Решение по дело №1437/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 20, 21.01.2020г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На шестнадесети януари                                       две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1437 по описа за 2019г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Д.П.Д., че дължи на ищеца сумата от 481.64лв- неизплатена главница, сумата 66.81лв. договорна лихва, сумата 369.21лв. неустойка, сумата 112.50лв. -такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 100лв. такса разходи за дейност на служител и обезщетение за забава в размер на 127.17лв., или общо 1257.33лв. Претендира и разноските в двете производство. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№665/19г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №1689/03.04.19г. Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в указания срок ищецът е предявил иска си.

            Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за паричен заем № 5244004 ММоney Plan на 22.01.16г. с Вива Кредит ООД за сумата от 600лв. Договорът е от разстояние, сключен във формата на електронен документ. Уговорената лихва за срока на договора е фиксирана 40,30%,която е в размер на 105.15лв. а ГПР-49.45%. Уговорено е обезщетение за забава за всеки ден, съгласно чл.5 ал.4 от договора в размер на законната лихва. Дължимият размер на всички плащания е общо 705.15лв., разпределена на 9 равни месечни вноски от по 789.35лв., с конкретно посочени падежи. Първата е с падеж 21.02.16г., а последната е с падеж 8.10.16г. Уговорено е усвояването на сумата да е по банков път. Съгласно чл.3 ал.2 от договора ответникът е следвало да представи обезпечение на задължението си един поръчител, отговарящ на определени от кредитора изисквания или валидна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение длъжникът дължи неустойка в размер на 487.53лв., платима на 9 равни двуседмични вноски от по 54.17лв., платими на съответните падежи на вноските по погасителния план. Така месечната погасителна вноска става общо 132.52лв.

           При забава в плащането на дължимата вноска включваща главница и договорна лихва,ответникът дължи направените разходи от ищеца за провеждане на телефонни разговори,изпращане на писмени покани, електронни съобщения, които се начисляват, както следва: по 12.50лв. на всеки 4 и 11 ден забава, но не повече от 150лв. Тази такса е начислена на ответницата. Също така на основание чл.5 ал.3 от договора при забава над 57 календарни дни й е начислена еднократна такса от 100лв.,направени разходи за събиране, включваща ангажиране дейността на един служител.

          На ответницата е начислена лихва за забава за периода 04.11.16г./датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на обезщетението възлиза на 127.17лв.

         Въпреки отправените покани до настоящия момент ответницата е заплатила 312.52лв., от които ищецът е погасил такса разходи просрочени вземания от 37.50лв., неустойка от 118.32лв., договорна лихва от 38.34лв. и главница 118.36лв.

           На 22.01.13г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков  договор за продажба и прехвърляне на вземания, а на 04.11.16г. е подписано Приложение №1 по силата на които вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. Цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника от негово име за извършената цесия. На ответницата на два пъти е изпратено уведомление за извършената цесия, което не е получено. В условията на евентуалност твърди, че ответника е уведомен за цесия с връчването на екземпляр от исковата молба.

             Ищецът представя разпечатка на договор за паричен заем, рамков договор,уведомление за извършена цесия, договор за цесия, потвърждение за извършена цесия, приложение №1,пълномощно,уведомително писмо, обратна разписка.  Има искане за прилагане на ч.гр.д. и в условията на евентуалност назначаване на ССЕ, ако ответницата оспори вземането на ищеца по размер. Има искане за назначаване на съдебно-компютърно техническа експертиза.

             Ответницата Д.П.Д. при редовно връчена искова молба, не е отговорила. Не се явява и в с.з.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Видно от приложеното ч.гр.д. №277/2018 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.         Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

              Ответницата е сключила договор за паричен заем № 5244004 ММоney Plan на 22.01.16г. с Вива Кредит ООД за сумата от 600лв. Договорът е от разстояние, сключен във формата на електронен документ. Уговорената лихва за срока на договора е фиксирана 40,30%,която е в размер на 105.15лв. а ГПР-49.45%. Уговорено е обезщетение за забава за всеки ден, съгласно чл.5 ал.4 от договора в размер на законната лихва. Дължимият размер на всички плащания е общо 705.15лв., разпределена на 9 равни месечни вноски от по 789.35лв., с конкретно посочени падежи. Първата е с падеж 21.02.16г., а последната е с падеж 8.10.16г. Уговорено е усвояването на сумата да е по банков път.

            Съгласно чл.3 ал.2 от договора ответникът е следвало да представи обезпечение на задължението си един поръчител, отговарящ на определени от кредитора изисквания или валидна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение длъжникът дължи неустойка в размер на 487.53лв., платима на 9 равни двуседмични вноски от по 54.17лв., платими на съответните падежи на вноските по погасителния план. Така месечната погасителна вноска става общо 132.52лв.

           При забава в плащането на дължимата вноска включваща главница и договорна лихва, ответникът дължи направените разходи от ищеца за провеждане на телефонни разговори,изпращане на писмени покани, електронни съобщения, които се начисляват, както следва: по 12.50лв. на всеки 4 и 11 ден забава, но не повече от 150лв. Тази такса е начислена на ответницата. Също така на основание чл.5 ал.3 от договора при забава над 57 календарни дни й е начислена еднократна такса от 100лв.,направени разходи за събиране, включваща ангажиране дейността на един служител.

           На ответницата е начислена лихва за забава за периода 04.11.16г./датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на обезщетението възлиза на 127.17лв.

           Въпреки отправените покани до настоящия момент ответницата е заплатила 312.52лв., от които ищецът е погасил такса разходи просрочени вземания от 37.50лв., неустойка от 118.32лв., договорна лихва от 38.34лв. и главница 118.36лв.

           На 22.01.13г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков  договор за продажба и прехвърляне на вземания, а на 04.11.16г. е подписано Приложение №1 по силата на които вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. Цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника от негово име за извършената цесия. На ответницата на два пъти е изпратено уведомление за извършената цесия, което не е получено.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи: Сключен е договор със потребител от разстояние, във формата на електронен документ. Вземането на кредитора е цедирано на ищеца, който по пълномощие на кредитора е уведомил ответницата с връчването на исковата молба.

            Срокът на договора за паричен заем е изтекъл и ответницата дължи връщането на неиздължения остатък от заемната сума. Нейният размер е 481.64лв. същата дължи и неизплатената част от уговорената в договора и неизплатена възнаградитерна лихва от 66.81лв. Страните са уговорили и лихва за забава в плащанията, която съгласно чл.5 ал.4 е в размер на законната лихва. Обезщетението за забава се претендира за периода от 04.11.16г. и е в размер на 127.17лв.

           Претенциите на ищеца, наред с тези за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, включват и такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса разходи за дейност на служител. Видно от текстовете на процесните клаузи /чл.5 ал.2 и ал.3/ двете вземания са уговорени да възникват под условие за настъпил падеж на главните задължения. Същевременно съобразно императивното правило на чл.33 ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи и такса дейност на служител. Така с уговарянето на таксите, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл.33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя за извънсъдебно събиране – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., по естеството си са такива по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със заявлението, е в противоречие и със забраната на чл.10а ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

              В чл.3 ал.2 от договора е уговорено в 3 дневен срок от усвояването предоставянето на валидна банкова гаранция, в размер на цялото задължение. Неизпълнението на това задължение влече като санкция начисляването на неустойка в размер на 487.53лв./чл.5 ал.5/. Тази разпоредба е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/, тъй като тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства почти двойно, т.е. опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

            На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.  Налице е отново противоречие с разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК. Претендира се обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

             Ищецът претендира разноски по заповедното и по исковото производства. Разноските по заповедното производство са в размер на 75лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение. Ответницата дължи на ищеца разноски по заповедното производство в този размер, тъй като същият е определен на минимума и би се дължал дори и да не бе издадена заповед за изпълнение за неравноправните клаузи.

            В исковото производство се претендират разноски в размер на 524.85лв., от които 350лв. юк.възнаграждание. и 174.85лв. държавна такса. Така претендираното юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв., като общият размер на съдебните разноски е 324.85лв. От тях съобразно уважената част от иска ответницата дължи на ищеца сумата от 174.56лв.

            С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски на ищеца не се следват.

           Предвид горепосоченото, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.П.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 481.64лв. /четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ дължима главница по договор за паричен заем № 5244004/22.01.16г.  ММоney Plan, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.19г. до окончателното й изплащане, сумата 66.81лв./шестдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ договорна лихва за периода 21.04.16г.-18.10.16г., 127.17лв./сто двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ лихва за забава от 04.11.16г. до 01.04.19г.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Д.П.Д. установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 112.50лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата ог 100лв. такса разходи за дейност на служител и сумата 369.21лв. неустойка за непредоставено обезпечение за периода 21.04.16г.-18.10.16г.  КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА Д.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по гр.д.№665/19г. на РРС и сумата от 174.56лв./сто седемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ съдебни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: