на лично
оръжие.
Горната фактическа обстановка се възприе от събраните в хода на
административното производство и настоящото дело документи, приети като годни
писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд –
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, разполагаща
с правен интерес да оспори отказа като неин адресат, за която актът е
неблагоприятен, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. По делото отсъства
спор, че производството, в което е постановен процесният отказ е такова, по чл.
87, във вр. с чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 83 от ЗОБВВПИ – за подновяване на
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, заявление
за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях се подава до директора на ГДНП или до съответния
началник на РУ на МВР. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1
се издава по реда на чл. 83 – от директора на ГДНП или от началника на
съответното РУ на МВР, който или издава писмено или по електронен път
разрешение за съответната дейност, или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението (ал. 5 на чл. 83). С оглед на това,
изричният отказ, предмет на настоящия съдебен контрол, издаден от началника на
Първо РУ към ОДМВР – Перник, по заявление за подновяване на разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, депозирано от лице с постоянен
адрес ***), попадащ в територията, обслужвана от Първо РУ към ОДМВР – Перник (територията
на централната част на град Перник и град Батановци) (арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ), е постановен от териториално и материално компетентен орган.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не констатира наличие на
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният отказ е в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването
на чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издаден е след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително
фактически и правни основания за постановяването му. В тази връзка без основание
са доводите на защитата на жалбоподателя, че актът е немотивиран. Доколко
посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им
правни норми, респективно дали предпоставките за постановяване на отказ за
издаване на разрешение са били налице, е въпрос на материалната законосъобразност
на акта, който въпрос подлежи на разглеждане в съответната част от мотивите на
настоящия съдебен акт. Не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146,
т. 2 от АПК.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което не са
налице и основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ,
разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, са валидни за срок от 5 години от датата на
издаването им, освен в случаите по ал. 3 (когато разрешението за употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се издава след разрешението за
съхранение, срокът му на действие продължава до изтичането на срока на
разрешението за съхранение).
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за
подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник
на РУ на МВР, придружено от документите по т. 1, 2 и 3 на с. ал., като според
чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
при постъпване на документите, компетентният орган оценява пълнотата и
съответствието им с изискванията за издаване на разрешение и извършва при
необходимост проверка на място в обектите за съхранение. Съгласно ал. 5 на
същият член, началникът на РУ на МВР издава писмено или електронен път
разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението.
Безспорно се установи по делото,
че административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя от
13.10.2022 г. и е с предмет – подновяване на срока на разрешение за съхранение
и носене на късо огнестрелно оръжие, валидно до 10.12.2022 г.
Административният орган е извършил
необходимите проверки, съответно е приел на база на представените в
производството доказателства, че заявлението, независимо от представените,
изисквани от ЗОБВВПИ документи, е недостатъчно обосновано що се отнася до
посочената от заявителя причина – за спортни цели, което е мотивирало и
постановения отказ, т. е. изходът на производството не е обусловен от непълноти
и несъответствия по смисъла на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗОБВВПИ, а с
недостатъчна обоснованост на искането.
В тази връзка доводите в жалбата, свързани
с неизискване от страна на административния орган на допълнителни доказателства
от заявителя в хода на административното производство, отнасящи се до
осъществяваната от заявителя спортна дейност са без основание. Разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ изрично сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на
заявителя – че представените документи са непълни и/или че са несъответни на
изискванията, т.е. че липсват изисквани от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията, не и че същите не обосновават
достатъчно искането. Липсата на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен
исканото подновяване на разрешението е въпрос по основателността на подаденото
заявление, а не на неговата редовност. Предвид това, да извършва преценка за
обоснованост на заявлението на етап проверка за редовност на същото във връзка,
с което съответно да дава и указания на заявителя за представяне на
доказателства, докато не счете, че представените такива обосновават издаването
на позитивен за заявителя акт в достатъчна степен, би означавало
административният орган да замести заявителя в качеството му на страна в
производството, претендиращ наличието на основание за издаване на позитивен за него
акт. Каквато не е нито същността, нито целта на това разрешително производство.
В случаите на заявено искане за издаване на разрешение по реда на ЗОБВВПИ,
включително на искане за подновяването на такова, законът е възложил в тежест
на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства
в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно,
че действително е налице основателна причина, обуславяща издаването/подновяването
на разрешение. Съответно преценката на административния орган за обоснованост
на искането по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва етапа на
представяне на документи, а „резултатът“ ѝ обуславя или издаването на
разрешение, или постановяването на отказ.
Преценен за съответствие и с приложимия
материален закон, отказът е законосъобразен.
По делото не се спори, че жалбоподателят притежава към датата на подаване
на заявлението разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия, включително на процесното, съответно е подал заявление за подновяването
на това разрешение преди изтичане на срока на неговата валидност.
Предмет на съдебен контрол в
настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ във връзка с
това подадено заявление, за подновяване на разрешение за съхранение и носене на
огнестрелно оръжие, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран
с липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването
на исканото разрешение за спортни цели.
Контролът върху дейностите, свързани с огнестрелни оръжия и боеприпаси,
включително условията и редът за издаването на разрешения за упражняването им,
са уредени със ЗОБВВПИ. Производството по издаване, съответно подновяване на
издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е регламентирано в Глава четвърта на
ЗОБВВПИ.
От съдържанието на цитираните по – горе, в съдебния акт, разпоредби следва,
че независимо от употребената от законодателя терминология „подновяване на
разрешението“, процедурата протича по реда на първоначалната такава по издаване
на разрешение – разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ изрично предвижда, че подновяването
на разрешението по чл. 87, ал. 1 се издава по реда на чл. 83 от ЗОБВВПИ. Следователно,
при извършването на проверката за подновяване на вече издадено разрешение
административният орган не е обвързан от обстоятелствата, обосновали издаването
на първоначалното разрешение, а отново е длъжен да провери за наличието на предпоставките,
респективно отсъствието на пречките за издаване на разрешението, чието
подновяване се иска. Съответно не съществува и законово задължение за органа, в
случай на веднъж издадено разрешение задължително да се продължава срокът му на
действие, в каквато посока се излагат доводи в жалбата, в този смисъл (решение
№ 11165 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2021 г.; решение № 9947 от
8.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2022 г. и др.) Да се приеме обратното би
означавало, че разрешението е безсрочно, а режимът – регистрационен.
В горния смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или
в хипотеза на подновяване на издадено такова, следва във всеки конкретен случай
и да се докаже наличието на основателната причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, визирана в чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ като, както вече се посочи, тежестта да докаже тази
необходимост е на заявителя.
В процесния случай съдът счита, че по преписката и делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че за жалбоподателя съществува необходимост
да притежава, съответно да използва оръжие за посочените в заявлението спортни
цели.
Съгласно чл. 77, ал. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ, физическите лица,
кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7, представят и
удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за
физическото възпитание и спорта (ЗФВС), като законодателят изрично е визирал,
какво точно ще се установява с това удостоверение: 1. че лицата членуват и
практикуват стрелкови спортове в съответната организация, и 2. че съответното
огнестрелно оръжие отговаря на
спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати
от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт.
Жалбоподателят е представил копие на карта за членство в ССК „*** – Ив“,
видно от която членството му в спортния клуб датира от 2002 г. Не е спорно
между страните, което се установява и след служебно извършена справка в
Публичния регистър на спортните клубове по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, както и
в Търговския регистър, че ССК „*** – Ив“, Сдружение, е спортна организация,
спортен клуб (чл. 11, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗФВС), вписан в Регистъра на
спортните клубове при Министерството на младежта и спорта, като член на Български стрелкови съюз, с
предмет на дейност – спортна стрелба, с цели на сдружението – развиване на
състезателен спорт - спортна стрелба и посочени средства за осъществяване на
целите – организиране и финансиране индивидуално или колективно участие в
спортни състезания; подпомагане на членовете му за оборудване ... за участие в
международни и национални състезания и финансиране пътувания...; обучение на
начинаещи състезатели и любители; организиране на лагер сборове за обучение на
състезатели – любители. Следователно в клуба, в който М.М. членува, се
практикуват стрелкови спортове. Доказано е наличието на първата предпоставка по
чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ.
Но жалбоподателят, макар да доказва пред административния орган и по делото,
че членува в стрелкови спортен клуб, не доказва, че практикува стрелкови спорт
и конкретна стрелкова дисциплина (арг. от чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ). Т.е.,
не обосновава наличието на втората предпоставка по чл. 77, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗОБВВПИ.
Членуването в спортен стрелкови клуб не обосновава само по себе си необходимост
от притежаване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие при
липса на доказателства, че това оръжие ще се използва именно във връзка с
развиваната в клуба спортна дейност и за практикуване на стрелкови спортове, т.е.
че именно спортните цели са причина жалбоподателят да желае подновяване на
разрешението. Във връзка с това безспорно удостоверено членство в спортен
стрелкови клуб, М.М. не ангажира доказателства за наличие на тренировъчна програма/тренировъчен
план и др., обвързани и с конкретни дати/периоди, от които да е видно включително
и кога оръжието ще бъде носено, обвързано с посочената цел, които да обосноват
на свой ред сочената нужда от снабдяване с разрешение за дейности с огнестрелно
оръжие – за спортни цели. Следователно липсват доказателства, че същият
системно и последователно упражнява този спорт, т.е. го практикува в този
смисъл (решение № 570 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2020 г. и др.)
Този извод на съда се потвърждава включително от съдържанието на
представеното по делото като част от преписката, копие-извадка от тренировъчен
картон на М.М.. В същия, за период от три години – 2020, 2021 и 2022 година, се
съдържа отбелязване само в графата за месец октомври 2022 г. чрез вписана цифра
07, без яснота какво именно означава това отбелязване. Но дори да се приеме, че
е вписана дата, което кореспондира с представената по преписката служебна
бележка, издадена от ССК „*** – Ив“, съдържаща данни, че „на 07.10.2022 г.
лицето е стреляло на стрелбището“ със собствения си пистолет, това означава, че
жалбоподателят е осъществявал тренировъчна дейност само един ден в рамките на
период от три години. Следва за правна издържаност да се посочи, че тази служебна
бележка не представлява и документ по чл. 87, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, тъй като
не съдържа данни за проведени минимум веднъж за срока на действащото
разрешително 1. учебни стрелби, 2. по програма, 3. включваща не по-малко от 50
броя боеприпаси за огнестрелното оръжие, вписано в разрешителното.
Във връзка с горното, представените по преписката и делото доказателства не
удостоверяват наличието и на втората предпоставка по чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
тази по т. 2. Представено пред административния орган е удостоверение за
годност и качество на пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, № АF4411, за
извършен на 07.10.2022 г. технически преглед на оръжието, съдържащо
констатации, че същото е „годно“, т.е. удостоверението е това, по чл. 87, ал.
1, т. 2, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 133 от ЗОБВВПИ. Не такова е изискваното
от специалната разпоредба на чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ удостоверение,
касателно производствата по издаване на разрешение за дейности с огнестрелно
оръжие за спортни цели – последното следва да установява, че оръжието отговаря
на спецификите, които се изискват за дадена
дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и
официално призната федерация по стрелкови спорт, т.е. следва да съдържа
конкретни данни – за използвано и в дадена дисциплина/и в стрелковия спорт
огнестрелно оръжие, отнесени към конкретни специфики по отношение на същото,
признати от конкретна федерация по стрелкови спорт. С оглед обстоятелствата,
които се удостоверят с този документ, изискването напълно кореспондира с предпоставката
по т. 1, предл. първо на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съответно с изводите
по-горе, че в това разрешително производство следва да се докаже освен
членството в спортна организация, също и практикуването, и на конкретна
дисциплина/дисциплини в стрелковия спорт. Тук следва да се посочи, че
неприлагането, съответно неизискването от страна на административния орган на
удостоверението по чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ по реда на чл. 83, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ, е процесуален пропуск, свързан с проверката включително
за редовност на заявлението. Същият обаче не се преценява като съществен предвид
факта, че не е рефлектирал върху изводите на административния орган за
редовност на заявлението, с резултат прекратяване на производството по реда на
чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ. На свой ред и представено такова удостоверение не би
обосновало самостоятелно извод, че заявителят е доказал по несъмнен начин
наличието на основателна причина за издаване/подновяване на разрешение за
дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели, т.е. не би обусловило и по
същество позитивен за жалбоподателя изход на производството.
Предвид изложеното, в производството
пред административния орган, както и пред съда, заявителят не обосновава по
несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие за спортни цели, поради което и не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на такова разрешение, респективно за подновяване на
притежаваното такова. Съответно е налице и материалноправното основание за
отнемането на разрешение № 20170316607 на М.А.М., ведно с пистолет „Валтер PPS“,
калибър 9х19, № F4411 и боеприпасите за него по чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ –
срокът на издаденото предходно разрешение (10.12.2022 г.) към датата на
издаване на оспорвания отказ (15.12.2022 г.) е изтекъл, отказано е подновяване
на разрешението, поради което въпреки непрецизния диспозитив на оспорения отказ
в тази му част, налице е основанието по чл. 153, т. 6, във вр. с чл. 155, ал.
1, предл. второ от ЗОБВВПИ, съответно по чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Следва да се посочи, в каквато посока е и установената съдебна практика (в
която се застъпва и възприетото по-горе в решението, че само по себе си
членство в спортен стрелкови клуб не е достатъчно основание за издаване на
разрешение за дейности с огнестрелни оръжия за спортни цели) (решение № 570 от
18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2020 г.; решение № 3196 от 28.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 11092/2019 г., решение № 2295
от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6029/201 г.; решение № 9513 от 11.07.2018
г. на ВАС по адм. д. № 9074/2017 г. и др.), че с неподновяването на издаденото
на жалбоподателя разрешение не се ограничава правото му да се развива в
областта на спортната стрелба – съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него без разрешение за носене и употреба на стрелбище с учебна или спортна
цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. Не води до друг
извод и приобщеното като доказателство по делото удостоверение от ССК „***“,
съгласно което клубът разполага с два броя спортни пистолета, съответно има регистрирани
516 броя членове. Удостоверените обстоятелства са ирелевантни към преценката за
обоснованост на заявлението за издаване на исканото разрешение. Да се приеме,
че ограниченият брой огнестрелни оръжия, с които разполага стрелковият клуб, в
който М.М. членува е достатъчно основание за издаване/подновяване разрешение,
при категоричната недоказаност в производството пред административния орган и
по делото, че жалбоподателят реално практикува стрелкови спорт и конкретна
стрелкова дисциплина, би означавало да се „легализира“ заобикаляне на императивната
забрана на ЗОБВВПИ за неиздаване на физически лица на разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия за цели, непосочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 6,
ал. 3 от ЗОБВВПИ, които разпоредби е недопустимо да се тълкуват разширително. От
друга страна, стрелковият клуб, в който жалбоподателят членува, както вече се
посочи, представлява спортна организация, спортен клуб, член на БСС, с предмет
на дейност – спортна стрелба, и цели – включително обучение на любители, физически
лица. По какъв начин и с какви средства този клуб постига целите си, също е
ирелевантно, както за настоящия спор, така и за разрешителното производство по
реда на Глава четвърта на ЗОБВВПИ. Не такава е целта на закона. Притежаването и употребата на огнестрелно оръжие е
дейност, която представлява източник на повишена обществена опасност. Поради
това законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в зависимост
от определени предпоставки, измежду които липсата на достатъчен ресурс от
огнестрелни оръжия у стрелкови клубове, набиращи членска маса, не е. Жалбоподателят
не е ограничен в правото си да избере спортен клуб, разполагащ с оптимален
спрямо нуждите на своите членове, включително любители, ресурс от огнестрелни
оръжия.
По изложените съображения, не са налице основания по чл. 146, т. 4 от АПК
за отмяна на оспорвания административен акт.
В случая не е налице и отменителното
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Отказът е издаден в съответствие с целта на
закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, представляващи, както се
посочи, източник на повишена обществена опасност.
По изложените съображения, жалбата
с явява неоснователна, а като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, следва
да бъде отхвърлено направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото съдебни разноски. Такива следва да бъдат присъдени в
полза на ответника, но не се претендират, поради което не
се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Отказ рег. № 19203-329 от 15.12.2022 г.,
издаден от началника на Първо районно управление към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи –Перник, с който на М.А.М. е отказано издаването
(подновяването) на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие
– пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, № АF4411, и е разпоредено отнемане на
разрешение № 20170316607, ведно с пистолет „Валтер PPS“, калибър 9х19, № F4411
и боеприпасите за него.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: /п/